Р
Е Ш Е
Н И Е
№851
гр. Хасково, 26.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Светла Иванова
и прокурора Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1021 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Б.М.А. -
гражданка на И., против Решение № УПХ-127/21.10.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно като
постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
На първо място, нарушен бил чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, като решението било
постановено при наличие на мотиви, съотносими единствено за общото
производство, провеждано по реда на чл. 75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало
нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. В него
били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И.. Всички тези
обстоятелства обаче следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред,
тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество.
Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че
жалбоподателката се позовава на обстоятелства, извън предмета на закона и не
посочва причини за основателно опасение от преследване. Административният орган
не обсъдил и никакви източници на информация за страната на произход. Липсата
на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на интервюиращия орган. На следващо място, се посочва, че при постановяване на
обжалваното решение интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на
материалния закон. Подадената от жалбоподателката молба за закрила не била явно
неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Неправилно
бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В този смисъл изводът, че липсват
основания за закрила, бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. Като
незаконосъобразен се изтъква и извода на решаващия орган относно прилагането на
чл. 9 от ЗУБ, която разпоредба представлявала транспониране на чл. 15, буква
„в“ от Директива 2004/83/ЕО. Цитира се Решение от 17.02.2009г. на Съда в
Люксембург по дело № С-465/07г., в мотивите на което съдът изрично приемал, че
молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да доказва, че
той или тя е индивидуално застрашен в страната си на произход по причини или
фактори, произтичащи от личните му обстоятелства, което административният орган
следвало да вземе предвид, още повече, че ставало въпрос за тълкуване на норма
от общностното право, която следва да се прилага еднакво от всички държави –
членки. Заявява се, че обжалваното решение противоречи на
административно-производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал.
1, т. 1 и 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото да
бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания
молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ,
РПЦ – Харманли, в депозирана по делото чрез процесуален представител писмена защита,
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че
решението на административния орган е правилно и законосъобразно, с оглед на което
пледира за отхвърляне на подадената срещу него жалба.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция
„Миграция“ с вх. № 105400-1108/29.09.2020г. и втората - подадена чрез РПЦ –
Харманли с вх. № 1000/08.10.2020г., заведени в ДАБ под рег. № УП-15938/08.10.2020г.,
жалбоподателката е поискала международна закрила от Република България.
В Регистрационен лист рег.№
УП-15938/08.10.2020г. търсещата закрила е записана с имената Б.М.А.,
гражданство: И., родена на ***г. в И., гр.З., с постоянен адрес в гр.З., И.,
религия – м., с., етническа принадлежност – к., професия – д., с основно
образование, о., без документи за самоличност.
С Писмо рег. № УП-15938/08.10.2020г.
на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.
С кандидата е проведено интервю по
реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са
отразени в Протокол рег.№ УП-15938/09.10.2020г. В хода на интервюто
жалбоподателката е потвърдила данните от регистрационния лист и е посочила, че
е напуснала И. в началото на месец август 2020г. заедно със съпруга си. Легално
преминали в Турция, където останали около десет дни в гр.Истанбул. В средата на
м.септември 2020г. влезли незаконно в Република България с помощта на
трафикант. Били задържани след влизането си в страната. Заявява, че не е
арестувана в държавата си по произход или друга държава, че не е осъждана, че
не е имала проблеми заради принадлежността си към етническата група на кюрдите,
нито по повод изповядваната от нея религия. Посочва, че не е имала проблеми с
официалните власти в страната, че не е членувала в политически партии или
организации. Като причина да напусне И. посочва желанието си да се омъжи за
настоящия си съпруг. Заявява, че в родината й не можело да избира мъжа, с
когото да създаде семейство, а единствено родителите определяли за кого ще се
омъжиш. Настоящият й съпруг поискал ръката й от баща й, но той категорично
отказал, като го заплашил с убийство. Единственият начин да заживеят заедно бил
да избягат заедно от И., тъй като не искали да се отказват от любовта си. Ако
останели, щели да бъдат убити според обичая. Жалбоподателката споделя в хода на
интервюто, че се страхува за живота си, защото с бягството си поругала
семейната чест и щяла да бъде наказана със смърт от братята си в И.. Баща й
заплашил и самата нея, че ако избяга с Джума, ще я убие. Заявява, че не би се
върнала в И., защото там се страхувала за живота си.
С Решение № УПХ-127/21.10.2020г. на
Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Петко
Радев, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Б.М.А.
на основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителката и с държавата й по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателката на 29.10.2020г., а жалбата срещу решението е подадена на
30.10.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана
в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана
страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – П. Г. Р., младши експерт
в Регистрационно - приемателен център – гр.Харманли, определен със Заповед №
РД05-223/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10
от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е
надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните
основания за постановяването му.
Не се
констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло
неоснователни.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 08.10.2020г., а оспореният акт е издаден на
21.10.2020г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по
чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в производство по ускорена процедура.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така
не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на
международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не
обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е
постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството
по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 9 изр. 2 от
ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В
решението са посочени както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо
приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и
хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в
бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход.
Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и
кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да
разбере мотивите на административния орган.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същата
е заявила като причини за напускане на И. такива, които са изцяло от личен
характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ
основания. Посочила е, че е напуснала И. заради отношението на семейството й
към мъжа, с когото искала да създаде семейство и страха, че неподчинението й
може да доведе до тежки последици и саморазправа. Същата обаче заявява, че не е
била арестувана, преследвана, обект на репресии или насилие, че не е имала
опасения за физическата си сигурност от страна на властите по повод етническата
си принадлежност и евентуална политическа ангажираност, нито проблеми във
връзка с религиозната си принадлежност. Тоест същата не изтъква, нито
обосновава осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал.
5 от ЗУБ, нито посочва да има риск от бъдещо такова. В този смисъл
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателката, и достигайки до обоснован
извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут
на бежанец. Правилно е отчетено, че причините, поради които същата е напуснала
държавата си по произход, не попадат в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ,
респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии,
предприети спрямо него или членове на семейството му по причините, визирани в
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се
направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8,
ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата
норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване“. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че
оспорващата напуска държавата си на произход, мотивирана единствено от
съображения, които не са релевантни за настоящото производство. Извод в насока
липса на осъществено преследване по смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателката
може да се извлече и от факта, че същата е напуснала страната си по произход
легално. В този смисъл, административният орган е извършил единствената
възможна преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката
и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за
предоставяне на чужденеца на статут на бежанец.
Съдът намира за правилна и
обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива
2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело
№ C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.
15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на
Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува
в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът
на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-549/13.10.2020г. на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ, установяваща актуалната обстановка в И.. На
основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база
данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща
географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за
правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната справка е
изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява
официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията
в И. да сочи на наличие на широко мащабен „вътрешен въоръжен конфликт“ по
смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност,
тоест да обхваща цялата територия на съответната държава, както и живота и
здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе си да е
изложен на реален риск от посегателство. Тоест не се доказва наличие на такъв
вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на И.,
който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда
на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива
2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на жалбоподателката по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и
основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя
не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.А. - гражданин на И.,
против Решение № УПХ-127/21.10.2020г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: