Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../…………2022, гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Трети тричленен състав, в публично
съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Теодора Чавдарова и
прокурора Владислав Т , като разгледа
докладваното от съдия Д. Недева КНАХД №
1757/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.
чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП-Варна, против решение № 946 от 08.07.2022 г. на ВРС, постановено по
НАХД № 20223110201724/2022г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №627589-F635313/11.03.2022 год., издадено от С А И , и.д. Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, с което на Б.Д.В. с ЕГН ********** за нарушение на
чл.113, ал.9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание „глоба" в размер на 1 000 лв. С решението
са присъдени в полза на адвокат М.Ц. ***, 300 /триста/ лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване
на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП с присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В
открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.
С писмено становище с вх. №
14253/26.09.2022г., чрез пълномощника ст. юрисконсулт Д Ф заявява, че поддържа
касационната жалба. По съществото на спора отправя искане да бъде постановено
решение, с което да се отмени въззивното решение и потвърди издаденото НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител адв. Ц. оспорва касационната жалба и счита същата за
неоснователна. Поддържа възраженията изложени в писмено възражение от 29.07.2022г. По съществото на
спора моли подадената касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна
и да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Релевира доводи, че Варненският районен
съд е направил обосновани, правилни и съобразени с действащото законодателство
изводи, както и със събраните в хода на производството доказателства. Наред с
всичко изложено в подаденото възражение срещу касационната жалба, моли да се
вземе предвид, че липсата на посочени дата и място на извършване на
нарушението, както е възприел и въззивния съд е достатъчно основание съобразно
съдебната практика за отмяна на
издадения АУАН. Тези реквизити - място и дата не могат да се извлекат, както се
твърди от органите на приходите от описаната в обжалваното НП фактура,
доколкото съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът
осъществява своята дейност на територия идентична с територията на действие на
районния съд по местонахождение. В настоящият случай Районен съд-Варна засяга
повече от едно населено място, поради което на същите населени места може да
осъществява дейност и нотариуса, в конкретният случай №124 от Нотариалната
камара. Ето защо от така представената по делото фактура не може и не следва да
се прави извода, че твърдяното нарушение е извършено именно на територията на
гр. Варна и не могат в тази връзка да се извличат данни от фактурата. Наред с
това, поддържа всички изложени в първоинстанционното производство възражения за не спазен срок по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли за решение в изложения смисъл и присъждане на
разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение,
че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на Б.Д.В., против Наказателно постановление №627589-F635313/11.03.2022 год., на и.д. Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, с което на В. за нарушение на чл.113, ал.9 вр. чл.183,
ал.1 от ЗДДС, на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ВРС е приел от фактическа страна, че с резолюция за възлагане на проверка №
П-03000321098207-0РП001/08.06.2021 г., изменена с Резолюция за възлагане на
проверка № П03000321098207-0РП-002/08.09.2021г. и Резолюция за възлагане на
проверка № П-03000321098207-0РП-003/ 07.10.2021 г., екип от инспектори по
приходите, извършили проверка на В.. Последният бил с прекратена регистрация по
ЗДДС на 24.01.2017г. на основание чл.106, ал.2, т.2, б."б" от ЗДДС
във връзка с чл.176, т.3 и чл.176, т.6 от ЗДДС. Обхватът на проверката включвал
издадените от лицето фактури в периода от м.01.2017г. до момента на възлагане
на проверката и в частност установяване дали по фактурите е начисляван ДДС и на
какво основание. В хода на проверката по искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице № П-03000321098207-040-001/16.06.2021г.
връчено на хартиен носител лично на лицето на 17.06.2021., на проверяващите с
Протокол КД-73 вх.№1194206/06.07.21г. от страна на В. били представени
сметки/фактури за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г. От анализа на същите
било констатирано, че считано от 25.01.2017г. т.е. след датата на прекратената
регистрация по ЗДДС В. е извършвал нотариална дейност, като за извършените
нотариални услуги е издавал сметка/фактура по чл.89 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност. Същите съдържали реквизити посочени в чл.114 от ЗДДС.
Това обстоятелство било констатирано и за фактура № 34242/ 10.02.2020г., в
която бил посочен размерът на ДДС. Фактурата съдържа реквизитите, посочени в
чл.114 от ЗДДС - данъчната основа на доставката 1040,50 лв., ставката на
данъка, и размера на данъка-208,10лв. За резултатите от проверката бил изготвен
Протокол № П-03000321098207-073-001/08.11.2021г. При тези констатации, бил
съставен АУАН в който било прието, че В. е извършил нарушение на разпоредбите
на чл.113, ал.9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС. Актът бил предявен и връчен на
03.12.2021г. В законоустановения срок постъпили писмени възражения, в които В.
посочил, че е допусната софтуерна грешка при генериране на фактурата.
Акцентирал, че няма други нарушения на ЗДДС и поискал спрямо него да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Във възражението посочил и че АУАН е
съставен след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН. Административнонаказващия
орган след като преценил възражението за неоснователно приел, че е нарушен съставът на чл.113, ал.9
вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС издал
процесното НП.
За да отмени
НП, от правна страна, районния съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати редица съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата
незаконосъобразност.
При проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти, настоящия състав на Административен съд – Варна
намира, че доводите, изложени в касационната жалба за противоречие с
материалния закон и необоснованост на атакуваното решение се явяват касационни
основания, но са неоснователни и релевираните отменителни основания не са
налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
На
ответника по касация е вменено извършването на нарушение по чл.113 ал.9 от ЗДДС,
съгласно който данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон
или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2,
нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към
фактури. Това задължение възниква съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС само за
данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС. За нарушението, същият е
санкциониран по реда на чл.183 ал.1 от ЗДДС, разпоредбата
на който сочи, че лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен
документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.
Правилно ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С
оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в
относимата редакция на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвижда
императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
Действително не става ясно коя е датата, на която административно
наказващия орган е приел, че е извършено
нарушението. Посочено е наред с различни дати на извършване на проверки, вкл. в
масивите на НАП, че задълженото лице в
периода 01.02.2020г. -
28.02.2020г. е издало фактура № 34242/ 10.02.2020г., в която е посочило размера
на ДДС. Доколкото обаче на лицето е ангажирана отговорност за извършено
конкретно действие, а не за бездействие е следвало АНО изрично да посочи
конкретна дата на извършване респ. довършване на нарушението, което в конкретния
случай не е сторил. Вписаните във
фактурата като първичен счетоводен документ данни не освобождава органа от
задължението да посочи в АУАН и НП дата на извършване и място на нарушението, а
не в евентуалност да препраща към данни от нея или друг документ в преписката
за задължителни реквизити.
В горния смисъл издаването на фактура
само по себе си не обезсмисля съставяне на акт и издаване на НП. Неяснотата
досежно тези реквизити в АУАН и НП води като краен извод за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, правилно констатирано от ВРС.
Посочване
на точната дата и място на извършване на нарушението е задължителен реквизит
както в АУАН, така на НП и има съществено значение
при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на
доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в
процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или
неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице. Не може елемент от обективния
фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, както
място на извършването да се извлича от данните по преписката. В този смисъл
изцяло несъстоятелна е тезата, поддържана от касатора относно
начина на установяване на тези съществени реквизити в настоящата хипотеза.
Погрешно и превратно е интерпретирането от страна на касатора на
реквизита „дата на извършване на нарушението“ изложено в касационната жалба.
Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на
административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в
АУАН и в НП. Същото императивно задължение се съдържа и за място на извършване
на нарушението. Това императивно задължение на АНО важи и за случай като
разглеждания.
Съответстващ на чл.34 ал.1 от ЗАНН /в редакцията към съставянето на АУАН/ е извода на ВРС, че АУАН е бил съставен след
като е изтекъл тримесечния преклузивен срок предвиден в същата норма.
Твърдението в касационната жалба, че В. е представил със значително закъснение
след определения 14 дневен срок изисканите документи и писмени обяснения
подкрепят по същество извода на ВРС, който е приел - 06.07.2021г., т.е. дата
отдалечена напред във времето от евентуално действителната, когато на органа е
станало известно нарушението и нарушителя.
Отделно от това, нелогично е твърдението в касационната жалба, че изисканите с
ИПДПОЗЛ № П-03000321098207-073-001/18.11.2021г. документи и писмени обяснения
са връчени лично на лицето на 17.06.2021г.
С
оглед констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не
дължи произнасяне за съответствие на оспореното НП с материалния закон и
размера на определената санкция.
Предвид изложеното като е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
При този изход на
спора и предвид своевременно направеното искане от ответника по касация за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и като съобрази, че е договорена безплатна защита на
основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, следва на адвоката да се
присъди на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 946 от
08.07.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110201724 по описа на ВРС за
2022г.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
да заплати на адвокат М.Д.Ц. ***
адвоката: **********, с адрес: гр. В, бул. „////“ ///. ет. ///, ап.// сумата
в размер на 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: