Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 8.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14 437 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
С влязло в сила решение от 22.04.2014 г. съдът е
осъдил ЗД „Б.И.” АД да заплати на В.М.М. на основание чл. 226 КЗ сумата от 40
000 лв., ведно със законната лихва от 7.08.2013 г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1730 лв. за адвокатски хонорар
по чл. 38 ЗА и сумата от 533, 33 лв. за вещи лица, като е отхвърлил иска по чл.
226 КЗ за горницата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лв.
С молба от 20.04.2015 г. адв. Я.С. е поискал издаване
на изпълнителен лист за адвокатските си възнаграждения – 1730 лв. пред СГС и
1750 лв. пред САС. Със отделна молба ищцата В.М. е поискала издаване на
изпълнителен лист за присъдената й сума от 533,33 лв. като разноски пред СГС.
На 27.04.2015 г. е издаден един изпълнителен лист, в
който е възпроизведен диспозитива на съдебното решение, където сумите за
адвокат и вещи лица са присъдени в полза
на ищцата.
На 22.10.2015 г. адв. Я.С. е депозирал молба, в която
е посочил, че връща оригинала на издадения изпълнителен лист, като е заявил, че
сумите са дължат на различно основание и на различни лица – на него и на
ищцата, поради което е поискал издаване на два отделни изпълнителни листа.
С разпореждане от 3.11.2015 г. съдът е оставил
искането без уважение, като е приел, че изпълнителният лист е издаден изцяло в
съответствие с диспозитива на съдебното решение (което е изцяло потвърдено, не е
обжалвано в частта за разноските, респ. не е искана поправка на очевидна
фактическа грешка).
На 6.07.2016 г. е постъпила нова молба от адв. Я.С. за
издаване на изпълнителен лист за сумата от 1730 лв. в негова полза, като с
разпореждане от 11.07.2016 г. съдът е указал на страната, че за сочената сума вече
е издаден изпълнителен лист.
С нова молба от 15.07.2016 г. адв. Я.С. отново е
поискал да му се издаде изпълнителен лист за сумата от 1730 лв., като е заявил,
че същата е присъдена лично на него.
С ново разпореждане от 20.07.2016 г. съдът отново е разяснил на адв. С., че
според необжалваното съдебно решение и диспозитива на същото, сумата от 1730 лв.
е присъдена в полза на ищцата В.М..
На 8.09.2016 г. е постъпила нова молба от адв. Я.С., в
която същият е заявил, че макар да се бил подписал на два печата за издаден
изпълнителен лист (върху решението на СГС и върху решението на САС), той бил
получил само един, в който пък липсвало и сумата от 1750 лв., която му била
присъдена от САС. Ето защо претендира да се издаде изпълнителен лист на негово
име за двете суми – 1730 лв. и 1750 лв.
С разпореждане от 19.09.2016 г. съдът е оставил без уважение
искането и е указал на адв. С., че може да обжалва акта на съда.
При обжалването на разпореждането от 19.09.2016 г.
пред САС, по гр.д. № 5572/16 г., е прието, че същото е нищожно и неразбираемо и
волята на съда не може да бъде изведена и при тълкуване, поради което е делото е
върнато с указания, че „следва да се отстрани грешката в постановеното решение,
относно титуляра на правото на деловодни разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК
и на титуляра на адвокатското възнаграждение, дължимо от ответника по чл. 38,
ал. 2 ГПК, както и да се постанови валиден съдебен акт по искането за
издаването на изпълнителен лист, съобразно вземанията на всеки титуляр“.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно указанията на апелативния съд, градски съд следва
служебно да отстрани констатирана от САС грешка,
допусната в решението от 22.04.2014 г., като постанови дължимост на сумата 1730
лв. по чл. 38 ЗА на адв. С., респ. да издаде изпълнителен лист в негова полза.
Настоящият състав при съобразяване с дадените от по-горната инстанция указания,
приема, че в диспозитива на съдебното решение думите „сумата от 1730 лв. за
адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА и“ следва да бъдат заличени, като се включи нов
диспозитив: „ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, да заплати на адв. Я.В.С. сумата от 1730 лв. като
адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА“.
Предвид изричните указания на САС издадения
изпълнителен лист от 27.04.2015 г. следва да се обезсили, като след влизане в
сила на настоящото решение следва да се издадат два отделни листа съответно за
ищцата и процесуалният й представител.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
решение, постановено на 22.04.2014 г. по гр.д. № 14 437 от 2013 г., СГС,
І-18 с-в, като в диспозитива на същото думите „сумата от 1730 лв. за адвокатски
хонорар по чл. 38 ЗА и“ се заличат и се ВКЛЮЧИ нов диспозитив:
„ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, да заплати на адв. Я.В.С. сумата от 1730 лв. като адвокатски
хонорар по чл. 38 ЗА“.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист от 27.04.2015 г.
След влизане в сила на решението, да се издадат два
изпълнителни листа на името на В.М. и адв. Я.С..
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: