Р Е Ш Е Н И Е
№ 2228
гр. Варна, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1699 по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Ж.С.И., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв.В.Г. – АК Варна срещу „Е.П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество:
сумата от 986.41
лв. /деветстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/,
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за
периода от 19.10.2018г. до 16.01.2019г. в обект на потребление находящ се в
гр.Варна, ***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която
сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател Ж.С.И..
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът твърди, че е потребител на ел.
енергия доставяна ѝ от ответното дружество в обект находящ се в гр.Варна,
***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
С писмо с изх.№ ***г. ищеца бил
уведомен, че има начислена сума в размер на 986.41 лева, след извършена
проверка на СТИ от служители на „Електроразпределение Север“ АД и на база
съставен констативен протокол № ***.
Ищецът твърди още, че в процесния обект
и период на корекцията не е потребена ел.енергия на претендираната от ответното
дружество стойност. Заявява, че не е манипулирал СТИ и не е ползвал енергията,
която е начислена за периода от 19.10.2018г. до 16.01.2019г. на стойност 986.41
лева.
Проверката и демонтажа на СТИ били
извършени без знанието на ищеца и в негово отсъствие. Ищецът оспорва
констатациите отразени в констативния протокол. Поддържа, че към датата на
проверката за ответното дружество не било налице правно основание за съставяне
на протокола поради отмяната на чл.47 ПИКЕЕ по реда на съдебния контрол.
Претендираното количество ел. енергия не
било реално доставено и потребено от абоната, а служебно начислено в резултат
на извършена корекция. Предвид отмяната на ПИКЕЕ и липсата на приети нови
правила от КЕВР, за ответното дружество липсвал приложим материален закон, по
силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Отделно от това, дори да се приемела
приложимост на корекционните разпоредби, липсвали предвидените в тях
предпоставки за извършване на корекцията.
Ищецът моли за уважаване на предявения
иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция като допустима, но неоснователна. Не оспорва, че ищеца е
потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена
техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване и
резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
ел. енергия. Процесното количество ел. енергия било реално доставено и
консумирано от абоната и последния дължал заплащането на цената му. В случая не
било налице служебно начисление от страна на електроразпределителното
дружество, а реално потребено количество ел. енергия, което било отчетено от
СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било
фактурирано. Процесната фактура била издадена след остойностяване по цени за
технологични разходи на електроенергия,
която реално била доставена на ищеца и отчетена от процесния електромер.
Моли за отхвърляне на иска, прави искания
по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцовата
страна не изпраща представител, с постъпила преди заседанието молба заявява, че
поддържа иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез проц. представител,
поддържа изложеното в отговора на исковата молба и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна,
местност „Ален мак“, ул. „Петър Попов“ №982, отчитан по абонатен номер
********** и клиентски номер **********.
От
представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № ***
се установява, че на 16.01.2019г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на средството за
търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект
на потребление. При проверката е констатирано наличието на извършено
неправомерно присъединяване – неправомерно присъединен меден проводник със
сечение 10 кв.мм. – мост между вход и изход на токовите клеми на СТИ, като по
посочения начин консумираната ел. енергия преминаваща през този проводник не се
отчита от електромера и не се заплаща от потребителя. В протокола е посочено,
че проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – Д.Д.Г. и Л.Б.Г. /л.28-29/.
Въз
основа на констатациите при проверката „Електроразпределение Север“ АД е
изготвило справка №***г. за корекция при неизмерване, неправилно или неточно
измерване на електрическа енергия за период от 90 дни /л.30/.
Допълнително
начисленото количество електроенергия е остойностено
от ответното дружество, като същото е издало фактура № ***г. за сумата от 986.41
лева, с получател Ж.С.И. /л.31/.
Ищцата
е уведомен за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително
начисленото и количество ел. енергия с писма с изх. № ***г. /л.32-34/.
По
делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна
електротехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер не е отчитал
пълното количество ел. енергия доставяна в имота на потребление, поради
извършеното неправомерно вмешателство в измервателната му схема. При
извършеното вмешателство голяма част от доставяната ел. енергия не се измервала
и отчитала, като няма техническа възможност да се установи точното количество
неотчетена ел. енергия, поради неизвестността на параметъра „време“. Не са
налице данни за техническа неизправност на процесния електромер, като схемата
на свързване на електромера с електроразпределителната мрежа не е променяна. Количеството
ел. енергия за доплащане в справката за корекция е изчислено математически
точно с използваните параметри. При изчислението е използвана правилната пропускателна
способност. Изчисленото количество ел. енергия за доплащане можело да бъде
доставено в обекта на потребление през процесния период /л.54-59/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск.
Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен
интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното
дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на
процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена
стойност на потребена ел. енергия.
В
тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия реално е доставено в
обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично
годно средство за търговско измерване.
Поради
спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на
правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда,
сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси
(арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона
за енергетиката).
В
съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Чл.
83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите
представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е
задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
С
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се
съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От
гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да
извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно
установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия
и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите
условия начин.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от
Правилата са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.
д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав, обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ. Тези норми
също са отменени по-късно с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм.
д. № 4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав, обн.
ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими
към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала
неточното измерване на електромера, е извършена на 16.01.2019г., след тяхната
отмяна.
Доколкото
липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде,
през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени
проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги
извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и
констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на
корекция не би могло да бъде осъществено.
За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По
изложените съображения съдът намира, че ответника не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира
процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива са в общ размер на 350 лева, съобразно представения списък
на разноските. Разноските в посоченият размер
следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ж.С.И.,
с ЕГН ********** и адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на
„Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата
от 986.41 лв. /деветстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и една
стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел.
енергия за периода от 19.10.2018г. до 16.01.2019г. в обект на потребление
находящ се в гр.Варна, ***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***,
за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател Ж.С.И..
ОСЪЖДА
„Е.П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С.И., с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от 350 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: