Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива
Нешева
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №6279 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №3866 от 07.01.2019год., СРС, 63-ти състав,
постановено по гр.дело №54808/2017год.
е осъдена Р.Е.З., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** Б следните суми: 562,24лв.- главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 16,18 лв.- такса за дялово разпределение,
дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба - 09.08.2017г. до изплащане на вземането, като
е отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер от 562,24 лева
до пълния предявен размер от 910,18 лева, както и иска за дялово разпределение
за разликата над уважения размер от 16,18 лв. до пълния предявен размер 24,33
лв., както и иска за мораторна лихва в размер на
108,95 лв. за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., както и иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в
размер на 5,59 лв. за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г. Осъдена е Ц.Г.Ф., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 140,55лв.- главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 4,04 лв.- такса за дялово разпределение,
дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба - 09.08.2017г. до изплащане на вземането, като
са отхвърлени исковете за главница за разликата над уважения размер от 140,55
лева до пълния предявен размер от 227,55 лева, както и за дялово разпределение
за разликата над уважения размер от 4,04 лв. до пълния предявен размер 6,08
лв., както и за мораторна
лихва в размер на 27,24 лв. за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., както и
за мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер 1,40 лв. за периода от 09.08.201 Зг. до 14.06.2017г.
Осъден е Е.Г.З., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД
следните суми: 140,55лв.- главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 4,04лв.- такса за дялово разпределение,
дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба - 09.08.2017г. до изплащане на вземането, като
са отхвърлени исковете за главница за разликата над уважения размер от 140,55
лева до пълния предявен размер от 227,55 лева, както и за дялово разпределение
за разликата над уважения размер от 4,04 лв. до пълния предявен размер 6,08
лв., както и за мораторна лихва в размер на 27,24 лв.
за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., както и за мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение в размер 1,40 лв. за периода от
09.08.2013г. до 14.06.2017г. Осъдена е Р.Е.З. да заплати на „Т.С.“ЕАД сторените
по делото разноски, както следва: 145,34лв.- държавна такса, 36,76лв.- юрисконсултско възнаграждение и 165,41лв.- разноски за
експертизи. Осъдена е Ц.Г.Ф. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените по делото разноски, както следва:
36,33лв.- държавна такса, 9,19лв.- юрисконсултско възнаграждение
и 41,35 лв.- разноски за експертизи. Осъден е Е.Г.З. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сторените по делото разноски,
както следва: 36,33 лв.- държавна такса, 9,19лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 41,35лв.- разноски за експертизи. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да
заплати на Р.Е.З., Ц.Г.Ф. и Е.Г.З. сумата от 134,59лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението в осъдителните части е обжалвано от ответниците Р.Е.З., Ц.Г.Ф. и Е.Г.З. с въззивна жалба, подадена чрез адв.
М., с приложено по делото пълномощно, с основни доводи, че решението е неправилно и моли да се отмени и
постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че първоинстанционният съд не е взел в предвид, че изготвените
по делото експертизи не са взели в предвид, че в процесните
входове на ЕС, обслужвани от една абонатна станция не се ползва услугата
отопление на имота и сградна инсталация, не са
представени от ищеца отчетните формуляри за водомерите и картоните на
абонатната станция, въз основа на които е работило вещото лице, а приложените
не са четливи, както и не е допусната поисканата допълнителна експертиза. Излага,
че не са взети в предвид и не са обсъдени всички представени доказателства по
делото, като неправилно и необосновано е прието за установено предоставянето на
услуга, която не е ползвана в посочения обем и размер. В съдебно заседание пред въззивния
съд, адв.М. поддържа въззивната
жалба и поддържа исканията си, направени
в допълнителна молба за събиране на доказателства и които искания като преклудирани са оставени без уважение с определение на съда
в открито съдебно заседание. Претендира
за разноските по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Подадена е молба с възражение за прекомерност
на разноските на въззивниците.Претендира за разноски
за юрисконсултско възнаграждение
Третото лице
помагач „Т.С.“ООД не заявило становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответниците, че са
налице облигационни отношения, възникнали въз основа договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. ********, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Моли ответниците да бъдат
осъдени да му заплатят следните суми: Р.Е.З. - 910,18 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до
30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, 108,95 лв. - законна лихва за периода от 09.08.2013г.
до 14.06.2017г., 24,33 лв. - такса за дялово разпределение, дължима за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, 5,59 лв. - законна лихва върху сумата
за дялово разпределение за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., Ц.Г.Ф. -
227,55 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
горепосочения период, 27,24 лв. - законна лихва за периода от 09.08.2013г. до
14.06.2017г., 6,08 лв. - такса за дялово разпределение, дължима за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, 1,40 лв. - законна лихва върху сумата
за дялово разпределение за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г. и Е.Г.З. -
227,55 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за горепосочения
период, 27,24 лв. - законна лихва за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г.,
6,08 лв. - такса за дялово разпределение, дължима за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, 1,40 лв. - законна лихва върху сумата за дялово разпределение
за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г.
В отговора на
исковата молба ответниците са оспорили исковете
като недопустими и неоснователни.
Оспорват да са потребители и да се намират в облигационно отношение с ищеца,
тъй като няма молба от тяхно име за откриване на
партида при ищеца, както и заявяват, че през 2010год. са затапени всички уреди
и оспорват количеството и претендирания размер на ТЕ.
Позовават се на изтекла погасителна давност по отношение на главницата и
лихвите.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените
искове и е приел за установено, че ответниците с оглед на приложения нот.
акт от 16.12.1999год. са собственици на процесния
имот, като първата ответница Р.З. го е придобила по време на брака си с Г.Д.З.,
починал и оставил за наследници преживяла съпруга Р.З./ с 2/3 ид.ч./ и деца- Ц.Г.Ф./1/6 ид.ч./
и Е.Г.З./1/6 ид.ч./
и които се явяват потребители, респективно битови клиенти на ТЕ и с оглед на приетата СТЕ, която е кредитирал е
приел, че дължат след изготвените изравнителни сметки общо 899лв.-главница за периода 01.05.2014год.
до 30.04.2016год. Приел е за частично
основателно възражението за погасяване на давност на част от вземанията за
периода до м.06.2014год. и в останалата част за периода от м.07.2014год. до
м.4.2016год. е приел, че задължението за ТЕ възлиза на сумата от общо 843,34лв.,
както и сумата от 24,26лв.- дължима сума за дялово разпределение за процесния период и
съобразно квотите в съсобствеността за процесния
имот е определил задълженията на всеки от ответниците
и е отхвърлил исковете в останалата част до пълния претендиран
размер по исковата молба.
Първоинстанционното решение в отхвърлителните части не е обжалвано от ищеца и е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, същото е и правилно, като с
оглед на чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви и по заявените с въззивната жалба доводи намира, че следва да изложи
следните съображения:
За да
се уважат предявените искове, че ответниците дължат процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи главно и пълно, че ответниците са
потребители на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на същите има
монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Независимо, че ответниците
в отговора на исковата молба са оспорили, че са потребители
и имат договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с оглед на приложения към исковата молба нот. акт№162/16.12.1999год., н.дело №1169/99год. по описа
на нотариус при СРС, който не е оспорен
се установява, че Р.Е.З. и Г.Д.З./ починал на 25.09.2015год. и оставил за
наследници ответниците/ са собственици на жилище и представляващо апартамент №22, в жилищна сграда с адрес: София, ЖК *******, със застроена площ от 42,04кв.м. и което е
идентично с жилището с адреса на топлоснабдения имот с аб. №185042/
който е индивидуален и не съвпада с друг
аб. № за друг имот/, и след като се установява, че сградата, в
която се намира жилището на ответниците е топлофицирана
и ищецът е доставил в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер
и ответниците, като собственици върху процесния апартамент, в същата сграда- етажна собственост
имат качеството на потребители/ клиенти/ на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, утвърдени от ДКЕВР.
Неоснователно се явява оплакването, че с оглед
на поисканите от ищеца, допуснати и приети от съда експертизи, но които не са
взели в предвид всички събрани по делото доказателства, включително и като не е
съобразено, че не се ползва услугата отопление на имот и сградна
инсталация, не са представени по делото отчетните документи, както и не е
допусната допълнителна експертиза, която е поискана от ответниците,
съдът е обосновал решението си. Изрично в приетата СТЕ вещото лице е посочило,
че за да отговори на въпросите и даде заключението си е взело в предвид освен
приложените доказателства по делото и данните в справката отчет на топломера в
АС, техническата характеристика на същата, като сградата се топлозахранва
от една абонатна станция, свидетелствата за метрологичната проверка, акта за
разпределение на кубатурата на имота, отчет на водомерите, изравнителните
сметки и е обосновало извода си, че за процесния
период отчитането на ТЕ и разпределението й в сградата ЕС, където се намира процесния имот е извършвано след отчет на топломера в АС,
който е преминал метрологична проверка, приспаднати са технологичните разходи,
като в случая в сградата се ползва само топла вода и няма начислявани суми за
отопление на имота и за сградна инсталация, извършван
е отчет на водомера за топла вода в имота като в главния отчет, както от 16.04.2015год. и от 22.05.2016год. има подпис за потребител и
коректно са отразени отчитанията в изравнителните сметки, а сумите за ТЕ за БГВ
са начислявани в съответствие с Наредба №16-334/16.04.2007год. за топлоснабдяването- чл. 68, 69 и приложението към чл.61,
ал.1-Методиката за дялово разпределение
на ТЕ в сгради етажна собственост-т.5.2. и за периода 09.07.2014год. до
30.04.2016год. стойността на ТЕ за БГВ
възлиза на 843,34лв. Независимо, че СТЕ е оспорена от представителя на ответниците, оспорването е общо, като е оттеглено искането
за експертизи по поставените въпроси в отговора на исковата молба и не е
направено изрично искане за повторна експертиза или за допълнителна. Приложени
са фискални бонове за платени суми към „Софийска вода“ от 21.07.2015год. по
отделни фактури с посочени номера и общо за 200лв., но без посочване за какво
количество вода се отнасят, както и за какъв
период след като са посочени само номерата на фактурите и в тази връзка е
поискано съдебно удостоверение за количеството вода по водомер за топла вода за процесния
имот по проект и което искане правилно е
оставено без уважение след като стойността на ТЕ за БГВ в случая е начислявана,
съобразно показанията на водомера за топла вода в имота, а не по проект и които
отчети през двата периода са взети в предвид при изготвяне на СТЕ, което
изрично е посочено и от вещото лице и в тази връзка не е направено изрично
искане в първоинстанционното производство за допускане
на допълнителни задачи към СТЕ с оглед проверка и на други документи или
оспорване на СТЕ с доводи, че е необосновано и възниква съмнение за неговата
правилност и искане за повторна експертиза. Още повече, че в отговора на
исковата молба има оспорване на отопляемия обем на имота и базираното на него
пропорционално разпределение на ТЕ за имота и за сградна
инсталация и каквито не са начислявани, видно от приетата СТЕ, но не и по
отношение на ТЕ за БГВ, както и във въззивната жалба
въпреки оплакванията няма направено искане за допускане на СТЕ. В СТЕ, приета от първоинстанционния
съд изрично вещото лице е посочило, че експертизата е изготвена след проверка на документите за главен отчет за процесната партида с абонатен номер, при отчитане на общия
топломер в абонатната станция по електронен път в началото на всеки месец,
който е преминал метрологична проверка и е годен измервателен уред, при
приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разлика, която се разпределя между потребителите в сградата етажна
собственост и при спазване на методиката, формулите и цените, действали към процесния период. Експертизата е изготвена от вещо лице
специалист в областта на топлотехниката и след като вещото лице е работило по
отчетите на топломера в АС снети по електронен път, както и с оглед на главните
отчети на водомера за топла вода в процесния имот и без
несъответствия и разминавания в стари и нови показания и в изравнителните
сметки и която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена и от
която се установява, че сумата за ТЕ за БГВ, което единствено е извършвано за
имота за периода 09.07.2014год. до 30.04.2016год. е в размер на 843,34лв. и до
който размер общо предявените искове са
основателни и доказани.
При
тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи
решението, в обжалваните осъдителни части като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивниците, както и на въззиваемата страна, която не е направила разноски за въззивното производство.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№3866 от 07.01.2019год., СРС, 63-ти състав, постановено по гр.дело №54808/2017год.
в обжалваните осъдителни части.
Решението
в отхвърлителните
части не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ЕООД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.