РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. К., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20255100500149 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 155/07.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1351/2024 г. по
описа на РС - К., са отхвърлени предявените от предявените субективно
пасивно съединени искове, с правно основание чл.108 от ЗС, на М. А. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., „Ю.Л.“ № *против съпрузите С. Д. А., ЕГН
********** и Д. М. Й., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. К., ул.
„Р.“ №**, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът, на основание приращение по чл. 92 ЗС, е собственик на ½ ( една
втора ) идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 40909.105.25.1 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-
18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, със застроена площ 25 /двадесет и пет/ кв.м -
по скица и с площ 24 /двадесет и четири/ кв.м - по техническо описание,
състояща се от една стая и баня-тоалетна на всеки етаж и на ½ (една втора)
идеална част едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
40909.105.25.3 о КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г.
на ИД на АК , със застроена площ 65.36 /шестдесет и пет цяло и тридесет и
1
шест стотни/ кв.м, и със застроена площ 19 /деветнадесет/ кв.м - по
кадастрална скица, състояща се от четири жилищни помещения, двете
построени в поземлен имот с идентификатор 40909.105.25, при граници
имоти: 40909.105.22,40909.105.26, 40909.105.27, 40909.105.24, както и за
осъждането на ответниците да предат на ищеца владението на гореописания
имот. Със същото решение М. А. В. е осъден да заплати на С. Д. А. и Д. М. Й.
сумата от 2000 лева – разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. А.
В., представляван от процесуалния му представител - адв. И. Т., който го
обжалва като като като неправилно поради нарушение на материалния закон,
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че от събраните по делото
доказателства било установено, че въззивникът се легитимира като
собственик на поддържаното придобивно основание по чл.92 от ЗС, в
качеството му на собственик на 1/2 идеална част от земята, върху която тези
сгради са построени. Първоинстанционният съд неправилно приел, че след
като ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота, това само по
себе си обосновава извод, че процесиите идеални части са придобити от тях с
изтичането на десетгодишна давност на основание чл.79, ал.1 от ЗС през 2012
г. По делото не се установило ответниците да се придобили по давност целите
имоти, предмет на делото. Не била изследвана промяната в намерението на
ответниците (като съсобственици) да държат вещта като своя и не било
установено ответниците да са демонстрирали с някакви действия, че започват
да владеят имотите за себе си, т.е. да присвояват идеалните части на
въззивника. Дори и да се приеме, че ответниците са владели имотите със
съзнание за своене, не било установено да са довели това намерение до
знанието на останалите собственици. Не били събрани доказателства, че
ответниците са извършили акт, с който недвусмислено да отрекат правото на
въззивника да владее процесния имот. Такива действия не били извършени
срещу него и не били довеждани до знанието му. Разпитаните по делото
свидетели сочели, че не познават въззивника и, че същият не е идвал в имота,
от което следвало, че същият не е бил гонен от имота, както и че ответниците
не са му заявили че считат имота за техен. Неправилни били изводите на
първоинстанционния съд по отношение на извършената т.нар. неформална
покупко-продажба през 1989 г. Сочи, че от 1979 г. до 2013 г. собственик на
2
имота е бил А.А.М., поради което към момента на твърдяната продажба
собственик на имота не е бил А.М.. От представеният по делото нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 2021 г., било видно, че братът на
въззивника - А.А.М., дарил през 2021 г. на ответницата С. Д. А.
притежаваната от него по наследство от баща му А.Е.М. 1/2 от имота.
Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила се
обосновават с това, че съдът не е обсъдил представените по делото
доказателства, свидетелските показания и изложените доводи. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира
разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемите С. Д. А. и Д. М. Й., представлявани от процесуалния си
представител адв. С. М., са представили отговор на основание чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорват въззивната жалба, като неоснователна. В отговора се
излагат съображения, че през 1989 г. въззиваемите закупили от бащата на
ищеца - А.М., процесния недвижим имот за сумата от 3000 лева, като от 2002
г. цялото семейство на въззиваемите живеели и стопанисвали процесния имот.
Сочи се, че А.М. заминал за Република Турция и не се върнал да прехвърли
имота в предвидената от закона форма. През 2002 г. въззиваемите направили
ремонт на покрива, като сменили всички керемиди. Направили основен
ремонт на къщата, заменили с нови врати и прозорци старите и заплатили
сумата от 9 000 лева. През 2018 г. до тухла изкъртили мазилката от стените,
сменили са цялата ел. инсталация и ВиК, като на наново била направена
мазилка за сумата от 8 000 лв. Твърди, че от началото на 2002 г. владеели
имота необезпокоявано и непрекъснато и придобили същия до настоящия
момент. Моли съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски. В
съдебно заседание въззиваемите, чрез адв. С. М., представят писмена молба, с
която поддържат становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
3
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.108 от ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на 1/2 идеална част
от процесните имоти на основание наследство от неговия баща и на основание
чл.92 от ЗС по приращение. Твърди също, че ответницата С. Д. през 2016 г. се
снабдила с нотариален акт за собственост на процесните имоти по давност, а
ответникът Д. М. Й. бил неин съпруг.
Ответниците сочат в отговора на исковата молба, че през 1989 г.
закупили имотите от бащата на ищеца за сумата от 3000 лв. и от 2002 г.
живеели и стопанисвали имота като правили ремонт на покрива, вратите за
сумата от 9000 лв. През 2018 г. сменили електро и В и К инсталацията за
сумата от 8000 лв. Сочат, че са придобили процесните имоти по давност.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 228/10.12.1979 г., том
I, дело № 589/1979 г. по описа на Нотариуса при РС – К., А.Е. В., действащ със
съгласието на съпругата си, изразено в нотариално заверена декларация, дарил
на сина си В. А. В., следния недвижим имот: дворно място от 230 кв.м., със
застроената в него жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и кухня,
съставляващи имот планоснимачен № 1704 по плана на гр.К., при граници:
улица, М.О. – починал и Ю.А. – починал.
От представеното като доказателство по делото удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх. №*15/07.09.2021 г., изд. от
Община К., се установява, че имената А.Е.М. и А.В.Е., са имена на едно и
също лице.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 51/11.11.2013 г., том 6,
рег. № 19201, дело № 1011/2013 г. на Нотариус К.Д., с район на действие РС -
К., вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара, А.Д. (с имена в
България А.А.М.), чрез пълномощника си А.Е.М., дарил на баща си А.Е.М.,
следния свой собствен недвижим имот, представляващ: поземлен имот с
идентификатор 40909.105.25 по КККР на гр.К., с адрес на поземления имот:
гр.К., ул.“Р.“, с площ 230 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с номер по предходен план: пл.сн. № 1704, ведно с построената
в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 40909.105.25.2, със
застроена площ 24 кв.м., състояща се от две стаи салон и кухня, при граници
4
на имота: ПИ 40909.105.22, ПИ 40909.105.26, ПИ 40909.105.27 и ПИ
40909.105.24.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №
1237/01.09.2021 г., изд. от Община К., А.Е.М. е починал на 26.07.2019 г., като
негови наследници са М. А. В. – син и А.А.М. – син.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № 42/21.09.2016 г., том 6, рег. № 19713, дело № 1006/2016
г. на Нотариус К.Д., с район на действие РС - К., вписан под № 020 в регистъра
на Нотариалната камара, С. Д. А. е била призната са собственик по давностно
владение на следния недвижим имот: двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 40909.105.25.1, със застроена площ 25 кв.м. по скица
и с площ 24 кв.м. по техническо описание, състояща се от една стая и баня-
тоалетна на всеки етаж и едноетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 40909.105.25.3, със застроена площ 65.36 кв.м. и със застроена
площ 19 кв.м. по кадастрална скица, състояща се от четири жилищни
помещения и двете построени в поземлен имот с идентификатор 40909.105.25
по КККР на гр.К., с адрес на поземления имот: гр.К., ул.“Р.“ №**, целият с
площ 242 кв.м., при граници на имота: север - ПИ 40909.105.24, запад - ПИ
40909.105.22, юг - ПИ 40909.105.26 и изток ПИ 40909.105.27.
Видно от представената като доказателство по делото скица на поземлен
имот № 15-964812-01.09.2021 г. на СГКК – гр.К., в поземлен имот с
идентификатор 40909.105.25 попадат: сграда с идентификатор 40909.105.25.1,
със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда;
сграда с идентификатор 40909.105.25.2, със застроена площ 24 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: жилищна сграда и сграда с идентификатор
40909.105.25.3, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
друг вид сграда за обитаване.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 142/19.10.2021 г., том
3, рег. № 12744, дело № 527/2021 г. на Нотариус Л.Т., с район на действие РС -
К., вписан под № 774 в регистъра на Нотариалната камара, А.А.М. дарил на С.
Д. А. ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.105.25 по
КККР на гр.К., с адрес на поземления имот: гр.К., ул.“Р.“ №**, с площ 242
кв.м., с номер по предходен план: пл.сн. № 1704, ведно с построената в него
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 40909.105.25.2, със застроена
5
площ 24 кв.м., състояща се от две стаи салон и кухня, при граници на имота:
ПИ 40909.105.22, ПИ 40909.105.26, ПИ 40909.105.27 и ПИ 40909.105.24.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.С.Д. и Н.Ю.Ф., се
установява, че през 1989 г. въззиваемите закупили къщата от А.М. за 3000 лв.,
който след това заминал за Р Турция и не се върнал. Свидетелките сочат, че
присъствали, когато С. и Д. давали парите на А.М.. Сочат също, че през 2002 г.
се нанесли да живеят в къщата, като направили основен ремонт – оправили
вратите и покрива, направили вътрешна тоалетна. Всички съседи знаеели, че
къщата е на Д. и С., като през годините никой не се опитвал да ги изгони от
къщата.
При така установените данни следва извода, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, а решението на първоинстанционния съд е
правилно.
Установява се от събраните по делото доказателства, че въззиваемите са
придобили процесните имоти на основание изтекла придобивна давност. Така,
от показанията на разпитаните по делото свидетели С.С.Д. и Н.Ю.Ф., се
установява, че през 1989 г. въззиваемите закупили къщата от А.М. за 3000 лв.,
който след това заминал за Р Турция и не се върнал. Свидетелките сочат, че са
присъствали, когато С. и Д. давали парите на А.М.. Сочат също, че през 2002 г.
се нанесли да живеят в къщата, като направили основен ремонт – оправили
вратите и покрива, направили вътрешна тоалетна. Всички съседи знаели, че
къщата е на Д. и С., като през годините никой не се опитвал да ги изгони от
къщата. От анализа на тези показания следва извода, че въззиваемите са
установили трайна фактическа власт върху процесните имоти с намерение за
своене, като са получили владението от А.М. посредством заплащане на
сумата от 3000 лв. В последствие след 2002 г. са демонстрирали своето
владение чрез изрвършване на основен ремонт на процесните имоти, който
недвусмислено показва собственическо намерение. Поради това за периода от
2002 г. до 2012 г. въззиваемите са придобили процесните имоти по давност, за
което е бил съставен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № 42/21.09.2016 г., том 6, рег. № 19713, дело
№ 1006/2016 г. на Нотариус К.Д.. Доказателствената тежест на този
нотариален акт не оборена от въззивника, респ. по делото не са събрани
доказателства в противна насока. Ето защо, въззивникът не би могъл да
6
придобие ½ идеална част процесните сгради по наследство от своя баща и
приращение, тъй като за времето от 2002 г. до 2012 г. въззиваемите са
придобили по давност имотите, което правно основание изключва
приращението.
Неоснователни са твърденията, изложени във въззивната жалба, че за
периода от 1973 г. до 2013 г. собственик на процесните имоти е бил синът на
А.Е.М. – А.А.М., поради което А.М. не е могъл да „продаде“ имотите, респ. да
предаде своето владение върху тях. Това е така, защото с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 228/10.12.1979 г., том I, дело № 589/1979 г. по
описа на Нотариуса при РС – К., А.Е. В. (А.Е.М.) не се е разпоредил с
процесните жилищни имоти с идентификатори 40909.105.25.1 и
40909.105.25.3, а с поземлен имот с идентификатор и 40909.105.25 и
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 40909.105.25.2, която сграда е
съвсем различна от процесните по площ, етажност и жилищни помещения.
Неоснователен е и доводът, че с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 142/19.10.2021 г., том 3, рег. № 12744, дело № 527/2021 г. на Нотариус
Л.Т., с район на действие РС - К., вписан под № 774 в регистъра на
Нотариалната камара, А.А.М. дарил на С. Д. А. ½ идеална част от процесните
имоти. Напротив, А.А.М. не е дарил идеални части процесните жилищни
имоти с идентификатори 40909.105.25.1 и 40909.105.25.3, а се е разпоредил с
поземлен имот с идентификатор и 40909.105.25 и едноетажна жилищна сграда
с идентификатор 40909.105.25.2, която сграда, както бе посочено и по-горе, е
съвсем различна от процесните по площ, етажност и жилищни помещения.
С оглед изложеното, решението на първоинстанционният съд като краен
резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход
на делото на въззиваемата С. Д. А. се следват разноски за въззивна инстанция
в размер на 2400 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, за
което е представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/07.04.2025 г. по гр.д. № 1351 по описа
7
за 2024 г. на РС – К..
ОСЪЖДА М. А. В., с адрес гр. К., „Ю.Л.“ № *, с ЕГН **********, да
заплати на С. Д. А., с постоянен адрес гр. К., ул. „Р.“ №**, с ЕГН **********,
разноски за въззивна инстанция в размер на 2400 лв. с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8