РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:М. Т. ТЯНКОВА
Членове:М.а Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600372 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 7/13.03.2025г., постановена по НОХД № 222/2023г. на ОС-
Стара Загора, подс. М. Л. В. е оправдан по възведеното му обвинение за
престъпление по чл.142, ал.1 от НК.
Предявеният спрямо подс. В. от М. П. С. граждански иск в размер на 30
000 лв. за причинени й от престъплението неимуществени вреди е отхвърлен
изцяло, като неоснователен.
В предвидения за това срок е постъпил протест от прокурор при ОП-
Стара Загора с наведени оплаквания за необоснованост и неправилност на
присъдата. Формулирано е искане за отмяната й и постановяване на
осъдителна присъда, ангажираща наказателната отговорност на подсъдимия
съобразно вмененото му с обвинителния акт престъпление.
Чрез повереника-адв.А.А., е депозирана и въззивна жалба от частния
обвинител и гр. ищец М. П. С., в която също се отправят възражения за
1
незаконосъобразност на присъдата. Иска се отмяната й и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК, а гр. иск, предявен от
С., да бъде уважен.
При пренията пред настоящия съд представителят на АП-Пловдив обяви,
че поддържа изцяло протеста с изложените него оплаквания. Излага
подробни аргументи срещу реализирания от окръжния съд доказателствен
анализ, предпоставил според прокурора и неправилно възприета фактическа
установеност на деянието. Пледира присъдата да бъде отменена, като бъде
постановена осъдителна присъда и наказателната отговорност на подсъдимия
бъде ангажирна съобразно отправеното в тази насока искане от държавния
обвинител, участвал в първоинстанционното производство.
Повереникът- адв.А., също поддържа въззивната жалба с наведените в
нея оплаквания и отправеното искане. Солидаризира се със становището на
държавното обвинение, че престъплението е доказано по непораждащ
съмнения начин.
Адв. Н.-защитник на подсъдимия В., изразява становище за
неоснователност и на протеста, и на жалбата. В депозирано писмено
възражение, както и при пренията сочи, че фактическата обстановка по
делото е правилно възприета от първостепенния съд, въз основа на
задълбочен анализ на изводимото от доказателствената съвкупност,
съответни на това са и формираните от съда правни съображения, поради
което постановената оправдателна присъда е законосъобразна и следва да се
потвърди.
В предоставената му възможност за лична защита подс. М В. се
солидаризира с изразеното от защитника становище. Счита, че не е
реализирал вмененото му престъпление. В последната си дума акцентира, че
е имал намерение трайно да се обвърже с частната обвинителка и гр. ищец.
Като въззивна инстанция Пловдивският апелативен съд извърши
дължимата проверка в обхвата, очертан в чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК-
провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт,
служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и
съображенията на страните. При това намери, че:
2
Протестът и жалбата са допустими. Депозирани са от страни в процеса,
легитимирани да атакуват постановения съдебен акт. Подадени са в
предвидения за това срок.
Разгледани по същество са неоснователни.
I. Относно фактическата установеност на извършеното.
Формулираното от прокурора в обвинителния акт и поддържано пред
съда фактическо обвинение най- общо се свежда до това, че: подс. В. и св. М.
С. имали дългогодишна интимна връзка. В един момент, поради проявена от
подсъдимия ревност и желание да следи свидетелката, тя решила да се
разделят. Подсъдимият не бил съгласен и на инкриминираната дата, след
множество позвънявания, около 19 часа свидетелката се съгласила да се
срещнат пред дома й. Слязла пред входа само с ключове. Поради студеното
време се качила за разговор в колата на подсъдимия- „Фолксваген Голф“,
който въпреки многократно изразеното й несъгласие я закарал в къщата си в
с. Б.. Там говорили неспирно, като чак в следобедните часове на следващия
ден близки на С., притеснени от отсъствието й, се свързали с приятел на В.,
който от своя страна го мотивирал в телефонен разговор тя да се свърже с
близките си. Последните, заедно с нейна приятелка отишли в с. Б. вечерта по
тъмно, тя излязла от къщата, качила се в колата и се прибрала у дома си.
Окръжният съд е приел за доказани значителна част от заявените в
обвинителния акт факти. Изразил е, обаче, несъгласие с прокурора в две
съществени за делото насоки, приемайки: 1. че подсъдимият В. не би могъл
да е със сочената в обвинителния акт кола, защото в този момент е управлявал
друг автомобил и 2. че св. С. не е възразила срещу това двамата да отидат в с.
Б., където да разговарят за бъдещето на връзката си. Т.е. отиването й е било
доброволно.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, посочени в мотивите на присъдата, контролираният съд е приел
следната фактическа обстановка, с която преобладаващо се съгласява и
настоящият съд:
Подсъдимият М. Л. В. и свидетелката М. П. С. се познавали преди
инкриминираното по делото събитие-от 2017 г. Били установили помежду си
отношения на интимна близост.
3
Подсъдимият В. прекарвал по-голямата част от годината чужбина, като
работел там. При завръщанията си в България живеел в гр. С.З..
В същия град, заедно с дъщеря си Н. Н.С. (родена на *** г.) и родителите
си- П. П. С. и М. И. С., живеела и св. М. С..
Интимната връзка на подсъдимия и св. М.С. протичала бурно до
окончателното й приключване през 2021г. Като такава я сочи самата С..
Близкият и на двамата свидетел К. В. описва връзката между подсъдимия и
свидетелката като темпераментна, защото постоянно се разделяли и
събирали. Св. Д. В., познаваща също и двамата, твърди, че ги свързвала
„голяма любов“.
Подсъдимият М. В. искал да създаде семейство със свидетелката М. С..
Тя не отдавала такова значение на връзката нито в първоначалния спокоен
период, нито в последващия „бурен“ такъв и не осведомила до датата на
процесното събитие /а и в близко до него време/ нито един от родствениците
си за интимните си отношения с подс. В.. Те били в неведение и за начина, по
който тези отношения се развивали.
До 06.12.2019 г. свидетелката М. С. работела като крупие в гр. С. З., в
Казино „***“, с основна заплата 600 лв. (видно от стр.22 – стр.23 на трудовата
й книжка, л.370, т.2 от НОХД№222/2023г. на ОС-Стара Загора).
Подсъдимият М. В. в периода м.септември 2019г.-м.юни
2020г./включително/, й изпращал от чужбина суми от 100 до 400 лв. Тъй като
свидетелката М. С. нямала собствена банкова сметка, подсъдимият В.
изпращал парите до баща й П. П. С., брат й П. П. С. или до приятеля
си-свидетеля И. К. Ж., които й ги предавали.
С времето подсъдимият В., предвид честите си и дълготрайни отсъствия
от страната, станал ревнив и подозрителен. Тъй като искал да знае във всеки
един момент къде се намира и с кого е св.М. С., през 2019 г. монтирал
техническо устройство в управлявания от нея лек автомобил „Ауди А3“. Това
му давало възможност за проследяване движението на автомобила и
подслушване на провежданите в купето разговори. Устройство било открито
от св.С. К. С., съжител на сестра й И.С., който по молба на св. М. С.
прегледал посочения лек автомобил.
Разногласията между подсъдимия В. и св. М. С. се задълбочавали и тя
4
многократно се опитвала да прекрати отношенията им. Но подсъдимият
настоявал да продължат връзката си и при завръщанията му от чужбина в гр.
С. З., в резултат на неговата настойчивост, увещания и обещания за промяна,
връзката се възобновявала.
През 2020 г. подсъдимият М. В. бил в чужбина за по-продължителен
период. На 28.11.2020 г. се върнал в България. Понеже нямал лек автомобил,
от гр. С. до гр. С. З. го върнал негов приятел.
На 29.11.2020 г. подсъдимият наел за един месец лек автомобил м.
„Хонда Джаз“, с рег. № ***, черен на цвят, който на същия ден му бил
предаден от наемодателя.
Тъй като преди коментираното завръщане в страната в контактите по
интернет свидетелката М. С. се опитвала да убеди подсъдимия, че връзката
им този път е приключила, още в първия ден на завръщането си в гр. С. З.
подс. В. започнал активно да търси свидетелката по телефона и чрез
мобилните приложения, изпращайки й и съобщения, като настоявал да се
видят и да изяснят отношенията си. Макар С. да отказвала среща, подс. В.
продължавал с опитите си да я убеди да промени решението си и да се
срещнат.
На 30.11.2020г. отново многократно се обаждал по телефона и писал с
настойчива молба за среща по мобилните приложения на свидетелката М. С..
Междувременно, между 18.14-18.19ч. на същата дата, свидетелката М.
С. по мобилното приложение „Вайбър“ писала на приятелката си- св. Т. И., да
знае, че ако нещо й се случи, е виновен М. В., както и че родителите й и
сестра й не знаят за притесненията й.
След тази кореспонденция, опасявайки се от ескалиране на
напрежението, св. М. С. най-сетне решила да слезне пред дома си и да се
срещне с него. Било към 19.00 ч. на 30.11.2020 г. В този момент в апартамента
били още родителите й, дъщеря й и баба й. Свидетелката не казала на никого,
че излиза. Взела си само ключовете и слязла пред блока, където живеела – на
бул. „***“ № ***, вх.“***“. Телефонът, цигарите и дамската си чанта оставила
вкъщи, но с оглед времето навън била с яке.
Подс. М. В. я чакал пред блока. Двамата поговорили малко. Понеже било
5
вече тъмно и студено, подсъдимият предложил да се качат на топло в лекия
автомобил, с който бил – м. „Хонда Джаз“, с рег. № ***. Двамата се качили в
колата и продължили напрегнатия разговор за отношенията си. След няколко
минути подсъдимият М. В. запалил колата и потеглил с нея. Той бил все още
много влюбен в свидетелката. Опасявал се, че ще я загуби, изпитвал ревност
и бил упорит в желанието си да я задържи като интимна партньорка. От своя
страна свидетелката С. била отстъпчива, толерантна и считала, че по пътя на
убеждението може да избегне конфликтни ситуации с подсъдимия М. В. и по
този начин да се прекратят отношения им.
След като обикалял малко по улиците на гр. С. З., подсъдимият М. В. се
отправил към с. Б., където имал вила, в която двамата вече били ходили
многократно. Двамата пристигнали в с. Б. и прекарали там до вечерта на
другия ден – 01.12.2020 г.
Първоинстанционният съд не е приел, такова е становището и на
настоящия съд, в който и да е момент от качването си в автомобила до
отиването във вилния имот и престоя там свидетелката М. С. да е изразила
несъгласие относно избраната от подсъдимия траектория на движение, респ.-
че тя е била предназначена и за собственото й придвижване.
Според въззивния съд е доказано, че на път за с.Б. двамата купили от
магазин „Жабките“ уиски и ядки. Във вилата говорили за взаимоотношенията
си, пили от закупеното уиски.
На следващия ден – 01.12.2020 г., предиобед, свидетелките М. С. и Н. С.,
съответно – майка и дъщеря на М. С., установили, че тя не се е прибрала
вкъщи през нощта. Споделили тревогата си с дошлата към обяд в дома им св.
М. А. (племенница на М. С.), както и че М. С. е излязла само с ключовете и
якето си. Св.Н. С. се опитала да отключи телефона на майка си, за да видят с
кого последно е говорила, но не успяла.
Св. М.А.отишла в ателието на майка си- свидетелката И. С. (сестра на М.
С.), за да й съобщи, че леля й я няма. Св. И. С. казала на дъщеря си, че имала
уговорка с М. С. в същия ден към 13 ч. да пият кафе, но последната не се
появила. Докато двете се чудели какво да правят, следобед в ателието отишла
и св. Т. И.. И тя през деня тя се опитала да се свърже с М. С., но не успяла.
Притеснила се за нея и решила да провери как е чрез близките й.
Св.Т. И. показала на свидетелките И. С. и М. А. кореспонденцията си с
6
М. С. по „Вайбър“ от предишния ден. Започнали да обсъждат дали да търсят
съдействието на полицията. Тогава св.Т. И. казала, че нейният
приятел-свидетелят К. В., познава подсъдимия М. В. и има неговия
телефонен номер. Тя се обадила на К. В. по телефона и му разказала за
случаващото се.
От своя страна св. К. В. се обадил на подсъдимия В., за да го пита дали
М. С. е с него. Половин-един час след като Т. И. се обадила на приятеля си К.
В., от телефона на подс.М. В. й се обадила М. С.. Двете приятелки
разговаряли по мобилното приложение „Месинджър“. От разговора станало
ясно, че М. С. е в с. Б., в къщата на М. В.. На предложението на Т. И. да отиде
да я вземе, св. М. С. отговорила, че няма нужда и че ще се прибере сама. Св.
Т. И. настояла и свидетелката М. С. й обяснила къде в с.Б. се намира къщата
на подсъдимия-до Кметството и до къщата на кмета.
Веднага след този разговор/след 18 ч./ свидетелките Т. И., И. С. и М. А.
тръгнали към с. Б. с лекия автомобил на Т. И.. Когато пристигнали там било
тъмно, но имало улично осветление. Намерили къщата на подсъдимия М. В..
Св. Т. И. му се обадила, че са отпред. След малко от къщата излезли
подсъдимият М. В.(гол до кръста) и свидетелката М. С.. Подсъдимият не
казал нищо, а М. С. се качила в колата на Т. И. и четирите жени потеглили
към гр. С. З..
Свидетелките Т. И., И. С. и М. А. се зарадвали да видят М. С. след
всичките си притеснения за нея. Св. И. С. се скарала на сестра си, че е
излязла без телефон и документи. Св. М. С. била видимо разстроена, не й се
говорело и почти нищо не казала в колата, но изразила съгласие, че е
постъпила зле.
След като свидетелката М. С. била откарана в дома си в гр. С. З., казала
на майка си-св.М. С., да не я пита нищо.
След известно време свидетелката М. С. споделила с близките си, че
подсъдимият М. В. я закарал в с. Б. без нейно съгласие. Свидетелката Т. И.,
също след известно време, направила екранни снимки на мобилния си
телефон, изпратила си снимките на имейла и ги принтирала от компютъра си.
На 29.12.2020 г. в гр. М. подсъдимият М. В. купил от свидетеля З. В. И.
лек автомобил м. „Фолкваген Голф“, рег. №***, на цвят сив металик.
Автомобилът бил регистрира в КАТ – Стара Загора на 30.12.2020 г. и получил
7
рег. № *** (л.45 от д.п.).
Св. М. С. продължила да поддържа интимна връзка с подсъдимия М. В.
до края на лятото- началото на есента на 2021 г.
Междувременно, на 17.12.2020 г. тя отново отишла с подсъдимия М. В. в
къщата му в с. Б., където той й нанесъл средна телесна повреда – счупена
челюст, за което бил признат за виновен и наказан по н.о.х.д. № 900/2023г. на
Старозагорския районен съд.
И след злополучното за свидетелката събитие двамата посрещнали
Новата 2021 година заедно, в същата вила в с. Б..
В началото на 2021 г. подсъдимият М. В. отново заминал за чужбина и
оставил лекия си автомобил м. „Фолкваген Голф“, вече с рег. № ***, в двора
на блока, където живеела св. М. С.. У нея бил и ключът за автомобила.
Двамата били заедно и през лятото на 2021 г., когато подсъдимият отново
се завърнал в България. Живеели в къщата в с. Б. и поръчвали заедно мебели.
Междувременно свидетелката М. С. започнала да се оплаква на приятели
и роднини от поведението на подсъдимия М. В., които до този момент не
знаели за връзката й с него и за проблемите в тази връзка.
Подсъдимият М. В. и от чужбина продължавал настойчиво да търси
контакт със свидетелката М. С. до есента на 2021 г.
На 16.11.2021 г. св. М. С. подала в полицията жалба срещу подсъдимия
М. В. за това, че на 17.12.2020 г. в с. Б. й причинил счупване на долната
челюст (л.1 от д.п. № 642/2022 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора). В
жалбата не е заявила оплакване за случката на 30.11.2020 г.
По жалбата било образувано д.п. № 833/2021 г. по описа на Второ РУ –
Стара Загора, като на 04.01.2022 г. М. С. била разпитана като свидетел.
С постановление № 4086/2022 г. от 24.08.2022 г. на Окръжна
прокуратура-Стара Загора били отделени материали от д.п. № 833/2021 г. по
описа на Второ РУ- Стара Загора и било образувано настоящето наказателно
производство, водено за престъпление по чл.142, ал.1 от НК под № 642/2022
г. по описа на Второ РУ- Стара Загора.
Първостепенният съд е назначил психолого-психиатрични експертизи и
на подсъдимия, и на св. М. С.. Същите са приети в хода на съдебното
следствие след разпит на изготвилите ги вещи лица. Заключенията са ценени
8
изцяло. Констатациите на вещите лица относно личностовите характеристики
на подсъдимия и свидетелката съдът е ползвал и при анализа на
противоречиво заявените факти относно поведението на всеки от двамата на
инкриминираната дата.
И настоящият съд намира, че експертните становища са добросъвестно
изготвени от лица с необходимите специални знания и опит и подлежат на
възприемане.
Според заключението на комплексната съдебно психологопсихиатрична
експертиза/КСППЕ/ на подсъдимия М. Л. В. (л.295 – л.310, т.2 от НОХД
№222/2023г. на ОС-Ст. Загора), той не страда от психично заболяване, няма
зависимост към алкохол и/или наркотични вещества. Бил е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към инкриминираната дата. Психичното му състояние сочи
възможност да възприема правилно фактите и обстоятелствата и дава
обяснения за тях. Макар вещите лица да сочат, че подс.В. може да дава
„достоверни обяснения“, в тази част заключението също подлежи на
кредитиране. Експертите не се ангажират със становище дали избраната от
подсъдимия по делото позиция е „достоверна“/доколкото са обсъждали и
споделеното от него за инкриминираното поведение/, а само констатират
възможността му да дава такива обяснения в контекста на психическото му
състояние и съхранена възможност да възприема значимите за делото факти.
На поставения им въпрос относно психологическата характеристика на
подс. В. и проявленията на характер, темперамент, наклонности и т.н. в
отношенията му с М. С., експертите са приели, че:
По характер подс.М. В. е екстроверт (отворен тип личност с насоченост
на психиката навън към хората). Той е педантичен, упорит, търпелив и
целенасочен. Склонен е към компромис и отбягване на конфликтни ситуации.
Не е злонамерен и няма склонност към прояви на агресия като трайна
личностова предиспозиция.
От проведеното психологично изследване с тест на Бъс- Дюрки общият
резултат от всички скали определя ниска степен на агресивност и добро ниво
на адаптивност. При диапазон от 0-10 бала, резултатът на М. В. е 4 бала.
Личностово В. се характеризира с добър фрустрационен толеранс,
възможност да контролира поведението си според своите значими цели и
9
мотиви за действие. При решаване на конфликти в стила на поведение се
установяват високи нива по скалите на компромис и отбягване(склонност да
избягва решаването на конфликта). Той е активен, емоционален, с желание да
доминира.
При анализ на данните от обективното изследване вещите лица приемат,
че в отношенията му с М. С. липсва злонамереност и склонност към агресия.
Следва да се констатира, че експертите не са излезли извън кръга на
компетентността си и при отговора на 7-я въпрос, поставен им от съда-
съобразно отговорите на предходните въпроси дали констатираните от
вещите лица негови психически свойства са повлияли на инкриминираното
по делото поведение на 30.11.2020г. и на 01.12.2020г.
В отговора си са се ограничили със заключението, че е бил в състояние
на влюбеност, с което се обяснява настойчивото му желание за срещи с М. С..
Ясно са дистанцирали и отграничили становището си от заявеното от
подсъдимия, че не е реализирал вмененото му поведение, тъй като срещите са
били по взаимно желание. По този начин не са иззели непредоставено им
правомощие-да преценяват дали подсъдимия е извършил процесното деяние.
По същия начин са структурирали и становището си относно поставения
им 8-ми въпрос. Маркирали са само, че според подсъдимия на двете дати
/30.11.2020г. и 01.12.2020г./ отношенията между него и С. са били нормални,
лишени от необичайност. Същевременно са посочили, че цялостното му
поведение е било подредено и структурурано, неповлияно от консумиран
алкохол. Връзката му със С. се е определяла от чувството на харесване,
привличане и сексуални отношения, без злонамереност и желание да й
навреди.
В проведения им пред съда разпит/ протокол от с.з. на 07.11.2024 г./ вещите
лица изрично са подчертали, че не могат да изследват какво е било
поведението на подсъдимия в конкретен момент, тъй като липсват обективни
данни, а информацията за инкриминираното поведение на подс. В. е
противоречива и субективна. Индиректно може да се приеме, че ако е имало
такова поведение, то се дължи на неговата влюбеност, привлеченост, желание
да продължи този контакт в едни много сложни и противоречиви
взаимоотношения между двамата. Личностовите черти са динамични и при
различни ситуации или при възможна провокация могат да се проявят
10
латентни за личността качества и характеристики. Подчертават, че
заключението им е относно неговата личност като цяло, а не в конкретната
ситуация.
На кредитиране подлежи и заключението на комплексната съдебно
психолого-психиатрична експертиза на св. М. П. С.(л.315 – л.330, т.2 от
НОХД №222/2023г.). Вещите лица приемат, че тя не страда от психическо
заболяване. Няма медицински данни да злоупотребява с алкохол и да
употребява наркотици. При обективното изследване не е установена
абстинентна симптоматика, характерна за злоупотреба с алкохол и прием на
наркотични вещества. Изрично са посочили, че свидетелските показания за
злоупотреба с алкохол и прием на наркотични вещества имат субективен
характер.
Приемат още, че С. е в състояние правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. И тук следва
да се констатира, че заключението не съдържа оценъчни твърдения на
експертите дали показанията на С. са достоверни, а само констатация,
основана на възможността й да възприема и възпроизвежда фактите/от което
следва и възможност да е обективна при поднасянето им/.
Според експертите М. С. по характер е екстроверт (отворен тип личност
с насоченост на психиката навън към хората), честолюбива, дипломатична и
толерантна във взаимоотношенията. Личността й се характеризира с добри
възможности да издържа емоционални натоварвания, без значими вредни
последици за здравето и реализацията й. Склона е да проявява целенасочено
поведение според своите значими цели и мотиви. С неефективни стратегии е
за справяне в трудни житейски ситуации.
Анализирайки данните от обективното изследване на отношенията й с
подсъдимия вещите лица заключават, че тя е проявавала известна
недооценъчност и отстъпчивост. Действията и поведението й на
психотравмиращи събития не са адекватна защитна реакция. Това е неин
защитен механизъм с целева насоченост на поведението.
При съотнасяне на личностовите й характеристики към поведението на
30.11. и 01.12.2020г. експертите изхождат от констатацията, че тя е
общителна, доверчива, отзивчива, с позитивно отношение към хората и
потребност за общуване, търпелива е към недостатъците на другите, старае
11
се да избягва разногласия и противопоставяне, опитва се да е в съгласие с
другите и това я определя като отстъпчив и подчиняем тип личност, което е
повлияло и на поведението й на коментираните дати. В конкретния случай
при С. не се установява нормалната психофизиологична реакция при страх-
да има защитно избягващо поведение. Тя използва неефективни емоционално
фокусирани стратегии за справяне в трудни житейски ситуации.
И в тази експертиза, подобно на гореобсъдената, при отговора на
поставения им 7-ми въпрос относно психичното състояние на С. преди, по
време и след инкриминираното деяние, вещите лица не обсъждат
достоверността на свидетелските й показания, отчитайки тяхната
субективност и лични мотиви. Оценили са твърденията на С. в тази насока,
които за времето преди деянието сочат тя да се е чувствала притеснена и
застрашена с оглед настояването на подсъдимия за среща и разговор. По
време на деянието е продължавала да се чувства несигурна, безпомощна,
застрашена. Непосредствено след деянието не е настъпила съществена
разлика в психичното й състояние, което да наруши пълноценното й
личностово и социално функциониране.
Вещите лица сочат, че при изследването са установили социално
желателно поведение и реакции у С., което е подсъзнателен защитен
механизъм, целящ възстановяване на психичния баланс. Изявява потребност
към социално одобрение и склонност към оневиняване.
И за тази експертиза следва да се констатира, че нито в съдържанието й,
нито в отговорите на поставените им въпроси в разпита пред съда/на 7.11.2024
г./, се констатира отклонение на вещите лица от специалната им
компетентност. Те допълнително разясняват приетото, че С. не притежава
ефективни защитни реакции. Аргументиете им са, че свидетелката и
подсъдимия са две противоречиви личности: той е влюбен, контролиращ, на
всяка цена държи на нея, а тя не може рязко да отсече и категорично, точно и
ясно да заяви, че връзката приключва. Дава му някакви сигнали, защото
смята, че ако с добро си поговорят, ще може да го убеди той да се откаже от
нея. Това поведение в случая не е ефективно. Неефективно е и поведението й
с оглед причинената й /след инкриминираната дата/ средна телесна повреда.
Страхът формира необходимост за бягство от увреждащия, търсене на
ефективни начини за защита, към които С. не е прибягнала в продължителен
12
период след инкриминираната дата, нито дори след 17.12.2020 г.
Експертите определят поведението й като несъдържащо белези на
неувереност, страх, притеснение /твърдяно от С. нейно субективно усещане/,
защото обективно е установено, че тя не е избягвала обекта на страха
си/подсъдимия/, а е продължавала да се среща с него. С противоречието
между споделените субективни усещания и обективираното поведение на С.
обосновават извода си за недостатъчен й капацитет да се справи ефективно
със създадената ситуация. Считат, че няма данни С. да е изпитвала
панически страх от подсъдимия, защото е знаела, че той е влюбен.
Настоящият съд не споделя приетото от предходния, че след като са
освидетелствали лично М. В. и М. С./като личностова структура и като
характер, чрез психологични инструменти и няколко вида тестове/,
експертите са заявили, че с категоричност могат да си изградят представа
доколко разказаното от двамата е достоверно и доколко не е. Както беше вече
констатирано- нито в писменото си становище, нито в дадените пред съда при
проведения им разпит разяснения те не са излезли извън експертното си
качество и не са се ангажирали с мнение за истинност, респ- неистинност на
заявеното от подсъдимия и св. М. С.. Доколкото твърденията на двамата са
многократно обсъждани от експертите, вещите лица във всеки случай са
подчертавали субективния им характер и не са си позволили да изразят дори
предположение за истинност. Т.е., предоставили са оценката на
доказателствата на овластения за това орган- съда.
II. По доказателствата.
Съдебното следствие пред окръжния съд е проведено по общия ред.
Прегледът на материалите по делото установява, че контролираният съд е
съблюдавал изискуемия съобр. чл. 13 и чл. 14 от НПК стандарт за разкриване
на обективната истина чрез обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства. При очертания с обвинителния акт предмет на
доказване по чл. 102 от НПК е проявил процесуална активност за изясняване
и изследване на всички възможни версии, които са свързани с характера на
деянието. Макар анализът на доказателствата да е реализиран едновременно с
очертаване на фактическата обстановка и в този смисъл да е пестелив, то
процесът на формиране на вътрешното съдийско убеждение е проследим от
изготвените мотиви на оспорения съдебен акт.
13
Окръжният съд правилно е намерил, че в доказателствената съвкупност
не се очертават съществени противоречия относно: дългогодишната интимна
връзка на подсъдимия и св. С., започнала през 2017 г. и приключила след
лятото на 2021г.; слизането на инкриминираната дата на С. пред дома й,
поради желание на подс. В. да се видят и да обсъдят бъдещето на връзката им,
при което тя била облечена с анцуг и яке, не носела телефона и чантата си, а
съмо ключове; отиването на двамата с кола, управлявана от подсъдимия в с.
Б.; престоя им в селото до вечерта на следващия ден, когато нейни близки и
приятелката й Т. И. отишли с автомобила на последната, М. С. излязла от дома
на подсъдимия, който безмълвно я съпроводил и се прибрала у дома си в гр. С.
З..
Противоречията са относно това, дали по време на връзката им
подсъдимият финансово е подкрепял свидетелката; дали преди
инкриминираната дата тя е афиширала пред близки и приятели намерение за
раздяла поради проблемни отношения; с коя кола са отишли до с. Б. и за най-
съществения по делото факт- изразила ли е несъгласие с избраната от
подсъдимия траектория на движение на колата и целяната крайна дестинация.
Преди обсъждане на гласните доказателствени източници следва да се
констатира, че окръжният съд не е съблюдавал стандарта на чл. 139, ал. 5 от
НПК, съобр. който на свидетеля следва да се предостави възможност да
изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото-
общо установено изискване и за досъдебната, и за съдебната фаза на процеса.
Във втората посочена фаза, едва след изпълнение на разписаното в чл.
139,ал.5 от НПК, на свидетеля се задават въпроси по реда, установен в чл. 280,
ал. 2 вр. с чл.277, ал.3 и ал.4 от НПК.
Видно е от съдържанието на протоколите от проведените съдебни
заседания, че свидетелите са били подложени изначално на разпит чрез
отговори на поставени им от съда или страните въпроси, без да се спази
гореупоменатия процесуален ред, при което за едни и същи обстоятелства
свидетелите са питани многократно, а с оглед питащата страна те са и
модифицирали част от отговорите си.
Доколкото са проведени множество разпити за съществените съобразно
предмета на делото въпроси, не може да се направи извод, че не е било
реализирано задълбочено и обстойно изслушване на свидетелите.
14
Показанията им са депозирани устно и непосредствено пред съда, разглеждащ
делото, при което е спазен основния принцип за устност и непосредственост.
Правата на страните в процеса не са били ограничени.
По оценката на изводимото от отделните доказателствени източници,
въззивният съд намира, че:
Значителна част от обясненията на подсъдимия, както и от свидетелските
показания съдържат твърдения за невключени в предмета на доказване факти-
за събития преди и след инкриминираната дата.
На инкриминираното по делото събитие са присъствали само
подсъдимият В. и св. М. С.. Отсъствито на други първични доказателства,
различни от заявеното от двете заинтересовани по делото лица касателно
основния подлежащ на установяване факт- съгласна ли е била С. да отиде в с.
Б., налага оценка и на несъществените съобразно предмета на делото
свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, с оглед установяване
доколко подсъдимия и сведетелите са добросъвестви при излагане на фактите,
респ.- за истинността и на твърденията им за основния спорен по делото
факт.
Поради двойнствения им характер –средство за реализиране правото на
защита, но и важен източник на доказателства, обясненията на подс. В. бяха
подложени от настоящия съд на анализ и преценка за съотвествие със
свидетелските показания, с писмените доказателства, за собствената им
логичност и вътрешна убедителност. На кредитиране в преобладаващата им
част, като подкрепени от други доказателствени източници, подлежат
дадените пред съда обяснения от подсъдимия М. Л. В., депозирани при
разпитите му пред окръжния съд. От тях се установяват очертаните по- горе
безспорни факти, а именно: от 2017 г. насетне св.С. и подс. В. били интимни
приятели; той пребивавал продължително време в чужбина, където работел;
при престоя му в страната прекарвали много време заедно- първоначално в
апартамента на майка му в гр. С. З., когато тя е била в Гърция, а при
завръщането й- в къщата на подсъдимия и брат му в с. Б.; на 29.11.2020г.
подсъдимият се завърнал от чужбина, желаел да се види със С., на следващия
ден вечерта отишъл пред дома й с лек автомобил, в който се качила
неносещата телефон и чанта св. М.С.; двамата отишли в къщата в с. Б., било
15
вече тъмно, там пили алкохол и разговаряли за връзката си до вечерта на
следващия ден, когато близки на С. отишли с лек автомобил, в който тя се
качила и напуснала селото; на 01.12.2020г. след обяд, докато били в с. Б., на
телефона на подсъдимия се обадил негов приятел и съобщил, че близките на
С. са притеснени от липсата на информация къде е; самата С. от телефона на
подсъдимия се свързала по „Месинджър“ със св. Т.И., казала й, че е добре и
първоначално отхвърлила предложението да отидат да я приберат, а след това
дала точно описание за местонахождението на имота, в който се намирала.
Настоящият състав на съда приема за достоверно и твърдението на
подсъдимия, че на път за селото са спрели в конкретно посочен от него
търговски обект- „Жабката“, откъдето закупили уиски. Следва да се
констатира, че това си твърдение той убедено е поддържал и при проведената
на 07.06.2024 г. очна ставка със св. М.С.. От съдържанието на съдебния
протокол се установява първоначално тя да е заявила липса на спомен за
такова събитие, а по- късно, едва след изрично поставен й от прокурора
въпрос, с категорично да е отрекла. Настоящият съд дава вяра на твърдението
на подс. В., защото и св.С. признава, че при престоя си в с. Б. двамата са пили
алкохол от същия вид- уиски. Наред с това- налице са множество други
противоречия в показанията й за инкриминираното събитие, в значителна
част неподлежащи на кредитиране.
С доверие настоящият съд приема и заявеното от подсъдимия, че към
инкриминираната дата е управлявал лек автомобил „Хонда“, модел „Джаз“, с
рег. № ***, а не сочения от обвинението, св. М. С. и св. Т. И. л.а.
„Фолксваген“, защото такъв е закупил месец по- късно. В подкрепа на това са
писмените доказателства по делото и показанията на свидетеля-продавач на
автомобила. Несъмнено се установява, че на 30.11.2020г. и 1.12.20202г.,
именно с наетият лек автомобил „Хонда“ се е придвижвал подс. В., той е бил
паркиран и пред къщата му в с.Б..
В съотвествие с подлежащите на кредитиране свидетелски показания са
и твърденията на подсъдимия, че: той е имал сериозни намерения за общо
бъдеще със С., прекарвали са много време заедно както преди
инкриминираната дата, така и след това-до раздялата им след лятото на
2021г.; оказвал е финасова подкрепа на свидетелката, изпращайки пари на
сметки близки й лица/баща и брат/, както и на свой приятел, за да й бъдат
16
предадени; че дадените й от него пари са били за нейни нужди, а не за
покриване на негови сметки в страната. Неопровергани от доказателствата по
делото са твърденията му, че не е имало свързани с него причини, поради
които преводите са извършвани по заявените от него начин и цел,
удостоверени и с писмени доказателства, и със свидетелски показания.
В синхрон с подлежащите на кредитиране показания на свидетелите-
родственици на С. са и твърденията му, че тя не е уведомила близките си /вкл.
и към инкриминираната дата/ за връзката им, за да не й държат сметка. По
тази именно причина настоящият съд избра да приеме с доверие заявеното от
подс. В., че още при пристигането си в с. Б. е предложил на С. да се обади от
телефона му на близките си и да ги информира, че няма да се прибере.
Логично е, след като е избрала в продължение на почти 3 години /от 2017 до
30.11.2020 г./, бидейки възрастен човек, с достатъчно житейски опит,
живееща в общо домакинство не само с родителите си, но и с непълнолетната
си дъщеря/родена през 2007г./, да не информира никой от близките си за
своята сериозна връзка, св. М. С. да не е искала да им се обади по телефона,
защото такова обаждане неминуимо обосновава необходимост да им обясни
къде е, с кого е, защо е решила да напусне дома си без телефон и да не се
прибере за нощуване. Следва да се отбележи още, че св. М. С. в подлежащите
на кредитирани показания твърди, че не е знаела наизуст телефонния номер
нито на майка си, нито на дъщеря си. Т.е., заявеното от нея, че подсъдимият е
възпрепятствал такова обаждане е в противоречие и на признатия факт- на
сочените две лица тя обективно не е могла да се обади, тъй като не знаела
номера на телефоните им.
Твърденията му, че С. е употребявала наркотични вещества, също имат
подкрепяща ги доказателствена основа. Такава, но инцидентна употреба,
макар и по възпроизведен неукорим/според нея/ начин, свидетелката
признава. Употреба на наркотични вещества, констатирани и чрез тест, и в
наличност на работното й място, сочи и свидетелката Д.В.. Действително, не
са събрани доказателства за твърдения от подсъдимия размер на употреба-
злоупотреба. Изготвената по делото СППЕ приема отсъствие на данни за
злоупотреба на алкохол и употреба на наркотични вещества за тази
свидетелка. Но инцидентна, недовела до създаване на зависимост употреба на
наркотични вещества, настоящият съд намира за доказана. Още повече, че
експертизата е изготвена три години след инкриминираните събития.
17
С доверие съдът приема още, че: правеният през 2020 г. и 2021г. ремонт
на къщата в с. Б. е бил с намерение тя да е общ за двамата дом, при което във
взимането на решения за обзавеждането е участвала и св.М.С.; двамата са
посрещнали заедно 2021г.; след заминавнето му в чужбина в началото на
2021г. новозакупеният от него автомобил „Фолксваген“ е бил оставен пред
дома на свидетелката, тя е имала и ключ за него- в тази насока има
подкрепящи обясненията свидетелски показания.
Съдът кредитира и твърдението му, че е организирал поставянето на
проследяващо устройство на колата на С., като не приема заявеното, това да е
станало не само с нейно съгласие, а и по нейна молба- то е са опровергано от
показанията на С., на близките й и на лицето, открило проследяващото
устройство.
Не подлежат на кредитиране пространните обяснения на подсъдимия, че
не е увреждал С. на 17.12.2020 г.- счупване на челюстта й. За посоченото
действие има влязъл в сила съдебен акт, признаващ го за автор на
престъплението. Одобреното от съда споразумение поражда последиците на
влязла в сила присъда, която е задължителна за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица, граждани и също като нея
задължителната му сила се разпростира върху въпросите по чл. 413, ал. 2 от
НПК- извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е
деянието.
Неотносими към взаимоотношенията между двамата са обясненията и
относно срещи на подсъдимия с бивш съпруг на св. С. и получена при тях
отрицателна информация за нея. Те са неподкрепени от други доказателства и
са израз на желанието му да изгради само негативен образ на свидетелката, за
да се приемат с доверие собствените му твърдения.
Не се кредитира и заявеното, че не е реализирал през 2018 г.
поведението, за което е било подадено оплакване на тел. 112. В тази насока са
както веществените доказателства, подложени на оглед от окръжния съд, така
и показанията на М. С., на майка й М. С., на дъщеря й- все очевидци на
събитието.
На внимателен анализ за съотвествие с изводимото от останалите
доказателствени източници бяха подложени и показанията на св. М. П. С..
Бидейки конституирана като частен обвинител и гр. ищец по делото, а така
18
също и с оглед приключилата към датите на разпита й дългогодишна интимна
връзка с подсъдимия, тя несъмнено е заинтересована от изхода на делото.
Следва да се констатира, че събрани по делото доказателства, поискани
от подсъдимия и защитата му след депозиране на първоначалните й
показания, са породили необходимост от последващи допълнителни разпити
на тази свидетелка.
Показанията й подлежат на кредитиране частично за следните
обстоятелства: че е имала дългогодишна връзка с подсъдимия, вкл. и към
инкриминираната по делото дата; че той неколкократно през годината е
отсъствал от страната, защото тогава работел в чужбина, при което
комуникирали чрез“Вайбър“ или със СМС; че при завръщането му са се
срещали в апартамента му в кв. „Ж.” в гр. С. З., ходили и във вилата му в с.Б.;
че подсъдимият бил ревнив и без нейно знание поставил проследяващо
устройство на автомобила й, което било открито от съжителя на сестра й; че
тя самата живеела в апартамента на родителите си, заедно с тях и дъщеря
си/малолетна към онзи момент/; че й е оказвал инцидентна финансова
помощ /която доказателствата по делото установяват да е с по- голям
интензитет и размер от съобщения/; че в края на м. ноември 2020 г. подс. В. се
завърнал в страната и започнал да я търси; че на инкриминираната дата имало
множество неприети от нея позвънявания от подсъдимия на мобилния й
телефон. Тук следва да се подчертае, че соченият от С. брой на тези опити-
250, е неустановен по делото. Такова изобилие от обаждания на подсъдимия
тя не е споделила с близките си и приятелката си И.. Съдът приема, че е
имало такива опити, но не със заявения интензитет, а с интензитета, заявен в
допълнителния разпит от подсъдимия. Съществено в случая е, че св.С. твърди
да не е разговаряла с подсъдимия преди да слезе пред дома си, а слизането й
да е било поради изпратен й от него СМС, че е в кола долу и я чака.
Подлежащи на възприемане са още твърденията й, че: е излязла от дома си по
анцуг и с яке, носейки само ключове; за излизането си и за желанието на
подсъдимия да се видят не е уведомила никого от близките си; понеже било
студено се качила в автомобила и за да се затопли същият подсъдимият го
подкарал из улиците на гр. С. З.; в един момент потеглил към с. Б., с
намерение там да разговарят „на спокойствие“; в селото отишли по тъмно,
влезли в къщата, там разговаряли, като и двамата употребили алкохол- уиски;
19
в този момент не е знаела наизуст телефонните номера на дъщеря си и майка
си, не им е звъняла, не ги е била известила и преди това за излизането си; на
следващия ден-01.12.2020 г. след обяд подсъдимият говорил с някого по
телефона, малко след това й го дал, за да говори тя с приятелката си –св. Т.И.;
че след това И., сестра й и племенничката й отишли с автомобил в с.Б., тя
била изпратена до колата от подсъдимия, качила се и се върнала в гр. С. З.; на
17.12.2020 г. доброволно отишла с подсъдимия в същата къща, където той й
причинил увреждане- счупване на челюст, но тя не се оплакала в полицията
нито за събитието на 30.11.2020г., нито за случилото се на 17.12.2020 г., а
разказала на близките си за упражнения върху нея тормоз едва след
заминаването на подсъдимия в чужбина в началото на 2021г.
За основния подлежащ на изясняване по делото въпрос свидетелката
дава противоречиви сведения.
Първоначално твърди да не е била съгласна с отиването в с. Б. и
многократно да е изразила това несъгласие, приканвайки подсъдимия да я
върне пред дома й.
Същевременно, на изрично поставен й от прокурора въпрос в тази
насока, дава и противоположен отговор – „На 30 ноември аз отидох
доброволно, защото той не спираше да ми звъни по телефоните и да иска
срещи с мен, за да продължаваме да доуточняваме тези взаимоотношения.
Това е един постоянен психически тормоз за всички, затова отидох на
30.11.2020 г. Трябваше по някакъв начин да ме остави на мира. Отидохме в
с. Б., защото там имаше условия да разговаряме. В апартамента в гр.
Стара Загора живее заедно с майка си и тя беше там.“.
На кредитиране подлежи именно второто й твърдение, защото:
1. След качването в автомобила, с който се завърнала у дома си, съдът
приема свидетелката да не е съобщила на намиращите се там лица, че е била
заведена против волята й в с. Б.. Следва да се констатира, че още в първия си
разпит пред съда св. М.С. е непоследователна и относно споделеното от нея в
колата. Първоначално, в отговор на поставен й от прокурора въпрос твърди,
че „В колата моите роднини ме питаха какво се е случило и аз им разказах
точно как са били нещата“. След това, в отговор на поставен й от защитата
въпрос сочи „в колата стана дума за моето изчезване, започнаха да ме
оглеждат дали не съм бита. После ме попитаха как мога да изляза без
20
документи и телефон, аз им отговорих, че съм излязла за кратко. Друго не
съм им казвала“. И на отново поставен й от прокурора същия въпрос
отговаря, че е казала на семейството си защо е отишла в с. Б., но не помни
дали го е сторила в колата на връщане или на другия ден.
Отделен е въпросът, че в изготвената й СППЕ вещите лица определят
поведението й като несъдържащо белези на неувереност, страх, притеснение
/твърдяно от С. нейно субективно усещане/, защото обективно е установено,
че тя не е избягвала обекта на страха си-подсъдимия. Няма данни С. да е
изпитвала панически страх от подсъдимия, защото е знаела, че той е влюбен.
Твърденията й, че на психически тормоз е била подложена не само тя, но
и близките й-„всички“, са в непреодолимо противоречие с установеното по
делото, че живущите с нея, както и сестра й са били в неведение и за връзката
й, и за проблемите между двамата. Извън събитието през 2018 г. нито едно от
разпитаните по делото лица не сочи преди инкриминираното деяние, та дори
и непосредствено след счупването на челюстта й тя да е споделила за тази
връзка, за желанието си да я прекрати, на което подс. В. се противопоставял.
Споделянето е станало едва след като в началото на 2021г. той отново заминал
за чужбина.
Обсъдената непоследователност в показанията й според настоящия съд е
израз на желанието на свидетелката да подкрепя обвинението/ частен
обвинител е, а и гр. ищец/.
На кредитиране подлежи заявеното, че в колата не е съобщила
насилствено да е закарана в с. Б.. В приетата от съда насока са още
кредитираните показания на св. Т. И.- „Тя не каза нищо конкретно, не даде
някакво обяснение. М., каза че много кофти е постъпила, зле е постъпила…“.
2. При връщането си у дома не е съобщила за насилствено откарване и на
майка си, която помолила само да не й задава въпроси. Тази й реакция не
може да се възприеме като породена от наложено й пътуване. М. С. се е
прибрала след като не е била предупредила никого за излизането си и е
знаела, че майка й, и дъщеря й, сестра й, племенничката й и приятелката й са
били силно притеснени от отсъствието й. Логично е било, за да избегне
основателни укори, да ги уведоми, че страховете им не са породени от
нейното поведение, а от насилствено наложено й такова.
3. В множеството проведени й разпити св. С. не дава никакво логично
21
обяснение защо, ако на 30. 11.2020г. не е искала да отиде в с. Б., а
отвеждането й там е хвърлило в смут близките й, се е съгласила да отиде на
същото място с подсъдимия и на 17.12.2020 г.- кое е било онова различно за
нея обстоятелство, което е формирало двете й противоположни желания;
4. И след несъмнено сериозното й нараняване на 17.12.2020г., тя е
продължила със желание да посещава същия имот, заедно с подсъдимия-вкл.
са посрещнали там 2021г., а през първата половина на същата година е
присъствала и при обзавеждането на къщата. Неустановена по делото е
евентуалната причина, поради която при множеството доброволни ходения
там преди и след инкриминираното по делото поведение, тя точно на
30.11.2020 г. не би имала желание да отиде, при това- изразила го е ясно пред
подсъдимия.
5. При сигнализирането на полицията за неправомерно реализирано от В.
спрямо нея поведение – с жалба от 16.11.2021г. /л. 1 от ДП/, в жалбата тя не е
и индицирала поведение, сходно с инкриминираното по делото.
Съдът не кредитира твърденията й за изключително интензивен
психически тормоз над нея, реализиран от подсъдимия преди, по време и след
инкриминираната дата, защото подкрепящи го първични доказателства не са
налице. Подсъдимият отрича обсъжданите действия. Показанията на
разпитаните по делото свидетели- нейни родственици, живущи с тях,
приятелката й Т.И., имат производен характер. В кредитираната част на
показанията си тези свидетели сочат, че оплакванията на С. от такова
поведение са им станали достояние след счупването на челюстта й, и то-
значително след това.
В противовес на твърденията на М.С., близките й и приятелката й Т.И. са
и показанията на свидетелите, които са контактували и с двамата и преди, и
след процесната дата и които описват отношения на близост, шеги, общи
решения, намерения за бъдеща сериозна обвързаност. Иначе казано- св. М. С.
в един по- късен момент е възможно да се оплаквала, но наблюдаващите
срещите на двамата незаинтересовани свидетели не са констатирали оказван
й психически тормоз, напротив- виждали са двама хармонично общуващи
влюбени.
Не може да бъде кредитирано и твърдението на свидетелката М.С., че до
с. Б. са отишли с автомобил „Фолксваген“ /поддържано последователно от
22
нея/, който й е добре познат като собствен на подсъдимия. Всъщност, при
последващите разпити и вече събрани по делото доказателства, че този
автомобил е закупен от подсъдимия по- късно, тя заявава, че се касае за
„Фолксваген“, нает от него, а след това- че този автомобил е закупеният по-
късно, но тя го е управлявала, за да го пробва още на 29.11.2020г.
Към 30.11.2020 г. този точно автомобил е бил неизвестен за подсъдимия
и това е несъмнено установено и от договора, отразяващ датата на
придобиването му, и от показанията на предишния собственик.
Също в последващите си разпити убедено твърди ясно да е изразила и
нежелание да отиде в с. Б., и многократно отправяни призиви да бъде върната
на мястото, от което е взета- теза, която настоящият съд приема за
недостоверна.
Не могат да бъдат кредитирани и показанията й относно други
физически посегателства спрямо личността й, извън осъждането на
подсъдимия – скъсан минискус, нанесен й побой на работното място- в
казиното, счупени зъби при посещението му в студенското общежитие,
където гостувала на племеницата си. Липсват подкрепящи тези твърдения
доказателств, но оборващи са налице. Подсъдимия отрича физическо
насилие. Разпитаната като свидетел управителка на казиното е категорична,
че е наблюдавала тяхната „голяма“ любов, проблеми не са й известни, в
обекта е имало денонощно наблюдение, но нито лично е възприела, нито
някой й е съобщавал за реализирано от подсъдимия агресивно поведение. За
никаква физическа агресия, в частност- счупени зъби, не споменава св. М. А.-
племенничка, на която тя е гостувала при соченото събитие.
Подлежи на кредитиране заявеното от св. М.С., че подсъдимият е правил
опит за насилствено нахлуване в дома й, което е пораждало у нея страх да не
се повтори. Окръжният съд е проверил това обстоятелство, като от
изисканата справка се установява, че на 16.06.2018г. в 8.28 часа, от конкретно
посочен телефон лице, назовало се като М. С./майка й/, е подало оплакване на
тел. 112. Представеният по делото диск е бил обект на оглед от съда и от
съдържанието му се установява, че оплакването е било за опит на мъж-
„познат“ на дъщерята на сигнализиращата, насилствено да влезе в дома.
Подсъдимият отрича информацията да е относно негово поведение. Но
съдържанието на разговора, наред с изводимото от показанията на св. М. С.
23
/майка на М. С./ и на дъщеря й се установява лицето, срещу което е подаден
сигналът, да е бил подс. В..
На кредитиране изцяло подлежат показанията на св. Д. В., депозирани
пред първоинстанционния съд при разпита й на 07.12.2023 г. Тази свидетелка
не е заинтересована от изхода на делото. Показанията й не съдържат факти за
инкриминираното събитие, но назовава такива, които следва да бъдат
ползвани за проверка на достоверността на другите доказателствени
източници. Тя познава и подсъдимия, и св. С., която работела като крупие в
казино „***“, стопанисвано от „Ф.“ ЕООД. Свидетелката била управител на
казиното и лично е възприемала преди инкриминираната дата/до
освобождаването на подсъдимата през 2019 г./ отношенията между двамата,
които били достояние и на всички работещи в казиното. Връзка била
дългогодишна, постоянно били заедно, подсъдимият демонстрирал
романтично и грижовно поведение- поднасял цветя и подаръци на С., грижел
се за нея, когато била болна, посещавал я при престой в болнично
заведение-„голяма любов“. В казиното имало денонощно видеонаблюдение.
Тя е категорична, че там подсъдимият не е нанасял побой над С.-както в
нейно присъствие, така и извън това, защото такова събитие задължително е
щяло да й бъде съобщено от другите работещи там. С. никога не й се е
оплаквала от подсъдимия, не е имало оплаквания от него и от посетители и
работещи там, при все, че той посещавал често казиното. През 2019 г. в
шкафчено на св.С. били открити наркотични вещества, направеният й на
място тест реагирал положително за наркотици и тя била освободена от
работа.Т.е., тези показания подкрепят твърденията на подсъдимия, че в
битието на С. употребата на наркотични вещества не е била непозната;
оборват твърденията на св. М.С. и на близките й, че подсъдимият я е бил в
същото казино по време на работата й; оборват твърденията на св.М.С., че
към инкриминираната дата и преди нея е имала собствени солидни доходи,
формирани от работата й като „крупие“ в същото казино. Тя е била
освободена още предходната година, което е отразено и в трудовата й книжка.
На кредитиране подлежат и показанията на св. Д. М. Д./с.з. 07.12.2023г./.
Тя, бидейки майка на подсъдимия, несъмнено е заинтересована от изхода на
делото. Същевременно, твърденията относно отношенията между
подсъдимия и С. са в унисон със заявеното от други свидетели по делото, за
които не се констатира заинтересованост. И тази свидетелка не сочи факти за
24
инкриминираното по делото поведение. Тя живяла продължително време в
Гърция, в страната ни се завърнала окончателно през 2021 г. Знаела, че синът
й има приятелка – М., но с нея се запознала в началото на 2021г./ след 10.01./,
когато отишла в къщата им в с. Б. и там същото момиче било приготвило
„много хубава маса“. В къщата в с. Б. бил правен ремонт, за който
свидетелката твърди да е реализиран с намерение двамата да живеят там
/подсъдимият и С./, като съвместно избирали всичко необходимо за ремонта.
Двамата прекарвали много време заедно, известно й е да са посрещнали
заедно 2021г., а след завръщането му от чужбина през същата година видяла,
че носи много подаръци и разбрала, че са за С.. Подсъдимият си закупил л.а.
„Фолксваген Голф“ на 27.12.2020 г./всъщнаст покупката се е състояла на
29.12.2020 г./.
Не се установява заинтересованост, поради което следва да се
кредитират и показанията на св. И. Ж./с.з. 07.12.2023г./. Действително, той е
дългогодишен приятел на подсъдимия, но сочи да е поддържал добри и
подкрепящи я отношения и със св. М.С.. За благоприятстващите подсъдимия
факти- че е превеждал по сметката на свидетеля пари, предназначени за С., са
налице и писмени доказателства. Следва да се приемат и твърденията му, че
имал телефония номер на С., двамата се срещали на кафе или пред дома й и
предавал парите, случвало се да й даде и свои пари, които след завръщането
си от чужбина подсъдимият му възстановявал. Счита, че С. имала „сериозна
връзка с М. от 4-5 години, преди да се случат тия работи“, прекарвали заедно
много време в жилището на подсъдимия в С.З. и в къщата в с. Б., по време на
„Ковид“- пандемията също били заедно. Подсъдимият никога не му е
споделял за проблеми във връзката.
Следва да бъдат изцяло възприети и показанията на св. О. Н./ с.з.
07.12.2023г./. Той също не е заинтересован от изхода на делото- приятел е и с
подсъдимия, и със С.. Лично е възприемал дългогодишната им връзка,
продължила 4-5 години. Тримата често излизали заедно в гр.С.З.,
включително и през 2021 г.- до средата на годината. Шегували се, не е имало
напрежение в отношенията между С. и В., прекарвали си много добре и
подсъдимият го „бъзикал“, че ще им става кум.
Няма основание да не се възприемат и показанията на св. К. В.,
депозирани при разпита му пред окръжния съд и в проведения му доп. разпит
25
на 07.11.2024 г. Той е незаинтересован от изхода на делото. Действително, с
подсъдимия го свързват приятелски отношения, но пък собствената му
приятелка Т. И. е близка приятелка на М. С. и един от основните свидетели
на обвинението. Описва известна му темпераментна и бурна връзка на
подсъдимия и С.- събирали се и се разделяли. Често четиримата били заедно.
Помни за провеждан между него и подсъдимия телефонен разговор по повод
инкриминираното събитие, но не помни нито дата, нито кой го е инициирал.
Не помни да е разбрал за случилото се в с.Б., а именно- че приятелката му и
близки на С. са отишли да я вземат от къщата на В. в с.Б.
От показанията на св. К. Д./депозирани пред окръжния съд на 16.02.2024
г./, които подлежат на кредитиране изцяло, тъй като е незаинтересован от
изхода на делото, се установяват: приятелските му отношения с подсъдимия,
основани на добросъседство в с. Б.; че подсъдимият и момиче/ неназовано по
име/ са посрещали заедно настъпването на 2021г.; че свидетелят видял в
селото и през лятото на същата година същото момиче, което отново било
заедно с подсъдимия.
Незаинтересован от изхода на делото е и свид. П. Д., разпитан от
първостепенния съд на 16.02.2024 г. В показанията му, подлежащи на
кредитиране, се съдържат твърдения, че е изработвал мебели за подсъдимия
през 2020г. и 2021г., а след това ги сглобявал в къщата на подсъдимия в с. Б..
Често ходел в къщата- „може би всяка седмица“. Там били както
подсъдимият, така и „съпругата му – момичето, с което живееше там“, но
чието име свидетелят не може да възпроизведе при разпита/ логично, тъй
като е изминало значително време от сглобяването на мебелите до разпита
пред съда, а свидетелят твърди и да контактува с можество клиенти/.
Решенията по избор на мебели, цветове и т.н. са взимали двамата-
подсъдимият и С., не е усетил никакво напрежение между тях.
Незаинтересован от изхода на делото е и св. З. И., поради което
депозираните показания от него при разпита на 13.03.2025г. подлежат на
възприемане изцяло. Те установят, че на 28.12.2020 г. за пръв път е видял
подсъдимия, съответно- В. видял за пръв път продавания от свидетеля
л.а.“Фолксваген“, на следващия ден сключили договора за покупко-
продажбата.
На кредититиране подлежат показанията на св. М. Г. А.- племеница на св.
26
С. и в това й качество заинтересована от изхода на делото. В неопределена
спрямо инкриминираното събитие последователност е възприела лично
ревността на подс. В., който, непознат й към онзи момент, я е посетил в
студентското общежитие по време, когато там е била леля й. Посещението му
е било изненадващо и за двете им. Следва да се подчертае, че тази свидетелка
не съобщава за физическа агресия от подсъдимия при посещението му в
общежитието, за разлика от св. М. С., която в показанията, депозирани при
доп. й разпит на 07.06.2024г. твърди тогава В. с юмрук да й е счупил зъби-
твърдение, което не подлежи на кридитиране.
На кредитиране подлежи и възпроизведеното от св. А., че: от съжителя
на майка си е разбрала и за поставено в колата на М.С. проследяващо
устройство; за начина, по който е разбрала за инкриминираното по делото
събитие, участието й в прибирането на св. М. С. от с.Б..
За основен факт по делото- споделила ли е св. М. С. след качването й в
колата да е била откарана против волята й в дома на подсъдимия,
свидетелката дава противоречиви показания- първоначално твърди „ за
случката тя почти нищо не каза, защото беше много изплашена… за да не
притеснява цялото семейство, леля ми слязла, той я е качил в колата и я е
закарал в с. Б.. ….. не е искала да отива в с. Б., направила го е от страх, за да
не посегне на семейството ни“. Не сочи нежеланието да е било изрично
заявено. Същевременно, на конкретно поставен й от прокурора въпрос дали
при придвижването на връщане леля й е споделила със желание ли е отишла
в с. Б. свидетелката отговаря, че няма спомен да е кометирано. Тази
свидетелка не дава никакви сведения нито в първия, нито в проведения й
допълнителен разпит на 16.02.2024 г. относно колата на подсъдимия на
инкриминираната дата. Показанията й подлежат на възприемане, но за
основния подлежащ на доказване факт- имало ли е съгласие от М. С. за
отиване в с. Б., те нямат подкрепящ обвинението потенциал.
Заинтересована от изхода на делото е и св. И. П. С.- сестра на св. М. С..
Показанията й подлежат на кредитиране относно намереното проследяващо
устройство в колата на сестра й; силното притеснение от неизвестното й
местонахождение на 01.12.2020г.; отИ.ето до с. Б. с кола, в която се качила св.
М.С. и се прибрала у дома си. На кредитиране подлежи и твърдението й, че
сестра й е споделяла с нея за напрегнатите си отношения с подсъдимия, но
27
следва да се констатира, че моментът, в който е разбрала за проблемите
между двамата, не е ясно заявен. При първия проведен й пред съда разпит
твърди, че не е знаела за тази връзка на сестра й, макар да е първият човек, на
когото тя се доверявала. Настоящият съд приема, че възпроизведените от
свидетелката негативни изживявания на сестра й са й станали известни след
инкриминираното поведение, и то след като е разбрала, че именно В. е
счупил и челюстта на М.С.. Аргумент за това черпи от заявеното, че: „Ако
съм го виждала преди/ бел. вечерта на 1.12.2020 г./, не съм му обръщала
внимание“. След момента, в който всички описани от нея негативни
преживавания на М. С. са й били споделени, няма начин св. И. С. да не е
обръщала внимание кое е лицето, причинило отрицателните преживявания.
Внимателният прочит на показанията й от 11.07.2023 г. сочи, че сестра й
е споделила самото слизне пред блока да е било в резултат на упражнена й
психическа принуда „Каза ми, че я е взел против волята й, принудил я да
слезе пред блока, за да изчистят взаимоотношенията си. Тя слязла и при
положение, че е студено времето, затова си е позволила да се качи в
колата“. По отношение на това, дали отиването в с. Б. е станало по
принудителен начин не заявява знание- „Подробности какво се случило, как е
стигнала до там, аз тогава не съм я питала. За мен беше по-важно, че е
добре“.
В проведения й допълнителен разпит не сочи с категоричност марката на
паркираната пред дома на подсъдимия кола. Изказва само предположение, че
„май“ е била „Фолксваген“.
На кредитиране отчасти подлежат показанията на св. Т.В. И.. Тя е близка
приятелка на св. М. С. и в този смисъл е заинтересована да покрепя заявената
от нея по делото позиция.
Съдът възприема съобщеното, че: е близка със С., знаела е за връзката й
с подсъдимия, но до инкриминираната по делото дата/а и до момент, следващ
проведеното й лечение за счупена челюст/ не й е било споделяно за проблеми
между двамата; вечерта на неконкретизирана от свидетелката дата е получила
от С. съобщение, че се притеснява от подсъдимия и ако нещо й се случи да
уведоми близките й за тези й притеснения; на следващия ден е отишла при
сестрата на С., разбрала е за отсъствито от дома й, помолила е приятеля си за
съдействие да разберат къде е, след известно време С. й се обадила по
28
„Месинджър“ и съобщила местонахождението си; свидетелката, сестрата и
племеницата на С. отишли на описаното им от М.С. място, тя излязла от дома
и се качила в автомобила.
За съществения по делото въпрос- дали тогава С. е споделила за
насилствено откарване до селото, свидетелката дава отрицателен отговор-
„Тя не каза нищо конкретно, не даде някакво обяснение. М., каза че много
кофти е постъпила, зле е постъпила, не помня вече какво каза“. Т.е., сочи, че
М.С. е дала отрицателна оценка на собственото си поведение, а не на
поведението на подсъдимия.
Не подлежат на кредитиране присъединените й по реда на чл.281,ал.4,
във вр. с ал.1,т.1 и т.2,пр. 2 от НПК показания на свидетелката от ДП,
депозирани при разпита й на 27.01.2022 г., които, видно от съдебния
протокол, са били колебливо потвърдени от свидетелката.
Не подлежи на кредитиране твърдението на св. И., убедително
отстояваноо при повторния й разпит на 12.04.2024 г., че на 01.12.2020 г. пред
къщата в с. Б. е бил паркиран автомобилът на подсъдимия- „Фолксваген“,
модел „Голф-5“, сив на цвят, който е бил паркиран пред къщата и точно по
него тя се е ориентирала къде живее, съответно- спряла е собствения си
автомобил. Вече беше посочено, че до 28.12.20202г. подс. В. не е бил дори
виждал този автомобил, а го е закупил на 29.12.2020г. .
Впрочем, от показанията й се установява св. С. да не е била откровена с
нея и след инкриминираното събитие, защото в коментирания разпит св. И.
сочи, че след посещението в с. Б. със сигурност е питала С. за отношенията й
с подсъдимия, не помни какъв е бил отговорът, но е била с впечатление, че
са приключили- факт, обратно установен по делото, вкл. за лятото на 2021г.
Т.е., показанията на свидетелката не само са с производен характер относно
отношенията между подсъдимия и С., но и са основани на субективно и
неточно споделеното й от последната.
На кредитиране подлежат и показанията на св. Н. С.. Тя е дъщеря на св.
М. С. и несъмнено е заинтересувано от изхода на делото. Същевременно, за
обстоятелствата, за които свидетелства- че връзката на майка й е била
съпроводена със следене от подсъдимия, че той е правил опит да влезне в
дома им, че една вечер, силно разстроена, майката е излязла, не се прибрала и
близките й са били много притеснени, са налице и други доказателствени
29
източници. За качването на майка й в колата на подсъдимия не сочи факти-
„не си спомням дали майка ми е споделяла, защо е отишла в с. Б. “
На кредитиране подлежат приложените по делото писмени доказателства
с изключение на възпроизведените на хартиен носител кареспонденции
между М.С. и Т.И., И.С. и подсъдимия. Съображенията за това са следните:
1.Начинът на приобщаване към доказателствената съвкупност на
приложените по делото копия е неустановим. Липсва протокол за
доброволно предаване, при разпитите си лицата, между които е
кореспонденцията, не са заявявали, че предоставят и коментираните копия;
2. По делото не е назначавана техническа експертиза, проследяваща
датата на съставянето на съобщенията, датата на снемането им от
съответното техническо устройство, липсата на манипулации в
съдържанието. А и за съобщението, послужила за основа на обвинението-
между С. и св.Т.И., това е невъзможно, доколкото И.ова твърди вече да не
ползва същия телефон и съобщението да не е запазено.
Изпращане на последното посочено съобщение съдът приема за
доказано и относно дата, и относно съдържание от свидетелските показания,
които кредитира- на свидетелките М.С., Т.И., И. С..
Отправените пред настоящия съд възражения са относно
некредитирането на показанията на св. М.С., както и на близките й- св. И.С.,
св. Т.И., че св. М.С. е изразила ясно нежеланието си да бъде откарана в с. Б.
на инкриминираната дата, съответно- споделила е на трите други свидетелки
още при качването си в колата на 01.12.2020 г. за насилственото й отвеждане в
с. Б..
Извършеният от настоящия съд самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност очертава несъстоятелността на тези
възражения. За всяка от сочените свидетелки се констатира
непоследователност и вътрешно противоречие на твърденията за това
обстоятелство. При проверката за съответствие и с изводимото от другите
доказателствени източници и експертните становища се формира извод, че
не може да бъде кредитирано твърдението св. М.С. да е изразила несъгласие с
избраната от подсъдимия посока и крайната му цел на пътуването. Не може
да бъде кредитирано и непоследователното становище на сестра й и
приятелката й Т.И., че при качването си в колата е съобщила да е закарана в с.
30
Борилово пряко волята й. Настоящият съд избра да се довери на твърдението
на св. М. С., че се е съгласила с пътуването, двамата са отишли в с. Б., за да
могат двамата с подсъдимия да разговарят „на спокойствие“ за бъдещето на
връзката си. За останалите три свидетелки прие с доверие твърдението, че
М.С. при качването си в колата и отправените упреци към поведението й не е
назовала подсъдимия като виновен за това, а е казала, че съзнава да е
постъпила зле.
Не без значение за горния извод е и несъмнено установеното по делото-
и след процесната дата св. М. С. е продължила, многократно при това, да
посещава къщата на подс. В. в с. Б., като самата тя сочи тези посещения да не
са били насилствено наложени й. Нещо повече- в продължителен период, вкл.
и към момента на подаване на жалба до полицията, М.С. не е сигнализирала
за такова неправомерно поведение, каквото е залегналото в обвинителната
теза.
Значимо е още, че в показанията й освен противоречиво заяваваното
не/съгласие, се съдържа последователната й убеденост, че придвижването до
с. Борилово е станало с притежавания от подсъдимия и добре известен й лек
автомобил „Фолксваген“. При допълнителния й разпит, след приобщаване по
делото на писмени доказателства, че с този автомобил подс. В. се е сдобил
почти месец по- късно, същата свидетелка убедено твърди, че лично го е
управлявала в деня преди събитието- на 29.11.2020г., за „да го пробва“ в
присъствието на подсъдимия, който бил наел колата. Вече беше обсъдено, че
предишният собственик на автомобила/разпитан след това/ с показанията си
решително оборва такава възможност. Твърдението на св. С. е в
непреодолимо противоречие и с последователно отстояваната от нея
позиция- след завръщането на подс. В. в България на 28.11.20202г., той
многократно й звънял и изпращал SMS-си, тя не отговоряла, а първата им
среща е била при слизането й на 30.11.2020г. пред дома й, където я очаквал.
Т.е., в зависимост от доказателствената съвкупност тя променя показанията
си, формирайки нови, неподлежащи на кредитиране противоречия.
Поведението й, съпоставено с кредитираните от съда доказателства и
заключението на СППЕ, не е съдържало никакво видимо изражение на
нежелание да придружи за пореден и непоследен път подс. В. до дома му в с.
Б.. Експертите приемат характерни за тази свидетелка недооценъчност и
31
отстъпчивост. Действията и поведението й на психотравмиращи събития не
са адекватна защитна реакция. Това е неин защитен механизъм с целева
насоченост на поведението. Ето защо съдът намира, че не е нелогично на
инкриминираната дата да е била резервирана към настоятелните призиви на
подсъдимия за среща, но да не е изразила несъгласие с пътуването- нито
вербално, нито с цялостното си поведение.
Не може да се приеме като факт без значение и марката на автомобила,
посредством който се твърди да е реализирано инкриминираното поведение.
Той е един от малкото убедено и непротиворечиво заявени факти и от св.
М.С., и от приятелката й- св. Т.И.. Първата последоватално отстоява, че
придвижването е станало с л.а. „Фолксваген“, добре известен й, притежаван
от подсъдимия /последно сочи да е бил взет под наем и „за проба“, а след
това- закупен/. Св. И. е категорична, че именно този автомобил е бил
паркиран пред дома на подсъдимия и благодарение на него е разпознала
къщата. За това, че до 28.12.2020г. подс. В. не е имал никакъв досег с този
автомобил, доказателствата са убедителни.
Няма подкрепящ обвинението потенциал и твърдението на прокурора, че
С. ясно е изразила нежелание, но не е посмяла още по- активно да се
противопостави поради изпитван от нея страх в момента, който е бил и
основотелен, защото впоследствие- на 17.12.2020 г., е била и телесно
увредена от подсъдимия. Следва да се отбележи, че до коментираната дата
доказателства за упражнено спрямо С. физическо насилие не са събрани.
Едва в допълнително проведен й разпит тя заявява за пръв път, че и при
посещение в общежитието в София подсъдимият с юмрук й е избил зъби-
твърдение, което настоящият съд отхвърли като недоказано и изложи
съображенията си за това. Т.е., до 17.12.2020г. тя не е имала основание да
счита, че евентуално нейно несъгласие ще доведе до ескалация на
напрежението и увреждащи я действия на В.. Нещо повече, в изготвената й
СППЕ вещите лица приемат, че в процесния случай при С. не се установява
нормалната психофизиологична реакция при страх- да има защитно
избягващо поведение. При разпита си пред съда експертите сочат, че страхът
формира необходимост за бягство от увреждащия, търсене на ефективни
начини за защита, към които С. не е прибягнала в продължителен период след
инкриминираната дата, нито дори след 17.12.2020 г. Тя използва неефективни
емоционално фокусирани стратегии за справяне в трудни житейски ситуации.
32
III. По приложението на материалния закон.
Основните оплаквания и на прокурора, и на повереника на частния
обвинител и гр. ищец за нарушение от страна на контролирания съд на
материалния закон, се изразяват в несъгласие с възприетото отсъствие на
доказателства за обективна и субективна несъставомерност на деянието
съобразно претедираното от прокурора престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.
Окръжният съд, в съответствие с изводимото от доказателствената
съвкупност и възприетата фактическа установеност на деянието, е изложил
убедителни мотиви, че с действията си подсъдимият не е осъществил състав
на престъплението "отвличане", премествайки в пространството св. М. С.
против нейната воля.
От обясненията на подсъдимия, които са непротиворечиви и
последователни за този факт, както и от кредитираните показания на св. М. С.
се установява несъмнено, че макар първоначално да е демонстрирала
нежелание за среща с подс. В. чрез неотговаряне на обаждания и съобщения,
то на 30.11.20202г. тя доброволно е слязла пред дома си, качила се е в колата
на подсъдимия- наетия към онзи момент л.а. „Хонда“ и се е съгласила да
отидат /не за пръв, нито за последен път/ в къщата в с. Б., за да могат „на
спокойствие“ да обсъдят бъдещето на връзката си. Не може да се приеме, че в
този момент съгласието й е формирано от изпитван страх. Дори и
хипотетично да се приеме наличието му /за което настоящият съд не намира
основание/, то коментираното чувство не е намерило външно проявление,
даващо достатъчно основание на подсъдимия да съзнава ясно /с оглед
изискуемия пряк умисъл/, че съгласието на С. е формирано поради упражнена
спрямо нея психическа принуда. А и обвинителната теза не съдържа
твърдение за такава форма на принудата.
Фактът, че св.М. С. не е уведомила за излизането, нито за отпътуването
си никой от близките си /неподозиращи за връзката й, въпреки породените от
нея чести отсъствия от дома/, няма подкрепящ обвинението потенциал. Няма
тъкъв потенциал и несъмнено установеното по делото, че на другия ден и
приятелката й Т.И.ова, и близките й- майка, сестра, дъщеря, племенница са
били силно притеснени/ логично/ от отсъствието на М. С. по неизвестна им
причина.
При несъмнено установено по делото, че св. М. С. не е била лишена от
33
възможността сама да определя местонахождението си- доброволно се е
качила в автомобила, знаела е къде отива, не е изразила несъгласие с
процесното пътуване, напротив- съгласна е била, законосъобразно
окръжният съд е намерил отсъствие и на обективните, и на субективните
признаци на престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК и е постановил
оправдателната си присъда.
При приетото от съда, че подс. В. не е реализирал деликтно поведение,
правилно е отхвърлен гражданският иск, предявен от гр. ищец М. С..
Правното основание за гражданския иск на пострадалия в наказателното
производство е престъпното деяние, предмет на обвинението, от което пряко и
непосредствено са причинени вреди, подлежащи на репариране по силата на
чл. 45 от ЗЗД. При несъмнено установеното по делото, че престъпление не е
извършено, чл. 45 от ЗЗД не може да намери приложение.
В съответствие с императива на чл. 190 от НПК подсъдимият В. не е
обременен с направените по делото разноски.
В обобщение: при осъществения в пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК
въззивен контрол не се констатираха допуснати от окръжния съд съществени
процесуални нарушения. Първостепенният съд е събрал и изследвал
относимите към предмета на делото доказателства и в пределите на вярно
установените и доказани фактически положения е приложил правилно
материалния закон. Фактическите обстоятелства относно конкретно
реализираните от подсъдимия М.В. действия правилно са били оценени
като несъдържащи обективните и субективни признаци на престъплението по
чл. 142, ал. 1 от НК. Наведените срещу това оплаквания са неоснователни, а
заявеното в протеста и жалбата искане за постановяване на осъдителна
присъда- неудовлетворимо, защото не са налице основанията на чл. 336, ал.1,
т. 2 от НПК.
С оглед на изложеното и на осн. чл.338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
34
ПОТВЪРЖДАВА присъда №7/13.03.2025г. на ОС-Стара Загора,
постановена по НОХД № 222/2023г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен
съд в 15- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35