Решение по дело №319/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 12
Дата: 18 януари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700319
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 18.01.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в открито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело319 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Б.А.А. от ***, подадена чрез пълномощник, против Решение2153-08-278/09.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане 2113-08-1022#6/17.09.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Счита, че неправилно административния орган не е зачел времето на отбиване на наборната му военна служба, за действителен осигурителен стаж. Иска отмяна на оспореното решение и претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. 

ОтветникътДиректор на ТП на НОИ - Кърджали, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна по съображения, изложени в обжалваното решение.

 След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх.2113-08-1022/30.07.2021 г., с което е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Към горното заявление са приложени и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч. и удостоверение №****/***г., изд. от директора на Централен военен архив, ***, според което, в периода от 15.01.1974 г. до 15.01.1976 г., жалбоподателят е бил на редовна военна служба в частите на Българската армия /Строителни войски/.  

С разпореждане2113-08-1022#6/17.09.2021 г. на ръководителя наПенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателя е  отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 67 год. 04 м. 04 дни, както и придобит осигурителен стаж от I категория- 11 год. 08 м. и 26 дни;  II категория  07 м. 12 дни, ІІІ категория03 год. 02 м. 01 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж възлиза на 15 год. 06 м. 09 дни, а действителният осигурителен стаж е 13 год. 06 м. 08 дни, тъй като периодът на наборна военна служба, с продължителност 2 год. 00 м. и 01 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение2153-08-278/09.11.2021 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане. Решението е получено от жалбоподателя на 11.11.2021 г. и е оспорено на 12.11.2021 г., чрез административния орган.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, както и на изискуемата от закона форма.

Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, когато лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, както и че общият му осигурителен стаж, възлиза на 15 год. 06 м. 09 дни. Няма спор също, че в периода 15.01.1974 г. – 15.01.1976 г. вкл.,  /2 год. 0 м. 01 дни/, жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия.

Спорен е въпросът, дали периодът на наборната военна служба е действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

С чл. 9, ал. 7 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) е предвидена възможност, за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Според разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), горният стаж се определя като такъв от трета категория.

Наред с горното, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съответно, разпоредбата  на чл. 81 (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1966 г., изм., бр. 102 от 1967 г., бр. 40 от 1991 г., бр. 76 от 1996 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) предвижда, изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, да се зачита за трудов стаж от III категория.

 Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Установи се по делото, че жалбоподателят реално е изслужил наборната си  военна служба от 2 год. 00 м. и 01 дни, в частите на Българската армия и предвид указаното в посочените по-горе разпоредби, е налице действително изслужено време по трудово правоотношение - първата хипотеза на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Респ., горният период е действителен стаж по смисъла на последната разпоредба /в този смисъл и Решение 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. 4145/2018 г., VI о.; както и решения на ВАС, постановени по адм.д. 13944/2017 г.; адм.д. 2856/2018 г.; адм.д. 6749/2018 г.; адм.д. 10942/2018 г. и др./.

При така установеното следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на лицето възлиза на 15 г. 06 мес и 09 дни, поради което за заявителя са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Б.А.А.  против разпореждане 2113-08-1022#6/17.09.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО,  компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх.2113-08-1022/30.07.2021 г., на Б.А.А.  за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.

             При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски, в размер на 450 лв., за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие 66 от 11.11.2021 г. 

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ Решение2153-08-278/09.11.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на  Б.А.А.  против разпореждане2113-08-1022#6/17.09.2021 г. на ръководителя наПенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали и ВРЪЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление вх.2113-08-1022/30.07.2021 г. на Б.А.А., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали,  да заплати на Б.А.А. от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 450 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

 

 

                                       С Ъ Д И Я: