Р Е
Ш Е Н И Е № 260 060
гр. Пловдив, 13.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание
на десети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13922 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
„Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон
за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника М.А.А., че дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1 195, 59 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 04.08.2015 г. до 10.06.2020 г. за обект, находящ се в ***,
както и мораторна лихва в размер на 212,
37 лв. за периода 31.10.2015г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 17.07.2020г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 3841/ 20.07.2020г., по ч.гр.д. № 8699/ 20г., по описа на РС-
Пловдив, I- ви гр. с-в.
Ищецът твърди, че ответникът,
в качеството му на собственик, е потребител на ВиК услуги за водоснабден
недвижим имот, находящ се в ***. Посочва, че в процесния период, във
водоснабдения имот е било поставено техническо средство за отчет (водомер) но
същото е било неизправно. Предвид това, стойностите за потребление са
начислявани служебно, съобразно чл. 26, ал. 2 от общите условия на доставчика
на услугата. Поддържа се, че служебно начислените стойности са отразявани в
карнет. Изтъква се, че ищцовото дружество е изпълнило своите задължения да
предостави услугата и да отчете нейната стойност, поради което е възникнало
насрещното задължение на ответника да заплати същата. Предвид изложеното, моли
се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител. Оспорва качеството на потребител на ответника, тъй като не са
налице данни да е собственик или вещен ползвател на имота. Възразява се, ищецът
не е отчитал коректно стойността на доставената услуга. Релевира се възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията за главница и лихва за периода от
04.08.2015г. до м. 07.2017г. Предвид изложеното, моли се предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 8699 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, I- ви гр. с-в, образувано
по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена заповед № 3841/ 20.07.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415,
ал.1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск - указанията
са получени на 25.09.2020г., а исковата молба е входирана в съда на ***г. ( ***г.
е неприсъствен ден- неделя ). Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство.
Предвид изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да
установи размера на претенциите.
Възникването
на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ( ЗРВКУ ).
За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване
правото на собственост, са приети извлечение от Служба по вписванията „Имотен
регистър“ ( л. 12 ) и Копие от кадастрална карта с данни от КРНИ ( л. 57 ), в
които ответникът фигурира като единствен собственик на процесния имот. Следва
да се акцентира върху обстоятелството, че съобразно чл. 2, ал. 5 Закон за
кадастъра и имотния регистър, данните за собствеността върху имота, вписани в
регистъра, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото
източникът на тези данни има доказателствено значение. С оглед изложеното,
съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост върху
имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на
потребител на услуги за процесния имот.
По отношение на методиката на изчисление на стойността на
предоставената услуга: с
исковата молба и в открито съдебно заседание от 13.10.2021г. / л. 75 от делото
/ ищецът твърди, че в процесния имот е налице постановено техническо средство
за отчет, но същото е неизправно. Предвид това, стойността на услугата не е
изчислена съобразно реалното потребление, а е начислена служебно на основание
чл. 26, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество. Тези твърдения останаха
недоказани в процеса. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва
да установи, че са налице предпоставките за служебно начисляване на суми за
потребление. Във връзка с твърдяната неизправност на поставеното в процесния
имот средство за отчет (водомер ), ищецът не
ангажира каквито и да било доказателства (дори не се твърди и в какво се
изразява тази неизправност и кога е констатирана за пръв път ). В тази връзка,
на ищеца бе допуснат един с. при режим на довеждане, но с изрично изявление,
сторено в ОСЗ от 13.10.2021г., процесуалният представител на ищцовото дружество
се отказа от неговия разпит. Впрочем, в същото съдебно заседание,
представителят на ищеца изтъква и че не се пази съобщението, с което ответникът
е уведомен за неизправния водомер ( л. 75 от делото ). Съобразно чл. 20 и чл.
21 от общите условия, при които оперира ищцовото дружество, при непроверен или повреден индивидуален
водомер на потребител, ВиК о. следва първо да даде предписание със срок за
изпълнение и едва при неизпълнение, да предприеме действия по служебно начислява
на стойности за предоставената услуга. Разписаното в общите условия е
аналогично и на вменените задължения на оператора в чл. 33, ал. 2 и чл. 34а,
ал. 5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Както вече бе посочено, в процесния случай не се установи, както да е налице
неизправност на поставения в имота водомер, така и че до потребителя е било
отправено предписание. Единственото доказателство, прието по делото, което е
във връзка с отчитането на предоставената услуга е карнетът, в който служител
на ищцовото дружество е отразявал служебно стойност на доставената и потребена
от ответника услуга. Самият карнет обаче, представлява частен с.стващ документ,
който отразява изгодни за съставилата го страна (ищец ) обстоятелства, поради
което и сам по себе си не установява пълно и главно обстоятелства по делото,
чието доказване е възложено в тежест на ищеца. От друга страна, в самия карнет
не е посочено дали монтираното в имота на ответника техническо средство за
отчет е неизправно. Нещо повече- съобразно чл. 26, ал. 2 от общите условия на
ищцовото дружество, за да се приложи методиката за начисление на суми по
посочения член, то първо следва да е налице предписание по чл. 20 от общите
условия ( чл. 26, ал. 2 от ОУ- „При
повреждане на индивидуален водомер на потребителя, ВиК о. начислява
количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния
период от предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от Общите
условия…“ ).
Предвид гореизложеното, ищецът
не установи основанието за начисляване на процесните суми за консумирана
питейна и отведена канална вода, поради
което и искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.
1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК се поражда право на разноски в полза на ответника.
Същият не е представил доказателства за сторени такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр.
Пловдив, ЕИК ********* срещу М.А.А., ЕГН ********** обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.
1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника М.А.А., че дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1 195, 59 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 04.08.2015 г. до 10.06.2020 г. за обект, находящ се в ***,
както и мораторна лихва в размер на 212,
37 лв. за периода 31.10.2015г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 17.07.2020г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 3841/ 20.07.2020г., по ч.гр.д. № 8699/ 20г., по описа на РС-
Пловдив, I- ви гр. с-в.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала.
С.А.