С решение № 358 от 05.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 310/2005 год., Момчилградският районен съд е прекратил гражданския брак между Мюмюн Мюмюн Коджаахмед от с.Тютюнче, общ.Джебел, обл. Кърджали и Нурие Сали Коджаахмед от с.Тютюнче, общ.Джебел, обл.Кърджали, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по взаимна вина на съпрузите. С решението си съдът е постановил след развода Нурие Сали Коджаахмед да носи предбрачното си фамилно име Бекири е осъдил Мюмюн Мюмюн Коджаахмед да заплати на Нурие Сали Коджаахмед разноски по делото в размер на 100 лева, а по сметка на съда – сумата в размер на 30 лева, представляваща окончателна държавна такса. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Нурие Сали Коджаахмед, която го обжалва в срок, в частта относно вината. Излага съображения, че вина за разстройството на брака има единствено Мюмюн Мюмюн Коджаахмед. Моли съда да отмени атакуваното решение в частта му, с която бракът е прекратен по вина на двамата съпрузи и реши делото по същество, като приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ищеца Мюмюн Мюмюн Коджаахмед. Въззиваемият Мюмюн Мюмюн Коджаахмед, чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Представя писмена защита. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите във въззивната жалба, констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 от ГПК и от лице имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на 10.04.1977 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 46/12.04.1977 г. на ГОНС – Джебел, обл.Кърджали. От признанията на самия ищец /въззиваем пред настоящата инстанция/ в исковата молба се установява, че същият сам е напускал три пъти ответницата /въззивник/, като последния път е било през 2000 г. и оттогава били във фактическа раздяла. Разпитаният пред първата инстанция свидетел Гроздан Караджов установява, че ищецът от 5 – 6 години живеел при него под наем в гр.Кърджали и не е чувал или виждал през тези години ищецът да е отивал при жена си, както и че не е виждал и жената. Пред въззивната инстанция е разпитана като свидетел Фериде Мехмед която установява, че по едно време страните се били разделили и тогава въззивницата е искала да се съберат и много го е търсила, но въззиваемият не се връщал. При тези доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като самите страни не оспорват това обстоятелство. Що се касае до вината за настъпилото отчуждение между страните, то събраните по делото оскъдни доказателства установяват, единствено вина на ищеца. Така самият той признава, че сам е напускал три пъти ответницата /въззивник/, като последния път е било през 2000 г., откогато са и във фактическа раздяла, като по делото не са събрани каквито и да са доказателства, установяващи някаква вина на съпругата. Напротив, разпитаните по делото свидетели установяват единствено, че от 2000 г. въззиваемият не е отивал при жена си, както и че при едно от напусканията му последната е искала да се съберат и много го е търсила, но въззиваемият не се връщал. Установява се също от представените пред тази инстанция писмени доказателства – епикриза и експертно решение № 195/06.02.2006 г. на ТЕЛК за белодробни болести, че въззивницата страда от бронхиална астма алергичен тип средно тежка форма и артериална хипертония гр. ІІ, за което й е определена 52% неработоспособност. При това положение следва да се приеме, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има единствено въззиваемият Мюмюн Мюмюн Коджаахмед. Ето защо следва да се отмени атакуваното решение в частта, с която бракът между страните е прекратен по вина на двамата, като се постанови, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има Мюмюн Мюмюн Коджаахмед. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 358 от 05.01.2006 г., постановено по гр.д.№ 310/ 2005 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА, с която гражданския брак между Мюмюн Мюмюн Коджаахмед от с.Тютюнче, общ.Джебел, обл. Кърджали и Нурие Сали Коджаахмед от с.Тютюнче, общ.Джебел, обл.Кърджали е прекратен по вина на двамата съпрузи, вместо което постановява: ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има Мюмюн Мюмюн Коджаахмед от с.Тютюнче, общ.Джебел, обл. Кърджали, с ЕГН **********. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |