Решение по дело №926/2013 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 542
Дата: 24 октомври 2013 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20134400500926
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2013 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 24.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на  двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря К.Д. и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. №926 по описа за 2013 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

                    С решение №1361/07.08.2013г. по гр.д.№3571/ 2013г. по описа на ПлРС са постановени мерки за закрила на осн. чл. 5 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:Задължен е б.К.Х. и Д.Н. В. да се въздържат от домашно насилие по отношение на И.А.Х..Отстранен е Б.К.Х. и Д.Н. В. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.П., ***, за срок от една година.Забранено е на Б.К.Х. и Д.Н. В. да приближават жилището на И.А.Х.,***, както и  местата за социални контакти и отдих на пострадалата, И.А.Х. за срок от една година.Задължени са Б.К.Х. и Д.Н. В. да посещават програми за предотвратяване на домашно насилие.Разпоредено е да се издаде заповед за наложените мерки за закрила, която на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН следва да се изпълни от полицейските органи по местоживеене ***.Разпоредено е да се връчи на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН препис от решението и заповедта на страните и РУ по настоящия адрес на ответниците и пострадалото лице.Предупредени са Б.К.Х. и Д.Н. В. на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъдат задържани незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.Осъден е Б.К.Х. на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН да заплати държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200 лева по сметка на ПлРС.Осъдена е Д.Н. В. на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН да заплати държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200 лева по сметка на ПлРС.Осъдени са на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.К.Х. и Д.Н.  В. да заплатят на И.А.Х. сумата от 300 лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

                  Постъпила е въззивна жалба от Д.Н.Г. и Б.К.Х., чрез пълномощник, срещу решение №1361/ 07.08.2013г. по гр.д.№3571/ 2013г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че решението на ПлРС е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.Първоинстанционният съд неправилно е обсъдил и приел като достоверни свидетелските показания на водените от молителката свидетели, които не са били очевидци на конфликта, ако е имало такъв.Не са взети впредвид при постановяване на решението показанията на единствената свидетелка-очевидец.Х., В., невръстното им дете и пълнолетните синове на В. живеят на квартира близо до съвместно обитаваното с молителката Х. *** лоши битови условия поради факта, че в жилището са останали техни собствени и на детето вещи.Считат, че единствената причина за молбата на Х. е отстраняването им от жилището.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени изцяло решението на ПлРС като незаконосъобразно и неправилно.Ако съдът счете, че има извършено насилие, се прави искане да се изменят мерките, посочени в решението и заповедта, като се постанови по-кратък срок или да се постанови решение, с което да бъде наложена мярка за закрила В. и Х. да се въздържат от домашно насилие по отношение на молителката Х..

                        Въззиваемата И.А.Х., редовно призована, не се явява, но е приложено писмено становище, че първоинстанционнто решение  е правилно и законосъобразно.Прави се искане и да бъдат присъдени направените разноски по делото.

          Въззивната жалба е процесуално допустима.

         Съдът намира за установено следното.

                       Установени са от първоинстанционния съд безспорните обстоятелства по делото.Въззивникът Б.Х. е син на въззиваемата И.Х..

                        Няма спор, че имотът в гр.П., ***, е съвместно обитаваното жилище от страните, което е съсобствено между въззивника, неговата сестра и въззиваемата-тяхна майка.То съставлява УПИ с площ от 1140 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда и гараж.

                        Приема се, че когато актът на домашно насилие е осъществен от лице, установило фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с когото обитават едно жилище, приложимият закон е ЗЗДН.

                        И пред настоящата инстанция е спорен въпроса упражнено ли е насилие от въззивниците спрямо въззиваемата и следва ли да се наложат ограничителни мерки и за какъв срок.

                        Приложена е по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от въззиваемата, в която е посочила, че на 29.06.2013г. около 10 часа в жилището, където живеят: гр.П., ***, въззивниците са извършили физическо насилие спрямо нея, изразяващо се в побой, в гърба, в ръцете, главата, краката, в резултат на което е получила оток.

                        От приложеното съдебно медицинско удостоверение №399/ 02.07.2013г. е видно, че е установен оток и кръвонасядане по лицето, охлузвания по десните крайници, кръвонасядане по седалището в дясно.Уврежданията са резултат на тъпа травма, може да са получени по начин и време, както е съобщено, довели са до болка и страдание.

                        За изясняване на спорните обстоятелства са събрани гласни доказателства.От показанията на свидетеля В. Х. е видно, че е общувал с въззиваемата, виждал е синините й, постоянно са в пререкания, откакто е дошла въззивнницата в къщата, като тя живее от м.09.2012г. , когато е дошла с малкото дете в къщата и са заживели заедно.Преди това не знае да е имало такива скандали.Последният случай е на 29.06.2013г.Вечерта е видял въззиваемата, имала е рани по ръцете и по колената.

                        От показанията на свидетелката К. Т. е видно, че въззивницата е живеела при въззиваемата, имали са някакви проблеми и са напуснали къщата.Заварила е въззиваемата в края на м.юни бита и окървавена.Казала е, че е пребита от сина си и снаха си.От есента на 2012г. живее въззивницата там, дотогава не са имали никакви проблеми въззивникът и въззиваемата.

                        От показанията на свидетелката Л. Й. е видно, че въззиваемата живее в лятната постройка.

                        От показанията на свидетеля Р. В., син на въззивницата, е видно, че към края на м.юни е бил там.Карали са се за къщата, която има две стаи и кухня, в която живее от 28.04. заедно с майка му, брат му, Б. и бебето, а  брат му е дошъл в края-на 30 или 31 юни.В къщата има баня, Б. я е направил.В пристройката живее въззиваемата.Сега живеят на квартира, на около 300-400 м. от дома на въззиваемата.

                        Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй като те имат непосредствени впечатления, които съответстват и на останалите  доказателства.

                        Следва да се приеме, че на 29.06.2013г. по отношение на въззиваемата е осъществен акт, който се характеризира като такъв с признаците му по чл.2 от ЗЗДН,  осъществен от лица по чл.3 от ЗЗДН.

                        Мерките, наложени от първоинстанционния съд по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН са със срок от 1 година, който  ще спомогне за преодоляване на възникналите проблеми между страните,  срок започва да тече от 07.08.2013г., с оглед на чл.15, ал.2 от ЗЗДН във вр. с чл.17, ал.3 от ЗЗДН.

                        Предвидено е кумулативно налагане и на глоба съгласно чл.5, ал.4 от ЗЗДН, която е в минимален размер, наложен от първоинстанционния съд.

                        С оглед характера, вида, интензитета и тежестта на извършеното, то правилно първоинстанционният съд е наложил посочените мерки по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗДН, които са подходящи както по вид, така и по продължителност, с изключение на последната такава, с която са задължени въззиваемите да посещават програми за предотвратяване на домашно насилие.Съдът съобрази, че по време на настоящето производство е била издадена в полза на въззиваемата заповед за незабавна защита с действие до постановяване на обжалвания в настоящето производство съдебен акт, както и останалите наложени мерки за защита и тяхната продължителност от първоинстанционния съд и счита, че те са достатъчни и не е необходимо да бъде налагана и мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.Съдът в тази насока съобрази и обстоятелството, че въззивниците са родители на дете, което е на около 2 години и 4 месеца и се нуждае от непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, с по-голям интензитет и времева продължителност.

                        Това налага да бъде отменено обжалваното решение  в тази му част и  да бъде постановено друго такова, с което да бъде оставено без уважение искането на въззиваемата за налагане на тази мярка за защита от домашно насилие.                                  

                        Следва да бъде отменено обжалваното решение и в частта му, с която са осъдени въззивниците да заплатят на въззиваемата разноски по делото в размер на 300 лева, тъй като няма данни сумата да е заплатена, а съгласно чл.78, ал.1 от ГПК само заплатеното  от страната възнаграждение за адвокат се присъжда.

                        По аналогични съображения не следва да се присъжда такова  в полза на въззиваемата и за настоящата инстанция.

                        Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение в останалата му част с оглед на гореизложеното и същото следва да бъде потвърдено в нея.

                        Следва на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН да се издаде нова заповед за защита, съобразена с настоящето решение относно наложените мерки за защита.

                        При този изход на процеса следва да бъдат осъдени въззивниците да заплатят по сметка на ПлОС държавна такса в размер по 15 лева всеки поотделно.

                         Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                       Р     Е     Ш       И      :         

                        ОТМЕНЯ  решение №1361/07.08.2013г. по гр.д.№3571/2013г. по описа на Районен съд гр.Плевен в частта му, в която  са постановени мерки за закрила на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, в частта, в която е задължен Б.К.Х.,***, и Д.Н. ***, да посещават програми за предотвратяване на домашно насилие, както и в частта му, в която са осъдени Б.К.Х.,***, и Д.Н. ***, да заплатят на И.А.Х., ЕГН-**********,***, сумата от 300 лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО НЕГО  ПОСТАНОВЯВА:

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.А.Х., ЕГН-**********,***, да бъде наложена на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН по отношение на  Б.К.Х.,***, и Д.Н. ***, мярка за защита от домашно насилие, като бъдат задължени същите да посещават специализирани програми.

                        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

                        Осъжда Б.К.Х.,***,  да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Плевен държавна такса в размер на 15 лева, и Д.Н. ***, да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Плевен държавна такса в размер на 15 лева.                       

                        Да се издаде на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН нова заповед за защита, съобразена с настоящето решение относно наложените мерки за защита, в която се отразят последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН –при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органа на прокуратурата, която да се връчи на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и пострадалото лице.                    

                        Решението е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: