№ 4122
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20251110207101 по описа за 2025 година
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, след провеждането на
което, като съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалва се
законосъобразността и правилността на издаденото от Г.Б., заемаща
длъжността Началник група СДВР, ОПП-СДВР Наказателно постановление
№ 25-4332-005440/18.03.2025г., с което на жалбоподателката на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени административните наказания глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушаване на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която към
момента на нарушението 16.02.2025г (меродавна редакция ДВ бр. 41 от
10.05.2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) гласи: Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
1
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
С последващо изменение и допълнение на закона приложното поле на
тази разпоредба е стеснено, като от диспозицията на правната норма са
изведени случаите, които съставляват и престъпление по чл.343б, ал.6 от НК –
деянието да е извършено след предходно наказване по административен ред за
същото нарушение. Настоящият случай не е такъв – обжалваното НП се явява
първото и единствено Наказателно постановление, издавано на
жалбоподателката, видно от Справката –картон на водача (освен десетте
електронни фиша – влезли в сила и всички наложени с тях глоби платени).
Съсдът намира въз основа на събрания доказателствен материал,
намиращ се в административнонаказателната преписка: АУ АН
3710515/16.02.2025г, съставен от Р.М.С. – командир на отделение при СДВР,
09 РУ – СДВР в присъствието на Б.Й.Б. – свидетел очевидец на нарушението;
Талон за изследване във ВМА № ***, връчен на М. К. в 13,10 часа на
16.02.2025г.; Справка картон на водача М. К. Заповед № 513з-4536/31.05.2022г
на Директора на СДВР относно лицата от състава на 09 РУ – СДВР, които
могат да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят АУАН за
нарушения по този закон – актосъставителят Р.С. е вписан под № 73; Заповед
№ 8121К-12547/12.09.2024г на Министъра на вътрешните работи и заповед №
812з-1632/02.12.2021 на Министъра на вътрешните работи – и двете във
връзка с компетентността на Г.В.Б. – Началник група в СДВР, Опп-СДВР да
издава НП по ЗДвП; Запитване до и отговор, изходящ от Зам началник на
Военномедицинска академия за товао, че на 156.02.2025г М. Ц. К. не се е
явявала във ВМА за медицинско изследване за употреба на алкохол и
наркотични вещества., съдът намира за безусловно установено следното:
На 16.02.2025г полицаят Р.С. от състава на 09 РУ – СДВР, който е
поравомощен с цитираната по-горе Заповед да осъществява контрол по
спазване на разпоредбите на ЗДвП, спрял за прповерка водачът на л.а.*** с рег.
№ ***, движещ се в София, по бул.Захари Стоянов, с посока на двигение от
бул.Панчо Владигеров към бул.Добринова скала. Водачът на автомобила,
установен на място като М. Ц. К. е поканен на място да му бъде извършена
проба за употреба на наркотични вещества и техни аналози с Дръг тест 5000
2
дрегер с инв.№ АРРМ-0036, но водачът отказал. Затова му е издаден и връчен
цитираният вече Талон за изследване ***, като талонът ие връчен срещу
подпис на водача, положен в 13,10 часа и е указано изследването да се проведе
във ВМА, където водачът следва да се яви до 45 минути от връчването, след
което водачът е освободен. Водачът М. К. не се е явила във ВМА за
назначеното изследване, видно от отговора на Зам началник на ВМА.
Като е отказала да й бъде извършено изследване с полеви тест от
контролните органи и същевременно като не се е явила доброволно за
медицинско изследване в указаната лаборатория – на ВМА, М. К. е извършила
вмененото й нарушение. Деянието е извършено виновно – при форма вна
вината пряк умисъл – лицето е съзнавало общественоопасния характер на
деянието, неговите общественоопасни последици и пряко е целяло
настъпването на тези последици – то не е желаело да изпълни разпоредбата
зна закона, задължаващо го да съдейства на контролните органи характер
неговият и е пряко е целяло по този начин да не бъде установено по
надлежния ред дали управлява МПС под въздействието на наркотично
вещество или на аналог на такова вещество.
Наказанията са абсолютно определени от законодателя по вид и размер,
поради което нито АНО, нито съдът дължат мотиви относно тяхната
индивидуализация.
Процесуалния представител на жалбоподателя адв.В. Б. ангажира
доказателства – трудов договор (удостоверяващ трудовата ангажираност –
продавач консултант с месечно трудово възнаграждение в нисък размер 933
лева и Епикриза, издадена на К.С.К. по повод изписването й след оперативно
лечение от САГБАЛ „***“ ЕАД и която в жалбата се твърди да е майка на
жалбоподателката и последната полага грижи за нея - съдът кредитира това
изявление, поради което съдът намира, че семейното и имуществено
положение на жалбоподателя не е добро – жалбоподателката е студент, който
е принуден да се труди с невисоко трудово възнаграждение, като
едновременно с това трябва да полага и грижи за заболялата си майка.
Това недобро семейно и имуществено положение обаче съдът не намира
да е достатъчно висок интензитет, за да го приеме за такова, сочещо сумата от
2 000 лева, на колкото възлиза наложената глоба, за явно несправедлива.
В случай, че би приел това имотно и семейно положение за драстично
3
несправедливо и несъответстващо на глобата в размер от 2 000 лева, съдът би
могъл да отмени обжалваното НП като такова, налагащо явно несправедливо
наказание. В конкретния случай обаче съдът не намира основание за това –
както се посочи по-горе, семейно и имуществено положение не се
характеризира с достатъчно висок интензитет, налагащ такова решение по
случая: това е така, т.к. макар и да е трудово ангажирана с минимално трудово
възнаграждение, то съдът отчита, че видно от приложената Епикриза,
оперативната интервенция на майката, за която се твърди жалбоподателката
да се грижи, е проведена три месеца преди налагане на наказанието глоба –
период, достатъчен за оздравителен процес, снижаващ степента на грижите,
които се дължат. Липсват – не се сочат доказателства, за усложнения, свързани
с постоперативния период или за нарушен оздравителен процес. Затова съдът
смята, че макар и с недобро финансово състояние, за жалбоподателката
размерът на глобата не е нито непосилен, нито явно несправедлив. Размерът
на глобата е абсолютно определен от законодателя по размер, след като самият
законодател е взел предвид ноторно известния факт на размера на
минималната работна заплата в страната.
В още по-ниска степен финансовото и семейно положение на
жалбоподателката могат да обосноват извод за явна несправедливост на
второто наложено наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, което да обоснове отмяната на обжалваното НП като налагащо
явно несправедливо наказание.
По отношение искането за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът намира,
че описаното по-горе нарушение, за което жалбоподателката е наказана, не
съдържа признак, който да го поставя пред скоби – да го различава от
множеството извършвани подобни нарушения. Нарушението е класическо за
този вид.
По отношение липсата на изрично произнасяне на АНО по приложението
на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че законодателят не е задължил изрично
АНО да се произнася задължително и служебно по този въпрод. По въпроса за
приложението дали да се приложи чл.28 от ЗАНН законодателбят е
оправомощил АНО да не наказва, а да предупреждава, но не и да му е вменил
задължението когато наказва, да обяснява защо не намира основание за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Видно от АУАН, а и от материалите по
4
преписката, при връчване на АУАН, а и до издаване на обжалваното НП не е
постъпвало никакво възражение от нарушителя или исканве за произнасяне по
този текст от закона. Дори напротив – след установяне на нарушението се е
наложило, видно от материалите по преписката – докрладни записки и писма
между поделенията на МВР, да се провеждат мероприятия по установяване на
местонахождението на нарушителя с цел връчване на НП.
Затова съдът оставя без уважение възраженията на адв.Б. за явна
несправедливост на наложените наказания и за непроизнасяне по чл.28 от
ЗАНН.
За пълнота на изложението: единствената неточност в АУАН и в
обжалваното НП е обстоятелството, че АНО е приел нарушението да е
довършено в 12,02 часа, докато в действителност то е довършено 45 минути
след момента на връчване на Талона за медицинско изследване, което пък е
станало, както се посоч„и вече, в 13,10 часа. Това означава, че нарушението е
извършено не в 12,02 часа, а в 13,55 часа. Но съдът намира, че за
индивидуализиране на нарушението е достатъчна датата на извършването му,
поради което погрешно вписаният час не може да обоснове неправилно
приложение на закона, водещо до отмяната на обжалваното НП.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по
претенцията на въззиваемата страна за възлагане на разноските нза
юрисконсултско възнаграждение на явяващия се в съдебното заседание
юрк.П., в размер на 120 лева. Предвид изхода на делото, претенцията се явява
основателна и съдът следва да я уважи.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-4332-
005440/18.03.2025 г., издадено от ОПП-СДВР, с което на М. Ц. К., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
двадесет и четири месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН М. Ц. К., ЕГН **********
5
да заплати на въззиваемата страна СДВР направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
РЕШЕНИЕТО е обявено в открито съдебно заседание в присъствието на
процесуалните представители на страните и може да бъде обжалвано в 14-
дневен срок от днес, пред АССГ.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:14 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6