№ 460
-, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530105100 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.05.2023 г. подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до С. районен съд за
вземанията си от ответницата. По входираните документи било образувано
ч.гр.д. № 2080/2023 г., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу
която ответницата подала възражение. Ищецът, в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа, съгласно чл. 88 ЗЕ, осъществявал
разпределение на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и
отговарял за функционирането й, за нейната поддръжка, както и за развитието
й на дадена територия, като собственик на тази мрежа. В изпълнение на
правомощията си по чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, КЕВР приела нови
ПИКЕЕ, които били обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. С тях била
дадена нова регламентация на обществените отношения, свързани с реда и
начините на преизчисление на количествата ел.енергия в случаите, когато СТИ
не измервало точно или изобщо неизмервало доставените количества
електрическа енергия. Съгласно разпоредбите на действащите към настоящия
момент ПИКЕЕ, както преизчислението на количествата електрическа
енергия, така и фактурирането им, се извършвало от оператора на съответната
електрическа мрежа, в случая - ищецът, към която бил присъединен
1
конкретния обект на клиент. Съгласно ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 2019 г.), на
10.02.2023 г., служители на ищеца извършили проверка на обект,
представляващ - с адрес в -, с титуляр на партидата на който била ответницата
с кл. № -. При проверката се констатирало, че обектът бил присъединен към
мрежата, чрез меден кабел 4 мм², който захранвал посочения обект, без
консумираната ел. енергия по този кабел да се отчитала от електромер.
Кабелът бил прекъснат и правилната схема била възстановена. Вследствие на
това, използваната електрическа енергия по този кабел не се отчитала и
заплащала. За тези действия, извършилите проверката лица съставили
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 639891/27.01.2023 г. Съгласно чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ,
констативният протокол бил съставен от представител на ищеца, в
присъствието на откритата на адреса - -, като констативният протокол бил
подписан от същата. С оглед на описаното, и като установил, че били налице
предпоставките на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, ищецът извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите на чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия
на клиента. Съгласно представената справка за коригиране на сметката на
електроенергия към констативен протокол № 639891/27.01.2023 г.,
допълнително начисленото количество електрическа енергия в случая било в
размер от 20369 kWh, като стойността й била изчислена по определената от
КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг за период от 180 дни, съгласно чл. 56, ал. 3
ПИКЕЕ, и била 13306.17 лева с ДДС. За тази сума била издадена фактура №
**********/07.02.2023 г. на стойност 13306.18 лева, за период 31.07.2022 г. -
27.01.2023 г., която била изпратена с писмо с изх. № 10295075/07.02.2023 г.,
съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница от 13306.18 лева, ответницата дължала обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва в общ размер от 375.67 лева, за периода
18.02.2023 г. - 17.05.2023 г. Обезщетението за забава се дължало за период от
датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото
производство. Искането е да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 13 306.18 лева за главница от
неплатена цена на допълнително начислена й електрическа енергия,
вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или
2
неточно измерване на количество й за периода 31.07.2022 г. – 27.01.2023 г., по
фактура № **********/07.02.2023 г., с 375.67 лева мораторна лихва от
18.02.2023 г. до 17.05.2023 г., и законна лихва върху главницата от 18.05.2023
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2080 по описа за 2023 г. на С. районен
съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото производства
разноски.
Ответницата -, редовно призована, не е подала писмен отговор, а в
съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище
по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид
и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът е подал на 18.05.2023 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е
образувано приложеното ч.гр.д. № 2080/2023 г. на СтРС, по което на
22.05.2023 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответницата при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а връчителят на съобщението на настоящият й
адрес е събрал посочените в разписката на уведомлението данни чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, поради което на 15.12.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е
предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат
предявени на 18.05.2023 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на
заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От представения в заповедното производство от ищеца препис-
извлечение от сметка следва да се приеме, че страните са в договорни
отношения, като ищецът извършва пренос на ел. енергия през
електроразпределителната си мрежа до обект на потребление на ответницата в
., с ИТН ., а тя е негов битов потребител на същата енергия с клиентски номер
- (л. 5 от ч.гр.д. № 2080/2023 г. на СтРС).
С исковата си молба ищецът е представил по делото и заверен препис от
констативен протокол № 639891/27.01.2023 г. за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване, в който е вписано, че на
27.01.2023 г., посочените в него двама служители на ищеца, в присъствието на
3
подписалото го, като „клиент“, трето лице – -, извършили проверка на
посочения в протокола електромер с фабричен номер -, който измерва
доставената до горепосочения обект на потребление на ответницата ел.
енергия (л. 4). В протокола е вписано, че при същата проверка е констатирано
още: “директно прикачен мостов проводник „Си“ със сечение 4 мм² към фазов
проводник на въздушна линия; мостовият проводник влиза във фасада на - на
адрес - заведен така по кадастър; така прикачен клиентът използва немерена
ел. енергия; схемата е възстановена“ (л. 4).
От една страна обаче, този констативен протокол представлява само
един частен свидетелстващ документ, който не носи подпис на ответницата
или на неин представител, който да потвърждава вписаните в него
горепосочени факти по незаконно присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ищеца (чл. 180 ГПК). А частният
документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството
му (чл. 180 ГПК). Той има материална доказателствена сила за вписаните в
него факти само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си
такива, в която му част същият протокол има тогава силата на извънсъдебно
признание на своя издател, на който поради това е противопоставим относно
същите факти, а случаят не е такъв (Р 249-2012-II г.о., Р 132-2024-IV г.о.). При
него горепосоченият констативен протокол не носи подпис нито на
ответницата или на неин представител, нито на свидетел, който да не е
служител на ищеца, който подпис да удостоверява вписаните в него
горепосочени факти от съставилите го служители на ищеца (Р 249-2012-II г.о.,
Р 132-2024-IV г.о.). А други гласни или писмени доказателства за същите
факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, ищецът не е
представил и липсват по делото, въпреки, че е негова тук тежестта да
представи такива (чл. 154, ал. 1 ГПК).
От друга страна този единствено представен от ищеца за доказване на
тези факти констативен протокол, не само не е подписан от ответницата или от
неин представител (а в същият не е и отразено те да са отсъствали при
съставянето му, или да са отказали да го подпишат, а това пък е единственото
основание по чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, да бъде подписан от свидетел), но не е
подписан и от свидетел, който да не е служител на ищеца (чл. 49, ал. 2 и 3
ПИКЕЕ). А последица от тази липса на спазване в случая на тези императивни
изисквания на чл. 49, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ (за присъствие при проверката и
4
съставянето му на ответницата или на неин представител, а при тяхно
отсъствие или отказ да го подпишат – на свидетел, който да не е служител на
ищеца - б.р.) е липсата на надлежно възникнало за ищеца право да извърши
въз основа на същият констативен протокол корекция на сметка на
ответницата за ел.енергия за минал период по чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 56, ал.
1 ПИКЕЕ, поради констатирано с него неправомерно присъединяване на
обекта й на потребление към електроразпределителната мрежа на ищеца. Не
само защото тази корекция може да се извърши съгласно императивната
норма на чл. 51, ал. 2 ПИКЕЕ (само-б.р.) въз основа на констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, а случаят не е такъв с оглед изложеното
(чл. 51, ал. 2 ПИКЕЕ, в този смисъл и Р 104-2016-I т.о.). Но и защото в случая,
присъствалото при проверката по този констативен протокол трето лице – -,
не само е отразено в същия от съставителите му, които са извършилите същата
проверка служители на ищеца, не като „свидетел“, а като „клиент“, което му
качество всички те (служителите на ищеца и това трето лице) са и потвърдили
след това с подписите си под този протокол (чл. 180 ГПК), но и с подписите си
под същия съставилите го служители на ищеца и това подписало го, като
негов клиент, трето лице -, са и потвърдили отразеният в този протокол факт,
че всъщност установеният при проверката - мостов проводник, който
директно е бил прикачен към фазовия проводник на въздушната линия, не
влиза в обекта на ответницата на -, а във фасадата на (съвсем друг обект – б.р.)
на адрес -, по който начин ползвателят на последния използва немерена
ел.енергия, а не ответницата (л. 4). Именно поради това като присъствал на
тази проверка „клиент“, се е подписала в същия констативен протокол, не
ответницата, а посоченото в него трето лице - - (л. 4).
Този удостоверен в протокола и с подписите на съставилите го негови
служители факт, е неизгоден за ищеца. Поради това съдът го намери за
доказан от този представен от пълномощника му с исковата му молба по
делото констативен протокол (чл. 175 ГПК, Р 249-2012-II г.о., Р 132-2024-IV
г.о.). А след като е така, същият протокол не доказва въобще, че е налице
твърдяното в исковата молба неправомерно присъединяване на обекта на
потребление на ответницата на - в - към електроразпределителната мрежа на
ищеца, а че е налице такова присъединяване към тази мрежа на съвсем друг
обект на потребление - - в -, за който обект на потребление в същият протокол
е удостоверено и с подписите на съставилите го служители на ищеца, че негов
5
клиент е подписалото го, като такъв, трето лице - -, а не ответницата (л. 4).
Поради това, като необосновано и противоречащо в тези му части на
този констатиран в този протокол, и неизгоден за ищеца факт, че
констатираното при проверката по него на 27.01.2023 г. незаконно
присъединяване към електроразпределителната му мрежа, не е на обекта на
потребление на ответницата на -, а на друг обект на потребление - -, на който,
като „клиент“ („ползвател“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ – б.р.) се е
подписало и е посочено в този протокол – трето лице -, присъствало на тази
проверка и подписало този протокол за нея без възражения, съдът не
възприема в същите му части и заключението на назначената служебно по
делото съдебно – техническа експертиза, в които вещото лице необосновано и
в противоречие с този констатиран факт в този констативен протокол е
заключило, че според същия, обектът на ответницата бил присъединен
незаконно със захранващият кабел от 4 кв.мм директно, без електромер, към
въздушната линия, част от електроразпределителната мрежа в района на
ищеца, което състояние било случай на пълно неизмерване на консумираната
ел.енергия, като използваните от ищеца в случая метод за изчисляване на
прогнозната неизмерена ел. енергия, и методиката за остойностяването й,
били приложени правилно, в съответствие с чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ
(л. 69).
Въпреки този констатиран в протокола факт, че не обекта на
потребление на ответницата на - в -, а този на посоченото в протокола трето
лице - - в -, е бил незаконно присъединен към електроразпределителната му
мрежа, с представената по делото фактура № **********/07.02.2023 г. ищецът
начислил на ответницата, за миналия исков период от 31.07.2022 г. до
27.01.2023 г., допълнително общо 20369 кВтч ел. енергия, на цена от общо
13306.18 лева (л. 5). По делото няма данни ответницата да му е платила тази
цена до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявените от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, са недоказани още в
своето основание. При същите ищецът носи тежестта да докаже по делото
фактите, от които е възникнало и съществува претендираното с всеки от тях
главно и акцесорно вземане, едва след което ответницата носи тежестта да
докаже фактите, на които е основала възраженията си за недължимост на
6
същите вземания (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая обаче ищецът не доказа пълно
и главно по делото да е възникнал посоченият от него в исковата му молба
правопораждащ процесното главно вземане факт, респективно не доказа
твърдението си същото да се дължи на посоченото в чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2
ЗЕ, във вр. с чл. 51 и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ основание. Тъкмо напротив. От
представения с исковата му молба за доказване на този факт констативен
протокол се установи по делото само удостовереният в него факт, че
установеният при проверката на 27.01.2023 г. мостов проводник, който
директно е бил прикачен към фазовия проводник на въздушната линия, не
влиза (а следователно и не захранва – б.р.) обекта на ответницата на -, а на
адрес - - в - на подписалото този протокол, като клиент на ищеца, трето лице -
- (л. 4). Този удостоверен в същият протокол и с подписите на съставилите го
негови служители факт, е неизгоден за ищеца. Поради това съдът го намери за
доказан от този представен от пълномощника му с исковата му молба по
делото констативен протокол (чл. 175 ГПК, Р 249-2012-II г.о., Р 132-2024-IV
г.о.). А след като е така, същият протокол не доказва въобще, че е налице
твърдяното в исковата молба неправомерно присъединяване на обекта на
потребление на ответницата на - в - с ИТН ., а че е налице такова
присъединяване на друг обект - - в -, за който е посочено в същия протокол и
подписало го, като клиент на ищеца, друго лице - - (л. 4). И тъй като ищецът,
чиято е тук доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не представи и по
делото няма други доказателства за твърдяното в исковата му молба
неправомерно присъединяване на обекта на потребление на ответницата на - в
- към електроразпределителната му мрежа, то за ищецът не е възникнало,
поради което и несъществува към датата на приключване на съдебното дирене
по делото и обусловеното от наличието им основание по чл. 82, ал. 1, т. 6 и ал.
2 ЗЕ, във вр. с чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, да
коригира/преизчисли, с процесната фактура, количеството/сметката на
ответницата за ел.енергия за миналия исков период от 31.07.2022 г. до
27.01.2023 г., поради установено неизмерване на количеството й (чл. 82, ал. 1,
т. 6 и ал. 2 ЗЕ, във вр. с чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ). Поради
това предявените от ищеца по делото искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответницата, че му дължи исковата
сума от 13 306.18 лева за главница от неплатена цена на допълнително
начислена й електрическа енергия, вследствие на установено неизмерване,
7
неправилно или неточно измерване на количество й за периода от 31.07.2022 г.
до 27.01.2023 г. по фактура № **********/07.02.2023 г., с 375.67 лева
мораторна лихва от 18.02.2023 г. до 17.05.2023 г., и законна лихва върху
главницата от 18.05.2023 г. до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2080 по описа за
2023 г. на С. районен съд, се явяват недоказани още в своето основание (чл.
82, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, във вр. с чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, и
чл. 86 ЗЗД). Поради това, като неоснователни, следва да се отхвърлят изцяло,
заедно с акцесорното му искане за присъждане и на сторените по делото и в
заповедното производство разноски, без преди това да бъдат обсъждани и по
отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно.
При този изход на делото, само ответницата има право да й бъдат
присъдени сторените по делото и в заповедното производство разноски (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). В тези дела обаче няма данни същата
да е сторила разноски, нито е налице нейно искане за присъждането им,
поради които такива не й се и присъждат с настоящото решение, и с оглед
диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК, и т. 12 ТР 4-
2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от -, с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено по отношение на -, с ЕГН **********, с постоянен адрес -, -, и
настоящ адрес -, че му дължи от 13 306.18 лева за главница от неплатена цена
на допълнително начислена й електрическа енергия, вследствие установено
пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на
количество й за периода 31.07.2022 г. – 27.01.2023 г. по фактура №
**********/07.02.2023 г., с 375.67 лева мораторна лихва от 18.02.2023 г. до
17.05.2023 г., и законна лихва върху главницата от 18.05.2023 г. до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед №
1008/22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
частно гражданско дело № 2080 по описа за 2023 г. на С. районен съд, както и
искането на - за присъждане на сторените по делото и в заповедното частно
8
гражданско дело № 2080 по описа за 2023 г. на С. районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9