РЕШЕНИЕ
№ 132
01.03.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1244 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Ш.Ю.Х. *** подадена чрез упълномощен представител, против Решение № 1012-26-490-1/01.12.2021г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********-2140-26-16 от 15.10.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт бил неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалният закон. Сочи се, че неправилно е приложено материалното право относно зачитането на действителният трудов стаж, като незаконосъобразно за такъв не бил зачетен периода, през който жалбоподателя е бил на наборна военна служба от 09.01.1971г. до 09.03.1973г. Излагат се подробни доводи оборващи този извод на административният орган, като се цитира и подкрепяща съдебна практика на касационната инстанция.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалвания административен акт и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по жалбата. Претендира се за присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно в случай на уважаване на жалбата и отмяна на оспорения акт се прави възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 26.09.2019г. Ш.Ю.Х. подал Заявление вх. № 2113-26-1777 до Директора на ТП на НОИ – гр. Хасково, с молба да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението били приложени документи, удостоверяващи трудовия и служебния му стаж .
След подаване на заявлението, с разпореждане № **********/2146-26-17 от 2020г. Ръководителя на „ПО“ спрял образуваното административно производство по подаденото от Ш.Ю.Х. заявление вх. № 2113-26-1777/26.09.2019г., с оглед заведеното от последния и образувано в РС-Хасково съдебно производство с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Разпореждането било съобщено на адресата си на 29.01.2020г. и няма данни да е било обжалвано.
Със Заявление вх. 2178-26-5 от 02.07.2021г. Ш.Ю.Х. поискал от Директора на ТП на НОИ-Хасково да му бъде отпусната социална пенсия за старост по чл.89а от Кодекса за социално осигуряване. С Разпореждане № **********/№9/Прот.№01259 от 12.07.2021г. Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ отказал отпускане на социална пенсия за старост, като приел, че заявителя не отговаря на необходимите условия по чл.89а, ал.1 от КСО. Разпореждането било съобщено на Ш.Ю.Х. на 10.08.2021г., като няма данни същото да е обжалвано.
На 06.10.2021г. Ш.Ю.Х. подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до ТП на НОИ-Хасково, заведено с вх. № 2113-26-1932.
С Разпореждане № **********/2135-26-7 от 15.10.2021г. Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково възобновил спряното административно производство по заявление вх. № 2113-26-1777/26.09.2019г., поради отпаднало основание за спирането.
С Разпореждане№**********/2140-26-16/15.10.2021г.Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр. Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ш.Ю.Х.. Разпореждането било съобщено на адресата си на 19.10.2021г., който го оспорил пред Директора на ТП на НОИ-Хасково с жалба вх. № 1012-26-490 от 08.11.2021г.
С Решение №1012-26-490-1 от 01.12.2021г.Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата. За да постанови този правен резултат, административният орган приел, че не са налице и предпоставките за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.1 и ал.2, от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсия, Ш.Ю.Х. няма осигурителен стаж от 38г., 08м., а има 16г. 09м. и 25 дни. Възприето било също, че не са налице и условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО, тъй като заявителя няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 12г.11м. и 16 дни. В тази връзка в решението били изложени съображения, че положения стаж на наборна военна служба от жалбоподателя за времето от 09.01.1971г. до 09.03.1973г. не следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж.
Решението било обжалвано от Ш.Ю.Х. ***, като жалбата била подадена чрез административният орган и заведена под вх. № 1012-26-490-2 от 03.12.2021г. при ТП на НОИ-Хасково.
Горната
непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите като доказателства
по делото писмени документи, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорения акт .
При така
установената фактическа обстановка, като
взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и
възраженията на страните и като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Проверяваното в настоящото
производство решение изхожда от материално и териториално компетентен
орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се отказва да се отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, също изхожда от лице, разполагащо с
правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Хасково.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички
предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити, включително
изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването си.
От приетите
по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното
производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за
отмяна на оспореният акт на процесуално основание.
Настоящият съдебен състав обаче намира проверяваното решение за несъответно на материалния закон, при следните съображения:
Законосъобразно административният орган е приел, че спрямо жалбоподателя не са налице основания за пенсиониране по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като макар последния да е навърши изискуемата в тези разпоредби възраст, видно е от събраните по делото доказателства съдържащи се в административната преписка, че към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране, последния няма необходимия осигурителен стаж от 38г., 08м. и това не е спорно по делото.
Спорния в настоящото производство въпрос се заключава в това, дали стажът на военна служба за периода от 09.01.1971г. до 09.03.1973г. – общо 2г.,02м. и 01 ден, следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж на оспорващият и оттук налице ли са предпоставките на чл. 68 , ал.3 от КСО за отпускане на ЛОСВ.
Отговорите на тези въпроси настоящият съдебен състав намира за положителни, при следните съображения :
За периода от 09.01.1971г. до 31.12.1990г. административният орган е зачел на жалбоподателя осигурителен стаж от втора категория труд – 06г., 09м. и 00дни, осигурителен стаж от трета категория труд – 08г.04м и 17 дни и общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета категория труд от 16г.09м. и 25 дни, от който за действителен осигурителен стаж е признал такъв в размер на 12г.11м. и 16 дни, а за непопадащ в приложното поле пар.1, ал.1 т.12 от ДР на КСО, е счетен стаж в размер на 2г. 02м. и 01 дни – период през който оспорващият е бил на наборна военна служба .
Жалбоподателят твърди, че зачетеният като осигурителен стаж положен на наборна военна служба в периода от 09.01.1971г. до 09.03.1973г. следва да се приеме и за действителен такъв.
Настоящият
съдебен състав споделя тези съображения на жалбоподателя.
От приетото, без оспорване от страните по делото, като писмено доказателство, Удостоверение издадено от Директора на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ № 3606 от 14.06.2017г. се установява, че Ш. Ю. Х.е бил на наборна военна служба в частите на българската армия от 09.01.1971г. до 09.03.1973г. Факта на отбиване на наборна военна служба от оспорващия в посочения период и че това са имена на жалбоподателя не се оспорва от ответника, като е възприето от административният орган в издаденият административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44
НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна
военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона
за пенсиите/отм./, в приложимата й към периода на
полагане военната служба от оспорващия редакция предвижда зачитане за трудов стаж от III категория времето, прекарано в
редовна военна служба или трудова повинност.
След като стажът на редовна военна служба положен от жалбоподателя за процесният период, се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП/отм/ в редакцията й в ДВ. бр. 102 от 1967 г., то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл трайната практиката на ВАС изразена в решение № 12553/19.10.2017г. по адм. дело № 8645/2016г. на ВАС, Решение № 7647/16.06.2017г. по адм. дело № 4023/2017г. на ВАС, Решение № 9471/17.07.2017г. по адм. дело № 7470/2016г. на ВАС и мн. др. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
След признаването за действителен осигурителен стаж на периода през който жалбоподателя е бил на редовна(наборна) служба за времето от 09.01.1971г. до 09.03.1973г., то действителният осигурителният стаж на Ш.Ю.Х. безспорно е в размер от повече от 15 години и предвид обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението си за отпускане на ЛОСВ същия е навършил изискуемата в чл.68, ал.3 от КСО възраст, то са били налице условията и предпоставките на същата разпоредба за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя.
Ето защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ -
Хасково макар и постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при
спазване на административно - процесуалните правила, но в несъответствие с
материално-правните разпоредби на закона, следва да бъде отменено и преписката да бъде
върната на компетентния пенсионен орган при
ТП на НОИ, гр. Хасково за ново произнасяне по подаденото от Ш.Ю.Х.
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна
се явява само претенцията на
оспорващия за присъждане на
действително направените по делото разноски
в размер на 500.00 лева представляващи действително заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.01.2022г.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е своевременно заявено, но по същество неоснователно.
Действително заплатеното адвокатско възнаграждение надвишава минималния
предвиден в чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/2004г. размер от 350.00 лева, но съдът като съобрази действителната правна
и фактическа сложност на делото с размера
на превишението, намира, че последното не се явява прекомерно такова. Ето
защо разноските следва да бъдат
присъдени на жалбоподателя в поискания размер.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-490-1/01.12.2021г. на Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № **********-2140-26-16 от 15.10.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково .
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Хасково за ново произнасяне по подаденото от Ш.Ю.Х. заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст съгласно дадените задължителни указания в мотивите
на решението, относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр.Хасково да заплати
на Ш.Ю.Х. *** направените по делото разноски в размер на сумата от 500.00 (петстотин лева) лева .
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия:
-