Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 10,01,2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на осми
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Г., като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 1505 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.И.С.
срещу И.Г. Г. - К. искове с пр.кв. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД, с който се претендира да бъде установено задължението на
ответника за следните суми: 32
643,05лв.-главница по споразумение с peг. № 4617/21,08,2009год.
на нотариус с per. № 262 на НК, ведно със законна лихва от 10,12,2015год. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 50 932,95лв.–договорна
лихва върху главницата за периода 01,10,2009год.-10,12,2015год.; 32643,05лв. - главница по споразумение с
peг. № 4616/21,08,2009год.
на нотариус с per. № 262 на НК, ведно със законна лихва от 10,12,2015год. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 49 561,94лв. -
договорна лихва върху главницата за периода 01,12,2009год. - 10,12,2015год.; 32 643,05лв. -
главница по споразумение с peг. № 4615/21,08,2009год. на нотариус с per. № 262 на НК,
ведно със законна лихва от 10,12,2015год. до окончателното изплащане на
вземането и сума в размер на 48
876,44лв.-договорна лихва върху главницата за периода
01,01,2010год. - 10,12,2015год.; 32 643,05лв. – главница по споразумение
с peг. № 4614/21,08,2009год.
на нотариус с per. № 262 на НК, ведно със законна лихва от 10,12,2015год. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 48 190,93лв. –
договорна лихва върху главницата за периода 01,02,2010год. - 10,12,2015год.; 32643,05лв. главница
по споразумение с peг. № 4613/21,08,2009год. на нотариус с per. № 262 на НК, ведно със законна лихва от 10,12,2015год. до окончателното
изплащане на вземането и сума в размер на 47 505,43лв. - договорна лихва върху главницата за периода 01,03,2010год. -
10,12,2015год., установени със заповед за изпълнение ч.гр.д. № 76615/2015год.
по описа на СРС, 61-ви състав.
Поддържа, че през месец август
2009год. между ищцата и И. Г.- К. са сключени пет споразумения с нотариално
заверени подписи, с които ответницата е признала свои неизпълнени парични
задължения към ищцата за предоставена правна помощ и са уговорени срокове за
плащане, в периода от 30,09,2009год. до 28,02,2010год. Твърди се във всяко от
споразуменията да е уговорено плащане на лихва за забава в размер на 0,07%
върху неплатената сума за всеки ден забава след датата на падежа. Излагат се
доводи, че ответницата не е заплатила сумите в уговорените срокове, поради
което дължи договорна лихва върху главниците по споразуменията в размери,
посочени в исковата молба.
Подадено е заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл. ГПК за процесните суми, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 76615/2015год. по описа на СРС, 61-ви
състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
22,01,2016год. и е допуснато незабавно изпълнение. Депозирано е възражение по
чл.414 от ГПК - обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-И.Г. Г. в указания
законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за
вземанията за главници и възражения за частично погасяване по давност на
претендираните лихви. Поддържа действително да е подписано споразумение за
плащане на сумата от 20,08,2009год. в размер на 32 643,05лв. и с падеж
30,09,2009год. Твърди, че при подписването на споразумения от 21,08,2009год. е
считала да е подписала идентични екземпляри от споразумение от 20,08,2009год.,
а не отделни споразумения. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 181135,02лв., представляваща
вземане на И. Г. към адв. С., възникнало
в периода от 24,06,2015год. до 13,10,2015год. във връзка с получени суми по
изпълнително дело №373/2014год. и №415/2014год. по описа на ЧСИ И.Ч., получени
по партида на ответника по банкова сметка, ***. чл. 39 ЗАдв. от адв.С.. Твърди първоначално да е дадено съгласие за превод
на паричните суми за погасяване на задължения
към адв.С. и Л.К.ЕООД / молба от 17,10,2018год.-стр.41 от делото/, но същото
впоследствие е било оттеглено, поради което неоснователно сумата е задържана от
ищцата. Оспорва от ищцата да е извършена
правна консултация и съдействие, за които да е договорено възнаграждение в
размер от 163215,25лв., което от своя страна многократно надвишава размера на
адв. възнаграждение по реда на НМРАВ, включително при приложение на §2 от НМРАВ
/становище от 12,02,2018год., стр.283 от делото/.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна. Не претендира разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено Споразумение
от 20,08,2009 г., с нотариална заверка на подписите, с рег. № 4617/21,08,2009
г. на В.А.– нотариус /л.5/, сключено между ищцата и ответницата. В него е
посочено, че ищцата адв. И.С. е предоставяла правни услуги, за които страните
са уговорили заплащането на възнаграждение, което все още не е заплатено.
Уговорено е удължаване на срока за изпълнение на задължението, като ответницата
се задължила да изплати лично или чрез трето лице сума, в размер на 32643,05
лв. без ДДС в срок до 30,09,2009 г. С т.3 от споразумението е уговорена лихва
за забава в размер на 0,07 % върху забавената част от вземането за всеки ден
забава.
Представени са и 4 на брой
споразумения от 21,08,2009 г., с рег. №№ 4613-4616/21,08,2009 г. на В.А.–
нотариус, с район на действие СРС, рег. № 262 на НК /л. 6-9/, сключени между
ищцата и ответницата. Тези споразумения имат идентично съдържание със
споразумението от 20,08,2009 г., рег. № 4617/21,08,2009 г. В споразумение, рег.
№ 4616 е уговорено заплащането на сума в размер на 32643,05 лв. без ДДС, в срок
до 30,11,2009 г. В споразумение, рег. № 4615/21,08,2009 г. е уговорено
заплащането на сума в размер на 32643,05 лв. без ДДС, в срок до 31,12,2009 г. В
споразумение, рег. № 4614/21,08,2009 г. е уговорено заплащането на сума в
размер на 32643,05 лв. без ДДС, в срок до 31,01,2010 г. В споразумение, рег. №
4613/21,08,2009 г. е уговорено заплащането на сума в размер на 32643,05 лв. без
ДДС в срок до 28,02,2010г. Във всички споразумения е уговорена и лихва за
забава в размер на 0,07 % върху забавената част от вземането за всеки ден
забава.
По делото е представен договор от
14,08,2012г. /л.55/, сключен между ищцата И.С. и ответницата И.Г. Г. – К.,
действаща лично и като законен представител на „С.Б.за Р. – Банкя“ АД и „С.Б.за
Р. – С.Б.“ АД. С него И. Г. е признала по основание и размер задълженията за
плащане към адв.С. и Л.К.ЕООД. По отношение на
задълженията на И. Г. към адв.С. в чл.2 от договора е посочено признание
за получаване на правни услуги от ищцата както и дължимо възнаграждение за
същите, както следва:
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4617/21,08,2009 г. сума в размер на 32643,05 лв. без ДДС, ведно с лихва за
забава в размер на 0,07 % от датата на падежа 01.10.2009 г.;
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4616/21,08,2009 г. сума в размер на 32643,05 лв. без ДДС, ведно с лихва за
забава в размер на 0,07 % от датата на падежа 01.12.2009 г.;
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4615/21,08,2009 г. сума в размер на 32643,05 лв. без ДДС, ведно с лихва за
забава в размер на 0,07 % от датата на падежа 01.01.2010 г.;
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4614/21,08,2009 г. сума в размер на 32643,05 лв. без ДДС, ведно с лихва за
забава в размер на 0,07 % от датата на падежа 01.02.2010г.;
-по споразумение от 21,09,2009 г., рег. №
4613/21,08,2009 г. сума в размер на 32643,05 лв. без ДДС, ведно с лихва за
забава в размер на 0,07 % от датата на падежа 01.10.2009 г.
С чл.1, ал.3 от договора страните са се съгласили за погасяване на задълженията да се ползват сумите събрани от Е.П.С.към И. Г., Д.Я.и М.Я.за задължения присъдени с решение №6460/01,12,2011год. на СГС, по
гр.д.№4732/2008год. и решение
№842/30,05,2012год. на САС по гр.д.№355/2012год. И. Г. е поела
задължение да осигури необходимото
съгласие за това на Д. и М.К..
Уговорен е падеж на задължението -31,12,2013год. С
чл.2, ал.2 от договора е посочено адв.С.
да е поела задължение за процесуално представителство на ответницата и Д.Я.и М.Я., включително в изпълнителното производство за събиране
на дължимите суми.
С молба от 29,01,2018год. /стр.68/ ищцата е посочила дължимото възнаграждение по
процесните споразумения в общ размер от 163215,25лв. да е дължимо за посочените в т.1 до т.5 правни услуги:
преговори за закупуване на недвижим имот,
проучване на книжа, осъществяване на процесуално представителство и правни
консултации по изп.д.№0620/2009год. на
ЧСИ М.Бъзински., сключване на споразумение с Райфайзен банк, провеждане на договори и
представителство, провеждане на производство по чл.73, ал.2 от СК и съдействие
при покупко-продажба на имот в гр.Варна, консултации във връзка с притежавани
от ответницата дялове и акции в търговски дружества, споразумение със ЗД“Б.И.“АД,
производство по оспорване на произход на един от наследниците на Я. К. и др.
По делото са представени проекти на
предварителен договор и допълнително споразумение към него /л.79-85/, с
посочени страни Е.П.С.като продавач и Д.Я.К., И.Г. Г. - К. и М.Я.К. като
купувачи за продажбата на имот в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „********.
Представени са извлечения от електронна кореспонденция между адв. М.П.,
представяща се като част от екипа на адвокатска къща „С. и си-е“, адвокат
Радослав Нанев и други лица, във връзка сключването на договор за бъдещата
продажба на горепосочения имот. Представен е и подписан предварителен договор
за покупко–продажба между тези страни /л. 95/., искова молба вх. №
30687/11,11,2008 г. /л. 99/, подадена от нея, в качеството ѝ на
пълномощник Д.Я.К., И.Г. Г. - К. и М.Я.К. срещу Е.П.С., за осъждане на
последния да заплати част уговорен задатък, както и пълномощно за извършване на
това действие от ищцата /л. 101/.
Представени са редица пълномощни от
ответницата към ищцата И.С., договори за правна помощ, както и съдебни книжа
във връзка с осъществяване от страна на ищцата на процесуално представителство на
ответницата по различни съдебни производства, както и фактури, издадени от
ищцата на ответницата, за месечни абонаменти такси за периода от м. Март до м.
Октомври 2015 г. вкл.
От страна на ищцата са представени и
множество други извлечения от кореспонденция и проекти на документи, изготвяни от
адвокат М.П., представяща се като част от екипа на адвокатска къща „С. и си-е“,
във връзка с правни казуси на ответницата.
По делото са представени фактури,
издадени от „Л.К.“ ЕООД на „Д.М.“ ЕООД за предоставени консултантски услуги.
Представени са сключени между „Д.М.“ ЕООД и ищцата И.С., както и други адвокати
договори за предоставени правни услуги и процесуално представителство по
граждански и административни производства, както и съдебни книжа във връзка с
тях.
С
решение от 01,12,2011 г. по гр.д. № 4732/2018 г. по описа на СГС, I-6 с-в. /л. 64/, Е.П.С.е осъден да заплати на И.Г.
Г. – К. сумата от 25000,00евро, ведно със законната лихва считано от 11,11,2008
г. до окончателното изплащане на вземането, както и на Д.Я.К. и М.Я.К. суми от
по 12500,00евро на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от
11,11,2008 г. до окончателното изплащане на вземанията. Решението е потвърдено
с Решение № 842 от 30,05,2012 г. по гр. д. № 355/2012 г. по описа на САС, 7-ми
с-в. /л. 62/.
С молба на И.Г. Г. – К., Д.Я.К. и М.Я.К.,
вх. № 3205/04,04,2013 г. и въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 355/2012
г. по описа на САС, 7-ми с-в. е образувано и.д. № 202/2013 г. по описа на ЧСИ И.К.,
район на действие СГС, рег. № 839 на КЧСИ, действията по които са продължени по
и.д. № 373/2014 г. на ЧСИ И.Ч., район на действие СГС, рег. № 783 на КЧСИ. С
молба на горепосочените лица, вх. № 5034/06,08,2014 г., въз основа на
изпълнителен лист по гр. д. № 355/2012
г. по описа на САС, 7-ми с-в.е образувано и.д. № 415/2014 г. по описа на ЧСИ И.Ч.,
район на действие СГС, рег. № 783 на КЧСИ.
С протоколно определение от 30,04,2018 г. е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумите по
изпълнителни дела № 373/2014 и № 415/2014 по описа на ЧСИ И.Ч. са преведени по
сметка, с IBAN: ***, открита
на основание чл. 39 от ЗА, с титуляр ищцата И.С., за което ответницата И. Г. - К. е дала изрично съгласие, включително с посочено
основание за превод на сумите: погасяване на задължения на И. Г. и
представляваното от нея дружество „Д.М.“ ЕООД към ищцата И.С. и „Л.К.“ ЕООД.
Прието е за безспорно също така, че сумите постъпили по и.д. №373/2014год. и
415/2014год. за И. Г. – К., Д. К. и М.К. са постъпили по посочената банкова
сметка.
***.№1636/17,03,2017год. по изп.д. №373 са постъпили суми
от длъжника Е.П.С.в общ размер 179093,02лв. в периода от 24,06,2015год. до
13,10,2015год. като плащанията са извършени извън изпълнителното дело като
същото поради плащане изцяло към 26,05,2016год. е прекратено.
От удостоверение изх.№1637/17,03,2017год. е видно, че изп.д.№415/2014год. е прекратено поради пълно изплащане на дълга
към 24,06,2015год. като сума в размер на 10497,52лв. е платена извън изпълнителното дело.
Не е спорно между страните и видно от писмо без дата /л.
46/, адресирано до адв.И.С., И. Г. – К. е дала съгласието си сумите, получени
по нейната партида по сметка, с IBAN: ***,
да бъдат погасявани задълженията ѝ в
лично качество и задълженията на представляваното от нея дружество „Д.М.“ ЕООД
към ищцата и към „Л.К.“ ЕООД в ред и размер по преценка на ищцата.
С нотариална покана, рег. № 11414 от 29.10.2015г.
на М.К.– нотариус, с район на действие СРС, рег. № 200 на НК /л. 31/,
ответницата е оттеглила съгласието си, дадено с горепосоченото писмо, тъй като
задълженията са погасени по давност. Поканата е получена лично от ищцата на
02.11.2015 г.
С пълномощно без посочена дата /л. 633/, Д.Я.К. и М.Я.К.
са упълномощили ответницата И. Г. – К. да ги представлява по и.д. 202/2013 г.
по описа на ЧСИ И. И. М. – К., рег. № 839 на КЧСИ, с оглед събирането на всички
вземания срещу Е.П.С., както и да се разпорежда със същите по свое усмотрение.
По делото е представен договор за правна защита и
съдействие /л. 711/, сключен между И. Г. – К., Д.Я.К. и М.Я.К. от една страна и
адв.М.В.П.от друга за осъществяване на процесуално представителство по в.гр.д.
№ 355/2012 г. по описа на САС срещу възнаграждение от 7200 лв. Представени са
два броя приходни касови ордери, от които се установява, че ответницата е заплатила
на адв. П. хонорар в общ размер на 7200 лв. /л. 708 и 709/.
По делото е представено уведомление от Адв.С.
отправено до ответницата за разходване
на сумата постъпила от длъжника Е.С.като
са погасени задължения в размер на общо 191607,54лв. /стр.625 от делото/. Със
същото уведомление ответната страна е известена, че по нейна партида не са
налице средства /л.625/. Към уведомлението са представени уведомления от адв. К.М.и
адв. М.П. за цедиране на ищцата адв. И.С. вземанията им към „Д.М.“ ЕООД /л. 627
и 628/. Представено е известие за доставяне /л. 629/, с посочено съдържание
„уведомление“, като е посочено, че за получателя И. Г. – К., пратката е
получена на 28,01,2016г. от упълномощеното лице П.П..
По делото, както от ищцата, така и от ответницата
са представени договори със серийни номер А0822449 /л. 353/, 0822417 /л. 360/ сключена
от „Д.М.“ ЕООД с адв. М.П..
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно изготвено,
следва да бъде кредитирано при постановяването на съдебния акт се установява,
че по процесните споразумения от 20,08,2009г. и 21,08,2009г., договорната лихва
за забава върху претендираните главници е както следва:
-по споразумение, с рег. № 4617/21.08.2009 г., за
периода от 01,10,2009 г. до 10,12,2015 г.- в размер на 50932,95 лв.;
-по споразумение, с рег. № 4616/21.08.2009 г., за
периода от 01,12,2009 г. до 10,12,2015 г. - в размер на 49561,94 лв.;
-по споразумение, с рег. № 4615/21.08.2009 г., за
периода от 01,01,2010 г. до 10,12,2015 г. -в размер на 48876,44лв.;
-по споразумение, с рег. № 4614/21.08.2009 г., за
периода от 01,02,2010 г. до 10,12,2015 г.- в размер на 48190,93лв.;
-по споразумение, с рег. № 4613/20.08.2009 г., за
периода от 01,03,2010 г. до 10,12,2015 г. е в размер на 47505,43 лв.;
Установява
се, че по партидата на ответницата по банковата сметка са постъпили суми, в общ
размер на 191607.54лв. за сметка на Е.С.. Посочените суми са използвани за
погасяване на задължения на Д.М ЕООД и И. Г. към „Л.К.“ ЕООД и адв.И.С. с
основание посочено в т.6,1 –т.6,11 от заключението. Към дата 02,11,2015год. по
клиентската партида на И. Г. –К. салдото
е 0,00лв.
Погасени са задължения, както
следва:
Договор за абонаментно консултантско
обслужване от 21,05,2008 г., сключен между „Д.М.“ ЕООД и „Л.К.“ ЕООД и издадени
фактури въз основа на него;
Договор за правна защита и съдействие cep. А №
0926303, сключен между „Д.М.” ЕООД и ищцата;
Договор cep. А № 0822428;
Договор cep. A № 0822449;
Договор от 28.12.2009г. сключен между „Д.М.” ЕООД и
адв. И.С. за допълнително възнаграждение при постигане на резултат по искове
срещу „Д.Н.” ЕООД за връщане на движима вещ - каландър и искове за обезщетения;
Договор cep. А № 0822417, сключен между между
„Д.М.” ЕООД и адв. М. П.;
Договор cep. А № 0036977, сключен между между
„Д.М.” ЕООД и адв. М. П.;
Договор от 28.12.2009 г„ сключен между „Д.М.” ЕООД и адв.
И.С. за допълнително възнаграждение при постигане на резултат по искове срещу
„Д.Н.” ЕООД за заплащане на режийни разноски ;
Договор cep. А № 0036975, сключен между „Д.М.” ЕООД
и адв. М. П.;
Договор от 28.12.2009 г„ сключен между „Д.М.” ЕООД и адв. И.С. за
допълнително възнаграждение при постигане на резултат по гр.д. 8672/09 на СГС;
Договор от 10.08.2009 г., сключен между „Д.М.” ЕООД
и адв. И.С. за допълнително възнаграждение при постигане на резултат по искове
срещу „МАК холидей” ЕООД;
Договор от 31.10.2008 г„ сключен между „Д.М.” ЕООД
и адв. И.С. за допълнително възнаграждение при постигане на резултат по гр.д.
2867/2008 г. на СГС 1-7;
Договори за правна помощ и съдействие, сключени с
адв. К.М.за обжалване на наказателни постановления на Дирекция „Инспекция по труда” и КЗП;
Договор от 23.01.2012 г. за правна помощ и
съдействие във връзка с въззивно обжалване на Решение на СГС по гр.д. 4732/2008
г. по искове срещу Е.С.; отговор на въззивна жалба вх. № 6543/23.01.2012 г. по
гр.д. № 4732/2008 г. на СГС, Договор за правна защита и съдействие от
15.08.2012 г. във връзка с касационно обжалване на Решение на САС по гр.д.
355/2012 г. на САС по искове срещу Е.С., отговор на касационна жалба вх. № 8252/17.08.2012
г. по гр.д. № 355/2012 г. на САС, Договор за правна защита и съдействие в
изпълнително производство срещу Е.С., сключени между И. К., Д. К. и М.К. и адв.
П., молба за образуване на изпълнително дело вх. № 3205/04.04.2013 г. на ЧСИ
peг. № 839 на КЧСИ, изпълнителен лист от 12.09.2012 г. по гр.д. № 355/2012 г.
на САС, изпълнителен лист от 22.07.2014 г. по гр.д. № 4732/2008 г. на СГС;
Договор за абонаментно консултантско обслужване от
14.08.2012 г., сключен между ответницата и ищцата;
Договор от 26.05.2008 г. за резултат по в.гр.д. №
1449/2006 г. на САС по искове на АСПК, сключен между ищцата и „Д.М.“ ЕООД.
Посочените от вещото лице договори
са представени по делото и са подписани от ответницата или в лично качество,
или в качеството ѝ на органен представител на „Д.М.“ ЕООД. Към
договорите, възнаграждението, по които са поставени в зависимост от резултата
от дадено съдебно производство са представени и документи, установяващи приключване
на производството.
От
заключението на назначената по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че постъпленията по банковата сметка с титуляр И.С. са
по нареждане на различни клиенти, без да са обособени партиди по самата банкова
сметка. ***, че „Р.Б.“ ЕАД, в която е била открита специалната сметка по чл. 39
ЗАдв., не използва технически функционалности, които позволяват поддържането на
партиди по специални сметки по чл.39 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, поради
което не е възможно да се изготви извлечение по партида на определено лице.
Клиентската партида се създава не в банката, а в счетоводството на съответния
адвокат, ползващ специалната сметка по чл. 39 от ЗА. В конкретния случай,
ищцата изготвя вътрешен документ, адресиран до счетоводството с наименование
„Нареждане относно партида по клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв.”. Този документ
е използван за откриване на клиентската партида на ответницата И.Г., като към
него е приложено съгласието на клиента. С осчетоводяването на посочените
документи се формира клиентската партида и се следи за постъпилите и
изразходваните суми по нея. Относно движението по банковата сметка и поставения
въпрос кога постъпилите суми по клиентска партида на ответницата И.Г. са
напуснали банковата сметка, прехвърляния по сметки или теглене на суми в брой с
посочено основание „погасяване на задължения на И.Г. към...” или „погасяване на
задължения на Д.М. ЕООД към...” не са извършвани. От прегледа на движението по
сметката се установява, че има извършени преводи към разплащателна сметка с
титуляр „Л.К.” ЕООД, без посочено основание, което да потвърждава че сумите са
именно от клиентската партида на И.Г.. Констатирано е теглене в брой, без да е
посочено основанието, както и извършени плащания за сметка на ищцата И.С.. По
сметката не се изписва наличност след всяка транзакция, както и салдото се
формира от партидите на множество клиенти, поради което не може да се потвърди
точно към кои дати постъпилите суми по клиентската партида на И. Г. - К. са
напуснали клиентската сметка. Вещото лице посочва, че доколкото към 20,09,2018
г., наличността по процесната сметка е била под 2 хил. лв., то постъпилите суми
са разпоредени от банковата сметка.
Експертизата установява, че общо отразените
плащания в счетоводството на „Д.М.“ ЕООД по документи, включени в основната
експертиза, са в размер на 22150,00лв.
„Л.К.” ЕООД е издало следните фактури с получател „Д.М.“ ЕООД
фактура № **********, издадена на 03.01.2011; фактура № **********, издадена на
04.02.2011; фактура № **********, издадена на 07.03.2011; фактура № **********,
издадена на 04.04.2011; фактура № **********, издадена на 02.05.2011; фактура №
**********, издадена на 03.06.2011; фактура № **********, издадена на
01.07.2011 От извършения преглед на счетоводните записвания
се установи, че посочените фактури са отразени както в счетоводството на „Л.К.“
ЕООД, така и в счетоводството на „Д.М.“ ЕООД. Всички описани в тази точка
фактури са включени в дневниците за продажби на „Л.К.“ ЕООД в месеца на тяхното
издаване, както и в дневниците за покупки на Д.М. ЕООД съответно за
м.02.2011г., м.06.2011г. и м.07.2011г.
Ищцата И.С.
е издала следните фактури с получател „Д.М.“ ЕООД: Фактура № **********, издадена на 09.06.2009; Фактура № **********,
издадена на 29.10.2015; Фактура № **********, издадена на 29.10.2015; Фактура №
**********, издадена на 29.10.2015; Фактура № **********, издадена на
29.10.2015; Фактура № **********, издадена на 29.10.2015. Фактура №
4/09.06.2009г. е осчетоводена както в счетоводството на И.С., така и в
счетоводството на Д.М. ЕООД. Тази фактура е включена в дневника за продажби,
както и в дневника за покупки, и съответно е ползван данъчен кредит в
м.06.2009г. Издадените фактури с дата 29.10.2015г. са отразени в счетоводството
на И.С., включени са в дневника за продажби за м.октомври 2015г. Издадените
фактури с дата 29.10.2015г. не са отразени в счетоводството на „Д.М.“ ЕООД, не
са включени в дневника за покупки за м.октомври 2015г., както и в дневниците за
покупки за следващите 12 месеца, и съответно не е ползван данъчен кредит по
тях.
Ищцата И.С. е издала следните
фактури с получател И. Г. –К.: фактура № 677/10.03.2015г.; фактура №
687/03.04.2015г.; фактура № 701/04.05.2015г.; фактура № 707/02.06.2015г.;
фактура №713/01.07.2015г. Посочените фактури са отразени в счетоводството на И.С.,
включени са в дневниците за продажби в месеца на тяхното издаване.
От заключението на ССчЕ се
установява, че от общо постъпилата сума в размер на 191607,54лв. са погасени
задължения към Л.К.ЕООД на стойност от 10981,12лв. и към адв. С. в размер на 180626,42лв.
При така установената
фактическа обсатновка съдът достигна до следните правни изводи:
Не е спорно между страните, а и от приложените
по делото писмени доказателства се установява, че са съществували договорни
отношения между адв.С. и И. Г. за предоставяне
на правна помощ и съдействие по редица граждански, административни
производства, както и по повод консултации за извършване на правни сделки. Посочените
договори разкриват
белезите на договор за поръчка, доколкото имат за предмет извършване на правни
действия-предоставяне на правни консултации, преговори с финансиращи институции
/банки/, сключване на споразумения. Адвокатската дейност се
осъществява чрез устни, писмени консултации и становища по правни въпроси,
изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с
възложената от клиента работа, представителство на доверителите и пред органите
на съдебната власт, пред физически и юридически лица, срещу уговорено между
адвоката и клиента възнаграждение съгласно чл.36 от ЗАдв. Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който от своя страна следва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В конкретната хипотеза не е спорно между страните
посочената правна дейност уточнена с молба от ищцата от 29,01,2018год. да е извършена от ищцата, поради което се обосновава извод
същата да е изправна страна по сключения договор за поръчка. Относно размерът
на адв. възнаграждение съдът приема същото да е в размер на 163,215,25лв., за
което извод се обосновава от подписаните
между страните споразумения с нотариална заверка на подписите.
Споразумение от 20,08,2009год., с
рег.№4617/21,08,2009год. с падеж -30,09,2009год. ищцата изрично признава в
отговора на исковата молба, поради което
вземането по същото съдът приема да е безспорно.
Релевираните по отношение на останалите четири
споразумения възражения за унищожаемост, съдът намира за неоснователни. Не се
оспорва автентичността на споразуменията, които ответницата сочи да е подписала
пред нотариус, а се оспорва съдържанието на последните. По делото липсват данни
обосноваващи извод за наличие на основание за унищожаемост по смисъла на чл.27
от ЗЗД, вр.чл.28 и чл.29 от ЗЗД. Твърдението, че ответницата е подписала всички
споразумения със съзнанието за подпис на преписи от документа не се установява.
Не са ралевирани доводи за нищожност по смисъла на чл.576 от ГПК, вр.чл.589,
ал.2 от ГПК. Не са ангажирани доказателства
за въвеждане на ответницата в заблуждение по смисъла на чл.29 от ЗЗД.
Заблуждението като основание за
унищожаемост съставлява невярна представа, която трябва да е създадена
умишлено от насрещната страна или умишлено от трето лице и насрещната страна да
е знаела или да не могла да не е знаела това. Погрешната, невярна представа е
създадена, чрез изопачаване на действителността или нейното премълчаване,
когато тя трябва да бъде съобщена на другата страна. В резултат на тази
умишлено създадена или поддържана невярна представа да е сключена сделката.
Данни в тази насока по делото липсват, поради което възражението,
доказателствената тежест за установяване на което е за ответника, съдът намира
да е неоснователно.
Процесните споразумения с нотариално заверени подписи на
страните сочат на общо задължение в
размер на 163215,25лв., което е признато от ответника. Касае се до частни свидетелстващи
документи, които удостоверяват неизгодни за страната, която е извършила
волеизявлението факти, което има
материална доказателствена сила срещу
издателя. Ето защо съдът приема задължението на ответницата в размер на
163215,25лв. да е установено по основание и размер. Падежът на всяка от
главниците по споразуменията от 32643,05лв. е 30,09,2009год., 30,11,2019год.,
31,12,2009год., 31,01,2010год., и 28,02,2010год., който с договор от
14,08,2012год. е продължен до 31,12,2013год.-чл.2, ал.1 от договора. Предвид
изложеното към датата на заявлението-10,12,2015год. е налице изискуемо вземане срещу длъжника за
сумите по процесните споразумения, за които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д.№76615/2015год.
Неоснователни са възраженията на ответницата за
несъществуване на договор от 14,08,2012год. Възражението е заявено извън
процесуалните срокове, а именно с молба от 31,01,2018год. Действително в с.з.
от 29,01,2018год., съдът е връчил препис от молба на ищеца
вх.№155064/20,11,2017год., но приложените към същата доказателства са били в кориците на делото близо 2 месеца преди съдебно
заседание, поради което срокът за оспорване съобразно чл.143, ал.3 от ГПК е
открито съдебно заседание от 29,01,2018год. и не е налице основание за
приложение на чл.144 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че оспорването на ответника
касае наличие на сключен договор от 14,08,2012год. с различно съдържание, а
именно за абонаментно правно обслужване, съгласно който се договаря абонаментна
такса в размер на 1000,00лв. месечно –чл.2, ал.1 от договора/стр.265/, както и
поради техническа поправка на документа. Не е спорно, а и от изрично
волеизявление на ищеца се потвърждава сключването на договор за абонаментно
обслужване, което налага извод на посочената дата да са сключени два договора
между страните с различно съдържание. По отношение възражението за неистинност
на документа, предвид несвоевременното оспорване доказателства не са
ангажирани, поради което възражението, съдът намира да е неоснователно.
Съобразно изложеното и исковата претенция с пр.осн.чл.79
от ЗЗД, вр.чл.286 от ЗЗД, вр.чл.36 от Задв. съдът намира за основателна в
претендирания общ размер от 163215,05лв.
По претенцията от ответната страна с
пр.осн.чл.92, ал.1 от ЗЗД за договорна лихва основана на т.3 от всяко
споразумение:
Постигнатото съглашение съставлява договорна
мораторна неустойка при забавено изпълнение в размер на 0,07% от върху забавената
част за всеки ден забава.
Предпоставките обуславящи основателност на
претенцията са свързани с установяване на валидно неустоечно съглашение за
плащане на парична сума в размер на
0,07% върху забавеното изпълнение, изправност на ищеца и размер на задължението. Същите са в
тежест на ищеца. Ответникът е релевирал възражение за нищожност на клаузата
като противоречаща на добрите нрави, поради което се иска отхвърляне на
претенцията на това основание. Посоченото възражение е заявено за първи път в
писмените бележки по делото, поради което като релевирано извън преклузивните
срокове не подлежи на разглеждане. Същото би било и неоснователно, в случай, че
е допустимо. За преценка действителността на клауза за неустойка съдът изхожда
от разясненията дадени с ТР 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г., на ОСТК на ВКС. Условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от функциите й като
се извършва преценка за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като се използват
различни критерии относно естеството на задължението,
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, налице
ли са други правни способи обезпечаващи
задължението, вида
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна),
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част. Прекомерността на неустойката не я прави изначално
нищожна поради накърняване на добрите нрави като принципно неустойка,
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява не е нищожна, тъй като преценката за накърняване на добрите
нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване
на договора.
Установи се по делото неизпълнение на задължението на ответницата за плащане на главница по
процесните споразумения след падежа, поради което е възникнало условието
за заплащане на неустойка за забава в
размер на 0,07% от падежа на всяка главница до датата на заявлението по чл.417
от ГПК. /съдът намира, че исковата претенция е основателна за периода от падежа
на всяко задължение до датата на сключване на договор от 14,08,2012год., тъй
като е договорено отсрочване на всички задължения, включително за „лихва“ с
посочване на нов падеж -31,12,2013год..Т.е. в периода от 14,08,2012год. до
31,12,2013год. по изрично съглашение на кредитора и предвид тълкуване на волята
на страните по реда на чл.20 от ЗЗД не се дължи неустойка за забава. Същата е
дължима и за последващия период от
01,01,2014год. до датата на заявлението -10,12,2015год.
Размерът на задължението за неустойка за забава определено по реда на
чл.162 от ГПК върху всяка главница при съобразяване на заключението на ССчЕ,
съгласно което размерът на неустойката за забава на ден е 22,850135лв., то при
изключване на периода от 14,08,2012год. до 31,12,2013год. или 1година и 111дни
от общия размер на неустойката следва да бъде приспадната сума от 11356,52лв.;
Ето защо задължението за неустойка за периода от всеки падеж до 13,08,2012год.
и от 01,01,2014год. до 10,12,2015год. е:
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4617/21,08,2009 г. сума в размер на 39576,43лв.
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4616/21,08,2009 г. сума в размер на 38205,43лв.;
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4615/21,08,2009 г. сума в размер на 37519,92лв.;
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4614/21,08,2009 г. сума в размер на 36834,42лв.;
-по споразумение от 21,09,2009 г., рег. №
4613/21,08,2009 г. сума в размер на 36148,91лв.;
В горните размери исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, а за разликата до пълния заявен размер и период от 14,08,2012год. до
31,12,2013год. отхвърлена като неоснователна.
По възражението за давност.
От ответната страна и на осн.чл.120 от ЗЗД е релевирано възражение за погасителна
давност относно претенцията за главница и неустойка. Приложимата давност
съгласно чл.110 ЗЗД е петгодишна като съобразно чл.114 ЗЗД давността тече
от настъпване изискуемостта на
вземането. Давността относно претенцията
за неустойка за забава на осн.чл.111, б.“б“ от ЗЗД е тригодишна като давностният
срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Възражението е неоснователно. Видно от договор от 14,08,2012год.
ответницата е признала процесното задължение за главница, с което и на осн.
чл. 116, б.“а“ от ЗЗД давността
се счита прекъсната, от който момент започва да тече нова
давност-чл.117 от ЗЗД. Ето защо от 14,08,2012год. до 10,12,2015год. когато е
депозирано заявление от ищцата по чл.417 от ГПК/ когато давността, се счита
прекъсната на осн.116, б.“б“ от ЗЗД / не
е изтекъл петгодишен давностен срок относно претенцията за главница.
По възражението за давност относно претенцията за неустойка:
Съгласно чл.114, ал.4 от ЗЗД под "последен ден, за
който се начислява неустойката", следва да се разбира последният ден от
исковия период, т.е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде
присъдена конкретна сума за неустойка въведен като предмет на
делото.
В
хипотезата когато към датата на завеждане на исковата
претенция не е извършено плащане на главното
задължение и върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка,
по давност следва да се счита погасено вземането за
неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на
предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични
вземания. Този извод произтича от начина на формиране на вземането за неустойка
като процент от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава
характер на периодично вземане. Т.е. неустойката за забава върху всяка просрочена
главница е погасена по давност в периода преди 10,12,2012год., с оглед
датата на ИМ/заявление-10,12,2015год.
Предвид изложените по-горе съображения вземане за неустойка да не се дължи в
периода от 14,08,2012год. до 31,12,2013год., то непогасена по давност е
претенцията за неустойка за периода от 01,01,2014год.
до 10,12,2015год. Размерът на
неустойката определен по реда на чл.162 от ГПК определен за 699 дни по
22,850135лв.-дневно е както следва:
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4617/21,08,2009 г. сума в размер на 15972,24лв.
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4616/21,08,2009 г. сума в размер на 15972,24лв.
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4615/21,08,2009 г. сума в размер на 15972,24лв.;
-по споразумение от 21,08,2009 г., рег. №
4614/21,08,2009 г. сума в размер на 15972,24лв.;
-по споразумение от 21,09,2009 г., рег. №
4613/21,08,2009 г. сума в размер на 15972,24лв.;
За разликата до установените размери
претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По възражението за прихващане:
Предвид основателността на главната искова претенция, съдът намира да се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално заявеното възражение за прихващане със сумата от 181135,02лв., възникнало в периода от
24,06,2015год. до 13,10,2015год., представляващо вземане по изпълнително
дело №373/2014год. и №415/2014год. по описа на ЧСИ Ч.. Основанието на вземането
е твърдение на ответницата, че е дадено съгласие за превод на процесните суми предмет на изпълнителните
дела да постъпят по сметка на адв.С..
Заявление в този смисъл е заявено в молба от 20,02,2018год., както и е заявено
изрично от ответницата в съдебно
заседание проведено на 08,10,2018год. Този
факт се установява и от находящото се по
делото уведомление –стр.46 от делото, с което е видно, ответницата да е дала
съгласие със сумите получени по партидата й, по сметка открита на осн.чл.39
от Задв., с титуляр адв.С. да бъдат погасявани задължения на И. Г.,
в лично качество и като представляващ Д.М ЕООД към адв.С. и към Л.К.ЕООД в ред
и по размер по преценка на адв.С.. Този факт се установява и от нотариална
покана рег.№114/29,10,2015год.-стр.31 от делото. Претенцията обосноваваща
вземането към адв.С. е основана на оттегленото съгласие.
Заявеното от ответника възражение в отговора на исковата молба и последващи
уточнителни молби сочи на заявено съдебно прихващане, доколкото ответникът не
твърди предпоставките на чл.103-105 от ЗЗД да са настъпили извънсъдебно, а
желае установяването им в хода на процеса.
С оглед изложените фактически твърдения и предвид безспорно установения
факт взискателите по изп.дела да са дали съгласие за получаване на сумите по
изпълнението по сметка на адв.С., то се обосновава извод за възникнало мандатно
отношение между ответника и ищцата, с
което ищцата е овластена да получи изпълнение на задължението по изпълнителното
дело. / в този смисъл без значение е обстоятелството, че взискателите по
изпълнителното дело са представлявани от адв.П., а не адв.С./. Не е спорно
между страните и от ССчЕ се установява, че в резултат на двете
изпълнителни дела по партида на ответницата и по сметка на ищцата е постъпила
сума в размер на общо 191607,54лв., с което е възникнало задължение за
предаването й на доверителя-на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката, вкл. в частта относно постъпилите суми за взискателите Д. и М.К.,
доколкото последните са упълномощили ответницата да получи същите.
Спорно
между страните е обстоятелството дали ищцата е имала основание да задържи
процесните суми постъпили от изпълнителните дела, респективно да извърши
разпореждане със същите. В този смисъл ищцата противопоставя дадено съгласие от
ответницата за разпореждане с постъпилите суми. По делото не са релевирани
възражения за недействителност на даденото съгласие от И. К. с доводи за
нищожност или унищожаемост, поради което съдът намира същото да съставлява
редовно волеизявление за разпореждане с парични средства на ответницата и на Д.
и М.К..
Съдът намира въз основа на заявеното съгласие за погасяване на задължения
ответницата да е отправила волеизявление за извънсъдебно прихващане на осн.чл.103 от ЗЗД със задълженията, които същата е имала към
адв. С. в лично качество и в качеството на представляващ ДМ ЕООД и към Л.К.ЕООД.
Предвид изразеното общо съгласие сумите да бъдат разпределени по ред и размер
по усмотрение на адв.С., се обосновава извод за ликвидност и изискуемост на
съществувалите задължения към момента на съгласието, въпреки да не са конкретно посочени по размер,
поради което насрещните задължения се считат погасени до размера на по-малкото
от деня, в който прихващането е могло да се извърши или превода на сумите по
сметка на адв. С.. Установи се въз основа на даденото изявление
от ответника да са погасени задължения на Дм ЕООД и И. К. в размер на общо
191607,54лв. Отделно от това следва да се
приема извършеното погасяване да е възможно дори някои от насрещните задължения
да не са били изискуеми, тъй като посоченото съгласие между страните би могло да се приеме за договорно възражение
за прихващане.
При
установената фактическа обстановка, съдът намира вземането на ответницата по
релевираното възражение за прихващане да е погасено извънсъдебно, поради което
възражението за прихващане в хода на производството е неоснователно. Доводите
съгласието да е оттеглено не променят горните изводи, тъй като в момента когато
волеизявлението за оттегляне е достигнало до адресата –02,11,2015год.
насрещните задължения са били погасени и салдото по партида на ответника е било
0,00лв. Извън горното следва да се отбележи, че
основанието за оттегляне на съгласието е обосновано с погасяване на
вземането по давност, без да се оспорва съществуване на задълженията, а на
осн.чл.118 ЗЗД ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно
платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла.
Съобразно
изложеното възражението за прихващане със сумата от 181135,02лв., възникнало в
периода от 24,06,2015год. до 13,10,2015год.,
представляващо вземане по изпълнително дело №373/2014год. и №415/2014год.
по описа на ЧСИ Ч. е неоснователно.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 10625,86лв. от общо 18009,94лв., от
които 8166,29лв.-д.т., 150,00лв.-в.л. и 9693,65лв.-адв. възнаграждение./
Възражението от ответната страна по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за
основателно, с оглед извършените процесуални действия, фактическа и правна
сложност на делото и тезата на ищеца. Ето защо определя адв.възнаграждение по
реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 9693,65лв., вместо платеното от
страната 14898,49лв. съдът намира възражение по чл.78, ал.5 да е заявено само
за разноските в производството по чл.422 ГПК, а не и по заповедното/.
Съобразно
отхвърлената част от исковата претенция на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
се дължат разноски, но по делото изрично е заявено становище да не се
претендират, поради което не се присъждат.
С оглед т.12 от ТР
№4/2013год. на ВКС и предвид изхода от спора на ищеца се дължат разноски в
размер на 9943,98лв. от общо 16854,21лв.
по гр.д.№76615/2015год., СРС, 61 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.36 от Задв. и чл.92, ал.1 от ЗЗД от И.И.С.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** срещу И.Г.
Г. -К., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, че И.Г. Г. -К. ДЪЛЖИ на И.И.С. следните суми:
-32
643,05лв.-главница по споразумение с peг. № 4617/21,08,2009год. на нотариус с per. № 262 на НК, ведно със законна лихва от 10,12,2015год. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 15972,24лв., мораторна неустойка на осн.т.3 от споразумението, за
периода от 01,01,2014год.
до 10,12,2015год., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неустойка за разликата над 15972,24лв. до предявения размер от 50 932,95лв.
и за периода 01,10,2009год. до 31,12,2013год.
като неоснователна и погасена по давност.
- 32643,05лв. - главница по споразумение с peг.
№4616/21,08,2009год. на нотариус с per. № 262 на НК, ведно със законна лихва от 10,12,2015год. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 15972,24лв., мораторна неустойка на осн.т.3 от споразумението, за
периода от 01,01,2014год.
до 10,12,2015год., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неустойка за разликата над 15972,24лв. до предявения размер от 49 561,94лв.
и за периода 01,12,2009год. до 31,12,2013год.
като неоснователна и погасена по давност.
- 32
643,05лв.- главница по споразумение, с peг. № 4615/21,08,2009год.
на нотариус с per. № 262 на НК, ведно със законна
лихва от 10,12,2015год. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер
на 15972,24лв., мораторна неустойка
на осн.т.3 от споразумението, за периода от 01,01,2014год. до 10,12,2015год., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
неустойка за разликата над 15972,24лв.
до предявения размер от 48 876,44лв., както и за периода от 01,01,2010год. до 31,12,2013год. като неоснователна и
погасена по давност.
- 32
643,05лв. – главница по споразумение с peг.
№ 4614/21,08,2009год. на нотариус с per. № 262 на НК, ведно със законна лихва от 10,12,2015год. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 15972,24лв., мораторна неустойка на осн.т.3 от споразумението, за
периода от 01,01,2014год.
до 10,12,2015год., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неустойка за разликата над 15972,24лв. до предявения размер от 48 190,93лв.,
както и за
периода от 01,02,2010год. до 31,12,2013год.
като неоснователна и погасена по давност.
-32643,05лв.-
главница по споразумение с peг.
№ 4613/21,08,2009год. на нотариус с
per. № 262 на НК, ведно със законна лихва от 10,12,2015год. до окончателното
изплащане на вземането и сума в размер на 15972,24лв., мораторна
неустойка на осн.т.3 от споразумението, за периода от 01,01,2014год. до 10,12,2015год., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неустойка за разликата над 15972,24лв. до предявения размер от 47 505,43лв.,
както и за периода 01,03,2010год. – 31,12,2013год. като неоснователна и погасена по давност.
установени със
заповед за изпълнение от 22,01,2016год. издадена по ч.гр.д. №76615/2015год. по описа на СРС, 61-ви
състав.
ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане
релевирано от И.Г. Г. -К. срещу И.И.С. за сума в размер на
181135,02лв., вземане
възникнало в периода от 24,06,2015год.
до 13,10,2015год., представляващо платено задължение по изпълнително дело
№373/2014год. и №415/2014год. по описа на ЧСИ Ч. като неоснователно.
ОСЪЖДА И.Г. Г. -К.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на И.И.С., с ЕГН **********, със съд.
адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 10625,86лв. -разноски.
ОСЪЖДА И.Г. Г. -К.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на И.И.С., с ЕГН **********, със съд.
адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, вр.т.12 от ТР №4/2013 сума в размер на
9943,98лв.-разноски по ч.гр.д. №76615/2015год. по описа на СРС, 61-ви
състав.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: