РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Търговище, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Ж. Люб. И.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20253530200470 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. М. Д. от гр.Попово чрез младши адвокат Д.
К. ВТАК срещу Наказателно постановление №781047-F774185/30.07.2024 г.,
издадено от Директор на офис/дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на
НАП Варна. Считайки същото за незаконосъобразно жалбоподателят моли за
отмяната му. В с.з. не се явява и не изпраща представител. Жалбата се
поддържа с писмена защита, като се претендират и присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено, като се присъдят и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 19.06.2024 г., при проверка за издаване на удостоверение за местно
лице за 2023 г. по подадено искане вх.№5487/23.05.2024 г., било установено,
1
че Г. М. Д. с ЕГН **********, в качеството си на местно лице на Република
България, не е изпълнило задължението си да подаде в срок ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за 2023 г. за получени доходи от чужбина по параграф 1, т.26, б. „е" от
ДР към ЗДДФЛ. Декларацията е следвало да се подаде на основание чл.50,
ал.З от ЗДДФЛ, съгл. която местните и чуждестранни физически лица,
придобили доходи от трудови правоотношения по параграф 1, т.26, б. „е" от
допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, подават ГДД по ал.1 за тези доходи. За
посочения период лицето е извършвало трудова дейност в Нидерландия, от
която е получило доходи от трудови правоотношения.
Срокът за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2023 г. е изтекъл на
30.04.2024 г.,т.е. нарушението е извършено на 01.05.2024 г. Връчена е покана с
Вх.№2416 /19.06.2024 г.
Въз основа на установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН
сер.AN № F774185/19.06.2024 г. Към момента на съставяне на АУАН
декларацията не била подадена. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя, без посочване на обяснения и възражения.
С оглед така установената фактическа обстановка,
административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ във връзка с чл.53,
ал.1 от ЗДДФЛ.
Установеното нарушение се потвърждава от приложените по
административнонаказателната преписка доказателства:
АУАН cep. AN № F774185 от 19.06.2024 г., искане вх.№5487/23.05.2024
г. , Удостоверение за местно лице, отчет, възражение, формуляр У1, както и от
показанията на св.С. Й..
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило
възражение, заведено с вх. № 6510/24.06.2024 г.
Наказващият орган взел предвид събраните по преписката
доказателства и счел постъпилото възражение за неоснователно.
Приел, че направените възражения са неоснователни, тъй като
носителят на задължението за подаване на декларация е местно лице, носител
на задължение за данъци. Видно от приложеното удостоверение нарушителят
е установен като такова лице. Задължението за подаване на декларация е
2
въведено независимо дали се дължи данък или не. Споразумение с лицето не
било постигнато, тъй като не е направено признание.
Въз основа на АУАН наказващият орган издал оспореното наказателно
постановление с което за нарушение на чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ във вр. с чл.53,
ал.1 от ЗДДФЛ и на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ наложил на
жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 50 лв., като отчел, че
нарушението е за първи път.
За да издаде наказателното постановление на основание чл. 53, във
връзка с чл. 27 от ЗАНН, наказващият орган взел предвид, че е установен по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на
извършителя и неговата вина и след като установил, че не са налице
основанията за прекратяване на производството и основания за прилагането
на чл. 28 от ЗАНН.
Видно от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. процесното
НП и АУАН са издадени от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. Няма процесуални нарушения допуснати при реализирането на
административнонаказателната отговорност. Както АУАН, така и НП са
издадени в рамките на правомощията на съответните компетентни органи, в
предвидените за това срокове и ред, съдържат всички изискуеми реквизити.
Не се спори от страните, а и от писмените и гласни доказателства по
делото се установява, че жалбоподателят е реализирал доходи от трудови
правоотношения само в Нидерландия за 2023 г. При това положение е бил
длъжен да подаде ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи по §1, т.26, б.“е“ от ДР на
ЗДДФЛ, съгласно чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ. В случая се касае не за плащане на
данъчни задължения, а за задължение за подаване на декларация. Затова в това
отношение възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Не е налице
хипотезата на двойно данъчно облагане. Предвид на това е неоснователно и
възражението за прилагането на чл.14, ал.2 от Спогодбата между Република
България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане
с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикаляне на
данъчно облагане.
С бездействието си жалбоподателя нарушил задължението си по чл.50,
ал.3 във вр. с чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ и правилно е санкциониран на основание
чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ- с минимална санкция предвид на обстоятелството, че
3
нарушението е първо по ред.
Предвид горното се налага извода, че процесното НП е издадено в
съответствие с процесуалният и материален закони, явява се законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лева. В случая
възнаграждение в размер на 130 лева съдът счита за справедлива сума с оглед
правната и фактическа сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №781047-
F774185/30.07.2024 г., издадено от Директор на офис/дирекция/ за обслужване
– Търговище в ТД на НАП Варна, с което на Г. М. Д. с ЕГН ********** от
гр.Попово, ж.к. Р. № **, вх. *, ет. *, ап. * на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ е
наложена „глоба“ в размер на 50 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. М. Д. с ЕГН ********** от гр.Попово, жк Р. № **, вх. *,
ет. *, ап. * ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – Варна сумата от 130 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4