Протокол по дело №4/2024 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 194
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Райна Русева
Дело: 20245440200004
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 194
гр. Смолян, 12.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
и прокурора В. Р. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Наказателно дело от
общ характер № 20245440200004 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ЗА РП СМОЛЯН, редовно призована, се явява прокурор Н..
ПОДСЪДИМИЯТ А. Р. К. , редовно призован, се явява лично и със
защитниците си адв. П. и адв. Т..
СВИДЕТЕЛКАТА Р. А., редовно призована, се явява лично.
РП – Да се даде ход на делото.
АДВ. Т. – Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
РП – Моля да се разпита свидетелката.
АДВ. П. – Моля да продължи съдебното следствие с разпит на свидетелката.
Сне се самоличността на свидетелката както следва:
Р. В. А. – **** г., българка, б.гр., неосъждана, неомъжена, без родство и дела.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА А. – Не помня точна дата, но преди около година се случи.
Мисля, че беше горе долу през лятото. Относно въпросния случай, не съм била на
1
дискотека заедно с В. или с някой друг същата вечер. Бях си в къщи, В. ми е звъняла
към 3-4 часа през нощта, но аз не съм чула и не съм отговорила. Станах в 8:00 часа,
видях, че ме е търсила и й звъннах, В. плачеше разтревожена. Аз отидох при нея, при
което заварих В. и А.. Когато звъннах на В., тя ми каза да отида у тях на ул. „**“ в гр.
Смолян. Това е апартамента, който е на баща й. Аз тръгнах около 8:00 часа, не мога да
посоча точен час. Живея в близост до В. на „**“ в гр. Смолян. Мисля, че отидох до В. с
колата, не си спомням точно с какво отидох. Отидох при В. в апартамента, апартамента
е на втори или трети етаж. Видях, че вратата на апартамента й беше счупена. Влезнах,
В. и А. се караха. В. и А. имаха връзка може би от около година. Двамата стояха в
стаята на В., В. отиде до другата стая и аз помолих А. да си тръгне, за да не стават
разправии. Викнахме такси, при което А. каза, че ще го хване, но явно си е тръгнал
пеша. Мисля, че след дискотеката А. е отишъл при В.. Аз го подканих да си тръгне,
това беше около 8:00-9:00 часа сутринта. Аз му викнах такси. В. беше в другата стая,
когато помолих А. да си тръгне. Когато се обадих на В. сутринта тя плачеше и беше
разтревожена. Каза ми, че А. е нахлул у тях и не може да го изгони и иска аз да отида
при нея. В. не ми каза причина, но ме помоли да отида. Просто ми каза: „Р., моля те
ела“. Причината, поради която В. ме викна е, че не може да изгони А.. Аз съм най-
добрата й приятелка, В. не е знаела какво да прави и затова ми се обади. Аз отидох за
подкрепа. А. беше пиян. Мисля, че В. не беше употребила алкохол. В. каза, да помоля
А. да си тръгне. В. ми каза, че преди това го е молила да си тръгне, но А. не си е
тръгнал. Аз поговорих с А. и му казах, че за да не се създават конфликти по- добре да
си тръгне. Той не отказа, тръгна си. Вечерта имах пропуснато повикване към 3:00-4:00
часа. За времето от 3:00-4:00 часа до 8:00-8,30 часа А. е бил при В.. А. си тръгна към
8:30 часа като през това време В. ми сподели, че откакто е отишъл го е молила да си
тръгне, а той не си е тръгвал. Когато отидох планката, която е отстрани на вратата,
беше счупена. Доколкото знам са се карали, бутали са се. Не си спомням да съм видяла
следи по А. или кръв. В апартамента не си спомням какво беше състоянието когато
отидох, дали беше разхвърлено. А. и В. прекарваха доста време в апартамента на В., А.
няма ключ от апартамента. А. е оставал да спи в апартамента на В.. Това беше
единствената връзка, която родителите на В. одобряваха, дори много го харесваха. В.
