№ 15372
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Б К
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110136564 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Б К
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 36564 по описа за 2022 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. С. Б., с ЕГН **********, от гр.
Бургас, ж.к. „Б..“, бл. .. вх. 4, ет. 1, ап. 1, против И. Х. К., с ЕГН **********, от гр. София,
ж.к. „..“, бл. .. вх. А, ет. 2, АП.. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10
438,52 евро, представляваща 1/2 част от платена от ищцата сума по договор за жилищен
кредит от 25.11.2010 г., сключен между Н. С. Б. и И. Х. К., от една страна и от друга страна –
„Р..“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба – 06.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на
недвижим имот, представляващ апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Р..“, бл. ..
вх. Б, ет. 1, придобит по време на брака чрез сделка покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № .. том I, рег. № .. рег. № .. г. на нотариус с рег. № .. действащ в района на
СРС. Семейното жилище било закупено по време на брака с ответника с кредит от
25.11.2010 г., предоставен от „Р..“ ЕАД, по който договор страните били съдлъжници. Също
така твърди, че сключеният с ответника брак бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д.
№ 80911/2017 г. по описа на СРС, 83 състав. Сочи, че през лятото на 2018 г. ответникът
напуснал семейното жилище и спрял да плаща своята част от договора за кредит. На
13.05.2019 г. ищцата погасила с лични средства остатъка от задължението по договора за
кредит в размер на 20 877,05 евро, с което платила частта на ответника в размер на 10 438,52
евро. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявената искова претенция. Моли съда да уважи предявения иск, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответника И. Х. К., с който исковата претенция се оспорва като
неоснователна. Не спори, че са съсобственици на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 197 от 2010 г., придобит в режим на СИО, както и че сключеният между страните брак
е прекратен с развод. Оспорва наведените в исковата молба твърдения относно уреждане на
сметки между страните. Оспорва приложения нотариален акт в частта относно продажната
цена в размер на 40 539 евро, като недействителна. Твърди, че крайната продажна цена е в
размер на 73 500 евро, както и че сумата от 25 261 евро е отпусната за ремонт на закупения
имот. Сочи, че разликата между действителната продажна цена и сумата, изтеглена като
жилищен кредит в размер на 65 800 евро, страните са заплатили по предварителни договор
като капаро и комисионно възнаграждение за брокера. Разликата от 7 700 евро била
2
заплатена от спестявания на ответника. Също така твърди, че е изплатена част от кредита и
сумата възлиза на 42 060 лв. Размерът на получения през месец ноември 2010 г. кредит
възлиза на 65 800 евро, от която сума до месец февруари 2014 г. била погасена част от 35
740,60 евро с общи средства, спестени по време на брака. Към месец февруари 2014 г.,
когато било последното погасяване на сумата от 27 200 евро, остатъкът по договора за
кредит възлизал на 35 740,60 евро. Излага твърдения, че преведената от ответника по сметка
на ищцата сума в размер на 42 060 лв. надвишава дължимата от ответника сума по остатъка
от 35 740,60 евро. Сочи, че между страните има и няколко иска, като е налице припокрИ.е на
предмета. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представители, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира
направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № .. том I, рег. № .. дело № 178 от 25.11.2010 г. на нотариус с рег. №..
действащ в района на СРС, се установява, че Н. С. Б. и И. Х. К. са придобили по време на
брака си недвижим имот, представляващ апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к.
„Р..“, бл. .. вх. Б, ет. 1, като видно от приетата като доказателство по делото заверен препис
от Схема № .. от 22.01.2022 г., издадена от СГКК – София, имотът е с идентификатор .. а от
представения заверен препис от Удостоверение за данъчна оценка с вх. № ********** от
31.03.2021 г., издадено от Столична община, Дирекция Общински приходи, имотът е
деклариран на името на страните по делото. С влязло в сила Решение № .. от 28.05.2018 г. по
гр.д. № 89011/2017 г. по описа на СРС, 83 състав, е прекратен сключения граждански брак на
.. между И. Х. К. и Н. С. К.а.
От представения заверен препис от договор за жилищен кредит от 2010 г. се
установява, че същият е сключен между „Р..” ЕАД, от една страна, като кредитодател, и от
друга страна – от И. Х. К. и Н. С. К.а, като кредитополучатели, съдлъжници, по силата на
който банката се е задължила да предостави на кредитополучателите кредит в размер на
65 800 евро, при уговорен лихвен процент, срещу задължението на кредитополучателите да
върнат кредита на 360 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 448,87 евро,
считано от 02.01.2011 г. до 02.12.2040 г.
От представения заверен препис от Банкова референция с изх. № .. от 03.12.2021 г.,
издадена от „Р..” ЕАД, е видно, че към 02.09.2019 г. задълженията на И. Х. К. и Н. С. К.а,
възникнали по договор за банков кредит от 25.11.2010 г. са в размер на 26 100,56 евро, като
кредитът е погасен предсрочно на 13.05.2019 г., а от представената Банкова референция с
3
изх. № ..т 13.11.2019 г., издадена от „Р..” ЕАД, е видно, че кредитът е погасен предсрочно на
13.05.2019 г. със сума в размер на 20 877,05 евро.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че с Банкова
референция с изх. № 2997 от 10.04.2019 г., издадена от „Р..” ЕАД, е удостоверено извършено
частично погасяване на сумата от 27 200 евро, извършено със средства, налични по
обслужващата разплащателна сметка с титуляр Н. С. Б.. Като доказателства по делото са
представени и извлечения от банковата сметка на ответника, както и 9 броя удостоверения
от работодателя на ответника за платено трудово възнаграждение за период а от месец
януари 2011 г. до месец октомври 2019 г.
От представеното от ответника извлечение от сметка за периода от 05.03.2019 г. до
01.09.2022 г. се установява, че ответникът е извършвал преводи по сметка на ищцата, както
следва: на 06.03.2019 г. – сумата от 100 лв. с основание: „кредит за март 2019“, на 10.04.2019
г. – сумата от 100 лв. с основание: „кредит за април 2019“, на 09.05.2019 г. – сумата от 100
лв. с основание: „кредит за май 2019“, на 05.06.2019 г. – сумата от 100 лв. с основание:
„кредит за юни 2019“, на 05.07.2019 г. – сумата от 100 лв. с основание: „кредит за юли 2019“,
на 07.08.2019 г. – сумата от 100 лв. с основание: „кредит за август 2019“, на 09.09.2019 г. –
сумата от 100 лв. с основание: „кредит за септември 2019“, на 07.10.2019 г. – сумата от 100
лв. с основание: „кредит за октомври 2019“, на 06.11.2019 г. – сумата от 100 лв. с основание:
„кредит за ноември 2019“, на 09.12.2019 г. – сумата от 100 лв. с основание: „кредит за
декември 2019“, на 09.01.2020 г. – сумата от 100 лв. с основание: „кредит за януари 2020“, на
05.02.2020 г. – сумата от 100 лв. с основание: „кредит за февруари 2020“, на 09.03.2020 г. –
сумата от 100 лв. с основание: „кредит за март 2020“, на 10.04.2020 г. – сумата от 100 лв. с
основание: „кредит за април 2020“.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че по
договор за жилищен кредит от 25.11.2010 г., сключен между „Р..” ЕАД, от една страна, и от
друга страна – Н. С. Б. – служител и И. Х. К. – съдлъжник, размерът на отпуснатия кредит е
на стойност 65 800 евро, усвоен по банкова сметка с титуляр Н. С. Б., като кредитът е
погасяван по банкова сметка с титуляр на сметката ищцата. Вещото лице също така
установява, че кредитът е предсрочно погасен на 13.05.2019 г. със сума в размер на 20 877,05
евро, която е платена по банкова сметка от Н. С. Б. с референция транзакция 658449. В
констативно-съобразителната част на заключението вещото лице установява, че извършените
плащания от И. К. към Н. К.а за периода от 13.01.2016 г. до 26.09.2017 г. са на обща стойност
33 920 лв., като основание е посочено: „захранване на сметка“, с изключение на превод от
600 лв. с посочено основание: „ипотека октомври 2017“. Плащането на главница в размер на
27 200 евро от сметката на ищцата е извършено със средства, налични по обслужващата
кредита разплащателна сметка.
От разпита на свидетелката К.а, чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172
от ГПК, се установява, че същата е сестра на ответника и знае за ипотечен кредит на брат си
и съпругата му. Свидетелката също така установява, че брат й е получавал заплата около
4
2 000 лв. Съдът възприема показанията на свидетелката в посочената част като
кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.
От разпита на свидетеля Х. се установява, че с ответника са имали общ работодател,
като през 2010 г. е имал среща с ответника, на която среща последният е помолил свидетеля
за заем, какъвто свидетелят е предоставил. Съдът възприема показанията на свидетеля в
посочената част, като непротиворечащи на останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен по
съдебен ред. Не се спори, че по време на брака между „Р..” ЕАД, от една страна, и от друга
страна – ищцата е бил сключен договор за кредит, по който кредит ответникът е съдлъжник.
Оспорва се дължимостта на претендираната сума.
От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция
доказателства се установява, че между страните е бил сключен граждански брак на
05.09.2010 г., и прекратен по силата на съдебно решение по реда на СК. Съгласно чл. 121, ал.
1 от ЗЗД освен в предвидените от закона случаи солидарност между двама или повече
длъжници възниква само когато е уговорена. От приетия като доказателство по делото
договор за жилищен кредит от 25.11.2010 г. се установява по безспорен начин, че ответникът
се е задължил по договора като съдлъжник по смисъла на чл. 121 от ЗЗД. По делото не се
спори, че взетият от банката кредит е бил използван за семейни нужди, а именно: сумата от
40 539 евро за финансиране на покупка на недвижим имот и сумата от 25 261 евро за ремонт
на закупувания имот. В случая е налице солидарна отговорност между страните по делото
спрямо „Р..” ЕАД, възникнала по реда на чл. 121 от ЗЗД.
Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Доколкото в сключения
договор е договорено, че съдлъжници по него са страните по делото, то съдът приема, че
всеки от съдлъжниците отговаря за 1/2 част от дълга. По делото е безспорно, че ищцата е
извършила плащане на сумата от 20 877,05 евро на 13.05.2019 г., с което предсрочно е
погасила остатъка по кредита. От представените от ответника писмени доказателства се
установява, че за периода от 06.03.2019 г. до 10.04.2020 г. ответникът е наредил по сметката
на ищцата сумата от общо 1 400 лв. Съдът приема, че извършеният паричен превод е за
погасяване именно на остатъка по процесния договор за кредит, като по делото не бяха
представени доказателства от ищцата за наличие на други договори за кредит, по които
страните са съдлъжници, както и такива, установяващи знание у ответника за извършено от
ищцата предсрочно погасяване на дължимия остатък по кредита. Половината от предсрочно
погасената от ищцата сума възлиза на 10 438,52 евро, която сума следва да бъде намалена
със сумата от 715,81 евро, представляваща евровата стойност на сумата от 1 400 лв. при курс
на БНБ от 1,95583 лв. за едно евро. Ето защо исковата претенция се явява основателна и
доказана за сумата от 9 722,71 евро, като за разликата над тази сума до първоначално
претендирания размер от 10 438,52 евро претенцията следва да бъде отхвърлена.
5
За пълнота на изследването следва да се посочи, че извършените от ответника
плащания преди датата на предсрочното погасяване на кредита от страна на ищцата,
извършено на 13.05.2019 г. биха имали значение относно разрешаване на повдигнатия пред
съда правен спор по чл. 29, ал. 3 от СК, както и в производството за делба на съсобствения
между страните недвижим имот.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция – 06.07.2022 г. до окончателното изплащане, поради което същият следва да
бъде уважен.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в общ размер на 2 589,36 лв., от които: сумата от 830 лв. –
платена държавна такса, сумата от 150 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата
от 1 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че по делото се
дължи уговореното възнаграждение, но не и платено такова по друго дело, каквото се явява
изпълнителното, образувано по повод издадената обезпечителна заповед.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, съразмерно на отхвърлената част от иска, като в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10,29 лв. от общо
направените разноски от 150 лв. – платено възнаграждение за вещо лице. На ответника се
дължат и разноски за адвокат, но по делото не бяха представени доказателства за извършено
плащане на договореното между страните възнаграждение. Няма пречка при представяне на
такива доказателства на ответника да се присъди и възнаграждение за адвокат, съразмерно
на отхвърлената част от иска. За пълнота следва да се посочи, че посочените суми в
представения списък по чл. 80 от ГПК за вещо лице и за размер на адвокатското
възнаграждение се различават от наличните доказателства по делото за размера на
платеното от ответника възнаграждение за вещо лице и договорения размер на адвокатското
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И. Х. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл. .. вх. А, ет. 2, АП..
ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Б., с ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. „Б..“, бл. .. вх. 4, ет. 1, ап. 1,
на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 9 722,71 евро /девет хиляди седемстотин
двадесет и две евро и седемдесет и един евроцента/, представляваща 1/2 /една втора/ част от
6
платена от ищцата сума по договор за жилищен кредит от 25.11.2010 г., сключен между Н. С.
Б. и И. Х. К., от една страна и от друга страна – „Р..“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба – 06.07.2022 г. до окончателното
плащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 589,36 лв. /две хиляди
петстотин осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени
по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 9 722,71 евро до
първоначално претендирания размер от 10 438,52 евро /десет хиляди четиристотин тридесет
и осем евро и петдесет и два евроцента/.
ОСЪЖДА Н. С. Б., с ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. „Б..“, бл. .. вх. 4, ет. 1, ап. 1,
ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл. .. вх. А, ет. 2, АП..
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 10,29 лв. /десет лева и двадесет и девет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7