Присъда по дело №116/2021 на Районен съд - Берковица

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 24.11.2021Г. ПО Н.Ч.Х.Д. №116/ 2021Г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД БЕРКОВИЦА

Производството по делото е образувано по повод тъжбата на ГР. ГР. ИГН.
от с.Комарево ул.“Осма“ №5 и с ЕГН ********** , с която е повдигнато
обвинение против подсъдимата М. Г. М. – от с.Комарево, ,ул.”Девета ” №1 с
ЕГН ********** за престъпление по чл.130 , ал. 2 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане предявения граждански иск на тъжителя
ГР. ГР. ИГН. от с.Комарево ул.“Осма“ №5 и с ЕГН ********** против
подсъдимата М. Г. М. – от с.Комарево, ,ул.”Девета ” №1 с ЕГН **********
за сумата от 500 лв. Тъжителят ГР. ГР. ИГН. е конституиран като
граждански ищец.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител счита, че
престъплението е безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимата за
виновна и да уважи предявения граждански иск в пълен размер..
Защитникът на подсъдимата счита, че фактическата обстановка е
всестранно, пълно и обективно установена, като са събрани всички относими
доказателства. Релевира подробни съображения в хода на съдебните прения
за недоказаност и несъставомерност на деянието. Моли съда да признае
подсъдимата за невиновна и да я оправдае по повдигнатото с тъжбата
обвинение, като отхвърли гражданския иск, като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Тъжителят твърди в тъжбата си, че на 27.04.2021г. около 8,00часа в
с.Комарево се връщал от магазина на селото към дома си по ул.“Осма“.Когато
минал покрай дома на подсъдимата М.М..Същата излязла от вратата с дърво в
ръцете и след като се приближила към него,вдигнала дървото и без да му
каже нищо,му нанесла удар с него в областта на темето на главата.След това
вдигнала отново дървото и се опитала да го удари втори път.Тъжителят обаче
поставил лявата си ръка на темето,тъй като в дясната държал хляб и лимонада
и дървото го ударило в китката на ръката.От удара китката му се
наранила.Тъжителят твърди,че само секунди след това от съседната къща
изскочил съсед и дотичал при тях.Грабнал дървото от ръката на подсъдимата
и го захвърлил настрани.В това време тъжителят И. успял бързо да си тръгне
и се прибрал в дома си.Първоначално го боляла само ръката,но привечер го
заболяла силно главата в областта на темето.На следващия ден посетил
болницата в гр.Берковица ,където му бил извършен преглед от д-р Дойков и
му е издадено медицинско удостоверение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът не установи
фактическата обстановка такава, каквато е изложена в подадената от частния
1

тъжител тъжба. Не се установява от доказателствения материал по делото
подсъдимата да е извършила визираното в тъжбата деяние-причиняване на
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, на посоченото
място и дата, и то спрямо частния тъжител.
Съдът, след като изслуша свидетелските показания и обсъди събраните
гласни и писмени доказателства по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
Частният тъжител ГР. ГР. ИГН. и подсъдимата М. Г. М. са съселяни.
Между двамата съществували лоши отношения от известно време, в каквато
връзка е и приложената пр.пр.№678/21год. ,образувана по повод сигнал от
Г.И. до Началника на РУ-Берковица във връзка с подадена преди това жалба
от М.М. до кметския наместник на с.Комарево за това,че същият я безпокои
през тъмната част на денонощието.В снетите писмени обяснения М.М. е
заявила,че тя е тази ,която е тормозена от тъжителя. Проверката е
приключила с изготвяне на протоколи за полицейско предупреждение на
основание чл.65 от ЗМВР спрямо двете страни. С Постановление от
04.03.2021год. РП-Берковица е отказала да образува ДП по жалбата на Г.И..
Така на 27.04.2021год. около 8,00часа тъжителят връщайки се от
магазина ,минавайки покрай дома на подсъдимата,бил пресрещнат от самата
подсъдима.Същата излязла от дома си и носейки дърво в ръка се приближила
до него.Между двамата възникнал конфликт като повод за това били
твърденията на подсъдимата,че тъжителят я безпокои нощем.
От страна на подсъдимата са разпитани посочените от нея като
свидетели Т.И. и П.Г.. В разпита си св.Т.И. сочи, че живее в една махала с
подсъдимата и тъжителя.Същият не е присъствал на инцидент между
двамата,но твърди,че тъжителят ходи нощем и чука по домовете на бабите в
селото.Той обяснява,че и неговата майка живее сама и се е оплаквала от
тъжителя,че ходи вечер и чука по къщите на самотно живеещи жени ,което
им създава притеснение и страх. Свидетелят твърди,че този тормоз от страна
на тъжителя продължава с години и е установено,защото има хора ,които са
го виждали.
В тази насока са и показанията на свид.П.Г.-кметски наместник на
с.Комарево.Същият обяснява,че подсъдимата многократно се е оплаквала
пред него от поведението на тъжителя,който постоянно чука по прозореца и
бута вратата на къщата й.Свидетелят е категоричен,че такива оплаквания е
имал и от други вдовици,самотно живеещи.Такъв случай е имал и с жена на
име Димитрана Цекова,която го е видяла и същата се оплакала,че прескачал
оградата и тропал по прозорците и вратите.
Свидетелят Богдан Йорданов-съсед на подсъдимата твърди,че на
посочената дата чул разправия на улицата и чул някой да го вика по
име.видял подсъдимата Милка и тъжителя Гроздан.Първоначално твърди,че
удари не е видял.След това обяснява ,че тръгнал към тях и когато пристигнал
,едва тогава подсъдимата ударила тъжителя с тояжката по главата и му
2

хвръкнала шапката.Казва:“В областта на главата го удари.Видях един път
да го удря.Шапката падна……Аз видях само един удар.Не съм му поглеждал
главата да видя наранявания…Видях страничен удар,отдолу нагоре или
обратното,не помня точно“.
Показанията на този свидетел,макар и разпитан по искане на тъжителя са
в пълно противоречие с твърденията на тъжителя,посочени в тъжбата.Така
например тъжителят твърди,че секунди след нанесените му удари, от съседна
къща е излязъл съседа и дотичал при тях.Съседът пък-свид.Йорданов
свидетелства,че ударът на тъжителя бил нанесен след пристигането му до
тях.следващото противоречие е по отношение броя на ударите,нанесени на
тъжителя.Тъжителят в тъжбата е посочил,че са му нанесени два удара,а
свидетелят твърди за видян само един удар.

В тъжбата е описана фактическа обстановка, значително различна от
изложената от свидетеля и неподкрепена с доказателства . Не без значение
според съда е и обстоятелството, че въпреки твърдените болки в главата от
причинените телесни повреди тъжителят е потърсил медицинска помощ едва
на другия ден. Липсват обективни причини, които да са го препятствали –
конфликта се е случил на 27.04.2011г. в 8,00часа , а И. е посетил лекар на
28.04.2021г. Неясно също така остана обстоятелството,защо след като
тъжителят твърди,че от втория удар е била наранена ръката му,в
представеното медицинско свидетелство такова нараняване не е отразено.
Отделно от това, в представеното медицинско свидетелство е посочено,че
лицето се оплаква от болки в окосмената част на главата ,без видими външни
белези и не е конкретизирано в коя точно част на главата . Това препятства
съда , за да може да се направи извод как точно е нанесен ударът – отпред,
отзад, отстрани…тъжителят твърди,че е ударен по темето на главата,а свид.
Йорданов твърди,че ударът е бил „страничен,отдолу нагоре или
обратното.“ Допълнителни съмнения в достоверността на изложеното в
тъжбата внася и отразеното в медицинското удостоверение, което е изготвено
, доколкото обективни данни за нанесени увреждания не са били установени.
С представеното медицинско свидетелство не се доказва наличието на
каквото и да било нараняване,а е посочено единствено ,че лицето се оплаква
от болки в главата,което не е установено по никакъв начин,а единствено и
само въз основа на субективните оплаквания на постарадалия.
Освен твърдяното от тъжителя няма доказателства за действителното
причиняване от подсъдимата на сочената телесна повреда .
За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл. 301, ал.1
от НПК, а именно: дали подсъдимият е автор на престъплението, за което е
предаден на съд, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени
средства.
Посочените неточности и неясноти и лаконичното и неточно описание на
констатираните увреждания, както и фактът, че същите са установени при
3

преглед, извършен едва на другия ден след датата, на която се твърди че са
причинени възпрепятстват съда да приеме, че И. е получил описаните
увреждания действително при конфликта на 27.04.2021г. Сочените неясноти
и неточности обуславят обосновано съмнение в извода, че получените от И.
увреждания са резултат от действията на подсъдимата М.М. по описания
начин.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира че
подсъдимата М.М. е НЕВИНОВНА в извършването на престъпление по чл.
130, ал.2 от НК.
При липсата на убедителни доказателства и при наличие на
противоречиви свидетелски показания с различна интерпретация на
фактическата обстановка в деня на инцидента, съдът намира че обвинението е
недоказано и не кореспондира с тезата на обвинението.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че по наказателни дела
от частен характер в тежест на тъжителя е да докаже обвинението,
повдигнато с тъжбата. Повдигнатото с тъжбата на И. по отношение на
подсъдимата М. за престъпление по чл. 130, ал.2 НК остана неподкрепено и
недоказано по безспорен и несъмнен начин от доказателствения материал.
Съдът положи усилия за разкриване на обективна истина по делото,
изяснявайки фактите, поддържани от страна на тъжителя в частната тъжба, но
същите с оглед показанията на свидетелите, не изясниха в достатъчна степен
деянието, което да мотивира съда да приеме, че подсъдимата М. е
съпричастна към деянието.
Категорично бе установено единствено по делото, че на 27.04.2021 г. е
имало спор между И. и М.. Безспорно е налице и физически сблъсък между
двамата. Не бе установено обаче по категоричен начин, че на тъжителя
реално са причинени наранявания и ако е имало нанесени такива , че същите
са причинени именно от подсъдимата М., по време и начин изложени в
тъжбата.
Нито едно от събраните гласни и писмени доказателства не навежда на
единствено възможния извод, че травматичните увреждания на тъжителя
изобщо са били обективно причинени, както и именно от подсъдимата,
поради което съдът намери, че следва да бъде оправдана.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Настоящият съд. състав е приел, че разглеждането на гражданския иск е
допустимо в наказателния процес, доколкото правното му основание се
явяват деянието, предмет на обвинението. В случая не са налице основания за
4

ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата М., тъй като не се
установи авторство на деянието от нейна страна и съответно нейно
противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди,
което обуславя извод, че предявеният иск е недоказан по своето основание,
поради което съдът го отхвърли като неоснователен.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съдът намира,че с оглед изхода на делото,направеното искане от защитата на
подсъдимата и на основание чл.190 от НПК тъжителят следва да заплати на
подсъдимата направените разноски в производството.

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови
присъдата си.

За изготвените мотиви да се уведомят страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.......................

5

Номер на акта:	13
Дата:	24 ноември 2021 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия:	Юлита Николова Георгиева-Трифонова

Дело:	20211610200116
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 май 2021 г.

Присъда по дело №116/2021 на Районен съд - Берковица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите