Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
гр. Кюстендил, 13.12.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на първи декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 552 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* против Й.С.С..
В исковата молба се твърди, че между страните по делото
били сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № ********* от
16.05.2017г. за телефонен номер **********; Договор за мобилни услуги №
********* от 16.05.2017г. за телефонен номер ********** и Допълнително
споразумение № ********* от 12.09.2017г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги.
Сочи
се, че ответникът не изпълнил свои задължения към оператора, начислени, както
следва:
1.
Фактура
№ **********/25.12.2017г. за отчетен период 25.22.2017г. – 24.12.2017г. с
претендирана сума по нея от 33,86 лв;
2.
Фактура
№ **********/25.01.2018г. за отчетен период 25.12.2017г. – 24.01.2018г. с
претендирана сума по нея от 50,27 лв.;
3.
Фактура
№ **********/25.02.2018г. за отчетен период 25.02.2018г. – 24.02.2018г. с
претендирана сума по нея от 50,27 лв.
4.
Фактура
№ **********/25.03.2018г. за отчетен период 25.02.2018г. – 24.03.2018г. с
претендирана сума по нея от 48,47 лв.;
Така, общото задължение на ответника
към мобилния оператор възлизало на 182,87 лв., чиято изискуемост била
настъпила, а погасяване липсвало и към настоящия момент.
С оглед обстоятелството, че срещу
длъжника била издадена заповед за изпълнение, която му била връчена в условията
на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, то за ищеца бил налице
интерес от предявяване на исковете в настоящото за установяване на вземането по
заповедта.
Предвид изложеното се иска да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между
страните, че Й.С.С., ЕГН: **********,***, дължи и следва да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер на
182,82 лв., дължима съгласно фактура № ********** от 25.12.2017 г., фактура № ********** от 25.01.2018
г, фактура № ********** от 25.02.2018 г., фактура № ********** от 25.03.2018 г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, за която
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2361/2020 г. от описа на КРС.
Претендират се разноските, направени в настоящото
производство, както и тези в заповедното такова.
В срока по чл. 131 от
ответната страна е депозирала
писмен отговор чрез назначения й особен представител адв. М. К. ***. Сочи на
допустимост на претенцията. Твърди обаче, че не са безспорни обстоятелствата
отностно ползването от ответника на предоставени от оператора услуги за
процесните периоди., респ. че дължи заплащането им
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа посредством предварително депозирано становище в изложения смисъл, а
ответникът оспорва иска чрез особения си представител по съображенията в
отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор
за мобилни услуги от 16.05.2017 г. (л. 10 и 11 от делото) е, че такъв е сключен
между страните, с посочен в същия абонаментен план при стандартен месечен
абонамент от 30,99 лв. (и промоционален такъв за 24 месеца – 24,99 лв.), за
предпочетен номер +359********* и при срок на действие – 24 месеца – до 16.05.2019
г.
Към посочения договор с
предпочетен номер +359********* е сключено Допълнително споразумение от
12.09.2017г. с уговорени в същото ценови условия за ползване на предпочевтения
номер (при посочен стандартен месечен абонамент от 30,99 лв.), ведно с предоставяне на потребителя на мобилно
устройство марка HUAWEI, модел Honor
9 Lite Dual Black.
Договореност между
страните била постигната и по Договор за мобилни услуги от 16.05.2017 г., с
уговорен месечен абонамент от 15,99 лв. за препочетен номер +359*********и срок на действие 12 месеца – до 16.05.2018 г.
Към всеки от двата
договора е представена и Декларация-съгласие, касателно получената от
потребителя и ответник в настоящото информация по чл. 4 от Закона за защита на
потребителите (спр. на л. 13 и л. 18 от делото).
Представени са заверени копия на фактури, както следва: Фактура № **********/25.12.2017г. за отчетен
период 25.11.2017г. – 24.12.2017г. с начислена за периода суми за месечни
абонаменти от общо 47,94 лв., ведно със задължения от предходен период, платими
в срок до 09.01.2018г.; Фактура № **********/25.01.2018г. за отчетен период 25.12.2017г.
