№ 1688
гр. Плевен, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430105074 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба с вх. № 23852/02.09.2024 г. на „***, срещу И. С. К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 274,55 лв. за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2830/2024 г. по описа на РС Плевен.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост – ап.13, с адм. адрес: г***, както и че е
проведено Общо събрание на тази етажната собственост, въз основа на което е
упълномощен представител на етажната собственост. Именно той в качеството на
възложител сключил договор за услуга №21/01.12.2020 г. с „НМГ КОНСУЛТ“
ЕООД(предишно наименование на ищеца), който имал качество на изпълнител.
Ищецът сочи, че съгласно чл.1,ал.1 от договора, изпълнителят се задължил да
извършва услуга „професионален домоуправител“ на сграда в режим на ЕС с
идентификатор №56722.655.538.3.13 по КККР на гр. Плевен, състояща се от 17
самостоятелни обекта. В резултат на настъпили промени в наименованието на
ищцовото дружество, е подписан договор за услуга №18/06.03.2023 г. по силата на
който ищецът се задължил като изпълнител да управлява и представлява възложителя
добросъвестно и с грижа на добър стопанин в съответствие с нормативна уредба и
решения на общо събрания. Ищецът формулира довод, че на осн. чл. 7 от договора,
всеки етажен собственик е задължен да заплаща определените по договора суми, сред
които попада и ответникът, като собственик на ап. №13. Ответникът обаче не
изпълнил договорните си задължения по чл. 7 от договора за услуга, свързани с
редовно внасяне на месечните си разходи по управление и поддържане на общи части
на сградата в режим на ЕС и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, неплатените месечни вноски били общи 33, в
общ размер на 274,55 лв., формирана от следните суми: 1) 174,31 лв., - такса за услуга
професионален домоуправител за периода от 09.2021 г. до 05.2024 г.; 2) 5,83 лв.
1
припадаща се част от разходите за ел. енергия за общи части на сградата(стълбища на
вход), за периода от 09.2021 г. до 12.2024 г.; 3) 13,57 лв. представляваща припадаща се
част от разходите за ел. енергия за асансьор, за периода от 09.2021 г. до 12.2023 г.; 4)
5,80 лв. припадаща се част от разходите за извършен ремонт в процесната етажна
собственост през м.12.2021г., 01.2022 г. и 08.2022 г.; 5) 75,00 лв. натрупани и неплатени
вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за периода от 05.2022 г. до 05.2024 г. вкл.
Изискуемостта на всяка от вноските се сочи, че е настъпила на 1-во число на месеца,
следващ месеца, в който са извършени разходите. Ищецът твърди, че частта от
горепосочените суми за ел. енергия, почистване, за ремонти и др. които е заплатил, са
изискуеми на 1-во число на следващия го месец. Ищецът твърди още, че е правил
опити за доброволно уреждане на правоотношението, но ответникът отказал да
заплати претендираните суми, макар задължението му да произтичало от клаузите на
договорите за услуга и да било падежирало към датата на заявлението. Твърди се още,
че въз основа на решенията на общото събрание било възложено на „НМГ КОНСУЛТ“
ЕООД, а в последствие на „ДОМОУПРАВИТЕЛ Плевен“ ЕООД да предостави услуга
професионален домоуправител. По отношение на разпределението на разходи за фонд
„Ремонт и обновяване“ се сочи, че също е взето решение на ОС като е определено те
да се разпределят на база брой собственици на самостоятелни обекти в жилищна
сграда в размер на 3,00 лв. В заключение се сочи, че исковата молба е подадена в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания по чл. 415,ал.1 от ГПК.
Претендират се сторените разноски в заповедното и исково производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И. С. К..
В с. з. ищецът не се явява и представлява.
В с. з. ответникът не се явява и представлява.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по
отделно и в своята съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление по чл. 410 ГПК на ищеца с вх. №14369/27.05.2024 г. е
образувано ч. гр.д.№2830/2024 г. по описа на РС Плевен, по което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1629/28.05.2024 г., с която
ответникът И. С. К. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 274,55 лв. главница за
извършени месечни разходи за управление и поддържане на общите части на сградата,
в т.ч. режийни разноски, вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от
09.2021 г. до 05.2024 г.
С Разпореждане №8648/31.07.2024 г. по горепосоченото дело са дадени указания
на ищеца на осн. чл. 415, ал. 1,т. 2 ГПК, а исковата молба е подадена и са представени
доказателства на 02.09.2024 г. в първия работен ден.
От договор за възлагане на услуга №18/06.03.2023 г. се установява, че е сключен
между „Домоуправител Плевен“ ЕООД като изпълнител и ***, като възложител, с
предмет извършване на услуга домоуправител от изпълнителя на обект – ЕС г***,
състоящ се от 17 самостоятелни обекта. Договорът съгласно чл. 2 пораждал действия
от момента, в който страните постигнат споразумение по всички параметри. Съгласно
чл. 3 изпълнителят се задължава да осигури услуга – „Домоуправител“, с цел
управлението и поддръжката на ЕС, като възложителят му възлага услугата
„Домоуправител“ със следните правомощия – чл. 23, ал.1, т.1, т.5, т.6, т.7, т. 10, т.11, т.
12, чл. 23,ал.3 и ал. 4 от ЗУЕС вкл. с правото да свиква общо събрание на ЕС. В
услугата „Домоуправител“ се включвало задължение за управление на ЕС с цена на
услуга от 17,00 лв. на месец – организиране и провеждане на ОС, изготвяне на
протоколи, организиране изпълнението на решенията на ОС, на планови и аварийни
ремонти, задължително регистриране на ЕС в регистъра към общината, съхраняване на
документи. Услугата „Касиев и финансови услуги“ възложена на изпълнителя, с цена
2
34,00 лв. на месец за всяка ЕС, включва едно посещение месечно от касиер за
заплащане на всички такси за поддръжка и управление, заплащане на месечни вноски
с личен индивидуален номер в ИзиПей, отчетност в табличен вид, поставяне на
обявление на видно и общодостъпно място на входа на сградата с дата на посещение
на касиер; плащане на режийни разходи – ток, вода, асансьор, почистване, текущи
ремонти и др. Изпълнителят следвало да изпълнява тези задължения добросъвестно с
грижата на добър стопанин, като предостави на възложителя начин на заплащане на
възнаграждението и вноските за поддръжка на ЕС. По смисъла на чл. 6, ал.2 от
договора, управителят се отчита в края на мандата си с доклад пред общо събрание, а
той от своя страна представлява собствениците и ползвателите при извършване на
всички действия, във вр. с обикновеното управление на ЕС.
Съгласно чл. 6,ал.4 от горепосочения договор, управителят представлява пред
съда собствениците, в ЕС по искове, предявени срещу тях във връзка с общите части.
Съгласно чл. 7 възложителят се задължава да заплаща на Изпълнителя определените
по договора суми. С клаузата на чл. 9,ал.1 от договора възложителят е поел
задължение предварително да осигури необходимите средства на изпълнителя за
предоставяне на съответната услуга, чрез заплащането на съответните гласувани такси
от ОС на ЕС. На осн. чл. 11,ал.1 договорът е сключен за срок от 2 години, считано от
датата на подписването му до 01.04.2023 г., а след изтичането му, при липса на
възражения, срокът се продължава след сключване на Анекс.
Видно от схема №15-798718-17.05.2015 г. на АГКК е, че адрес на обект: *** с
идентификатор №56722.662.538.3, по данни от КРНИ е собственост на И. С. К..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с
придадената им по закон доказателствена стойност и същите са неоспорени. Съдът е
взел предвид представения от ищеца договор за възлагане на услуга и материалите по
ч.гр.д.№2830/24 г. по описа на РС Плевен. Съдът обаче не е взел предвид разпечатка „
PM-PRO-Домоуправител ПЛЕВЕН“ ЕООД, приложена към имейл, доколкото същата
не съдържа подпис на своя автор и не отговаря на изискванията на ЗСч.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е допустим положителен установителен иск с правно основание чл.
422,ал.1 ГПК вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД, тъй като е предявен от процесуално легитимирана
страна срещу физическо лице, което е процесуално легитимирано, същото е
правоспособно и дееспособно. Процесуалната легитимация на страните следва не от
обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното
твърдение на ищеца относно спорното право, както същото е индивидуализирано от
основанието и петитума на исковата молба. Без значение е какво е действителното
правно положение, което в деня на предявяване на иска е неизвестно и едва съдебното
решение ще каже дали то съвпада с правното твърдение на ищеца. Процесуалната
легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната - неговата
основателност. Ако ищцовата страна цели да обоснове изгодна за нея процесуална
легитимация чрез неистинско твърдение, гаранция срещу това е заплахата, че искът,
основан на такова твърдение ще бъде отхвърлен като неоснователен / Решение № 401
от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1494/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 61 от
13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2013 г., IV г. о., ГК/. В случая твърденията на
ищеца в исковата молба ясно очертават спорното субективно право между страните,
което според ищеца възникна от договор за услуга „Домоуправител“, в който с
клаузата на чл. 7 е уговорено парично задължение на всеки етажен собственик да
заплаща уговорените по договора суми, сред които попада и ответникът, като
3
собственик на ап. №13.
Основателността на иска по чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД е предоставен от наличието на
следните кумулативно елементи, подлежащи на доказване от ищеца: сключен между
праводателя на ищеца и ответника договор за услуга №21/01.12.2020г. с предмет
услуга „Домоуправител“, настъпило правоприемство между праводателя „НМГ
КОНСУЛТ“ ЕООД и Домоуправител Плевен ЕООД ; изискуемост на вземанията по
него и размер на същите; сключен между страните по делото действителен двустранен
договор №18/06.03.2023 г. с предмет услуга „Домоуправител“ и задължение на
ответника да заплати уговорените по договора суми; точно изпълнение на
задълженията на кредитора – ищец по делото; изискуемост на претендираните
вземания и техния размер.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск по чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр. чл. 422,ал.1 ГПК е неоснователен, тъй като не е налице
нито една от кумулативните предпоставки на иска. На първо място от събрания по
делото доказателствен материал не се установява действително договорно
правоотношения между „НМГ КОНСУЛТ“ ЕООД и ответника И. С. К., с предмет
услуга „Домоуправител“ и задължения на ответницата да плати уговорените по
договора суми. Не се установява и настъпило правоприемство между двете дружества
- „НМГ КОНСУЛТ“ ЕООД и „Домоуправител Плевен“ ЕООД, по което
претендираното субективно право срещу ответника за част от исковия период да е
преминало в патримониума на ищцовото дружество. Исковата претенция обхваща
период от време и по втория договор за услуга№18/06.03.2023 г., сключен с ищцовото
дружество. Съгласно чл. 20а и чл. 21 от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,
които са го сключили, т.е. пораждат действие само между страните, а спрямо трети
лица – в предвидените от закона случай. В ЗУЕС или друг нормативен акт не е
предвидено договорът да поражда последици за трети лица- етажните собственици. В
унисон с ЗУЕС и чл. 21 ЗЗД приложения по делото договор за услуга№18/06.03.2023 г.
поражда договорно правоотношение, респ. правни последици само между страните,
които са го сключили – Етажна собственост, представлявано от управител, в качество
на възложител, и ищцовото дружество в качеството на изпълнител. Клаузите на
договора, очертаващи неговия основен предмет, са ясни и недвусмислени, тъй като
изрично с чл. 7 и чл.9,ал.1 от договора, на който се позовава ищеца, е регламентирано
възложителят да заплаща на изпълнителя определените по договора суми, при
допълнително задължение предварително да осигури необходимите средства на
изпълнителя за предоставяне на съответната услуга, чрез заплащането на съответните
гласувани такси от ОС на ЕС. Волята на страните е очевидна и от клаузата на чл. 6,ал.4
която възпроизвежда специалните норми на ЗУЕС, т.е. че отговорността за
неизпълнение на задълженията по договора се носи от Етажната собственост, а не
отделните етажни собственици. В случая искът е предявен срещу етажен собственик, а
не срещу Етажната собственост. След като ищецът не е провел пълно и главно
доказване на факта, че по смисъла на чл. 21, ал.1 ЗЗД страните по делото да са
обвързани от посочените договори за услуга, разглеждането на следващите
предпоставки на иска е безпредметно, а предявения положителен установителен иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Домоуправител Плевен“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, срещу И. С. К., ЕГН
4
**********, с адрес: г***, положителен установителен иск с правно осн. чл. 422,ал.1
ГПК вр. чл. 79,ал.1, пр.1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между
страните че ответникът дължи на ищеца сумата от 274,55 лв. за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2830/2024 г. по описа на РС Плевен.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5