МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимия П.И. ***, ЕГН ********** е за
престъпление по чл.149, ал.1 от НК за това, че:
На 04.07.2018г. в с. Крушовица, обл.
Плевен извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило *** възраст – Д.Д.И., ЕГН ********** ***.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия И. така, както е внесено с обвинителния акт.
Намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства подкрепящи
обвинението. Предлага на подсъдимия да бъде наложено лишаване от свобода за
срок от три години, което да бъде отложено с петгодишен изпитателен срок, тъй
като фактическата обстановка сочи на висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца.
Повереникът на частния обвинител в съдебно заседание споделя изцяло
доводите на представителя на РП-Плевен. Прави искане на подсъдимия да бъде наложено
наказание към средния предвиден в закона размер за извършеното от него деяние.
Подсъдимият П.И.И. разбира в какво се състои
повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по
случая.
Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Според адв. П. не е доказано, че подсъдимият П.И. е извършил
престъплението, както и че същото не е доказано по безспорен начин.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.И.И. е роден на ***г***, обл. Плевен, без образование, безработен, разведен,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.
Подсъдимият П.И. е *** на ***та на св. Д.И. /***/. На 04.07.2018г. подсъдимият
отишъл в дома на свидетелката в с. Крушовица, който тя обитавала заедно с ***
си М.И., *** си Блага И. и *** си С.М.. Подсъдимият помолил Д.И. да отиде с
него до А.М., за да вземе хумана за внука си, тъй като го било страх от кучето
на свидетелката. И. се съгласила и тръгнала с него. Двамата стояли в дома на М.
около половин час, като подс. И. изпил две бири в дома
й.
След като си тръгнали за в къщи, у подсъдимия
се формирало намерение да извърши блудствени действия
с И.. В изпълнение на намерението си, вместо по възможен кратък път към дома на
И., подс. И. избрал друг, по-дълъг път. След като
вървели известно време, подсъдимият спрял и попитал свидетелката дали е правила
„***“ на чешмата в селото. И. му отговорила, че не е правила „такива неща“ и му
казала, че иска да се прибира да не се тревожат близките й, че е закъсняла. Подсъдимият
И. хванал с ръка И. за устните и започнал да ги мачка, като й казал, че така
проверява дали е правила орален секс. Накарал я да изплези език и се навел да я
целуне, при което И. извърнала глава. След това подс.
И. поставил ръката си между краката на И. и я задържал там, като й казвал „Чакай
да проверя дали си правила на хората глупости“. През цялото време държал с
едната ръка свидетелката и я прегръщал, докато с другата я пипал между краката.
Подсъдимият И. се опитал да събуе клина и бельото на И.. И. се отдръпнала и
избягала, като подс. И. извикал след нея да не говори
за това с близките си, в противен случай ще им каже, че тя прави „глупости“.
Подсъдимият И. последвал И. и отишъл в дома й. Казал на *** й М.И. да не
пуска *** си на чешмата, защото другите деца я пипали и „правели глупости“ с
нея. И. се скрила в другата стая, като след тръгването на подсъдимия И.,
разказала на *** си и на *** си какво се е случило.
Св. И. депозирал жалба и по случая било образувано досъдебно
производство.
Горната фактическа обстановка се
изяснява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия П.И.И.,
от показанията на св. Д.Д.И. – дадени в съдебно заседание
и тези дадени на досъдебното производство /лист 25 от ДП/, приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.1, т.2 предл.2
от НПК; от показанията на св. М.Д.И. – дадени в съдебно заседание и тези дадени
на досъдебното производство /лист 28 от ДП/, приобщени към доказателствата по
делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2
от НПК; от показанията на св. А.А.М. – дадени в
съдебно заседание и тези дадени на досъдебното производство /лист 30 от ДП/,
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; от показанията на св. С.Б.М. –
дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното производство /лист 29
от ДП/, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; от показанията на свидетелките Й.Р.К.
и И.Б.Д., дадени в съдебно заседание; от заключението на вещите лица по
назначената на ДП комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза на Д.Д.И.; от заключението на вещите лица по
назначената на ДП комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза на П.И.И.; от свидетелството за съдимост
по отношение на подсъдимия И., както и от представените с досъдебно
производство № 1355/2018г. по описа на РП-Плевен доказателства.
Подсъдимият категорично отрича да е извършил описаните в
обвинителния акт действия, като наивно обяснява, че е взел малолетната Д.И. със себе си, за да го пази
от кучетата, които се намирали в двора на къщата на А.М..
Съдът не кредитира обясненията, дадени от
подсъдимия в съдебно заседание, защото същите са нелогични, необективни и се
оборват от събраните по делото доказателства. Съдът възприема дадените обяснения
от И. дотолкова, доколкото същите се явяват израз на декларираното в закона
право на защита на подсъдимия. Съдът съобрази
свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
и показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство.
Осъществените блудствени
действия от подсъдимия спрямо пострадалата най-точно се изясняват от
показанията на последната.
От показанията на Д.Д.И., дадени на досъдебното производство пред съдия се
установява, че на датата на процесното събитие била
на училище, след което се прибрала вкъщи. Заявява, че вечерта в дома им дошъл подс. П.И. и поискал да отидат заедно с нея до къщата на ***
й А. М., за да вземе хумана. В дома на А.А.М. подсъдимият П.И. пил бира. На връщане с Д.И. минали
през една затънтена улица. По пътя П.И. й казал, че е разбрал, че е правила „***“
на децата. Започнал да й мачка устните с ръце и попитал дали е правила на
хората „***“. Понечил да я целуне, но тя се дръпнала. Хванал й ръцете и я
опипвал за краката. След това си сложил ръката между краката й и започнал да й
събува клина, с който била облечена, но тя се изскубнала и избягала. Прибрала се вкъщи.
Малко след това дошъл и подс. П.И., който казал на ***
й М.И. да не я пуска да излиза никъде,
защото правила с децата глупости. Тя се изплашила и се скрила в другата стая.
След като подс. П.И. си тръгнал, отишла при *** си и ***
си и им разказала какво се е случило.
В
подкрепа на показанията на пострадалата са и показанията на св. М.Д.И., дадени на досъдебното
производство, от които се установява, че живее в с.
Крушовица, обл. Плевен заедно с
***ята и сестрите си, сред които и
по-малката му *** Д.И.. Заявява, че през месец юли 2018 година *** му - Д.М. И.
и *** му - Й.Р.К. били в чужбина, а за децата се грижела баба им.
В близост до
тяхната къща живеел ***то на *** му – подсъдимият П.И.И..
Посочва, че с подс. П.И. били в добри, роднински взаимоотношения. Гостували
си взаимно, често се виждали и ходили заедно на работа.
На 04.07.2018г.
около 20:00 часа в къщата, която обитавали
дошъл П.И.. В този момент той бил в банята и чул, че П. И. предложил на *** му Д.И. да отиде с него
до дома на *** им А.М., за да вземе хумана. С.
М., с която И. фактически съжителствал, го попитала дали ***
му Д.И. може да отиде с П.И., но той си замълчал, тъй като не предполагал, че
ще има проблеми. Когато излязъл от банята Д.И. и П.И. били заминали. Заявява, че Д.И. се прибрала след половин
час, като изглеждала изплашена. Малко след нея
пристигнал и П.И., който бил запъхтян и видимо притеснен. Щом видяла П.И., Д.И. се скрила в друга стая. П.И. му казал да
не пускат *** му Д.И. да излиза сама никъде,
защото чул, че била правила „***“ на децата и е възможно някой да я
изнасили. След като П.И. си заминал, Д.И.
отишла при него разплакана. На въпроса защо плаче, *** му отговорила, че
П.И. на връщане от къщата на *** им А.М. се опитвал да я целуне, че я опипвал и
я питал дали прави на децата „***“. Веднага отишъл в дома на П.И. и го попитал
вярно ли е това, което му казала *** му.
П.И. първоначално отрекъл, но накрая само замълчал.
Посочва,
че оттогава Д.И. се страхувала да не би
да дойде П.И. отново да я търси.
От показанията на св. А.А.М., дадени
на досъдебното производство се установява, че в деня на процесното
събитие имала гости. Около 20:30
часа в къщата, която обитавали, дошли *** й П.И. заедно с детето на ***овчед й Д. И. – Д.И..
И. я помолил да му услужи с хумана, която била останала от детето й. П.И.
седнал при гостите и започнал да консумира бира. Тъй като започнало да се
мръква, казала на Д.И. да се прибира, но П.И.
настоял да остане, защото го било страх от кучетата в двора. Казал, че Д.И.
ще си ходи заедно с него. Посочва, че отишла при гостите си и когато излязла
отново навън, П.И. и Д.И. си били заминали. На следващия ден М.И. и *** му Д.И.
отишли при нея. Д.И. й разказала, че след като си тръгнали, П.И. я бил опипвал
по интимните части и че е успяла да избяга. Твърди, че не очаквала такова
поведение от *** си П.И..
От показанията на св. С.Б.М., дадени на досъдебното
производство се установява,
че през 2018г. живеела на семейни начала с М.И.. На 04.07.2018г. вечерта около
20:00 часа М.И. се прибрал от работа и влязъл в банята да се къпе. В този
момент в дома им пристигнал подс. П.И., който извикал
Д.И.. П.И. казал, че трябвало да ходи до *** им А.М., за да вземе хумана за
внучето си, но го било страх от кучетата й. Тя му казала, че няма от какво да
го е срам и страх, но П.И. настоял Д.И. да отиде с него. Заявява, че не искала
да пуска Д.И., но подс. П.И. я успокоил, че няма от
какво да се притеснява. Тя му отговорила, че не може да пусне Д.И. и че ще попита
*** й М.И.. Отишла в банята при него и му казала, но М.И. си замълчал. Когато
се върнала Д.И. и П.И. били излезли. Тъй като Д.И. се забавила около половин
час, М.И. й казал, че ще отиде да я търси. Тъкмо тръгнал да излиза и Д.И. се
прибрала и седнала на дивана. Външно й
нямало нищо, но изглеждала много уплашена. След малко в стаята влязъл запъхтян П.И..
Щом го видяла, Д.И. веднага отишла в другата стая. П.И. им казал да не пускат Д.И.
да излиза сама, защото се било разчуло, че била правила на другите деца „***“.
След като си заминал, Д.И. отишла при тях.
Била много притеснена и започнала да
плаче. Разказала им, че като тръгвали от дома на *** А.М., П.И. минал по
заобиколен път по улица, която е доста затънтена. По пътя започнал да пипа Д. по
устните и я питал дали правила на децата „***“. Карал я карал да си показва
езика. Поискал да я целуне, но Д.И. се дръпнала от него. Направил опит да й
свали панталоните, но не успял, защото Д.И. избягала от него и се прибрала вкъщи.
Заявява,
че след случилото се Д.И. била изплашена, неспокойна и не можела да спи нощем.
От показанията на св. И.Б.Д. се установява, че заема длъжността „Разузнавач
ДПС” в РУ гр. Долни Дъбник към ОД на МВР
гр. Плевен. На датата на процесното събитие била
уведомена от дежурната част, че в управлението пристигнало семейство, което
искало да подаде сигнал за извършени блудствени действия.
Заявява, че приела в кабинета си Д.И., М.И.
и С.М., която й казала, че живее на семейни начала с И.. При проведената беседа
те й съобщили, че П.И. е блудствал с Д.И.. Сочи, че снела писмени обяснения от Д.И.,
М.И. и С.М., а след няколко дни и от П.И. и А.А.М..
Сочи, че блудствените действия се изразявали в
опипване и опити за целуване.
Съдът кредитира
изцяло показанията на всички свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие, както
и показанията на всички свидетели разпитани на досъдебното производство, тъй
като същите са последователни, логични и кореспондират напълно с всички
останали събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира заключението на
извършената на досъдебното производство съдебна комплексна психолого-психиатрична
експертиза на Д.Д.И., прието и неоспорено от страните
в съдебно заседание, от което се установява, че не са налице данни за психично разстройство със
специфика за възрастта му или с нозоспецифични
симптоми при осв. дете Д.И..
Паметовите й способности /образна, цифрова, логическа, механична
словесна памет/ са в норма.
Нивото на общо
интелектуално функциониране е в рамките на нисък вариант на норма.
Профилът на осв. дете описва формираща се личност без особености в
характеристиките, т.е. в рамките на нормата за възрастта.
Осв. дете Д.И. е клинично психично здраво и има съответни на възрастта представи за
основните морални категории, интернализирала е
правила и норми. Проведеното изследване установи нормални възможности на
когнитивните процеси при И.
интелектуалното равнище е в границите на нисък вариант на нормална надареност в
среда, характеризираща се с ниски изисквания и липса на мотивация за развитие.
Описаните личностови и поведенчески особености и
промени при осв. носят и белези на типични
характеристики на възрастта, в която се намира осв.
Развитието й съответства на хронологичната й възраст.
Комплексната
интерпретация на данните от делото и проведеното психологично изследване и
психиатричен преглед ни дава основание да приемем, че осв.
дете Д.И. е достигнало нормална биологична, психична и социална зрялост за
възрастта.
Няма основание
да се коментира недоразвитие на паметовите
способности или интелектуален дефицит, който да препятства годностите
за фиксиране, ретенция и репродукция на факти и
обстоятелства, включително свързани с инкриминираното деяние.
И към времето
на инкриминираното деяние, и понастоящем при нея липсват данни за качествени
нарушения на възприятия, мислене и паметови функции.
В състояние е да съхрани и възпроизведе консистентни, логически свързани
описания на ситуацията.
От медицинска
гледна точка осв. дете Д.И. е в състояние правилно да
възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина в хода на разследването с конкретно-образен характер. Не
следва да се очакват да се правят и представят абстрактни изводи и заключения.
От проведените
изследвания не се установяват данни за болестно повишена внушаемост
и склонност към фантазмени преживявания при осв. Д.И.. Не се установява принципна тенденция към
прикриване на собствени недостатъци, както и към тенденциозно изкривяване на
истината, в използваните методики стойностите на скалите, отчитащи социална желателност, са ниски.
И към времето
на инкриминираното деяние, и понастоящем осв. дете Д.И.
е малолетно, във възраст, в която все още не са развити годностите
за разбиране и ръководене на постъпките, както и за противодействие при
упражнено психическо или физическо насилие.
По отношение
на самото инкриминирано деяние предвид поведението и изказванията на осв. дете Д.И. има основание да се обоснове хипотеза, че то
е реагирало рационално, бързо и адекватно спрямо обстоятелствата, като се е оттеглило
от фрустратора и фрустриращата
ситуация и е потърсило своевременно помощ от значим възрастен (***). Към
момента на изследването съобщава за емоционални и поведенчески симптоми с нисък
интензитет – тревожност, страх от насилника, несигурност, обърканост, отказ да
остане сама на публично място или да посети места, свързани със събитието, от
което се жалва.
Тези
проявления пряко могат да се свържат с преживени в миналото обстоятелства,
включително с въвлечено насилие, което детето споделя.
Съдът кредитира заключението на извършената на
досъдебното производство съдебна комплексна психолого-психиатрична
експертиза на П.И.И., прието и неоспорено от страните
в съдебно заседание, от което се видно, че подсъдимият И. страда от психично заболяване в тесния смисъл на това
понятие, т.е. психоза при осв., както понастоящем,
така и в минало време.
При осв. не се констатират личностови
и темпераметови особености, които да обхващат базови
сфери на личностовата му структура и да са изразени в
степен на личностово разстройство, което значително
да разстройва социалната му адаптация.
Паметта му
/образна, цифрова и логическа/ е в нормални граници за възрастта. Интелектът му
е в рамките на нисък вариант на норма.
При прегледа
не е употребил алкохол, не се регистрират соматични, неврологични и/или
психични нарушения по органи и системи, насочващи към абстинентен
***дром.
Към настоящия
момент осв. П.И. е клинично психично здрав.
Към времето на извършване на
инкриминираното деяние 04.07.2018г. осв. е употребил
алкохол. Осв. е бил в състояние на алкохолно опиване.
За вида на алкохолното опиване при осв. не възниква
съмнение за различно от обикновеното. Вероятно степента на алкохолното опиване
на осв. е била лека.
Към момента на
инкриминираното деяние на 04.07.2018г. няма данни осв.
да е бил с нарушения в базисни сфери от психичната дейност, който да са
нарушавали основните му психични годности.
Осв. П.И. е могъл разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си към момента на извършването му.
Към момента на
специализираното изследване на 12.09.2018г., за деянието извършено на дата
04.07.2018г. осв. има съхранени спомени, които
подрежда в правилен хронологичен ред, разпознава и описва участниците, дава
логически свързани детайлни описания на ситуацията, на отношенията между
участниците, както и на причините за възникналото събитие.
Интелектът е в
рамките на нисък вариант на нормална надареност, не са очертани мисловни
разстройства по форма и структура, поради което не съществува пречка осв. И. да е възприемал, фиксирал и понастоящем да
репродуцира факти и събития в тяхната последователност и логическа свързаност.
Не съществува медицинска пречка, ако той желае, да дава достоверни обяснения за
тях.
Осв. П.И. е могъл правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и събития, имащи значение по воденото производство.
Осв. П.И. има изградена и съхранена
психичната годност за участие в наказателното производство.Блудствени
действия от страна на осв. П.И. биха могли да бъдат
интерпретирани като декомпенсаторни реакции с бърз
интензитет на емоциите на фона на скъсен самоконтрол (вкл. и след прием на
алкохол) и отреагиране с цел разреждане на кумулирано сексуално напрежение на фона на моментно
подценяване на социално негативните последици от поведението и неговата
наказуемост
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено
следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият П.И. ***, ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.149, ал.1 от НК, като
на 04.07.2018г. в с. Крушовица, обл. Плевен извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило *** възраст – Д.Д.И.,
ЕГН ********** ***.
Извършването на посочените блудствени действия по
отношение на Д.И. от подсъдимия е осъществено чрез опипване с
ръце на краката и тялото на И. и чрез поставянето на ръката си върху половия орган на пострадалата.
Деянието не е останало във фазата на опита, а е довършено тъй като
изпълнителното деяние е осъществено и е настъпил престъпният резултат, изразяващ
се в самото осъществяване на физическия контакт с пострадалата. Дали
извършеното е довело подсъдимия до реално постигане на поставената специална
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, е без значение,
достатъчно е подсъдимият да е извършил своите действия именно с тази цел,
каквато съдът приема, че е била налице.
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението при пряк умисъл
като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици. Съзнава противоправния характер на
осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му
последици. Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно
специална цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.
Подсъдимият съзнавал, че пострадалата не е навършила 14
години /за която му е известно, че не е навършила 14 години, тъй
като е роднина на ***та на детето/, но въпреки това желае и иска
настъпването на общественоопасните последици.
Деянието на подсъдимия съставлява престъпление според Наказателния закон на
Република България и е обхванато като съставомерно от
нормата на чл.149, ал.1 от НК. Деецът подлежи на съответно наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът прецени обществената опасност на деянието с оглед времето,
мястото и начина на извършването му. Времето и мястото на деянието – късно
вечерта – характеризират деянието с една по-висока степен на обществена
опасност, предвид обстоятелството, че останалите
роднини на пострадалата са били в чужбина и по това време възможността на И. да
се противопостави е била много по-малка.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало и доброто процесуално поведение.
С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация
на престъплението, за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият
съдебен състав прие, че на същия следва да бъде определено и наложено наказание
лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК в размер на 2 /две/ години.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за приложение института на
условното осъждане – чл.66, ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия П. И.И. следва да бъде
дадена възможност в един изпитателен срок от 4 /четири/ години да покаже, че
наложеното наказание му е подействало поправително-възпиращо и
предупредително-възпитателно.
С този размер на наказанието, съдът намира, че ще се изпълнят целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и по-конкретно личната превенция и ще се
въздейства възпиращо и превъзпитателно
спрямо подсъдимия в извършването на друго престъпление.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. П.И.И. да заплати по сметка
на ОД на МВР – Плевен направените по
делото разноски в размер на 656,88 лв. и 280,00 лв. разноски по сметка на
РС-Плевен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: