Присъда по дело №55/2022 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 1
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20225150200055
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Момчилград, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Наказателно дело частен
характер № 20225150200055 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс.В. И. А., роден на 31.12.1970г. в с.********, общ.Джебел,
бълг.гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес: с.********, общ.Джебел,
работещ, с ЕГН- **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.10.2019г. в с.********,
общ.Джебел, се заканил на С. А. Д., с ЕГН-**********, с престъпление срещу здравето
и телесната й неприкосновеност, която закана може да възбуди основателен страх,
поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по предявеното му
обвинение по чл.144 ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. А., роден на 31.12.1970г. в с.********,
общ.Джебел, бълг.гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес: с.********,
общ.Джебел, работещ, с ЕГН- **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.10.2019г.
в с.********, общ.Джебел, се заканил на Н. А. Д., с ЕГН- **********, с престъпление
срещу здравето и телесната й неприкосновеност, която закана може да възбуди
основателен страх, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
предявеното му обвинение по чл.144 ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. А., роден на 31.12.1970г. в с.********,
общ.Джебел, бълг.гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес- с.********,
общ.Джебел, работещ, с ЕГН- **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.10.2019г.
в с.********, общ.Джебел, се заканил на Р. А. Д. с ЕГН- **********, с престъпление
срещу здравето и телесната й неприкосновеност, която закана може да възбуди
основателен страх, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
предявеното му обвинение по чл.144 ал.1 от НК.
1
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Д. с ЕГН- **********,
против В. И. А., със снета по-горе самоличност, за
сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл.144 ал.1 от НК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Д., с ЕГН- **********,
против В. И. А., със снета по-горе самоличност
за сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл.144 ал.1 от НК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Д., с ЕГН- **********,
против В. И. А., със снета по-горе самоличност, за
сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл.144 ал.1 от НК„ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. А., роден на 31.12.1970г. в с.********,
общ.Джебел, бълг.гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес- с.********,
общ.Джебел, кмет на с.********, с ЕГН- **********, за ВИНОВЕН в това, че на
27.10.2019г. в с.********, общ.Джебел, е нанесъл публични обиди на С. А. Д., с
ЕГН- **********, като последната е отвърнала веднага и нанесла публични обиди
на подс. В. И. А. с ЕГН- **********, поради което и на основание чл.148 ал.З
вр.чл.146 ал.2 от НК не наказва и двамата и ги освобождава от наказателна
отговорност.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. А., роден на 31.12.1970г. в с.********,
общ.Джебел, бълг.гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес- с.********,
общ.Джебел, кмет на с.********, с ЕГН- **********, за ВИНОВЕН в това, че на
27.10.2019 год. в с.********, общ.Джебел, е нанесъл публични обиди на Н. А. Д., с
ЕГН-**********, като последната е отвърнала веднага и нанесла публични обиди на
подс. В. И. А. с ЕГН- **********, поради което и на основание чл.148 ал.З вр.чл.146
ал.2 от НК не наказва и двамата и ги освобождава от наказателна отговорност.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. А., роден на 31.12.1970г. в с.********,
общ.Джебел, бълг.гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес- с.********,
общ.Джебел, кмет на с.********, с ЕГН- **********, за ВИНОВЕН в това, че на
27.10.2019г. в с.********, общ.Джебел, е нанесъл публични обиди на Р. А. Д., с ЕГН-
**********, като последната е отвърнала веднага и нанесла публични обиди на поде.
В. И. А. с ЕГН- **********, поради което и на основание чл.148 ал.З вр.чл.146 ал.2 от
НК не наказва и двамата и ги освобождава от наказателна отговорност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. Д., с ЕГН- **********, против В. И. А.
с ЕГН- **********, иск за заплащане на сумата в размер на 1 000 лева, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл.148 ал.1 т.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 27.10.2019г., до окончателното й изплащане,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. А. Д., с ЕГН- **********, против В. И. А. с
ЕГН- **********, за заплащане на сумата в размер на 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл.148 ал.1 т.1 от НК,
2
ведно със законната лихва, считано от 27.10.2019г. до окончателното й заплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. А. Д., с ЕГН- **********, против В. И. А. с
ЕГН -**********, за заплащане на сумата в размер на 1 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл.148 ал.1 т.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 27.10.2019г. до окончателното й заплащане, като
неоснователен.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред КърджА.йския окръжен
съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: към Присъда по НЧХД № 55/ 2022г. на РС- Момчилград.

Производството по делото е образувано по предявена е тъжба от С. А.
Д., Н. А. Д., и Р. А. Д., и трите от гр.КърджА., против В. И. А. от
с.********, общ.Джебел, с която срещу последният е повдигнато обвинение
за извършени от него престъпления по чл.144 ал.1 от НК и по чл.148 ал.1 т.1
от НК, осъществени по време, място и начин, описани подробно в
обстоятелствената част на тъжбата.
В тъжбата се посочва, че на 27.10.2019г. в с.********, общ.Джебел, в
ден на местни избори за кметове и общински съветници, те- тъжителките,
ведно със своите родители са били за гласуване, където подс.лице ги е
заплашвало с заканителни думи, които възбудили у тях основателен страх от
реА.зацията им, както и били публично обидени. Предвид на това искат
подсъдимият да бъде признат за виновен за деянията по чл.144 ал.1 от НК и
по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 от НК, и да му се наложат съответните наказания,
като претендират и обезщетение за неимуществени вреди от деянията, както
следва; С. Д. и Н. А. Д. по 1 000 лева обезщетение за всяка една тях за всяко
едно от деянията по чл.144 ал.1 от НК и по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 от НК,
или общо по 2 000 лева обезщетение за всяка тъжителка, а Р. Д. претендира
обезщетение в общ размер от 2 500 лева, от които 1 000 лева- деянията по
чл.144 ал.1 от НК, и 1 500 лева- деянието по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 от НК.
Претенедират и сторени по делото разноски.
В съдебно заседание частните тъжителки, лично и с адв.М. Р. от АК-
Хасково, изцяло поддържат повдигнатите с тъжбата обвинения, дават и
лични обяснения, с които поясняват какво точно се е случило в изборният
ден, отправените към тях обидни и заканителни думи от подс.лице, и искат
налагане на справедливо наказание на същото. Поддържат предявените
граждански искове, и искат да бъдат уважени в пълният размер.
Пълномощникът им излага подробни съображения в хода по същество.
Претендират се разноски по делото.
Подсъдимият, в своите обяснения не се признава за виновен по
обвиненията повдигнати срещу него с тъжбата и моли да бъде оправдан по
тях. В с.з. обяснява, че не е отправял никакви закани и никакви обидни думи
към тъжителките, и твърди, че те- тъжителките са отправяли обидни думи
към него и останА.те хора от селото- като ги споменава конкретно, и които са
записани в съдебният протокол /курвин син и др./ . Пълномощника на същия
адв.М. Ч. счита обвиненията за несъставомерни и моли съда да постанови
оправдателна присъда. Предявените граждански искове да бъдат отхвърлени.
Подробни съображения излага в хода по същество. Претендира за направени
разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На проведените на 27.10.2019г. местните избори за кметове и общински
1
съветници по населени места в село ********, общ.Джебел, е имало двама
кандидати за кмет на населеното място- и това са подс.В. А. и св.М. А., които
са имА. и свои застъпници в изборната секция.
Установи се, че на същата дата, около обяд тъжителките С. Д.; Н. Д. и
Р. Д.- сестри, заедно с родителите си са посетили с.********, общ.Джебел, за
да упражнят правото си на гласуване на местните избори за кметове и
общински съветници по населени места, т.к. са били регистрирани в
избирателните списъци на това населено място, въпреки, че не били оттам.
Когато са влезнА. в помещението за гласуване членовете на СИК
/секционната избирателна комисия/ констатирА., че тъжителките и
родителите им са непознати за тях лица, поради и което единият от членовете
на комисията се обадил на кандидата за кмет- подс.В. А. за това. Последният
е бил в селото, но не и в избирателната секция по това време, като
тъжителките и техните родители са упражнили правото си на глас, и при
излизане от помещението за гласуване, и по точно извън помещението и
сградата били пресрещнати от подс.В. А., който като видял, че тъжителките и
родителите им са непознати за него, а и за останА.те, намиращи се пред
помещението и сградата лица, ги запитал „какво правите вие тука, кои сте
вие, защо гласувате тука...“ Сестрите са му отговорили, че са попълнили
декларации, че желаят да гласуват в с.******** и са имА. законово право да
си упражнят вота в с.********. При създалата се ситуация между
подсъдимият, а и останА.те от селото лица, намиращи се на място десетина
човека, и тъжителките е възникнал словесен спор, при който двете страни са
използвА. обидни думи един към друг, а именно; подс.В. А. използвал по
адрес на тъжителките изразите „курви“, „ще ви еба майката“, „ а тъжителките
по адрес на подс.лице- „курвин син“, както и по общи приказки и по адрес на
останА.те лица. Разменените обидни реплики били на турски език. Във
възникнА.ят скандал разменени приказки е имало между тъжителките и
останА.те лица, намиращи се на място.
В същото време на място, пред изборното помещение и сграда се
намирал полицейски служител-св.С. К., който виждайки скандала, се
намесил, и застанал между страните в производството по делото и ги
раздалечил едни от други, като тъжителките се отправили към колата, с която
дошли и тръгнА. от селото. Намиращи се там родители на сестрите се
развълнувА. много от отправените обидни думи и възникнА.ят скандал, и се
изплашили. По делото се установи, че след на предупрежденията на
полицейския служител семейство Димови се качили на автомобила си и са
тръгнА.. Намесата на полицейският служител е все изразява в заставане на
последниятя между трите тъжителки и подсъдимияв, който разперил ръце с
лице към подсъдимия и с гръб към пострадА.те. Същият разделил,
подсъдимия от пострадА.те, които се качили на лекия автомобил на
родителите си и отпътувА. от селото. В този момент на площада е имало хора,
които са изчаквА. пред изборната секция по думите на полицейския
служител. Този свидетел обяснява, че не е чул отправяне на закани от страна
2
на подсъдимия, такива, които да представляват със закана против личността
им. Освен пол.служител, който не е знаел турски език, и е чул само думата
„ораспъ“ /курви/, другите намиращи се там хора от селото са чули думите,
отправени от сестрите към подсъдимия и те били „ораспъ чоджу“ /курвин
син/.
Горната фактическа обстановка се прие и потвърди от съда след
събиране на доказателствата по делото, а именно: от части от обяснения на
тъжителките и обяснения на подс.лице, които не отричат възникнА.ят между
тях скандал, и използваните обидни изразни средства, както следва;
тъжителките сочат, че подс.лице ги е нарекъл курви и ги псувал на майка, а
подс.лице- че тъжителките го нарекли курвин син, и по общо- обиждА. с
различни изразни средства намиращите на място хора.
В насока, че подсъдимият е обиждал и псувал, използвайки горните
изрази, тъжителките са показанията на свидетеля С.К., на майката на
тъжителките- Вера Д., св.С. А., св.М. А., св.С. А., св.С. А., които твърдят, че и
ги заплашвал с думите „кои сте вие, ще ви намеря и др.“ .
В същото време обидните думи, отправени от сестрите- трите
тъжителки по адрес на подс.лице са били чути от свидетелите Х. А., донякъде
и св.Х. С./който е възприел обидните думи на сестрите в множествено число
и отправени към всички намиращи се там лица/, св.А. Юсеин /който пък е чул
сестрите да псуват подсъдимия с думи като „да ти еба майката“ и др./, св.Е. А.
/който възприел обидите, отправени от сестрите към намиращите се хора,
както и тези, отправени към В. А./, св.Н. Фезула. Последните заявяват, че не е
имало отправени заплахи и закани по адрес на сестрите.
Трета група свидетели, част от които са членове на избирателната
комисия- св.Албер А., св.М. А.- членове на комисията, св.Р. Х., Кадир А., са
чули и видели скандала между страните, но е и отправените обидни думи от
страна на подсъдъмият към тъжителките и обратно. В тази насока са и
показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели С. К. и Д.
Т., които са изпратели от дежурният по повод на възникналният скандал, но
място заварили спокойна обстановка, и страните ги е нямало.
Предвид изложеното намира за частично доказано повдигнатото
обвинение от тъжителките- в частта за отправени публични обиди /описани
по-горе/ от подсъдимият по техен адрес, но не се доказа обвинението за
отправени закани и заплахи. И това е така, защото не установи от показанията
на свидетелите, в т.ч.и на тези, посочени от тъжителите, и показанията на
полицийските служители, в т.ч. и на намиращият се на място пол.служител
Ст.К., за отправени закани и заплахи.
Обвинението за отправени публични обиди от подсъдимия по адрес на
тъжителките, е доказано в с показанията на посочената първа група
свидетели, които са във връзка с останА.те доказателства, събрани по делото.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта, че същият е бил
обиждан от сестрите с думите „курвин син“, изречени на турски език и пряко
3
възприети от намиращите се там лица, които са посочени по-горе, тъй като
същите са логични и подкрепени от показанията на посочената по-горе втора
група свидетели. Съдът не възприема обясненията на подсъдимия, че не е
отправял обидни думи по адрес на тъжителките, т.к. в тази част те са в
противоречие с посочените по-горе показания, въз основа на които съдът е
изградил вътрешното си убеждение.
Съдът кредитира отчасти показанията на св.С.А., С.М., а именно в
частта им, в която обясняват, че подсъдимият е изрекъл обидните думи
насочени към трите тъжителки. В частта, касаеща отправяне на заплахи от
страна на подсъдимия към тъжителките съдът не кредитира показанията им,
тъй като са в противоречие с показанията на единствения свидетел по делото
С.К., чиито показания съдът кредитира напълно и въз основа на които е
възприел описаната фактическа обстановка. С други думи казано съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите, на всички, досежно фактите,
касаещи възникнал между подсъдимият и трите сестри скандал, в който са
разменени различни изразни средства, в т.ч. и отправени едни към други
обидни думи, като счита част от показанията на свидетелите за пристрастни,
както следва; на свидетелите Вера Д., св.С. А., св.С. А., св.С. А. за
заинтересовани от тезата на тъжителките, т.к. се установява, че последните са
близки на единият от кандидатите за кмет на населеното място, с който пък са
близки тъжителките- а именно на св.М. А. /както и неговите показания/, а
св.В.Д. е майка на тъжителките, в частта, че тъжителките не са обиждА.
подсъдимият.
Съдът счита, че част от показанията на свидетелите, също показват
белезите на пристрастност, и това са показанията на свидетелите Х. А., св.Х.
С./ св.А. Юсеин, св.Е. А., които твърдят, че са чули отправени обидни от
тъжителките думи по адрес на подсъдимият, но не и обратното. И това е така
защото същото влиза в противоречие с показанията на останА.те свидетели, и
най вече с тези на пол.служител С. К., който е еднакво отдалечен от страните.
Последният действително не е чул обидни думи от тъжителките към
подсъдимият, но това е така поради обстоятелството, че се намесил след като
скандалът между тях вече се заформил.
За нА.чие на скандал между страните, в които е имало размяна на
реплики на висок това са и показанията на свидетелите, членове на
избирателната комисия- посочени по-горе, и тези на изпратените на място
пол.служители, които макар и да не са било очевидци са чули пряко /първите/
и опосредено- вторите, за възникнА.ят скандал, но и не за съдържанието на
използваните от страните изразни средства.
Действително, в показанията на всички свидетели е посочена
фактическа обстановка, която е различна от тази възприета от съда, и в
показанията на свидетели има противоречия за същата, но тези противоречия,
при съпоставка на едни с други доказателства, не са толкова съществени, т.к.
по основният предмет на делото е нА.це сходство с посочените особености,
4
дължащи се на различните интереси и пристрастия на същите- посочени по-
горе. Различна група от тези свидетели говори, че подсъдимият по време на
извършване на деянието не е бил въобще на мястото, друга група свидетели
говори за това, че тъжителките са обиждА. подсъдимия, а св.Х.С. говори за
това, че бащата на тъжителките дори се е опитал да нанесе удар с бастун на
подсъдимия, и други различия, които не променят извода на съда, а той е че
между страните е възникнал спор по повод участието на сестрите и техните
родители на проведените местни избори за кмет на населеното място, като в
този спор и двете страни са използвА. различни думи, сиреч и двете страни са
били активни, а част от използваните думи имат обиден характер, и са
публично отправени. Съдът приема, че както подсъдимият публично е
обиждал трите сестри, тъжителки в настоящото производство, така и те от
своя страна в същият момент и на същото място, публично са отправяли
обиди по адрес на подсъдимото лице и отправените от страните едни към
други обидни думи са били възприети пряко от тях и от присъстващите там
лица.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен по предявеното му
обвинение по чл.144 ал.1 от НК. В случая , няма нито едно доказателство
освен отчасти обясненията на тъжителките, и в някои части от показанията на
част от свидетелите, което да установява, че този подсъдим на посочената
дата се е заканил с престъпление против личността на която и да е от
тъжителките. Използваните от подсъдимият думи не съставляват закани по
смисъла на чл.144 ал.1 от НК, т.к. са общи изрази, в контекста на възникнА.ят
между тях скандален спор.
Изречените от подсъдимия реплики към тъжителките осъществяват
състава на чл.148 ал.1 т.1 от НК, но в никакъв случай не и състава на чл.144
ал.1 от НК. Ето защо този подсъдим следва да бъде оправдан по повдигнатите
му обвинения по чл.144 ал.1 от НК досежно и трите тъжителки. Предвид
постановената оправдателна присъда по предявеното му обвинение по чл.144
ал.1 от НК на подсъдимия, следва да бъдат отхвърлени и предявените от
трите тъжителки граждански искове за сумата от по 1000 лв., като
неоснователни.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира, че този
подсъдим е осъществил престъпния състав именно и само на чл.148 ал.1 т.1
от НК. Същият на 27.10.2019г. в с.********, на площада, в присъствието на
десетина човека е отправял обидни думи към трите сестри- тъжителки, а
именно: „да ви еба майката; курви такива и други в този смисъл“. Действал е
при форма ни вината пряк умисъл. Съзнавал е че тези думи са обидни за всяка
една от тъжителките и е желал и е искал настъпването на този вредоносен
резултат. Обръщението „курви“ еднозначно сочи, че това е жена с укоримо
сексуално поведение и засяга чувството й за собствено достойнство.
Изричането й безспорно цели унизяването й и засягане достойнството на
всяка една от тъжителките. И трите тъжителки са възприели именно по този
5
начин тези реплики, нА.це е и квА.фициращия признак, деянието да е
осъществено публично. В момента на осъществяването му са присъствА.
десетина човека, както и полицейски служител, който също следва да бъде
подчЕ.о е разбрал значението на казаното по отношение на трите тъжителки.
Установява се, че в същото време и на същото място и пред същите
десетина човека, и трите тъжителки също са използвА. обидни по адрес на
подсъдимият думи „курвин син“, които носят унизително и засягащо честта и
достойнството на адресата съдържание. И трите тъжителки са действА. при
условията на пряк умисъл, като отправените по него адрес думи са били
въприети по един недвусмислен начин, и самото деяние също е осъществено
публично, въприети са думите и от присъстващите на място лица. Сиреч
нА.це е извършено сходно деяние, при същите квА.фициращи обстоятелства,
по същото време и място, което съдът приема, че води до извода за нА.чие на
предпоставките за приложението на института на реторсията.
Изложеното по-горе сочи, че на процесната дата- че на 27.10.2019 год. в
с.********, общ.Джебел, подсъдимият е нанесъл публични обиди на трите
тъжителки С., Н. и Р. Димови, /описаните по-горе/, като последните /и трите/
са отвърнала веднага и нанесли публични обиди на подс.лице, - сиреч на
публично място и пред голяма група от хора- повече от 10 човека,
действително подсъдмият е обидил и трите тъжителки използвайки по техен
адрес думите „ще ви еба майките, курви такива и др.“, като това е сторено в
тяхно присъствие, и тези думи са били чути от всички присъстващи, но в
същото време тъжителките от своя страна /и трите/ са отвърнА. веднага на
обидата със обида, като упоменА. думите „курвин син“.
Предвид това следва подс.В. А. да бъде признат за виновен в това,
че на 27.10.2019г. в с.********, общ.Джебел, е нанесъл публични обиди на С.,
Н. и Р. Димови, като последните три са отвърнА. веднага и нанесли публични
обиди на подс.лице, поради което и на основание чл.148 ал.3 вр.чл.146 ал.2 от
НК не следва наказва никой от тях /нито подсъдимият, нито пък трите
тъжителки/ и същите следва да се освободят от наказателна отговорност.
НА.це са всички факти, и доказателства, които ги установяват, водещи до
този извода, че е нА.це взаимно нанасяне на публични обиди от страните в
настоящото производство.
При този изход на делото следва да се отхвърлят и предявените
трите тъжителки против подсъдимото лице граждански искове за сумите в
размер на по 1 000 лева, за първите две тъжителки, и 1 500 лева- за третата
тъжителка, като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
деянието по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК, тъй като са неоснователни.
Сиреч, установява се,че подсъдимият, на публично място и пред голяма
група от хора- повече от 10 човека е обидил тъжителките- и трите като е
използвал гореупоменатите думи, но се установява, че веднага след тях
тъжителките- и трите, като обидени лица, са отвърнА. на обидите със обида-
използвайки горните думи. Т.е. съдът приема, че е нА.це реторсия- нА.це
6
отвръщане на обидата със обида, което съгласно правилото на чл.146 ал.1 от
НК може да доведе до неказване и на двете страни.
Съдът приема, че е нА.це реторсия, и счита, че за постигане целите на
наказателната репресия е достатъчно да бъде признато за виновно
подсъдимото лице, без да му се налага наказание, т.к., същият, веднага след
извършване на неговото деяние е бил обект на подобно престъпно
посегателство. Ето защо следва да бъде постановена горната присъда.
При този изход на делото следва да се отхвърлят и предявените от
тъжителките срещу подсъдимия граждански искове като неоснователни.
Предвид обстоятелството, че и двете страни са осъществили престъпен
състав- посоченият по-горе, следва съдът да остави без уважение исканията
им за присъждане на разноски.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7
Съобщи за изтекли лични данни