№ 546
гр. Ловеч, 05.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора В. Ст. В.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20254300200494 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е Молба от С. Р. Б., с която моли да бъде условно предсрочно
освободен. В молбата си излага, че към настоящия момент е изтърпял повече
от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, работи
доброволен труд и има награда за добро поведение. Моли да бъде условно
предсрочно освободен.
Упълномощеният от началника на Затвора – Ловеч инспектор „РД“ Д.С.
счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена
без уважение по изложените доводи в становището, представено от началника
на Затвора – Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч окръжен прокурор В.
счита, че не са налице доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на
лишения от свобода, поради което моли молбата на С. Р. Б. да бъде оставена
без уважение.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на С. Р. Б. – адв.
В.Г. от АК-Ловеч, моли да бъде уважена молбата на подзащитния й, тъй като
са налице условията на чл. 70 от НК. Сочи, че рискът е висок, тъй като според
нея това се дължи на постановените преди това присъди, като с оглед
събраните по делото доказателства, приема, че поведението на подзащитния й
е безупречно и той е осъзнал престъпното си деяние.
Лишеният от свобода С. Р. Б. в съдебно заседание се явява лично,
поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
1
на страните, заявени пред нас, и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
В момента лишеният от свобода изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, наложено с Присъда № 41/30.06.2025 г. по НОХД № 986/2025 г. по
описа на РС-Шумен в размер на 1 година, от което наказание към днешна дата
фактически е изтърпял 7 месеца и 11 дни, от работа 29 дни, или всичко 8
месеца и 10 дни и има остатък към днешна дата 3 месеца и 20 дни.
Установено по делото е, че към датата на съдебното заседание лишеният
от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
наказание „лишаване от свобода“, съгласно изискването на чл. 70 от НК.
От приложеното към делото становище от началника на Затвора – Ловеч
е видно, че изготвената първоначална оценка на риска от рецидив е висока –
88 точки. Зоните, попадащи в риск са:
- настоящо правонарушение – поредно осъждане за кражба;
- криминално минало – осъждан многократно, включително и като
непълнолетен;
- жилищно устройване – без постоянно жилище, живее при приятели
или под наем;
- нагласи – признава, но омаловажава вината си, затруднява се да
рационализира действията си и да прави необходимите изводи с цел
превенция и бъдещо недопускане на правонарушения;
- емоционални проблеми – в миналото е правил опити за
самонараняване;
- умения за мислене – разполага с ограничени възможности за решаване
на проблемите, следва стереотипни модели за справяне;
Последваща оценка на риска от рецидив не е правена, тъй като е
актуална първоначалната, изготвена на 22.07.2025 година.
Видно от становището на началника на затвора, корекционната работа с
лишения от свобода С. Б. е насочена към осъзнава необходимостта от
поведенческа промяна и повишаване мотивацията за недопускане на нови
правонарушения. Лишеният от свобода С. Б. не е включван в специализирана
програма, тъй като за периода не е сформирана групова работа,
кореспондираща с нуждите му. Провеждани са индивидуални консултации с
цел поддържане на позитивно поведение и снемане на напрежението.
В становището е посочено, че от постъпването си в общежитието
лишеният от свобода С. Б. работи по линия на доброволния труд, тъй като има
данни, че при предходен престой в Затвора – Бургас не се завърнал от отпуск.
Целта на устройването му на работа е да бъде ангажиран с полезни дейности,
осмислящи престоя в затвора. Б. се справя без проблем с трудовите си
задължения и с готовност изпълнява задачите, които му се възлагат.
2
Видно от становището, С. Р. Б. няма наложени наказания. Награден е
веднъж, както следва със:
- Заповед № 670/15.10.2025 г. – „Извънредна хранителна пратка“ за
съвестно изпълнение на трудовите задължения и добро поведение.
Според становището няма как задачите, заложени в плана на присъдата,
да бъдат изпълнени за краткия престой. Лишеният от свобода С. Б. е с добро
поведение и работи, като по този начин се отчита частично изпълнение на
плана. В корекционен аспект обаче няма промени.
Видно от становището е, че въпреки доброто поведение, корекционната
работа все още не постига желания ефект. Б. е в затвора за пореден път.
Осъждан е през годините за аналогични деяния, но не си е взел поука. Рискът
от рецидив остава висок, от вреди също е без промяна. Б. е трайно
институционализирана личност и трудно може да се направи прогноза за
поведението му извън МЛС. От психологическото заключение е видно, че
липсват предпоставки за успешно корекционно въздействие, а прогнозата
остава неблагоприятна. Наложените предходни присъди не са имали нужния
възпиращ ефект. Ресурсите за положителна промяна са оскъдни, предвид
необратимите криминални нагласи. Лишеният от свобода С. Б. няма
постоянно жилище и близки, с които да поддържа връзка, което допълнително
би затруднило процеса на ресоциализация.
В заключение, становището на началника на затвора е, че не са налице
достатъчно доказателства за поправяне на основание чл. 439а, ал. 1 от НПК, и
на основание чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище С. Р. Б. да бъде
условно предсрочно освободен.
В подкрепа на становището на началника на затвора е и докладът на
инспектор „СДВР“ Й.П., която посочва, че отношението на лишения от
свобода Б. към плана на присъдата е формално. Заложените цели и задачи не
са изпълнени, поради сравнително краткия престой, ограничените ресурси и
липсата на устойчива мотивация за промяна от страна на Б.. Провежданата
корекционна работа е насочена към постигане мотивация за недопускане на
нови правонарушения, осъзнаване последиците от собственото поведение и
промяна в начина на мислене. През периода на изтърпяване на наказанието
спрямо Б. не са осъществявани кризисни интервенции. Емоционалното му
състояние от постъпването му в затвора е стабилно. Не се е налагала намеса на
психолог или психиатър.
В доклада е посочено, че въпреки доброто поведение на лишения от
свобода С. Б., в хода на поправителния процес резултатите са незначителни.
Рискът от рецидив все още е висок, рискът от вреди също е без промяна.
Планът на присъдата е изпълнен частично. Вероятността от рецидив след
освобождаването е твърде висока, а реално ресурсите за положителна
корекция са оскъдни.
3
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода С. Р. Б.,
становището на страните в процеса, както и доказателствата по делото, счита,
че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
формално изискване е налице, тъй като Б. е изтърпял повече от половината от
наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от
наложеното наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва
да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно
освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
– ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в Затвора – Ловеч
по отношение на Б., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в
неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил,
не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с
изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората
кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата
на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, социализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване и с поведението си Б. не е доказал, че наказанието
„лишаване от свобода“ му е оказало нужното корекционно въздействие.
Действително, както се сочи от страна на защитника адв. Гечева, а в този
4
смисъл е и доклада на ИСДВ Й.П. и становището на началника на затвора, че
лишеният от свобода С. Б. е с добро поведение, както и с оглед получената
награда за примерно поведение и добросъвестно отношение към труда. От
значение обаче за уважаване на молбата е най-вече липсата на риск, което
обстоятелство не е налично е конкретния случай. И към настоящия момент
рискът от рецидив е във високи стойности от 88 точки, но така или иначе
проблемните зони:
- настоящо правонарушение – поредно осъждане за кражба;
- криминално минало – осъждан многократно, включително и като
непълнолетен;
- жилищно устройване – без постоянно жилище, живее при приятели
или под наем;
- нагласи – признава, но омаловажава вината си, затруднява се да
рационализира действията си и да прави необходимите изводи с цел
превенция и бъдещо недопускане на правонарушения;
- емоционални проблеми – в миналото е правил опити за
самонараняване;
- умения за мислене – разполага с ограничени възможности за решаване
на проблемите, следва стереотипни модели за справяне, са налични и към
настоящия момент, поради което настоящата инстанция приема, че с
изтърпяване на повече от половината от наказанието към настоящия момент
не са изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и най-вече
на специалната превенция. Нещо повече, ИСДВР Й.П. сочи, че заложените
цели и задачи не са изпълнени, поради краткия престой, органичените ресурси
и липсата на устойчива мотивация за промяна от страна на осъдения (л.9-10).
Все в тази връзка е и експертното психологическо заключение,
изготвено от инсп. психолог Христо Кавалски, който сочи, че осъденият
проявява ниска критичност към криминалните си действия и липсва
устойчива мотивация за промяна, също така не са налични и предпоставки за
успешно корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода С. Р. Б. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 20 дни от
наложеното му наказание с Присъда № 41/30.06.2025 г. по НОХД № 986/2025
г. по описа на РС-Шумен в размер на 1 година „лишаване от свобода“, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Р. Б., роден на
5
**.**.**** г. в с. С.М., общ. Н.П., обл. Ш., с постоянен адрес и настоящ адрес
в същото село, но живее на различни места под наем, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 3 месеца и 20
дни от наложеното му наказание с Присъда № 41/30.06.2025 г. по НОХД №
986/2025 г. по описа на РС-Шумен в размер на 1 година „лишаване от
свобода“, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора –
Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване, освен ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6