– 24.01.2018г. – с начислена сума за месечни абонаменти от общо 50,21 лв.,
ведно със задължения от предходен период, платими до 09.02.2018г.; Фактура № **********/25.02.2018г.
за отчетен период 25.01.2018г. – 24.02.2018г. с начислена сума за месечни
абонаменти в общ размер на 100,48 лв., ведно със задължения от предходен
период, платими до 12.03.2018г.; Фактура № **********/25.03.2018г. за отчетен
период 25.02.2018г. – 24.03.2018г. с начислена сума за месечни абонаменти от
общо 148,95 лв., ведно със задължения от предходен период платима до
09.04.2018г.
Общата рамка на постигнатите между страните
договоренисти е обективирана в предствените и приети по ч. гр. д. № 2361/2020г.
на КРС Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
процесните фактури са осчетоводени при ищцовото дружество като общият размер на
задължението съвпада с претендирания такъв от 182,87 лв.1 в т. ч. и към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК на 11.12.2020 г. Експертът установява, че в процесните фактури
сумите са за начислени за месечни абонаменти такси съгласно сключените договори,
с изключение на две суми от по 1.25 лв. без ДДС, представляващи ползвани
допълнителни услуги – SMS.
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 2361/2020 г. на
КРС, ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл. 410
от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260372/2020 година, за сумите,
предмет на настоящата искова молба, ведно със сторените по производството
разноски от 385,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв.
адвокатско възнагхраждение. Тя е била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Така, на основание чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
Исковата
претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.к.
По
допустимостта:
В изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните
положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че заповедта е била
връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като
е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни, като е спазен срокът за
предявяване на установителния иск. Налице е и
идентичност на страните и предмета по заповедното, както и по настоящото исково
производство. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.
По
основателността:
От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че през отчетните периоди страните са били обвързани
от облигационни правоотношения, свързани с предоставени за ползване от мобилния
оператор мобилни услуги. Отделно, за наличието на сочената облигационна
обвързаност ответната страна не спори. По силата на последната ответникът поел
задължението за заплащането на дължимите месечни абонаментни такси и разговори
съгласно уговорените тарифни планове.
Съгласно чл. 23, б. "б" от ОУ
потребителите дължат цени за месечен абонамент,
който осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото
право на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на
съответна СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се
разпознава от останалите участници в мрежата като абонат както при изходящи,
така и при входящи повиквания, за доказването на това вземане в полза на
доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договори и
допълнително споразумение за съответния абонаментен план.
В чл. 20, изр. второ от ОУ е посочено, че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 49 от Общите
условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 26 от
ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя; при сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна
по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура; неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.
В изпълнение на клаузата на чл. 26, изр. първо
от ОУ операторът-ищец е издал четири броя фактури:
Фактура № **********/25.12.2017г. за отчетен
период 25.11.2017г. – 24.12.2017г. с начислена за периода суми за месечни
абонаменти от общо 47,94 лв., ведно със задължения от предходен период, платими
в срок до 09.01.2018г.;
Фактура №
**********/25.01.2018г. за отчетен период 25.12.2017г. – 24.01.2018г. – с
начислена сума за месечни абонаменти от общо 50,21 лв., ведно със задължения от
предходен период, платими до 09.02.2018г.;
Фактура №
**********/25.02.2018г. за отчетен период 25.01.2018г. – 24.02.2018г. с
начислена сума за месечни абонаменти в общ размер на 100,48 лв., ведно със
задължения от предходен период, платими до 12.03.2018г.;
Фактура №
**********/25.03.2018г. за отчетен период 25.02.2018г. – 24.03.2018г. с
начислена сума за месечни абонаменти от общо 148,95 лв., ведно със задължения
от предходен период платима до 09.04.2018г
Последните, ведно с приложенията към тях,
представляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална
доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства. Те
сами по себе си не са годни да установят, че мобилният оператор е предоставил
през релевантния период на ответника мобилни услуги. От друга страна обаче, фактурите
и приложенията към тях, имат доказателствена стойност, която следва да се цени
в съвкупност с другите доказателства по делото.
Така, от представените по делото Договор за мобилни услуги от 16.05.2017г. ( ведно с
Допълнително споразумение от 12.09.2017г. с уговорени в същото ценови условия
за ползване на предпочевтения номер) е видно, че е договорен абонаментен план
при стандартен месечен абонамент от 30,99 лв. (и промоционален такъв за срок от
24 месеца в размер на 24,99 лв.), за предпочетен номер +359********* и при срок
на действие – 24 месеца – до 16.05.2019 г. С Договор за мобилни услуги от 16.05.2017
г. е уговорен месечен абонамент от 15,99 лв. за предпочетен номер +359*********
и срок на действие 12 месеца – до 16.05.2018 г.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът намира за обективно изготвена,
поради което я възприема с доверие, се установява, че общият размер на
задължението съвпада с претендирания такъв, като сумите по процесните фактури
са такива за месечни абонаментни такси съгласно сключените договори с изключение
на две суми от по 1,25 лв.без ДДС за ползвани допълнителни услуги - SMS.
По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства
за заплащане на сумите по фактурите, поради което твърдяното от ищеца
неизпълнение от ответника на задължението му за плащане цената на месечните абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за процесния период, се приема за установено.
По отношение на техния размер, същият бе установен от
експерта по делото, като настоящият състав приема да основателна претенцията за
сумите за дължими съгласно процесните договори месечни абонаментни такси (т.е.
целият размер на сумата с изключение на установените от съдебно-счетоводната
експертиза ползвани допълнителни услуги за кратки текстови съобщение от общо
2,50 лв. без ДДС, или 3,00 лв с ДДС, която допълнителна услуга, че е реално
потребена не бе надлежно установено по делото с допустимите съгласно ГПК
доказателствени средства). Тоест, искът е основателен за сума в размер от 179,87
лв., като до пълния претендиран такъв от 182,87 лв. ще бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Като последица от горното следва да се уважи и
акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.12.2020г до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските: При този изход на спора
– частична основателност на иска, право на разноски имат и двете страни,
съразмерно с уважения размер - ищеца, респ. с отхвърления размер - ответника,
както за тези в исковото производство, така и за тези, направени в хода на
заповедното производство – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважения размер на иска за месечни абонаментни такси, следва да бъдат
присъдени разноски в размер 870.31 лв. – от общо доказаните такива в размер на 885,00
лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, възнаграждение за
вещо лице и възнаграждение на особения представител на ответника в исковия
процес. Досежно разноските от заповедното производство на ищеца се следва
сумата от 378,61 лв., от доказаните разноски в общ размер от 385,00лв.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ответникът също има право на разноски по съразмерност върху
отхвърления размер на иска за месечни
абонаментни такси, но същият не е претендирал такива и не е представил
доказателства за направени такива, поради което съдът не следва да се произнася
в т.см.
В хода на производството ответникът
бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. М. К. следва да бъде изплатена сумата
за това, която е внесена от ищеца по делото и в който смисъл съдът се е
произнесъл в съдебно заседание от 01.12.2021г.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че съществува вземане в полза на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, п.к. 1766 против Й.С.С.,
ЕГН: ********** ***,
в размер на 179,87 лв. (сто седемдесет и девет лева и осемдесет и седем
стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, дължими съгласно фактура №
**********/25.12.2017г, фактура №
**********/25.01.2018г, фактура № **********/25.02.2018г, фактура №
**********/25.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК (11.12.2020г.)
до окончателното плащане на сумата, за която била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2361/2020 г. от описа на КРС, КАТО за разликата до пълния предявен
размер от 182,87 лв. (сто осемдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки),
оставя без уважение претенцията, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН: **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, сума в размер на 870,31 лв. (осемстотин и
седемдесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща сторени деловодни
разноски в настоящото производство, както и 378,61 лв. (триста седемдесет и осем лева и шестдесет и една
стотинки), разноски в хода на заповедното производство по
ч.гр.д №
2361/2020 г. по описа на КРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д
№
2361/2020 г. по описа на КРС да се върне на съответния
състав, като се приложи по него и заверен препис от решението.
Съдия
при Районен съд – Кюстендил_____________