не мога да кажа дали изпитва страх от баща си. Вечерта В. беше притеснена не заради
счупената врата, а по- скоро от държането на А. към нея и по- точно от това, че не иска
да си тръгне. Доколкото знам, те бяха скарани искаха да се разделят и доколкото знам
А. не е искал да се разделят. В. няма чувства към А.. По време на дискотеката не знам
какво е станало.
Съдът прикани подсъдимия да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Аз и В. имахме връзка от около една година. В началото
всичко беше наред, после през периода на нейното завършване през месец май-юни
започнахме да се караме. Преди това аз и В. по време на връзката ни живяхме почти в
2
нейния апартамент, като тя ми беше дала ключ от апартамента. Въпросната вечер
17.06.2023 г. аз се бях чул с В. и тя ми каза, че си е в гр.М.. Каза, че ще си остане в М. с
родителите си. След което, аз реших да се обадя на братовчед ми М. К. и приятели, за
да излезем на дискотека. Излезнахме около 12:00 часа. След нас по някое време дойде
В. и седна на съседна маса с нейни приятелки. След това В. дойде при мен изнервена и
започна да крещи да ме бута, като ми бутна и чашата с напитката. Аз тъй като не чувах
какво ми казва в дискотеката й казах да излезем навън пред дискотеката. Когато
излезнахме навън, В. започна отново да ми крещи, да ме упреква за нашата връзка, да
се караме. Тогава й казах, че искам да прекратя връзката си с нея, тъй като не мога да
понасям повече такива неща. След това влезнах в дискотеката. В. след определено
време и тя влезна, взе си нещата и излезна. След това видях, че ми свети телефона,
видях че ми звъни скрит номер. Първоначално реших да не вдигам, но телефона
продължаваше да звъни още два или три пъти. Реших да видя кой е и моят братовчед
М. К. също ме попита какво се случва да си вдигна телефона. Тогава излезнах на вън,
като братовчед ми М. К. дойде с мен навън. Вдигнах телефона, оказа се, че В. звъни
отново започна да вика по телефона, като ме викаше у тях, за да поговорим, за да се
оправим, да се сдобрим и т.нат. Аз й казах, че ще отида след малко. Братовчед ми М.
ме разубеждаваше да не ходя, но аз отидох. Тъй като познавам В. и знам, че изпада в
такива състояния реших да отида да видя какво се случва. В. изпада в истерични
ситуации, настроения и състояния. Реших да отида в апартамента й на ул. „**“ в
новата сграда на „**“. Отидох в апартамента, В. ме пусна, за да влезна и още с
влизането в апартамента отново започна да крещи и да вдига скандал. След което В. ми
каза, че не издържа повече и каза, че ще се самоубие като отиде до терасата и тръгна да
се мята от прозореца на кухнята. Аз я спрях и спирайки я, В. започна да ме драска по
лицето, да ме хапе. След това ме избутваше към външната врата, за да си тръгна, там
намери отвертка, с която ме наръга в ръката, опита се да ме наръга в лицето, но успях
да я спря. Отваряше вратата да ме изгони, аз се опитвах да я затварям, за да не чуват
съседите нашите скандали. Мисля че в апартамента на В. отидох в 3:00-4:00 часа, там
някъде. Апартамента е на бащата на В.. Когато В. ми отваряше входната врата на
апартамента, за да си тръгна, аз я затварях за да не чуят съседите скандалите, като при
дърпането на вратата от нас едновременно навън и навътре планката на вратата се
счупи. След това В. се притесни и се обади на нейната приятелка Р.. Нейната
приятелка дойде по някое време и при удобния момент, когато видях, че В. не е сама аз
си тръгнах. Притеснявах се В. да остане сама, за да не направи някоя беля. В. ми
казваше да си тръгна, но аз не исках да я оставям сама, заради нейното поведение и
състояние, за да не се нарани, защото се притеснявах. Р. дойда и аз си тръгнах, това
беше около 5:00-6:00 часа, не мога да си спомня със сигурност. Не сме разговаряли с Р.
толкова, тя попита какво се случи, като В. започна да й разказва за случая, че не съм
искал да напусна жилището, а то всъщност не беше така.
3
РП – След изслушване на свидетелските показания и специално тези на явилата
се в днешно съдебно заседание свидетелка Р. А., както и обясненията на подсъдимия,
считам, че към настоящия момент макар да няма съществени изменения във
фактическата рамка на обвинителния акт, по който е образувано настоящото
производство и който поддържам от името на РП- Смолян считам, че имаше
установена една промяна във фактите, които са били възприети в обвинението. Макар
да не са налице основанията на чл. 287, ал.1 от НК за изменение на обвинението
считам, че бяха установени обстоятелства, които налагат точно в този момент, а
именно преди приключване на съдебното следствие да направя искане към съда на
основание чл. 287, ал.5 от НПК, а именно ако съдът приеме, че не са налице достатъчно
доказателства за престъплението по чл. 170, ал.2 НК така както е формулирано
обвинението при неговите фактически и юридически параметри в обвинителния акт,
моля съдът да се произнесе с присъда за престъпление с правна квалификация по чл.
170, ал.4 от НК, а именно за това, че на 17.06.2023 г. за времето от около 4,00 часа до
около 8,30 часа в гр.С., на ул. ** № *, подсъдимият А. К. противозаконно е останал в
чуждо жилище, а именно апартамент, находящ се на трети жилищен етаж на ул. ** №
*, собственост на Я. С. К. от гр. М. въпреки изричната покана от ползвателката на
жилището В. Я. К. да го напусне. Предвид особената разпоредба на чл. 175, ал.1 от НК,
че деянието по този текст, а именно по чл. 170, ал. 4 НК се преследва по тъжба на
пострадалия, на основание чл. 287, ал. 5 от НПК във връзка с чл. 48 от НПК правя
настоящото искане съдът да се произнесе с присъда именно по тази правна
квалификация. Считам, че към настоящия момент искането ми се явява процесуално
допустимо и основателно, тъй като са налице както материално правните, така и
процесуалните предпоставки за това, а именно това, че към момента на образуване на
наказателното производство не са изтекли преклузивните срокове по чл. 81 ал.3 от НК.
Считам, че сме изправени пред класически пример за приложение на хипотезата на чл.
287 ал.5 от НПК като отново повтарям, че не е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, т.е. не е налице ново обвинение, за да се
приложими разпоредбите на чл. 287, от ал.1 до ал.3 НПК. Просто ще моля съдът в
присъдата си да се произнесе и досежно така установеното на съдебното следствие
съставомерно деяние, но по състав на престъпление от частен характер, а именно по
чл. 170, ал.4 от НК.
АДВ. П. – Съгласни сме и изразяваме съгласие с изложеното становище от РП.
Считаме, че то е процесуално допустимо, обосновано с оглед установените по делото
нови факти и обстоятелства, поради което нямаме възражения. Становище ще вземем
по същество.
АДВ. Т. – Поддържам казаното от колегата П..
ПОДСЪДИМИЯ Т К. – Също поддържам казаното от адвокатите ми.
4
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото материалите
по ДП № 247/2023 г. по описа на РУ на МВР Смолян, както и справката за съдимост,
поради което на осн. чл.283 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото: материалите по
ДП №247/2023 г. по описа на РУ на МВР Смолян, както и справка за съдимост от
12.06.2024 г.
Съдът намира направеното искане от прокурора за допустимо. Ще следва де се
приеме искането на РП- Смолян за произнасяне на основание чл. 287, ал.5 от НПК за
деяние по чл. 170, ал.4 от НК. Последното е допустимо, предвид установените факти и
обстоятелства към момента на приключване на съдебното следствие, поради което
съдът ще следва да се произнесе и по това искане. Не е изтекъл срока, указан в
цитираната разпоредба на чл.287, ал.5 от НПК и представляващо една от
предпоставките за приемане на това искане.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА искането на РП- Смолян за произнасяне и по искането за извършено
деяние от подсъдимия А. К. по чл.170 ал.4 от НПК.
РП - Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се даде ход по
същество.
АДВ. Т. - Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се даде ход
по същество.
АДВ. П. - Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се даде ход
по същество.
Съдът намира делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
РП – Предвид обширното съдебно следствие, което беше проведено по
съдебното производство, считам за излишно да коментирам подробно фактите и
обстоятелствата по делото, които считам за напълно доказани. Правя следното
уточнение от името на държавното обвинение, поддържам изцяло и напълно внесения
обвинителен акт с изложената в него фактология и в правните рамки на обвинението,
тъй като към момента на изготвяне на обвинителния акт и до приключване на
съдебното производство и от събраните доказателства действително те са били в
посока правно деяние с квалификация по чл. 170, ал.2 от НК. Както знаем съдът и
съдебното производство представляват централна фаза на съдебния процес и всъщност
именно по настоящото дело в хода на същинското съдебно следствие се изясни
напълно фактическата обстановка по казуса, която се различава от описаната в
обвинителния акт, но по своята същност не се явява съществено до степен, че да налага
изменение на обвинението или изявление, че не го поддържа. Напротив както вече
5
призовах съда преди малко, считам, че няма пречка при така изяснените фактически
обстоятелства по казуса съдът да се произнесе за престъпление по чл. 170, ал.4 от НК,
макар и същото да се явява такова от частен характер. Считам, че са налице достатъчно
доказателства писмени и гласни, които подкрепят това обвинение и намирам, че
деянието е съставомерно от обективна и субективна страна. При определяне на
наказанието ще следва се съобразят смекчаващи вината обстоятелства, а именно
оказаното съдействие от подсъдимия, както и чистото му съдебно минало, а като
отегчаващи такива не намирам към настоящия момент. Ето защо моля за вашия
съдебен акт.
АДВ. П. - От името на подзащитният ми, моля след преценка на събраните
доказателства да постановите съдебен акт, с който признаете подсъдимия за невиновен
по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 170, ал.2 от НК.
Считам, че от събраните доказателства не се установиха както от обективна и
субективна страна признаците на това деяние. Следваше да бъде установено по
категоричен начин от обективна страна факта на влизане в чуждо жилище, което да е
осъществено без съгласие на ползвателя, за което влизане същият да е използвал сила,
и това да се е случило нощем. Единственият признак от обективна страна е факта, че
подзащитният ми в рамките от 4:00 часа сутринта до 8:00 часа е бил в жилището на
свидетеля К., ползвано от дъщеря му. Всички други елементи от обективна страна не
бяха установени по категоричен начин. За нас цялото обвинение почива от неверните
тенденциозно депозирани от В. показания срещу подзащитния ми, което е станало
вследствие на силно влошените им лични отношения, свързани с интимната им връзка,
която са поддържали една година. Установиха се фактите, свързани с конфликта, който
е възникнал между тях в дискотеката, като от показанията на свидетеля М. К. се
установи, че причината А. да отиде в жилището е поканата от нейна страна
посредством телефонния разговор. Няма никакви доказателства преки или косвени, че
А. е употребил сила за да влезне в жилището, още повече е отишъл по покана на В..
Същественото в случая, че А. в продължение на една година е имал достъп до
жилището, по негови твърдения и по показания на свидетеля М. К. е имал ключ, където
заедно с В. заживели, като А. не постоянно. Също така считам, че писмените
доказателства, а именно от протокол за оглед на местопроизшествие по никакъв начин
не би могло да се прави извода за неправомерно влизане чрез употребяване на сила.
Този протокол е съставен 24 часа след момента на твърдяното деяние,
местопроизшествието не е запазено, което означава, че констатираните обстоятелства
по никакъв начин не могат да бъдат свързани с конкретни действия, които се твърдят,
че е извършил К. във връзка с влизане в жилището. На следващо място считам, че от
писмените доказателства конкретно медицинското удостоверени приложено в ДП,
показанията на свидетелката С. К. се установява, че всъщност след влизане в жилището
и скандала, който се е случило между двамата, то пострадал е А.. Той е бил
6
първоначално привикан, но след като не са изяснени проблемите между тях, В. е
агресирала, правила е опит или е инсценирала опит за самоубийство, което да уязви А.,
като го е нападнала физически, нанесла е телесните увреждания, като има и следи.
Именно при този сблъсък, при опита на В. да изгони А. от жилището е настъпило и
така констатираното увреждане на входната врата. Това се потвърждава както от
показанията на свидетелите К., А. и обясненията на подсъдимия. Считам, че в случая
липсват съставомерни признаци на деянието по чл. 170, ал.2 от НК. На следващо място
липсват и субективните елементи, като в случая този тип деяние може да се извърши
при пряк умисъл, налице ли е пряк умисъл следва да се правят изводи за
съставомерност на деянието, за твърденията за самоволно влизане в жилището. По
отношение на така направеното искане по чл. 287, ал.5 от НПК както изразих
становище и преди даване ход по същество считам същото за допустимо. В случая
предвид факта, че се извеждат признаци от обективна страна на деяние по чл. 170, ал.4
от НК, то няма как, и е процесуално недопустимо РП да повдига ново обвинение или
да изменя съществуващото до момента, при положение, че се касае за деяние, което се
преследва по частен ред. Единствената възможност е да изрази съгласие съдът да се
произнесе по едно такова обвинение, за което се разкриха обстоятелства. Действително
А. е отказвал да напусне жилището, обитавано от В., което е било и повод да В. да се
обади на свидетелката А. и да потърси помощ за извеждане на А. от жилището. От
нейните показания не се установиха факти А. да е извършвал силови действия. Считам,
че може да бъде разгледано за деяние по смисъла на чл. 170, ал.4 от НК, но това
деяние следва да бъде извършено умишлено, а в случая безспорни доказателства за
пряк умисъл няма. Стана ясно, че причината да остане в жилището е защото А. се е
притеснявал В. да не извърши друго посегателство спрямо себе си. По отношение на
частното обвинение предоставям решенето на съда, като поддържам становище за
категорична недоказаност на деянието по чл. 170, ал.2 от НК. В такива случай
практиката е съдът да се произнесе както и по обвинението с обвинителния акт и
такова, по което се преследва по частен правен път, за което имаме съгласието на РП.
По наказанието, в случай, че приемете, че е налице извършено деяние по смисъла на
чл. 170, ал. 4 от НК в случая са налице предпоставките на чл. 78 А, ал.1 от НК, поради
което считам, че следва да бъде ангажирана административно наказателна отговорност
и да му бъде наложено наказание глоба, което моля да бъде преценено в минимален
размер.
АДВ. Т. – Поддържам изцяло становището на адв. П.. Искам да отбележа за
съда при преценка да има предвид поведението на свидетелката К., че след като А. си
е тръгнал, тя се е прибрала в гр. М., което означава, че е заключила жилището. Под
давление на баща си е подала жалба и 24 часа след евентуалния инцидент е бил
извършен оглед.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Поддържам казаното от адв. П. и адв. Т..
7
Съдът даде последна дума на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Моля да бъда оправдан, че съм влизал със сила в
жилището по обвинението, повдигнато с обвинителния акт.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне със съдебен акт.
Съдът се произнесе с приложената Присъда, която обяви в присъствието на
страните.
На основание чл. 309, ал.4 НПК ще следва да отмени взетата спрямо А. Р. К.
мярка за неотклонение „Подписка”, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „подписка” спрямо А. Р. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в седем дневен
срок, считано от днес пред Смолянски окръжен съд.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 14,25 часа.


Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
8