№ 2525
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110120562 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** е предявил установителни искове против В. С. В., при твърдения, че по
силата на закона, като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : ***, е
ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до
30.04.2021 г. в размер на 856,16 лева, не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне
на двете общи фактури, поради което и дължи мораторна лихва от 15.09.2019г. до
22.12.2021 г. в размер на 12,09 лева, а по силата на чл.36 ОУ, дължи и главница от
м.12.2018г. до 4.2020 г. в размер на 46,03 лева за дялово разпределение, както и мораторна
лихва от 31.1.2019г. до 22.12.2021 г. в размер на 10,02 лева. В исковата молба и молба –
уточнение, се твърди, че ответникът е собственик на имота по силата на н.а. за дарение от
1996г, както и че по силата на разпоредбата на чл.153 ЗЕ, доколкото всеки титуляр на
вещно право на ползване или собственик, е клиент на ТЕ за битови нужди. Ищецът твърди,
че издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след
изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на
което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника, поради което и считано от
изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и ответникът е в забава в
плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява установителни искове за
сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова полза заповед по чл.410
ГПК, връчена на длъжника по заповедта, срещу която своевременно е подадено
възражение.
Ответникът, в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че е платил
ползваната топлинна енергия за целия период, а относно другите компоненти на
1
претенцията, заявява, че не са му представени никакви документи, от които да е ясно каква
сума дължи. Оспорва вземането на ищкеца преди 10.1.2019г., поради изтекла погасителна
давност. Относно претендирания размер, сочи, че е платил ТЕ за отопление и БГВ изцяло по
банков път, като разликите до общия размер счита за неясни . Сочи, че ищецът претендира
недоказани реални ползвани количества. Сочи, че за отоплителен сезон 5.2018г.- 4.2019г.
претенцията на ищеца е на стойност 540,69 лева, откоито сумата 212,97 лева за вода и
сумата е следва да се приспадне, поради погасителната давност. Оттам, счита, че дължи за
този отоплителен сезон ТЕ за БГВ от 53,25 лева. От останалата сума от 327,72 лева, сочи, че
не е употребил енергия на тази стойност, като 136,99 лева за за щранг- лира в банята, като
счита, че не е ясно как е начислена сумата, тъй като в нея няма отоплителен уред. Същото
се отнася до следващия отоплителен сезон. Сочи, че няма отоплително тяло в банята, а две
тръби, зазидани в стената.
Твърди, че на 21.12.2021г.- е платил сумата 364,86 лева за сезон 2019/2020г., на
1.12.2021г. е платил сумата 180 лева за отоплителен сезон 2018/2019г.. Сочи, че има друго
задължение по изпълнителен лист, като общо дължимата сума към ищеца изчислява на 951
лева, като счита, че е надвнесъл 17,70 лева.
В становище по твърдението на ответната страна за плащане, ищецът сочи, че не
признава същото.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно по делото, че за исковия период ответникът е клиент на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото е отделено за безспорно правото на собственост, притежавано
от ответника, поради което той е клиент на ищеца.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
Съгласно заключението на оспорената от страните и приета от СРС съдебно –
техническа експертиза, изготвена от вещо лице Б., вещото лице е извършил оглед на място,
като е установил, че в банята всички ВиК тръби и тръбите на отоплителната инсталация са
общити в кутия от гипсокартон от пода до тавана, която е облепена с фаянсови плочки,
липсва ревизионен отвор. Вещото лице Б. сочи, че по данни на ответника, в обшивката се
намират 2 тръби, преминаващи ррез стоманобетоновите плочи на пода и тавана. Вещото
лице сочи, че при огледа на тези тръби в мазето, е констатирал, че тръбите са с диаметър ¾
“, видими са / външни/ около 5 см., след което навлизат в плочатта на тавана на мазето.
Връзката на тези тръби с хоризонталната разпределителна мрежа на отоплителната
инсталация е с тръби ½ “. Вещото лице Б. счита, че това е сигурно доказателство / но не е
задължително, че тръбите с диаметър ¾ “, са за отопление, т.е. „Щранг – лира“ / за баните/,
не вертикален щранг за топлозахранване на отоплителни тела / радиатори или отоплителни
тела от гладки тръби/ в баните. Щранг – лирите са преминаващи тръби без отклонения по
3
тях, и без монтирани уреди. За двата отоплителни сезона, е осигурен достъп до имота, и
разпределението на ТЕ е въз основа извършените отчети, с подпис на потребител. Относно
ТЕ, отдадена от сградна инсталация, вещото лице сочи, че за сезон 2018-2019г.-процентът е
43,80 %, а за сезон 2019/2020г.- 44,65 %. За двата отоплителни сезона, е налице отчет на
четири отоплителни тела с монтирани ИРРО, начислявана е сума за ТЕ за щранг – лира, въз
основа 2 тръби, като е начислявана ТЕ за подгряване на вода, въз основа на два водомера. За
целия исков период, след изравнение, начислената ТЕ възлиза на 1192,44 лева. Ако се
прецени от съда, че в сумата за ТЕ не следва да се включва и ТЕ за щранг. лира, то следва да
се извади сумата 139,98 лева.
Вещото лице Б. дава заключение, че в имота, по негова преценка, се намира щранг-
лира , като съгласно изложеното от него в о.с.з., тя пренася енергия до всички бани от
апартаментите, които са по тази вертикала. Това са две тръби, които са проектирани с цел
отопление. В банята, според изложеното от съдебния експерт, друго отопление няма. Щранг
– лирата са две тръби, по които няма отклонение за захранване на отоплителни тела в
банята.
Във връзка с възражението на ответника, СРС допусна изготвянето на съдебно –
техническа експертиза, която се изготви от инженер П. Ц.. Вещото лице е посетило имота,
като сочи, че в банята е налице „куфар“ с крайно покритие фаянсова облицовка, като след
направена проверка, съдебният експерт счита, че под нея е положена мазилка и е изградена
стена от единични тухли. По данни на ответника, този „куфар“ е запълнен с разтвор около
преминаващите тръби между зидария и панел към съседното помещение, изпълнен през
1983г. Вещото лице сочи, че след оглед на вертикалните щрангове в мазето, е констатирал,
че по тази вертикала има 1 ПВЦ тръба Ф 110, от воронта до покрив, 2 тръби ¾ цола и още 3
стоманени тръби с неустановена функция. Вещото лице сочи, че на друго място в банята е
разположен друг „куфар“, в който са разположени вертикалните щрангове за вода и канал.
Изготвено е архитектурно заснемане, като в детайл „А“ от него е показан разрез на куфара.
В о.с.з. по изслушване на заключението, ответникът направи искане за допускане на
нова експертиза, по въпроса дали в банята му има щранг – лира, като СРС, като констатира,
че експертизата на в.л. Ц. не е отговорила на въпроса дали е налице топлоотдаване от
тръбите, допусна въпроса.
Вещото лице И. У. е посочила, че съгласно норми за проектиране, помещение „баня“ се
проектира или с лира, или с щранг- лира, което е по преценка на проектанта. При въвеждане
на ФДР в сградата, се описват всички отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че щранг -
лира е посочена и в отчетите, представени по делото, като преминава от първи до последен
етаж. Доколкото, по преценка на в.л. У., ТЕ преминава през ограждащи повърхности ги
нагрява, индиректно отоплява помещението – баня. В Наредбата за топлоснабдяване, не
фигурира друга формула за изчисление на ТЕ, отдадена от щранг – лира, освен посочената в
т.6,5 от същата.
Останалите въпроси, зададени от ответната страна, и на които вещото лице отговори, са
неотносими към спора, доколкото не са били поставени на вещото лице. На собствено
4
основание, доколкото първоначалната експертиза на вещото лице Б. дава отговор на
въпроса, поставен от ответника в о.с.з. от 24.11.2022г., а именно – че в имота му има щранг
– лира, то и допускането на въпроси на вещото лице в този смисъл, е преклудирано.
Неоснователно е възражението на ответника, че през процесния период в
топлоснабдения имот не е имало инсталирана щранг- лира, предвид изслушаното основно /
на вещото лице Б./, повторно и допълнително заключение по съдебно- техническата
експертиза, които съдът кредитира изцяло. Трите експерта, изготвили заключенията, сочат,
въз основа извършени справки при топлинния счетоводител относно данните от заснемането
на отоплителните тела в процесната сграда, извършено от ФДР преди започване на дяловото
разпределение след сключване на договора между СЕС и ФДР, и извършени огледи на
място, е установено, че видима щранг- лира в банята на ответника няма, но същата е
зазидана в стената, а обзиданото е покрито с плочки. Вещите лица Б. и Ц. са посетили
имота, и сочат на съда, за наличието на тръби в мазето. Вещото лице Б. е констатирал, че
тръбите са с диаметър ¾ “, видими са / външни/ около 5 см., след което навлизат в плочатта
на тавана на мазето. Връзката на тези тръби с хоризонталната разпределителна мрежа на
отоплителната инсталация е с тръби ½ “. Вещото лице Б. счита, че това е сигурно
доказателство / но не е задължително, СРС разбира, че не е задължителен този цолаж/ че
тръбите с диаметър ¾ “, са за отопление, т.е. „Щранг – лира“ / за баните/, не вертикален
щранг за топлозахранване на отоплителни тела / радиатори или отоплителни тела от гладки
тръби/ в баните. Изложеното от инж. Б. се допълва от изложеното от инж. Ц., след оглед на
вертикалните щрангове в мазето, която, след оглед, е констатирал, че по тази вертикала има
1 ПВЦ тръба Ф 110, от воронка до покрив, 2 тръби ¾ цола и още 3 стоманени тръби с
неустановена функция. Вещото лице сочи, че на друго място в банята е разположен друг
„куфар“, в който са разположени вертикалните щрангове за вода и канал. Изготвено е
архитектурно заснемане, като в детайл „А“ от него е показан разрез на куфара, в който ясно
е видно както 3 – те стоманобеновоти тръби, така и 2 – те тръби от ¾ цола/. Въз основа на
тези констатации, вещото лице У., със специалност топлотехника, и въз основа строителните
правила, сочи, че тръбите, които следва да се намират в „куфара“ , са щранг – лира.
Щранг – лирите са преминаващи тръби без отклонения по тях, и без монтирани
уреди., поради което и възражението е неоснователно изцяло.
Вещото лице сочи, че без съмнение обзиданата щранг-лира отдава много по- малко
топлина в помещението, през което минава, но Наредба 16-334 не предвижда начин за
определяне на топлинна енергия, отделена от изолирани, обзидани и по други начини
скрити или полускрити нагревни повърхности.
Експертизата е категорична, че топлинната енергия, отделена от щранг-лирата е
изчислена в съответствие с нормативната уредба.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена, като при
действащото законодателно решение, съответно – приложение към чл.61,1 от Наредба №
16*334/2007г. за топлоснабдяването, и Наредба № Е – РД -04/1/12.3.2020г. за
5
топлоснабдяването, енергията, която се отдава от щранг – лирата , се изчислява въз основа
на топлинната мощност на тръбите, за които служебно по максимална мощност, са
начислени от ФДР, дялови единици. Вещото лице Б. сочи, че техническата част на
посочените две Наредби е спазена, при приемането, че уредът е „щранг – лира“.
От огледите на вещите лица Б. и Ц. се установи, че през имота на ответника
преминават две тръби, които пренасят ТЕ, поради което и предвидена разпоредба за
начисляване на ТЕ по максимална мощност, въз основа на капацитета им, която разпоредба
е спазена, ответната страна, дължи заплащането на начислените суми.
По делото са представени доказателства към отговора на исковата молба, че на
1.12.2021г., ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата 364,86 лева, като е посочено, че
се плаща „ТЕ БГВ и ФДР 19/20г./, 772,70 лева на 21.12.2020г., в която е посочено, че се
плаща съгласно съдебно решение на СРС, неотносимо към спора; плащане на сумата 180
лева по бележка, от неясна дата, в която е вписано, че се плака БГВ и дялово разпределение
за 2018/2019г.
Видно от заключението на СТЕ, сумите са приспаднати преди преди предявяване на иска /
страница 88 от делото/. Ето защо, исковете са основателни, до предявените им размери.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в
45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за
потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна
6
сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.2.2018г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
7
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Поради изложеното, исковете са основателни изцяло.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок. Видно от представеното съобщение към обща фактура,
изравнителната сметка за отоплителен сезон 5.2018г.- 4.2019г. е отразена в изготвена обща
фактура от 31.7.2019г., на стойност 614,61лева, която включва вземането за целия
отоплителен сезон +153,53 лева за доплащане след изравнение/.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
8
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Относимо към спора, изравнението по фактура от
7.2019г., тъй като съставлява ново вземане на ищеца, за по- голяма от претендираната по
прогнозни фактура ТЕ, е с изискуемост 45 дни след датата на издаване на фактурата, но само
за това изравнително вземане. Видно от съобщението към изравнителната фактура, най –
старото прогнозно вземане съдържащото се в нея е от м.5. 2018г. Заявлението по чл-.410
ГПК е подадено на 10.1.2022г., съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК и прекъсва давността.
До тази дата, в погасителна давност са всички вземания на ищеца за период от 5.2018г. до
11.2018г., тъй като за вземането по фактура от 12.2018г. е изискуемо от 45 - дневен срок от
издаването на фактурата, или на 11.1. и заявлението прекъсва давността. Искът следва да се
отхвърли за сумата 308,61 лева. Извън погасителна давност по обща фактура от 7.2019г., е
сумата от 306 лева, която включва и сумата за доплащане, върху която се следва сумата от
1,89 лева обезщетение за забава, поради което и на основание чл.119 ЗЗД, претенцията по
отношение ответницата за лихва за забава, следва да се отхвърли за сумата 1,59 лева.
Относно претенцията за дялово разпределение, съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ,
цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата
дялово разпределение е такса, дължима на третото лице – помагач, която такса, по силата на
договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за
заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна
енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да
събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на
уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията.
Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с
определени привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и
9
таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за
датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. Доколкото плащането на
вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с едно и също основание,
произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и давността за вземането по тях
е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на издаване на фактурата, която
съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към 10.1.2022г., когато е предявен
искът, съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, , в погасителна давност е само вземането за
дялово разпределение по фактурата от 30.12.2018г. – сумата от 2,63 лева, и на основание
чл.119 ЗЗД – за 0,75 лева лихва, за която искът следва да се отхвърли. За горниците, исковете
следва да се уважат.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 75 лева , от които сумата
25 лева държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. По
юрисконсултското възнаграждение, въз основа възражението на ответната страна. Същото
се присъжда по разпоредба на закона, не съставлява действителен разход на страната. Ето
защо, СРС не може, в рамките на произнасянето си, да проверява дали сумата действително
се заплаща на юрисконсултите.
За исковото производство, ищецът доказва разноски, общо 675 лева, от които: 175
лв за държавна такса, сумата 400 лева за депозит за СТЕ и следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева. От сторените разноски,
на ищеца се припада сумата от 49,80лв. за заповедното производство и сумата от 448,21
лева за исковото производство.
Ответната страна доказва разноски от 300 лева депозит за експертиза, от които се
следва сумата от 100,79 лева.
На основание чл.77 ГПК, платеното възнаграждение на вещото лице У., от 169,10
лева, следва да се раздели между главните страни, на ищеца – въз основа неоснователната
част на исковете, на ответника – въз основа основателната – съответно: ищецът : 56,82 лева,
ответникът – 112,28 лева.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. С. В. ЕГН ********** с адрес *** дължи на ***
ЕИК *** с адрес *** сумата 556,55 лева – неплатена главница за топлинна енергия,
ползвана през периода от м.12.2018г. до м.4.2020г., за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес *** , аб.№ 254792, заедно със законната лихва от 10.1.2022г- до плащането,
мораторна лихва в размер на 10,50 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 22.12.2021 г., сумата от
43,40 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.1.2019 г. до 30.4.2020 г., заедно със законната лихва от 10.1.2022г- до плащането,
10
мораторна лихва в размер на 9,27лв. за периода от 1.2.2019 г. до 22.12.2021 г.,за които по
гр.д.№ 827/2022г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *** с адрес *** против В. С. В. ЕГН
********** с адрес *** искове за установяване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 827/2022г. от СРС, 125- ти състав
за сумата 308,61 лева начислена топлинна енергия за период от м. 5.2018г. до м.11.2018г.,
за сумата 1,59 лева обезщетение за забава върху нея за период от 15.9.2019 г. до 22.12.2021
г., сумата от 2,63 лева главница за дялово разпределение по фактура от 30.12.2018г. и сумата
0,75 левав обезщетение за забава върху нея за период от 31.1.2019 г. до 22.12.2021 г..
ОСЪЖДА В. С. В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Топлофикация София”
ЕАД ЕИК *** с адрес *** сторените по делото разноски: сумата 49,80лв. за заповедното
производство и сумата от 448,21 лева за исковото производство.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** с адрес *** да заплати на В. С. В. ЕГН ********** с адрес
*** сторените по делото разноски от 100,79 лева.-
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, В. С. В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати в
полза на бюджета на СРС сумата от 112,28 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК, *** ЕИК *** с адрес *** да заплати в полза на бюджета
на СРС сумата от 56,82 лева
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11