№ 9677
гр. ., 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110135101
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „.“ ООД против ИВ. С. ДР. с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 600 лева, представляваща получена от ответника без правно основание
по разходен касов ордер от 21.05.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху вземането
от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05.01.2021 г. до
окончателното му погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.01.2021 г. по ч. гр. д. № 274/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът изплатил на ответника сумата в
размер на 600 лева, за което е съставен процесния разходен касов ордер. Процесуалният
представител на дружеството поддържа, че между страните по спора не съществува
облигационно правоотношение, по силата на което „.“ ООД е дължало паричната престация,
поради което ИВ. С. ДР. дължи връщане на полученото без основание. Направено е искане
сторените съдебни разноски в заповедното и настоящото производство да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Исковата молба е връчена на ответника на 04.10.2021 г. като в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
Независимо от обстоятелството, че ответникът не е подал в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба съгласно задължителните указания дадени с т. 11а от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по
някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът следва да разгледа обоснованите
във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора.
В разглеждания случай в хода на заповедното производство длъжникът е изложил
твърдения, че процесната сума е получена на основание трудово правоотношение между
страните, по силата на което ответникът извършвал сервизно обслужване на климатични
системи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
1
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване извършена пряка
престация на парична сума в полза на ответника, а ответната следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, положителния факт - наличие на правно основание
за получаване на престираната сума. Установяването на основание предполага доказване на
породено за ответника субективно материално право на вземане за процесната сума, т.е.
ангажиране на доказателства за правопораждащия правото на вземане юридически факт. С
Решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС е прието, че
искът по чл. 55 ЗЗД е един, като с претенцията ищецът претендира връщане на нещо, което е
дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването, а в тежест на
ответника е да докаже на какво основание е получил даденото.
Страните не спорят, а и от представения по делото разходен касов ордер №
./21.01.2020 г. се установява, че ищцовото дружество предало на ищеца в брой сумата в
размер на 600 лева.
Видно от Трудов договор № ./25.09.2019 г. между „.“ ООД и ИВ. С. ДР. възникнало
трудово правоотношение, по силата на което ответникът заел длъжността „сервизен техник“
при ищцовото дружество при сумарно изчисляване на работното време с основно месечно
възнаграждение в размер на 800 лева. По делото е представено допълнително споразумение
от 07.05.2020 г., с което страните по трудовото правоотношение изменили неговото
съдържание, като считано от 01.03.2020 г. работното време на работника се променя от 8
часа на 2 часа дневно при основно трудово възнаграждение в размер на 200 лева.
По делото са приети преписи от дневни графици на възложени дейности по монтаж и
ремонт на климатици за месец май 2020 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля .,
който бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество, като заемал длъжността
„монтажник на климатици“, а ответникът работел като „сервизен техник“. Свидетелят
разкрива, че практиката при работодателя била по банков път да се заплаща уговореното
месечно възнаграждение, като служителите получавали и допълнителни средства във връзка
с изработеното от тях, за което били съставяни разходни касови ордери. . сочи, че всички
служители получавали допълнителни възнаграждения извън уговорените по трудов договор,
за които били съставяни разходни касови ордери. Свидетелят разкрива, че допълнителното
възнаграждение не се определяло на отработен час, а въз основа на извършена работа –
ремонт или монтаж на климатик, като допълнителните средства се изплащали на две
седмици. Съдът цени показанията на свидетеля като добросъвестно дадени във връзка с
непосредствено възприети от лицето обстоятелства относно създадената практика при
ищеца за заплащане на трудови възнаграждения.
Съдът намира, че при съвкупен анализ на ангажираните по делото доказателства се
установява, че процесната сума в размер на 600 лева е получена от ответника по силата на
съществуващо между страните по спора трудово правоотношение. Извод, че размерът на
действително получаваното от ответника трудово възнаграждение се различава от
уговореното в представените по делото трудов договор и допълнително споразумение от
07.05.2020 г. с обратно действие считано от 01.03.2020 г., може да се изведе от събраните по
делото гласни доказателствени средства. Свидетелят . разкрива, че при ищцовото дружество
била създадена практика на служителите да се заплаща трудово възнаграждение за
извършени от тях по възлагане на работодателя дейности по монтаж и сервиз на климатици
в брой, за което били съставяни разходни касови ордери.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ищеца,
изложени в подадена по делото молба от 06.04.2022 г., с която се поддържа, че размерът на
дължимото на ищеца трудово възнаграждение е в размер уговорен в трудовия договор и
допълнителното споразумение, а именно сумата от 200 лева месечно. Както бе посочено
2
съдът дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел, съгласно които
работодателят изплащал възнаграждение на работниците в брой срещу разходни касови
ордери извън уговореното възнаграждение по трудовите договори, изплащано по банков
път. Съдът намира, че действително представените по делото дневни графици за възложени
задачи във връзка с монтаж и сервиз на климатици за месец май 2020 г. не съдържат данни
относно електронния адрес на възложителя. Доколкото обаче ищецът не оспорва
поддържаните от ответника твърдения, че работниците получавали график с възложените
им задачи свързани с монтаж и ремонт на климатици на различни обекти по електронна
поща, както и че представените по делото документи касаят заявките за месец май 2020 г.,
съдът намира, че писмените документи разгледани в контекста на съществуващото към
процесния момент трудово правоотношение с предмет разкрит от свидетеля ., установяват,
че процесната сума в размер на 600 лева е получена от ответника на основание
съществуващата между страните договорна връзка. Предвид изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД се явява неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски, като при определяне на техния
размер следва да бъде взето предвид своевременно заявеното от процесуалния представител
на ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Уговореният и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 900 лева отнесен към цената на исковата претенция от 600
лева, правната и фактическа сложност на спора обусловена от разглежданата претенция, а
именно един единствен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, обема на
ангажираните по делото доказателства и извършените от представителя на ответника
процесуални действия, се явява прекомерен, поради което следва да бъде намален до
минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. ., ж.к. „.“, ул. „.“ . против ИВ. С. ДР., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „.“,
бл. ., ., ., ., иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал.1, пред. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 600 лева, представляваща получена от ответника без правно
основание по разходен касов ордер от 21.05.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху
вземането от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05.01.2021 г. до
окончателното му погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.01.2021 г. по ч. гр. д. № 274/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
127 състав.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ж.к. „.“, ул. „.“
. да заплати на ИВ. С. ДР., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., ., ., ., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени по делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 274/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4