Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание
на дванадесети май 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря
Румела Михайлова
и прокурора Силвиян И.,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 726/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, против Решение № 194/08.02.2022г. на ВРС,
постановено по АНД № 5358/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП
№ 23-0001367/09.09.2021г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение на чл.91в, т.2,
пр.2 от ЗАвПр и на основание чл.104, ал.7 от Закон за автомобилните превози му
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Касаторът твърди, че
решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, както и
че е необосновано. Конкретно сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че
нарушението е било извършено на посочената в наказателното постановление дата.
Излага съображения, че съдът не е съобразил приемо-предавателен протокол от
01.06.2021 г., от който се установява, че е продължило предаване на извлечени
данни от тахографа и данни от карта на други водачи. Твърди, че въззивният съд
не е съобразил, че в административнонаказателното производство не е изследвано
дали информацията е била извлечена, за да бъде съхранена, съответно за да е
налице невъзможност да бъде отказана за предоставяне. В условията на
евентуалност излага съображения, че извършеното нарушение от страна на
дружеството е в неизпълнение на задължението за извличане на данни от картата
на водача. Сочи, че описаното изпълнително деяние в АУАН и НП не отговаря на
фактическия състав на чл.91в, т.2, предл.2 и чл.104, ал.7 от ЗАвПр. Излага
съображения, че не става ясно дали нарушението се състои в несъхраняване на
данните или в отказ да се предоставят. Сочи, че в поканата срок не е определен,
поради което не може да се приеме, че има отказ, а дружеството не е било
санкционирано нито от фактическа, нито от правна страна за това, че не
съхранява документи в определения от закона срок.
На изложените основания моли
да се отмени въззивното решение и да се постанови друго, с което да се отмени
НП в неговата цялост. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба на 11.05.2022 г. от адв.Н.Д., с която поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба – Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, в депозиран
чрез процесуален представител отговор на касационната жалба, оспорва същата.
Счита жалбата за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно. Моли потвърждаване на същото. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Представителят на ВОП дава заключение за
основателност на жалбата. Счита, че от решението не става ясно коя от
хипотезите на чл.104, ал.7 от ЗАвПр е наложено наказанието. Излага съображения,
че са смесени двата състава на нарушението, което обуславя неговата
незаконосъобразност. Дава заключение, че решението на въззивния съд следва да
се отмени, както и НП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД, против гореописаното НП, с
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение по
чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр, като му е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 на основание чл.104, ал.7 от ЗАвПр. За да се произнесе по спора
въззивният съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на
дейността на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД от служители към ОО “АА” Варна, установили,
че превозвачът е лицензиран за извършване на обществен превоз на товари,
извършил е превоз на товари с автомобил с водач Б.Х.Х.. От превозвача, с покана
изх.№82-00-51-801/05.05.2021г. била изискана информация на магнитен носител,
извлечена от дигиталната карта на водача Б.Х. Определен бил 7-дневен срок за подготвяне на документите.
Поканата била получена на 17.05.2021г. Част от изисканата информация постъпила
в РД“АА“, като бил съставен надлежно приемо- предавателен протокол от
31.05.2021г. Сред постъпилата информация не била такава на магнитен носител,
извлечена от дигиталната карта на водача Хамид. На дружеството бил съставен
АУАН, а АНО като възприел изцяло описаната в него фактическа обстановка, издал
процесното НП.
Въззивният съд е
приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства – писмени такива приобщени с
административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на
съдебното производство свидетелски показания на свид. И. - актосъставител, които e счел за логични,
последователни и взаимнодопълващи се.
В решението си
съдът е изложил мотиви, че административнонаказателното производство /АНП/ е
проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е
започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е
мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения срок;
отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е приел, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установява деянието, за което
е санкционирано дружеството. Въззивният съд е изложил в мотивите, че от
описаното в АУАН и НП изпълнително деяние – непредоставяне на поискана
информация на магнитен носител, става въпрос за отказ от предоставянето на
информация. Позовал се е на чл.104, ал.7 от ЗАвПр, която не предвижда отказът
за предоставяне на данни от картата на водача да е непременно изричен. В този
смисъл е направен извод, че действието може да се изрази и в мълчаливото
бездействие на превозвача да предостави поисканите данни. Изложени са
аргументи, че административнонаказващият орган не е необходимо да изследва и
доказва причините на отказа. Прието е, че в поканата от 05.05.2021 г. не е
посочен срок за предоставянето на документите. За фактическото им представяне е
бил съставен приемо-предавателен протокол от 31.05.2021 г., когато е установено,
че за данните за Хамид не са били представени, поради което е прието, че на
тази дата е извършено нарушението.
Настоящата инстанция намира
така постановеното решение за неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон. Не се споделят мотивите на въззивния съд, досежно липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящият състав намира, че
процесното НП е издадено в нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН, поради следното:
С обжалваното НП е наложено
административно наказание на основание чл.104, ал.7 ЗАвП за извършено нарушение
по чл. чл.91в, т.2 от ЗАвП.
Съгласно чл.91в, т.2 от ЗАвтП - превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи: информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача.
На основание чл.104, ал.7 от ЗАвтП - на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за
собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365
дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните
органи, се налага имуществена санкция 2 000 лв.
Изпълнителното
деяние, съгласно описанието в НП, е
непредоставяне на контролните органи на информация, извлечена от картата на
конкретен водач. Такова деяние не е предвидено сред хипотезите на чл.104,
ал.7 ЗАвП.
Изпълнителните деяния в двете хипотези, които са уредени в чл.104,
ал.7 от ЗАвП се различават по своя фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и
обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по цитираната
разпоредба. В случая фактите в НП не
осъществяват нито една от хипотезите на чл.104,
ал.7 от ЗАвП поради липса на съставомерни елементи в описанието на деянието.
От описанието в НП не става ясно съхранена ли е
информацията, за чието непредставяне е наказано дружеството или е налице отказ
от страна на дружеството да я предостави.
Порокът -
неяснота, непълнота и непрецизност в словесното описание и правна квалификация
на извършеното е винаги съществен, тъй като внася неопределеност в обвинението,
предмет на АУАН и НП и нарушава правото на защита на посочения извършител.
Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не
могат да се установяват факти, с които да се допълва
административнонаказателното обвинение. Съдът не разполага с правомощията да
внася съществено изменение в описанието на нарушението, като го попълва или
коригира.
Като е достигнал до
противния извод, районен съд гр. Варна е постановил едно незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и потвърденото с него
НП.
В допълнение съдът намира,
за несъстоятелни доводите на ответната страна, изразени в писмен отговор на касационна
жалба, че отказът за представяне на документи не следва да бъде непременно изричен, от което
следвало, че може да се изрази и в мълчаливо бездействие на превозвача. Отказът
предполага манифестирана, изявена воля, която юридическото лице проявява чрез
своите органи. Приравняването на бездействието, представляващо отсъствие на
воля и действие, на отказ, който във всички случаи се осъществява чрез активно
проявена воля или действие, е недопустимо във формалния
административно-наказателен процес.
За пълнота на
изложението, с оглед поддържаните от касатора възражения, следва да се посочи,
че въззивният съд правилно е определил датата на нарушението, като е обвързал
същата с датата на Приемо –предавателния протокол от 31.05.2021г., доколкото даденият в поканата 7-дневен срок
не е за представяне, а за „подготовка“ на документи.
Внимание
заслужава и фактът, че с поканата дружеството е уведомено, че ако не представи
за проверка документи, свързани с превозната дейност, носи
административнонаказателна отговорност по реда на чл.97 ал.1 от ЗАвтП. Имено
тази норма съдържа в себе си изпълнителното деяние „не представи за
проверка..“, описано в процесното НП. Т.е. независимо от дадените в поканата
указания и описано деяние, осъществяващо състав на друго нарушение, с
процесното НП е повдигнато обвинение и е наложена санкция по реда на чл.104
ал.7 от ЗАвтП. Ето защо, следва да се направи извод, че процесното НП е
постановено и при неправилно приложение на материалния закон, поради неправилна
квалификация на деянието.
Предвид горното
касационният състав намира, че както наказващия орган, така и
първоинстанционния съд неправилно са приложили материалния закон. Поради това
въззивното решение следва да бъде отменено, а по същество - да бъде отменено и
наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и
направеното своевременно искане от страна на процесуалния представител на касатора
за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. На осн. чл.63д,
ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК от АПК на касатора се дължи сумата от 370
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правно
обслужване от 01.03.2022 г. и платено в брой. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в минималния предвиден размер, съобразно разпоредбите на чл.18
ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на осн.
чл.221 ал.2 изр.1 предл.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдебният състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 194/08.02.2022 г. по НАХД № 5358/2021г. по описа на ВРС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 23-0001367/09.09.2021г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в
РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение на чл.91в, т.2,
предл.2 от ЗАвПр, на основание чл.104, ал.7 от Закон за автомобилните превози на
„ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща
възнаграждение за адвокат.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.