Решение по дело №8166/2015 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1902/4.5.2018г.

 

гр.Варна 3.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

    при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8166/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата си молба ищецът С.Д. твърди, че е заплатил  на 11.08.2010г. по сметка на ЧСИ № 715 М.П***  сумата от 19 000лв. за погасяване на задължение на ответницата Ж.Д. по образувано срещу нея изпълнително дело №***. Твърди, че съгласно уговореното, ответницата е следвало да върне на ищеца платената от него парична сума, като до настоящия момент същата не е изпълнила задължението си, поради което предявява искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 19 000лв., представляваща стойността на заплатеното от ищеца задължение на ответницата, сумата  9 520лв. представляваща  обезщетение за забава от 11.08.2010г. до завеждане на исковата молба, както и законна лихва върху сумите от завеждане на делото до окончателното им изплащане.  

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Ж.И.Д. е подала писмен отговор на исковата молба, в който сочи че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че към 09.07.2015г., когато е подадена исковата молба ответницата дължи посочените от него суми. Твърди, че представените от ищеца доказателства не удостоверяват към момента на завеждане на иска и към настоящия момент дали тази сума е дължима в размера посочен от ищеца. Възразява срещу твърдението на ищеца, че между страните е нямало уговорка за заплащане на наем. Твърди, че ищеца й дължи заплащане на наем за ползването на двата апартамента, в които същият живее за периода от 2009г. до настоящия момент. Твърди, че ищецът дължи заплащане на консумирана от него ел.енергия в апартаментите в които живее, като излага че задълженията за консумиран ток са били заплащани през определен период от време от нея. Твърди, че на 23.05.2015г. е установила, че в края на 2014г. и началото на 2015г. ищецът е продал антикварни мебели и вещи съхранявани в собствения й апартамент 1 и в мазата на стойност около или над 15 000лв., като за същото е била подала жалба до прокуратурата по която е било образувано досъдебно производство №**** по описа на П**** по преписка № **** по описа на Районна прокуратура–гр.В****. Възразява, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск и че иска се явява без предмет. Предявява насрещен иск за сума в размер на 19 000лева главница, както и сумата от 9520 лв. представляваща обезщетението за забава от 2009г. до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху горните суми от завеждане на делото до окончателното изплащане.

Постъпило е становище от адв.П****, пълномощник на С.А.Д. от 21.05.2016г., в който се оспорват предявените с насрещния иск претенции и по основание и по размер, както и като евентуално погасени по давност, като счита, че твърденията  на ответницата не отговарят на истината и действителността. Посочва че няма уговорки за плащане на наем, както и че посочените от ответницата апартаменти са  представлявали съпружеска имуществена общност, която след развода се е трансформирала в обикновена съсобственост. Твърди, че перетнциите на ответницата са заплащане на ел.енергия са неснователни, тъй като през процесния период в апартамент № 1 са живели родителите на ответницата. Твърди, че антикварни вещи е нямало и че той не е продавал такива.

Съдът приема, че предявения главен иск намира правното си основание в  чл.240 от ЗЗД. И е съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.

    Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

    Ищецът е представил копие от молба от 11.08.2010г. до ЧСИ М.П**** рег.№**** в която е обективирано изявление на страните по делото, че е извършено плащане по изп.д. от страна на ищеца Св.Д. по банков път в размер на 19 000лв., като молбата е подписана и от двете страни. Представено е също така и копие от преводно нареждане от същата дата 11.08.2010г. в което е отразено, че ищецът по повод на задължение на ответницата по изп.д.№20097150400186 е превел за погасяване на същото сумата от 19 000лв.

По делото липсват доказателства за наличие на друго облигационна задължение между страните освен твърдяното от ищеца в исковата молба, като наличието на същото косвено се установява и от коментираните вече доказателства. Съдът вземайки предвид, че заемните договори са неформални намира, че с коментираните доказателства се е установило наличието на предоставени от ищеца средства за погасяване дълг на ответницата, като с посочената молба до ЧСИ тя е извършила признание, че средствата са от него. Липсата на твърдения и доказателства за наличие на друго облигационно отношение между страните води на извода за основателност на твърдението за възникнало заемно правоотношение, като поради липсата на установен срок за погасяване на същото налага необходимостта от отправяне на покана за каквато съдът приема предявената искова молба безспорно достигнала в рамките на процедурата по призоваване до ответницата.

Предвид изложеното решаващия състав приема, че предявения главен иск за заплащане на сумата от 19 000лв. като предоставена в заем на 11.08.2010г. следва да бъде уважен.

Що се отнася до предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 520лв. лихва за забава за времето от 11.08.2010г. до 8.07.2015г. съдът приема, че същият следва да бъде отхвърлен поради това, че не се е установило за посочения период от време ответницата да е била в забава за погасяване на задължението.

    По насрещната претенция на Ж.Д. за осъждане на С.Д. да заплати сума за това, че е ползвал собствения й недвижим имот находящ се в гр.В**** представляващ апартамент, като Д. е ползвал ап.1 от 26.02.2013г. до 15.06.2017г. по 400лв. на месец решаващия състав приема следното:

    Предвид изявленията на страните направени в открито съдебно заседание проведено на 27.02.2018г. л.138, стр.2 съдът е приел, че не се нуждае от доказване факта, че С.Д. е обитавал жилище собственост на Ж.Д.. Този факт се установява и от изявленията дадени от Д. пред органите на МВР в рамките на ДП №**** в което на л.77 Д. при разпит заявява “Вярно е, че през 2011г. съдия изпълнител продаде семейния ни апартамент ап.2, на адрес гр.В****.тогава се наложи да отида да живея в долния апартамент – ап.1.“

По делото е допусната ССчЕ от заключението на в.л. по която се установява, че за времето от 26.02.2013г. до 15.06.2017г. би следвало за такъв имот да се заплати наем в размер на общо 30 100лв.

Решаващия състав от правна страна при изложената по-горе фактическа обстановка приема, че след направените уточнения следва да се счита, че насрещният иск е предявен за периода от 26.02.2013г. до 22.02.2016г.-датата на депозиране на насрещния иск, като безспорно се установява, че Д. в това време е обитавал жилището на ищцата поради което и дължи заплащане на обезщетение в размер на месечния наем който той би следвало да заплаща ако го бе наел. Съгласно заключението на в.л. размера на дължимия се наем за посочения период е 20 963.89лв., която сума се явява дължимо от Д. обезщетение за ползването на имота. Тъй като Д. претендира по-малка сума само от 19 000лв. съдът приема, че претенцията й следва да бъде уважена изцяло.

Що се отнася до направеното изявление в с.з. от 27.02.2018г. от ответницата, че претенцията й е до 15 юни 2017г. съдът намира, че периода от 22.02.2016. до 15.06.2017г. не следва да се обсъжда, тъй като попада след предявяване на насрещния иск.

По отношение на предявената насрещна претенция за заплащане на сумата от 9 520лв. лихва за забава за времето от забава от 2009г. до завеждане на исковата молба предвид неуточнеността на същото съдът приема, че за начален момент следва да се приеме 1.01.2009г., а за краен 22.02.2016г. Претенцията макар и акцесорна към претенция разгледана и приета от съда като основателна следва да се отхвърли, предвид това, че по отношение на Д. липсват доказателства да е получавал от Д. покана за заплащане на главниците и лихва по тях.

По предявеният иск за заплащане на сумата от 1 800лв. представляваща стойност на консумирана от Д. ел.енергия в ползвания имот за времето от 12.09.2009г. до 12.09.2012г., съдът приема следното:

    По делото липсват каквито и да било доказателства, че за процесния период е било начислено такова количество ел.енергия за имота обитаван от Д., също така липсват доказателства посочената сума да е заплатена от Д. и на трето място от страна на Д. е направено възражение за изтекла давност, като по отношение на последното съдът приема, че е приложима кратката тригодишна давност.

Воден от горното решаващия състав приема, че тази претенция следва да се отхвърли.

При приключване на делото се установява, че ищецът не е заплатил дължимата се държавна такса по него и поради това той следва да бъде осъден да заплати същата възлизаща на 1 140.80лв., като в случай, че представи доказателства за плащането ответницата следва да бъде осъдена да му я възстанови.

Ответницата Д. следва да заплати на адв.П.П**** по реда на чл.38 от ЗАдв. Сумата от 1 100лв.

Ищецът от своя страна следва да бъде осъден да заплати в полза на националното бюро за предоставяне на правна помощ сумата от 1 100лв. за назначения адвокат за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство.

    Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Ж.И.Д. ЕГН********** *** да заплати на С.А.Д. ЕГН********** *** сумата от 19 000лв. получена на 11.08.2010г. в заем, като отхвърля претенцията за сумата от 9 520лв. претендирани като лихва за забава върху главницата за времето от 11.08.2010г. до 9.07.2015г.

ОСЪЖДА С.А.Д. ЕГН********** *** да заплати на Ж.И.Д. ЕГН********** *** сумата от 19 000лв. обезщетение за ползвана за времето от 26.02.2013г. до 22.02.2016г. на собствения й имот находящ се в гр.В***, като отхвърля претенциите за заплащане на сумата от 9 520лв. за времето от 1.01.2009г. до 22.02.2016г. и за заплащане на сумата от 1 800лв. стойност на ползвана в имота ел.енергия за времето от 12.09.2009г. до 12.09.2012г.

ОСЪЖДА Ж.И.Д. ЕГН********** *** да заплати на адв.П**** сумата от 1 100лв. за предоставената по реда на чл.38 от ЗАдв. С.А.Д. ЕГН********** *** защита по делото.

ОСЪЖДА С.А.Д. ЕГН********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 1 140.80лв. дължима се държавна такса.

ОСЪЖДА Ж.И.Д. ЕГН********** *** да заплати на С.А.Д. ЕГН********** *** сумата от 1 140.80лв. разноски за държавна такса при условие, че той представи доказателства, че е заплатил тази сума в полза на РС Варна.

ОСЪЖДА С.А.Д. ЕГН********** *** да заплати в полза на Н*** сумата от 1 100лв. за осъществената в полза на Ж.Д. правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването на страните.

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: