№ 1058
гр. В., 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100501111 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл.258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№102510/17.12.2024г., подадена от
С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“ №34, чрез адвокат С.
Д., против Решение №4254/26.11.2024г., постановено по г.д.№3473/2023г. по
описа на ВРС, 43 състав, поправено с Решение №943/17.03.2025г.,
постановено по г.д.№3473/2023г. по описа на ВРС, 43 състав, с което е
признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС, по
отношение на С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“ №34, че
М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“ №34, е собственик на
1/2 от недвижими имоти с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“ №34, а именно:
615/1001 кв.м ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на
град В., целият с площ от 1001 кв.м, при граници на целия имот: ПИ с
идентификатори - *******, *********, ******, ******* и ******* и на
изградената в този имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор
*******.1, с площ от 119 кв.м, въз основа на упражнено давностно владение в
периода от 03.05.1995г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
20.03.2023г., както и на поземления имот - недвижим имот – магазин,
представляващ сграда с идентификатор *********, с адрес: град В., ул. „Ц.Б.
III“ №34, с площ от 49 кв.м., въз основа на упражнено давностно владение в
периода от 31.08.2007г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
20.03.2023г.
В жалбата се излага следното: Неправилно съдът не е обсъдил и не се е
произнесъл по възражението, че ищецът Т. не е придобила собствеността на
процесните недвижими имоти, с предоставяне на средства, тъй като такъв
1
способ за придобиване на собственост не е предвиден. Ищецът не е била срана
по придобивния договор и не е налице персонална симулация. Изтъква се, че
от събраните по делото доказателства се е установило, че ищецът не е лицето,
което е упражнявало единствено фактическата власт върху имотите.
Поддържа се, че всички свидетели са твърдели, че ответникът непрекъснато е
бил в имота. А процесните имоти са придобити от него посредством
предварителен договор, обявен за окончателен с влязло в сила решение.
Приема се, че съвместното или разпределеното ползване между него и ищеца,
може да обоснове държане, не и владение от страна на М. Т.. Придобивното
основание изключва самосъзнанието за собственост на ползвателя,
респективно намерението за своене. Сочи се, че твърденията за извършени
разходи за ремонт от страна на ищеца могат да се приемат като действия на
обикновено управление и не могат да обосноват промяна на намерението от
държане в своене, а единствено биха могли да обосноват, последваща
претенция за заплащането им. На следващо място се посочва, че съдът
неправилно е приел, че ищецът Т. най – късно към 31.08.2007г. е установила
фактическа власт спрямо търговския обект с идентификатор *******.2.6,
построен в ПИ 1802 и се поддържат изпоженените до тук аргументите и по
отношение на този имот. От приетата и необсъдена от съда документация се
приема, че ответникът е възложител и инвеститор на Строеж – промяна по
реда на чл.154 ЗУТ на два гаража в магазин за плодове. Конкретизира се, че
строителните работи са извършвани още от 2005г. и 2009г., поради което
неправилно е прието, че М. Т. е упражнявала фактическата власт от
31.08.2007г. Моли се да се отмени обжалваният съдебен акт и делото да се
реши по същество. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор М. Й. Т., чрез адвокат С.
Х., в който е изложено, че владението на процесните имоти е предадено на
ищеца и ответника при сключване на предварителния договор и при нормално
развитие на правоотношението, най – вероятно ищецът Т. е щяла да участва в
сделката като купувач. По отношение на магазина, се приема, че безспорно е
било установено, че сградата е съществувала поне към 1993г. и към момента
на предаване на владението от бившия собственик. Сочи се, че е житейски
обосновано, ищецът Т. да не е участвала при сключване на предварителния
договор, поради обстоятелството, че към този момент е била с проблемна
бременност. Поддържа се, че имотите са закупени с парите, събрани от
съвместната работа на ищеца и ответника, както и с финансовата помощ
оказана им от майката на ищеца Т.. Приема се, че твърдението, че ищецът Т. е
осъществила фактическа власт върху процесните имоти от 03.05.1995г. не е
оспорено и се доказва от свидетелските показания. За ирелеватно към
настоящия спор се прима, посоченото от въззивника преобръщане на
владението, тъй като в настоящия случай владението е предадено от продавача
едновременно на ищеца и на ответника. Изтъква се, че в исковата молба
изрично е посочено, че владението е било предадено от продавача на ищеца и
ответника на датата на сключване на предварителния договор, поради което и
от тази дата ищецът владее имоти със знанието, че е собственик. Сочи се, че
ответникът нито е въвел твърдения, нито е доказал оборване на презумпцията
за своене, както и не е оспорил, че през годините единствено Т. е поддържала
имота. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се
разноски.
2
След като се запозна с материалите по делото, доводите и
възраженията на страните, съдът намира следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е
в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
В тази последователност, видно от приобщените по делото материали, а
именно тези запазени и архивирани за г.д.№1353/1996г. по описа на ВРС, 11
състав, се извлича следното. С Решение от 26.04.2001г., постановено по г.д.
№1353/1996г. по описа на ВРС, 11 състав, съдът, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД,
е обявил за окончателен сключения на 03.05.1995г. между Й.В.Х. и С. Д. Р.,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата, на
който Й.Х. продава на С. Р., собствения си недвижим имот, находящ се в град
В., кв. „В.“, ул. „Ц.Б. III” №34, представляващ дворно място от 615 кв.м.,
съставляващо имот пл.№322, кв.44 по плана на кв. „В.“, при граници: от двете
страни – улици, пар.***, *** и имот пл.№***, в кв.44 по плана на кв. „В.“,
ведно със застроена в него жилищна сграда, състояща се от пет стаи, коридор,
две изби, при условие, че купувачът С. Р. заплати на продавача Й.Х., остатъка
от цената, в размер на 75 деноминирани лева. С Решение от 08.07.2002г.,
постановено по г.д.№1165/2001г., ВОС, първоинстанционното решение е било
потвърдено.
На следващо място, видно от Решение от 19.01.2005г. постановено по
г.д.№1353/1996г. по описа на ВРС, 11 състав, се извежда, че искането на Й.Х.
за обезсилване на постановеното решение е оставено без уважение и е
възприето, че поради извършване на прихващане на две насрещни вземания,
това на Х. спрямо Р., и това на Р. спрямо Х. в размер на 310,92 лева, същите са
се погасили до размера на по-малкото, считано от 12.01.2003г. С Решение
№734/27.06.2008г., постановено по в.г.д.№2215/2007г. по описа на ВОС, е
потвърдено Решение от 19.01.2005г. постановено по г.д.№1353/1996г. по описа
на ВРС, 11 състав. С Определение №54/28.01.2009г., постановено по
к.г.д.5035/2008г. по описа на ВКС, V г.о., решението не е допуснато до
касационно обжалване. С Решение №222/16.06.2011г., постановено по к.г.д.
№490/2021г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК,
влязлото в сила Решение от 08.07.2002г., постановено по г.д.№1165/2001г.,
ВОС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
3
ВОС, който с Решение №1195/14.06.2012г., постановено по в.г.д.№1240/2011г.
на ВОС, оставя сила Решение от 26.04.2001г., постановено по г.д.№1353/1996г.
по описа на ВРС, 11 състав.
Видно от приобщената скица, процесният поземлен имот е с
идентификатор *******, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес град В., район „Приморски“, ул. „Ц.Б. III“ №34, с площ 1001
кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор ******, номер по предходен
план: ******, квартал:44, парцел: ***, при съседи: *********, *******,
******, *******, *******. Приобщени са още и скица на разположената в
посочения поземлен имот еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор
*******.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със
Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
град В., район „Приморски“, ул. „Ц.Б. III“ №34, стар идентификатор ******.1,
с площ 119 кв.м.
Видно и от останалите материали се установява, че в поземления имот е
разположена и сграда за търговия с идентификатор *********, с площ 49
кв.м., стар идентификатор *******.3. Относно статута на процесния обект по
делото са приобщени и документи, видно от които се извлича информация, че
на С. Р., в качеството му на възложител, на 11.11.2005г. от главния архитект на
район „Приморски“ е издадено разрешение за строеж №861 за изграждане на
два броя гаражни клетки в поземлен имот с идентификатор *******. От
приложените строителни книжа се извлича, че към 09.09.2010г. сградата е
била изградена в груб строеж за приемане на конструкцията и е издаден Акт
образец 14. Със заповед №42/20.07.2016г. на главния архитект на район
„Приморски“ е допълнено и изменено разрешението за строеж е допусната
промяна по реда на чл.154 ЗУТ, касаеща преустройство на два броя гаражни
клетки в магазин за плодове и зеленчуци. Видно от Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от дата 29.06.2017г. е прието,
че строежът е изпълнен, съгласно одобрените инвестиционни изисквания.
Съдът не намира основания процесните документи да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност, доколкото същите са издадени и представени
за нуждите на настоящото производство от съответните държавни органи, в
кръга на тяхната компетентност и не се събраха данни, които да оспорят
тяхната автентичност или такива, сочещи, че са създадени за нуждите на
процеса, поради което и отправените в тази насока възражения от страна на
процесуалния представител на ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В хода на първоинстанционното производство са назначени и изготвени
съдебнотехническа експертиза и повторна такава, за установяване на най-
ранния момент, за който се съдържат данни за изградена в процесния имот
постройка, находяща се в неговата дясна част. Съдът кредитира посочените
експертни заключения, които с оглед спецификите на поставените от страните
въпроси са изготвени от вещи лица с компетенции в различни области. Така от
заключението на съдебнотехническата експертиза се извлича, че въз основа на
строителните книжа за процесния имот, допълнително осъществени справки в
Кадастрално-административната информационна система на АГКК, в Google
4
Maps, Google Earth Pro и оглед на място, вещото лице е приело, че към 1989г.
на мястото на сегашната сграда за търговия с идентификатор ********* се е
намирала едноетажна паянтова сграда, а към 2010г. категорично може да се
приеме, че постройката е била оформена като гаражни клетки, които не са се
използвали по предназначение, а като пункт на Еврофутбол. С повторната
експертиза са обследвани данните от кадастралната карта, получени от
Геокарфона към АГКК, аерофотоснимки и оглед на място и вещото лице д-р
инж. Д. П. е обосновал, че от архивните материали не е възможно да се
определи точният момент, в който сградата е изградена, но към 1993г. тя е
съществувала, била е разположена в поземлен имот с идентификатор *******,
с лице към прилежащата улица, представлявала е допълващо застрояване, с
размери от около 54 кв.м., височина около 2,5 м. Съдът кредитира така
посочените експертни заключения като пълни и обосновани и допълващи се.
Основен източник на информация, касаещ отношенията между ищеца и
ответника са явяват показанията на разпитаните пред първоинстанционния
съд свидетели. В тази последователност съдът кредитира показанията на
свидетеля С.и Р.а, дъщеря на ищеца Т. и ответника Р.. Съдът прецени, че
същата е родственик и на двете страни в производството, както и че има
изградена емоционална връзка с родителите си, но в частта, в която тя споделя
за мястото, където са живели със семейството й, както и дадените от нея
времеви ориентири, съдът намира, че така посочените фрагменти са
последователни и подкрепящи се от останалия събран доказателствен
материал. В тази последователност свидетелят споделя, че от раждането си
през 1997г. е живяла в процесния недвижим имот, а нейните родители са
заживели в него малко по-рано, от около 1995г. Свидетелят Р.а пресъздава, че
през годините е разбрала, че родителите й са закупили парцела, заедно с двете
постройки, с общи средства, както и че нейната баба, по майчина линия, също
е подпомогнала за покупката. Акцентира, че е била запозната, че за
процесните имоти дълги години родителите й са водели съдебни дена, но и от
баща си и от майка си знае, че къщата, в която живеят е тяхна обща.
Идентично на заявеното от свидетеля Р.а и в показанията на свидетелите
Р.В. и В.С., които съдът кредитира като логично и достоверно поднесени, се
извежда, че М. Т. и С. Р. са започнали да живеят в къщата, находяща се в град
В., квартал В., ул. „Ц.Б. III“ №34 през 1995г., като са я закупили с общи
средства. Свидетелите с ясен спомен възпроизвеждат, че познават ищеца и
ответника от около 20 години, а при запознанството им те вече са
съжителствали в процесната фамилна къща и все още не е била родена тяхната
дъщеря. И свидетелят В., и свидетелят С. изтъкват, че при посещенията си,
ответникът С. Р. лично пред тях е заявявал и демонстрирал, че къщата е обща,
притежавана от него и ищеца Т..
С утвърден спомен, свидетелят В. посочва, че през времето, в което се
познава със страните в настоящото производство, ответникът Р. е бил
грижовен към ищеца Т., оценявал е полаганите от нея грижи и е отбелязвал, че
къщата е обща, семейна. Идентично и свидетелят С. конкретизира, че в
разговорите си с ответника, той е обяснявал, че дворът и къщата са
съсобствени, закупени с техни лични средства, както и с помощта на майката
на ищеца Т.. Съдът кредитира частично показанията на свидетеля И.И.
относно обстоятелството, че страните живеят на семейни начала в къщата в
5
квартал В., както и че в последните години страните имат трудни отношения,
в останалата част показанията му са хаотично представени и слабо
информативни. Същият сочи, че е приятел на ответника Р., но личните му
отношения с ищеца Т. не го касаят. В хода на своя разказ посочва обаче, че за
ищеца Т. може да сподели, че я е виждал в къщата, а преди около две години,
докато е бил на гости при ответника Р., ищецът Т. го е изгонила от „нейната
къща“.
Свидетелите Р.а, В., И., С. с утвърден спомен описват разположението
на къщата, наличните стаи, състоянието на двора, както и поддръжката на
къщата през годините. В своя непосредствен разпит, свидетелите В. и С.
споделят, че ищецът Т. е поддържала къщата с лични средства и усилия,
предприемала е през годините осъществяване на ремонтни дейност,
включително изграждане на зимна градина. А подкрепа й е била оказвана
единствено от нейния брат, който често е идвал в дома им.
На следващо място, свидетелят Р.а сочи, че единственият период от
време, в който ищецът Т. е напускала имота е било за период от около месец.
Горното намира подкрепа и в показанията на останалите свидетели, които
сочат, че причината за това е било нанесен й от страна на брата на ответника
Р. побой, за който същият е бил осъден.
Относно търговския обект – магазин за плодове и зеленчуци,
свидетелите хронологично разказват, че преди да бъде преустроен в магазин,
постройката е била сладкарница, след което тя е била преустроена в гаражни
клети, използвани като пункт за Еврофубол. Безспорно прието е между
страните, че от 2004г. сградата е ползвана като букмейкърски пункт на
Еврофутбол чрез ЕТ „Капка 62 - Н. Р.“, до август 2007г., а след това до 2012г.
като пункт на Еврофутбол, чрез регионалния представител на Еврофутбол за
североизточна България, И.Р.. Идентично свидетелите споделят, че ищецът Т.
е работила в пункта, заедно с брата на ответника – Н. Р.. Горното се
потвърждава косвено и от приобщената справка от „Юробанк България“ АД,
съгласно която по сметка на „Еврофутбол“ ООД, ЕИК ********* са
постъпвали директни дебити – букмейкър с наредител ЕТ „Капка 62 - Н. Р.“,
със съхранени данни от месец юни 2006г. до месец август 2007г. След което
свидетелите допълват, че обектът е даван под наем, а ищецът Т. го е
стопанисвала и получава сумите от наема.
С категоричност и утвърден спомен, в своите разкази, свидетелите Р.а,
В. и С. сочат, че през годините единствено ищецът Т. е стопанисвала и
управлява търговския обект, като първоначално е работила в пункта на
Еврофутбол, а след което е отдавала имота под наем. На следващо място те
допълват, че при разговорите си с ответника Р., както и по време на
посещенията им в дома им, ответникът винаги е казвал, че магазинът е
собственост на ищеца Т. и тя решава какво да прави с парите от получаваните
наеми и как да се разпорежда с тях. Отчетливо поставят разграничение в
думите, изразявани от ответника, че домът им е общ, семеен, но магазинът е
собственост на ищеца Т. и тя се грижи за него.
Свидетелите споделят обаче, че в отношенията между ищеца Т. и
ответника Р. е имало и неразбирателства, поради обстоятелството, че
ответникът не е бил достатъчно активен в обгрижването на дома и
семейството, както и поради това че през годините не е бил винаги трудово
6
ангажиран. Свидетелят Р. сочи, че нейният вуйчо и майка й са ремонтирали
къщата, а ответникът не е помагал за тази дейност. Разпитаните свидетели
еднопосочно споделят, че през повечето време ответникът е бил в дома си, без
да полага труд. Горното косвено се потвърждава и от приложената справка от
НАП, регистрираните трудови договори със страна С. Р. са за периода от
01.04.1996г. до 15.08.20007г. с наименование на работодател - ЕТ „Капка 62 -
Н. Р.“, а последващ трудово договор е сключен едва на 09.11.2021г.
Свидетелите допълват и за няколко трудни момента по време на
съжителството между ищеца и ответника, в началото на техните отношения,
свързани със здравословното състояние на ищеца Т., станало причина и да не
може да участва при подписване на предварителния договор. Индиция за
неразбирателство между тях към днешна дата са приложените съдебни
решения, които касаят период след завеждане на исковата молба, а именно
Решение №2256/21.06.2023г, постановено по г.д.№3384/2023г. по описа на
ВРС, 16 състав, по подадена от ищеца Т. молба за защита, на основание чл.5,
ал.1, т.1 ЗЗДН, в резултат, на което ответникът С. Р. е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо ищеца М. Т., на основание чл.5,
ал.1, т.3 ЗЗДН му е забранено да я доближава на по-малко от 100 метра, както
и до жилището й, находящо се в град В., ул. „Ц.Б. III“, №34, за срок от 18
месеца и е издадена Заповед за защита №55/22.06.2023г. Както и Решение
№3527/03.11.2023г., постановено по г.д.№9434/2023г. по описа на ВРС, 9
състав, с което е отхвърлен предявеният от С. Р. срещу М. Т., брат й и
свидетелят Р.а, иск с правно основание чл.249, ал.2 ЗЗД – за предаване на
държането на дворно място и намиращите се в него сгради.
Видно от договор за наем от 22.11.2019г., търговският обект е отдаден от
С. Р. на „Кат 96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град В., ул. „Овеч“ 13, представлявано от управителя К.Ц. П., ЕГН
**********, за срок от 5 години, считано от 22.11.2019г., с наемна месечна
цена в размер на 400,00 лева.
Други относими и необходими доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, както и въз основа на
събрания доказателствен материал, съдът намира от правна страна
следното:
За уважаване на иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, ищецът Т.
носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване
правопораждащите правото й на собственост върху процесните имоти факти,
в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание
– давностно владение. Предмет на властническо установяване в производство
е съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за
ищеца, което има за материален обект индивидуализирани недвижими имоти
и изложени твърдения за времето на тяхното владение - ½ ид.ч. от недвижими
имоти с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“ №34, а именно: 1/2 ид.ч. от 615/1001 кв.м
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на град В., целият с
площ от 1001 кв.м, при граници на целия имот: ПИ с идентификатори -
*******, *********, ******, ******* и *******, ½ ид.ч. от изградената в този
имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор *******.1, с площ от 119
кв.м, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 03.05.1995г.
до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023г., както и на
7
намиращия се в поземления имот - магазин, представляващ сграда с
идентификатор *********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.Б. III“ №34, с площ от 49
кв.м., въз основа на упражнено давностно владение в периода от 2004г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023г. Процесните искове
са допустими, доколкото ищецът е изложил твърдения за наличието на
конкуренти права, притежавани от нея и от ответника.
Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно
упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост,
през определен период от време - 10 години, което състояние включва
обективен елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на
обекта. Субективният елемент се презюмира от закона – чл.69 ЗС, при липсата
на проведено обратно доказване от страна на ответника, презумпцията е
необорена и приложима.
Съдът приема за доказано и установено от целокупния анализ на
събрания доказателствен материал, че през 1995г., владението на идеалните
части от процесното дворно място и изградена върху него еднофамилна
жилищна сграда са предадени на ищеца Т. и ответника Р.. Категорично се
установява от свидетелските показания, че ответникът Р. пред своите семейни
приятели е споделял, че семейната къща е обща, че се притежава от двамата.
Установява се още, че и към датата на подаване исковата молба двамата
продължават да живеят в процесния имот.
Безспорно установено, а и не се спори между страните, че процесният
поземлен имот и изградената в него едноетажна жилищна сграда са били
предмет на предварителен договор, страна по който е бил ответникът Р., а с
Решение от 26.04.2001г., постановено по г.д.№1353/1996г. по описа на ВРС, 11
състав, влязло в сила едва на 14.06.2012г., след окончателното му
потвърждаване с Решение №1195/14.06.2012г., постановено по в.г.д.
№1240/2011г. на ВОС, съдът, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, е обявил за
окончателен сключения на 03.05.1995г. между Й.В.Х. и С. Д. Р., предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата, на който Й.Х.
продава на С. Р., собствения си недвижим имот, находящ се в град В., кв. „В.“,
ул. „Ц.Б. III” №34, представляващ дворно място от 615 кв.м., съставляващо
имот пл.№322, кв.44 по плана на кв. „В.“, при граници: от двете страни –
улици, пар.***, *** и имот пл.№***, в кв.44 по плана на кв. „В.“, ведно със
застроена в него жилищна сграда, състояща се от пет стаи, коридор, две изби.
На следващо място не се спори между страните, че от 1995г. те са
заживели заедно в процесния имот и са били във фактическо съжителство, а
през 1997г. се е родила тяхната дъщеря, както и че през годините са развивали
търговска дейност в намиращата се в имота търговска сграда, но за собственик
на същата, дори и лично от ответника, е посочвана ищецът Т. и същата е
полага нужните грижи за неговото развитие. Именно този първоначален
момент на установяване на фактическа власт върху процесните имоти е от
значение за определяне на качеството на ищеца като държател или владелец.
Доколкото липсва правно основание, въз основа на което ищецът Т. е
придобила фактическа власт върху спорните имоти, то следва, че същата се
явява техен владелец.
В трайно установената практика на върховната съдебна инстанция се
приема, че отношенията между лица, които са във фактическо съжителство в
8
принципен план не се различават от тези, на лицата, които са сключили
граждански брак. Партньорите, независимо от начина, по който са избрали да
живеят заедно, основават взаимоотношенията си на взаимна грижа, уважение,
помощ, подкрепа, обща грижа за домакинството, за децата, морална и
материална подкрепа, както и допринасяне за благото на общото домакинство.
Въпреки това, в нашето законодателство не е предвидено субсидирано
прилагане на разпоредбите на Семейния кодекс относно имуществените
отношения между лицата във фактическо съжителство. Придобитото по време
на него имущество от един от партньорите не става съпружеска имуществена
общност, нито би могло да се приеме, че поражда обикновена съсобственост,
доколкото съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, изрично предвидени в закона.
В случая обаче, въпреки личните отношения между ищеца и ответника,
е установено, че ищецът Т. е упражнявала съвместно с ответника Р.
фактическа власт върху дворното място и изградената върху него жилищна
сграда като владението им е било предадено от собственика на имота през
1995г. Към този момент, нито ищецът, нито ответникът не са разполагали с
титул за собственост. Изначално ищецът Т. е започнала да упражнява
фактическа власт върху посочените имоти като владелец, заедно с ответника.
С оглед горното съдът намира, че е налице съвладение, разновидност на
владението като фактическата власт, което е упражнявано от ищеца и от
ответника от 1995г., като са държали дворното място и изградената в него
еднофамилна жилищна сграда като своя и за всеки един от тях владението е
имало самостоятелно действие. А доколкото не е установено друго, то следва,
че частите им се считат за равни до доказване на противното.
Относно твърденията, че към този момент ищецът Т. е имала качеството
на държател, следва да бъде посочено, че доброволното и временно допускане
от страна на собственика на други лица в имота, основано на изградена между
тях емоционална връзка, уважение, разбирателство, са третират в теорията и
практиката като „търпими действия“. Същите представляват незначително
безпокойство, не произтичат от договор, могат да бъдат преустановени
едностранно от собственика, но не представляват владение или държане. За да
се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един
чужд имот, е между тия, които са само търпими, трябва е да се има предвид,
както волята на лицето, което упражнява действието, така и волята на
собственика, върху имота на когото се извършва то.
От целокупния анализ на събрания доказателствен материал обаче за
въведения от ищеца период се установява, че същата е завладяла имота заедно
с ответника и са своили същия с ясно съзнание, че имотът е тяхна обща
собственост. Установи се, че фактическата власт на дворното място и
едноетажната фамилна сграда им е предадено със знанието и съгласието на
собственика. Анализът на свидетелските показания еднопосочно установява
наличието на вложени от нея средства за закупуването, за поддържането, за
ремонтирането на жилището. За положения от нея грижи за създаване на уют,
грижа за общото им с ответника дете, за полагането на труд за осигуряването
на материална стабилност на семейството. Извлича се още, че същата е
полагала значителен по своя обем усилия, в сравнение с тези от страна на
ответника, както и че е самият ответник е признавал, че тя има дял от
9
семейното жилище.
Относно търговския обект доказателствата също са достатъчни да се
достигне до този извод. Има данни, че ищецът Т. е работила в пункта, както и
по думите на свидетелите тя е стопанисвала същия и е събирала плодовете от
това. Отново свидетелите конкретизират, че при разговори с ответника Р. той е
бил категоричен, че магазинът е собственост на ищеца Т. и тя отговаря за него.
За магазин, представляващ сграда с идентификатор *********, с адрес: гр. В.,
ул. „Ц.Б. III“ №34, с площ от 49 кв.м. се установява, че същият не е бил част от
сключения предварителен договор, доколкото към този период, според
заключението на вещото лице по изготвената повторна техническа експертиза
е представлявало постройка, която не е имала самостоятелен характер, а е
била допълващо застрояване. От горното следва, че доколкото постройката не
е имала самостоятелен характер, то тя се придобива от приобретателя на
дворното място по приращение на основание чл.92 ЗС. До изграждането на
гаражните клетки, а след което и тяхното преустройство в търговски обект –
магазин за плодове и зеленчуци, постройката не е била самостоятелен обект
на вещни права, поради което и същата не би могло да бъде придобита на
оригинерно основание. От приобщените строителни книжа и експертни
заключения се установява, че сградата е била изградена в груб стоеж към
09.09.2010г. Видно от свидетелските показания и писмени материали може да
се изведе, че същата е била завършена и използвана като търговски обект –
пункт за залози още от 2007г., т.е. от този момент може да се приема, че тя е
отговаряла на изискванията за самостоятелен обект на вещни права и
правилно с оглед установената фактология, първоинстанционният съд е приел,
че най-ранният момент, в който ищецът Т. в установила фактическа власт е
31.08.2007г. или моментът, от който същата е започнала да стопанисва обекта.
Владението реализирано от ищеца не е било опорочено, доколкото не е
било установено по скрит начин, не се е поддържало с насилие. Владението е
било предадено от предходния собственик на имота. Установи се безспорно по
делото, че от 1995г. до предявяване на исковата молба, ищецът Т. е
упражнявала фактическа власт върху дворното място и семейната къща, а от
31.08.2007г. самостоятелно е упражнявала фактическа власт и върху
търговския обект. Установи се още, че единствено за период от един месец
през 2009г. е напуснала фамилната къща, поради настъпил конфликт с брата
на ответника. Еднопосочни са показанията на свидетелите за несъмненост на
упражняваната фактическа власт от ищеца Т., с ясно разграничение по
отношение на ½ идеална част от дворното място и изграденото върху него
сграда и по отношение на целия търговски обект. Презумпцията на чл.69 ЗС
не бе оборена от ответника.
До предявяване на исковата молба е изминал период, значително по
голям от изискуемия от закона такъв, поради което и съдът намира, че изводът
на първоинстанционния съд е правилен.
Относно възражението на въззивника за липсата на произнасяне от
страна на съда относно въведено в исковата молба придобивно основание,
следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е отчел, че
изложеното от ищеца Т., че е участвала с лични средства за закупуване на
процесните имоти не е въведено като придобивно основание, а като част от
хронологията на нейните твърдения.
10
Доколкото изводът на двете инстанции съвпада, то следва, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а право на
разноски има въззиваемата страна. В хода на въззивното производство,
въззиваемата страна е защитавана от адвокат, като е представен и договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че за оказаното процесуално
представителство, страната е заплатила в брой сумата в размер на 6000,00
лева. Отправено е своевременно възражение за прекомерност от насрещната
страна, което съдът намира за основателно. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, материалния интерес, както и обстоятелството, че пред
настоящата съдебна инстанция е проводено едно открито съдебно заседание,
то съдът намира, че справедлив размер на адвокатството възнаграждение,
който се явява и пропорционален на осъществената процесуална дейност,
възлиза в размер на 5000,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4254/26.11.2024г., поправено по реда на
чл.247 ГПК с Решение №943/17.03.2025г., постановени по г.д.№3473/2023г. по
описа на ВРС, 43 състав.
ОСЪЖДА Стефан Д. Р., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“
№34, да заплати на М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“
№34, сумата в размер на 5000,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11