№ 946
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100104972 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в
размер на 35 000 лв.
Ищцата Л. К. Р. твърди, че на 13.03.2023 г., в гр. София, при движение
по десния тротоар на ул. „Дамян Груев“ с посока на движение от ул.
„Димитър Трайкович“ към бул. „Христо Ботев“, на кръстовището на ул.
„Дамян Груев“ и бул. „Христо Ботев“, непосредствено след като пресякла
пътното платно на намиращата се на него пешеходна пътека, стъпила в дупка,
образувана от видимо разрушена тротоарна повърхност и липсващи плочки.
Вследствие на това се спънала, загубила равновесие и паднала върху десния
си крайник. Непосредствено след инцидента била откарана в УМБАЛСМ“
Н.И.Пирогов“ ЕАД, където били извършени необходимите прегледи и се
установил оток, деформация, болки и ограничени движения в областта на
десния лакът като била имобилизирана. Твърди се, че на първия контролен
преглед на 25.03.2023 г., поради оплаквания от оток и болки било извършено
скелетно рентгеново изследване на десен лакът и предмишница с данни за
фрактура на олекранона. Била приета за наблюдение и лечение като на
26.03.2023 г. било предприето оперативно действие по локално почистване и
инфилтрация с локален анестетик и под рентгенов контрол бил направен опит
1
за репозиция, която се фиксира с гипсова имобилизация. Гипсовата
имобилизация била носена в продължение на 60 дни. Изложени са
фактически твърдения, че с оглед увредата търпяла болки, страдания и
ограничения.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от
съда се иска да осъди ответникът СО да й заплати сума в размер на 35 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от
ГПК чрез процесуален представител.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Г..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от юрк. Кехайов.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Р. М. Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал
извод, че на Л. Р. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
счупване на горния край на дясна лакътна кост – закрито, фрактура на
олекранона – област – дясна лакътна става. Обоснован е извод за извършено
консервативно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия.
Посочено от вещото лице е обстоятелството, че обичайният възстановителен
период е около 3-4 месеца. Посочено е, че болките и страданията, причинени
на ищцата са били най-интензивни непосредствено след травмата, след
оперативната интервенция и в началото на раздвижването.
В съдебно заседание на 05.02.2024 г. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Б.Б.Р., дъщеря на ищцата.
По делото са ангажирани и медицински документи, представени от
ищцата, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните
правни изводи:
2
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
Фактът на инцидента на сочената в исковата молба дата се установява и
от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС
общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.
8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия
закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.
Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на
пътя” е площта, върху която са разположени земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното
платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността
в обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение,
разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на
тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото
инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична
общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият
в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31
от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за
управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската
администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява,
3
че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на бордюра с отчупена плочка с
разместени парчета е установено от свидетелските показания, които
настоящият съдебен състав кредитира при съблюдаване разпоредбата на чл.
172 от ГПК като лични впечатления на очевидец.
С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/
да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите
принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото
доказателства в тази насока не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че
вследствие падането върху несигнализирана дупка на пътя ищцата е получила
травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от изслушаната по
делото СМЕ.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи
по несъмнен начин, че претендираните от ищеца претърпени неимуществени
вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по повод или
изпълнение на възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и
действията на служители на ответника. Заключението на СМЕ и писмените
доказателства категорично установяват, че в следствие на инцидента /падане
в необезопасена дупка на пътя/ същата е преживяла и болки и страдания,
които са били с продължителен характер във времево отношение и
интензивни като степен на мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
4
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на
възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са
кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе
разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на
производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение
на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени
съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата,
интензитета на преживените от нея негативни емоции, периодът от време,
през който същата е трябвало да търпи тези последици /3-4 месечен
възстановителен период/ и остатъчните неблагоприятни последици – болки и
ограничени движения на дясна лакътна става, наличен дефицит в разгъването
25-30 градуса, болезнено сгъване в кР.та става, с оглед критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди искът следва да се уважи за сумата от 10 000 лв., а за
горницата до пълния предявен размер да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от
ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде
5
определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е
заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което е основателно. С оглед
уважената част от исковете, при съблюдаване на фактическата и правна
сложност на делото и размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. за минимални
адвокатски възнаграждения същото възлиза на сумата от 985, 71 лв. С оглед
данните по делото, че процесуалния представител на ищеца е лице,
регистрирано по ЗДДС върху това възнаграждение се следва и ДДС т.е.
размерът на същото възлиза на 1 182, 85 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 214, 29 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски, съобразно уважената част
от иска, които възлизат на сумата от 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Л.
К. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. А. Г.
сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара на 13.03.2023 г. в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата
до пълния предявен размер от 35 000 лв. като неоснователен..
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. А. Г. сумата от 1
182, 85 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Л. К. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. А. Г. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, с адрес: гр. София ,ул. „Московска” № 33 сумата от 214, 29 лв. –
разноски.
6
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на СГС сумата от
500 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7