РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Радомир, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. ПЛ. А.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от Р. ПЛ. А. Административно наказателно дело
№ 20251730200109 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ..-.-../26.03.2025 г. на началник група в ОДМВР
– П., РУ – Р., на жалбоподателя А. М. А. са наложени следните административни
наказания: „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП, на
основание чл. 185 ЗДвП; „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП; „глоба“ в размер на 10,00 лева
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП и
„глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат – пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител в съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
1
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 09.02.2025 г. е съставен акт, серия GA № .......за
установяване на административно нарушение от свидетелката Д. Г. К. в присъствието
на свидетеля Р. М. Т., срещу А. М. А., за това, че на 09.02.2025 г., около 17,20 ч., в гр.
Земен, махала „З.д.“, с посока на движение от с. Светля към гр. Земен, жалбоподателят
е управлявал лек автомобил, марка и модел „Пежо 206“, с рег. № РК ..... АХ,
собственост на М. В.А.а, без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто превозното
средство е оборудвано, както и без включени дневни светлини. При извършване на
проверката водачът не е представил на полицейските служители СУМПС и СРМПС на
управляваното от него МПС.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмено възражение
от 12.02.2025 г., което е намерено за неоснователно от административнонаказващия
орган.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление
№ .-..-./26.....03.2025 г., като е наложил на жалбоподателя следните административни
наказания: „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП, на
основание чл. 185 ЗДвП; „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП; „глоба“ в размер на 10,00 лева
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП и
„глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е.
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие, съдът констатира следното:
Макар процесните АУАН и НП да издадени от компетентни органи, видно от
2
приобщената по делото оправомощителна заповед в тази насока, и в предвидената от
закона форма, съдът констатира процесуално нарушение при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от категорията на
съществените, което налага отмяната на санкционния акт на процесуално основание. В
случая съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и в
частност изискването НП да съдържа точно описание на мястото, където е извършено
нарушението. Налице е неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно
постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението, тъй като в
АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено в гр. Земен, махала „З.д.“, като в
тази насока са и показанията на разпитаните свидетели – Д. К. и Р. Т., според които
проверката е била извършена на влизане в гр. Земен, в района на бензиностанция „П.“,
която не функционира. Наред с това обаче, в приетото по делото писмо с рег. №
....../17.06.2025 г. от Община Земен се сочи, че махала „З. д.“ се намира на границата с
община Кюстендил по поречието на р. Струма, посока гр. Кюстендил в близост до жп
тунелите. Този факт, сам по себе си, поражда основателни съмнения относно мястото,
на което е била извършена проверката, което от своя страна води до липса на
възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият
орган е наложил административно наказание. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. В случая става
въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при
издаване на наказателното постановление, което възпрепятства правото на защита на
наказаното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН в акта за
установяване на административно нарушение следва да бъдат посочени датата и
мястото на извършване на нарушението. Същото императивно изискване е възприето и
в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН по отношение съдържанието на
наказателното постановление. Изискването на законодателя е при съставяне на АУАН
и при издаване на наказателното постановление въз основа на него, точно да бъде
описано мястото на извършеното административно нарушение. В тази връзка
настоящият съдебен състав следва да посочи, че е недопустимо в рамките на съдебен
процес, позовавайки се на факти, които се установяват от доказателствата по делото да
се поправи подобен порок на наказателното постановление, тъй като това би
променило елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващият орган
е наложил наказание. Чрез конкретизация на административното нарушение освен от
правна и от фактическа стана се обезпечава правото на защита на санкционираното
лице, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно къде и какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира защитата си –
решение № 520/25.03.2025 г. по КАНД № 44/2025 г. по описа на Административен съд
– Перник.
3
Отделно от изложеното и във връзка с нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДВП
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП императивно повелява, че
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Наред с това, обаче, нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен
колан при управление на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е
безусловно. Съгласно чл. 137а, ал. 2 ЗДвП могат да не използват обезопасителни
колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. Видно е от представения с жалбата и приет по делото на
основание чл. 283 НПК като писмено доказателство протокол на медицинска комисия
№ ....../23.10.2015 г., издаден от МЦ „Кн. К.-06“ ЕООД, че жалбоподателят е с
поставена диагноза „Състояние след вътречерепна травма – контузио церебри,
хематома ендурало темпоралис декстра, фрактура базис крании. Пневмоторакс
парциалис син. Периартрит на дясна раменна става“. В протокола е посочено, че
жалбоподателят не следва да поставя предпазен колан, с оглед здравословното му
състояние. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
може да бъде направен извод, че физическото състояние на жалбоподателя е такова,
което го освобождава от поставянето на обезопасителен колан при шофиране.
Издадените медицински документи не се оспорват от насрещната страна. Задължение
на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими
доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи
към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило, изрично
предвидено в чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Неспазването на това изискване води и до необоснованост на
издаденото наказателно постановление. С оглед на всичко това, съдът намира, че на
посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят не е
имал безусловното задължение да използва обезопасителен колан при управление на
процесното МПС, тъй като неговото физическо състояние не е позволявало
използването на такъв и жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл.
137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което не е бил задължено лице по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят не е извършил виновно
вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното НП № ....-....-....../26.03.2025 г. следва да бъде отменено, като
4
незаконосъобразно.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. От страна на последния е доказано извършването на разноски в
размер на 800,00 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и
правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна, се явява завишено и следва да бъде намалено на 600,00 лева,
който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ..-...-....../26.03.2025 г., издадено от
началник група в ОДМВР – Перник, РУ - Радомир, с което на А. М. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Земен, ул. „И.В.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. .., са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 70, ал.
3 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП; „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП; „глоба“ в размер на
10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
3 ЗДвП и „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „С.“ № . да
заплати на А. М. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Земен, ул. „И.В.“ № ., вх. „.“, ет. .,
ап. .сумата от 600,00 (шестстотин лева), представляваща направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5