№ 1727
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110128146 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: 1 075,61 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 266,97 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.04.2024 г.; 28,72
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до
30.04.2022 г., както и 28,72 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 24.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
16.05.2024 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата П. В. В., в качеството на наследник на В. П. Ц., въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, но начислените за него суми за цена на
същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и
цена на услуга за дялово разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок от датата на публикуване на
общата фактура на интернет – страницата на продавача, а съгласно тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.07.2016 г., в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което
ответницата не е сторила, поради което претендира от нея посочените по-горе суми.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата П. В. В. не е подала отговор на исковата
молба.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „*** не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 30.01.2025 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Тодоров е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответницата.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответницата не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомена е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призована е и не е направила искане да се
разглежда делото в нейно отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 16.05.2024 г. до окончателното им заплащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените разноски в производството в общ размер на 200,00 лв., от които:
100,00 лв. – платена държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител и липсата на фактическа и правна сложност на делото с оглед процесуалното
поведение на ответницата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „***, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите, както следва: 1 075,61 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 266,97 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
24.04.2024 г.; 28,72 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., както и 28,72 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до
24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
2
исковата молба – 16.05.2024 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „***, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца - „***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3