Решение по дело №5187/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 23.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 25.06.2020г., в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

 

при секретар Наталия Николова,  като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 5187 по описа на съда за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.

Ищецът „Т.П.” ЕАД е предявил против Д.Й.Н., искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите: 449,77 лв., представляваща главница за периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г., сумата 29, 67 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2018 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1663/16.5.2019г. по ч.гр.д. 2992 /2019г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, аб. № ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.

    Назначеният от съда особен представител на ответника първоначално сочи, че адресът на топлофицирания имот и на имота, собственост на ответника, са два различни адреса, и че ищецът не сочи доказателства за собственост върху топлофицирания имот. Впоследствие е посочено, че след доказване на идентичността и собствеността по наследство върху имота, дължими от ответника са само 2/3 от претендираните суми, съответни на ид.ч. от съсобствеността.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 2992/2019г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 15.05.2019г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1663/16.5.2019г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 04.07.2019г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си,  като искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 31.07.2019г., той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.

Доказа се по делото, че ответницата Д.Й.Н. е наследник – съпруга на ***, поч. на 19.03.2014г. Последният е бил собственик на процесния АПАРТАМЕНТ в ***/, аб. № ***, това се потвърждава от приложената данъчна декларация на наследодателя за 1998г. пред Данъчна служба гр. Плевен. След смъртта на наследодателя, въз основа на декларация от наследниците от 28.03.2014г., собственост върху имота са декларирали ответницата и двете му деца – *** и ***.  Въпреки различията в адресите на имота – по справката на ищеца и по тази от Д“МДТ“ към Община Плевен, съгл. Удостоверение на Община Плевен от 05.06.2020г., административен адрес жилищен *** и административен адрес ***, са адреси на един и същи имот. От представеното и неоспорено извлечение от счетоводна сметка по партидата с аб. № ***, както и от представените от ищеца месечни отчетни фактури за потребление на ТЕ в имота, се установява, че през периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г. е била начислена сума в общ размер на 449,77 лв., която е за ТЕ, отдадена за сградна инсталация, отопление без ИРУ и за дялово разпределение. При съобразяване  разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 29,67 лв. - за периода от 03.01.2018 г. до 09.05.2019.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по делото, че ответницата е била собственик на недвижимия имот в ***/, аб. № ***, за исковия период. Независимо, че по наследство тя не е единствения собственик на това жилище, в случая има открита партида за имота и тя е на името на ответницата. Фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на потребител на топлинна енергия на ответницата - собствеността на имота придава качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Фактът дали имотът е в режим на съсобственост има правно значение само във вътрешните отношения между съсобствениците при уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота – чл.30, ал.3 от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността, които не са категорично установени в настоящото производство. Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден, което е видно както от доказателствата за отчет, представени от ищеца, така и от съдържанието на представения по делото договор, споразумителен протокол от 2014г. между ЕС на ***, и *** – дружеството, извършващо дялово разпределение на ползваната от ЕС топлоенергия. Ирелевантно в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото е безспорно, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 449,77 лв. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника, но в тази насока доказателства по делото не са събрани.

 Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на ответника, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по че исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото, съдът следва да присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 75.00лв. държавна такса, 100.00лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, 300.00лв. – внесен депозит за особен представител на ответницата, 30.00лв.- за издаване на удостоверения, или общо 505.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Д.Й.Н., ЕГН **********,***/, ДЪЛЖИ на „Т.П.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, 449,77 лв., представляваща главница за ползвана ТЕ на адрес ***, /***, ап.19/ за периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г., сумата 29,67 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2018 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1663/16.5.2019г. по ч.гр.д. 2992 /2019г. на ПлРС.

 

ОСЪЖДА Д.Й.Н., ЕГН **********,***/, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.”ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 505.00лв.

 

ОСЪЖДА Д.Й.Н., ЕГН **********,***/, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 2992/19г. на ПлРС в размер на 75.00лв.

 

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: