Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети август, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6841 по описа за 2019г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от
управителя Ивелина Цанкова Кавурска, твърди, че на 03.06.2017г. е бил сключен между „Аксес Файнанс“ ООД – като
кредитодател
и ответницата –
като кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта“ с № 506842, по силата, на който
първия предоставил на втората
сумата от 100.00
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателката се задължила да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Подписвайки договора ответницата удостоверила, че е получила и е запозната предварително с всички
условия на индивидуалния
договор и Общите условия към него, както и че е получил от кредитодателя
Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Заедно с
подписването на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателката платежен инструмент –
кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /картоиздател/ ведно
със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателката
може да
усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата
и влизане в сила на договора за кредит, което представлява изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. С Анекс от
05.10.2017г. към
договор за кредит „Бяла карта“ с № 506842 страните договорили максимален размер на
револвиращ кредит в размер на 200.00 лева, като впоследствие с Анекс от
05.01.2018г. към договора за кредит, револвиращият кредит е договорен в
максимален размер на 300.00 лева, а с Анекс от 13.04.2018г. към договора за
кредит, револвиращият кредит е договорен в максимален размер на 400.00 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта. Договорът за кредит бил уговорен със следните условия: фиксиран
годишен лихвен процент по заема – 43.2% върху усвоения размер на кредита.
Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12% като лихвата
се изчислява на ден върху усвоената и непогасена главница, като за
изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни;
45.9% годишен процент на разходите на заема; обща сума, дължима от
кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – сбор от усвоената и
непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница,
такси за ползване на картата, съгласно Тарифата; заплащане на текущото
задължение, дължимо за предходен месец – което представлява сбор от усвоената и
непогасена главница на текущия месец, начислена и непогасена договорна лихва
върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за
събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец – до всяко 2-ро
число на месеца. Поради забава при заплащането на текущото задължение на
ответницата
съгласно условията на договора е начислена договорна лихва в размер на 31.54 лева за периода 09.06.2017г. до 06.07.2018г. В случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, страните са договорили задължение на кредитополучателят
да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко
отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, за който не е
погасено до 5-то число на следващия месец. На това основание, на ответницата била начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 107.94 лева. В договора за
кредит се предвижда, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на
кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер
на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване
на задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на обезпечението. При
забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия
по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на
сумите. На това основание на ответницата
е начислена такса разходи за събиране в размер на 77.50 лева. В договора
било уговорено /чл.21, ал.1/ и, че в случай, че кредитополучателят не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, като поне в един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично
предсрочно изискуемо, без ответницата
да е нужно да бъде уведомявана
за това обстоятелство. Подписвайки договора за кредит, ответницата се е съгласила, че след настъпване на
предсрочна изискуемост дължи на кредитора еднократно заплащане на такса в
размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Длъжникът не е заплатил дължимия
паричен заем. На
25.01.2019г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 11.11.2016г., сключен между
„Аксес Файнанс“
ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория
вземанията си по договор за кредит „Бяла карта“ № 506842/03.06.2017г., заедно с всички
привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви.
С изрично пълномощно „Аксес Файнанс“
ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в качеството си на цесионер по
рамковия договор за цесия, да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено уведомително писмо,
ведно с покана за доброволно изпълнение от ищцовото дружество на ответницата на посочения от нея в договора за кредит постоянен адрес, но няма данни
дали същото е било получено.
Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 4858/2019г. по описа на РРС, но ответницата
е подала срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК възражение за недължимост на сумите по нея и указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите от 399.63 лева, представляваща
дължима главница по Договор за кредит
„Бяла карта“ №
506842/03.06.2017г.; 31.54 лева, представляваща
договорна лихва за периода 09.06.2017г. до 06.07.2018г.; 107.94 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 77.50 лева – такса
разходи за извънсъдебно събиране
на просрочени вземания и
120.00 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.08.2019г. до окончателното й
изплащане, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 4858/2019г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата
Р.А.П. оспорва
изцяло предявения иск, като
твърди,
че на първо място не е налице валидно облигационно правоотношение произтичащо
от договора за кредит „Бяла карта” № 506842/03.06.2017г., сключен между
ответницата и „Аксес Файнанс” ООД, тъй като няма доказателства, че
кредитодателят е изпълнил задълженията си по него – да е предоставял на Р.П.
кредитна карта, да са й предоставяни за ползване парични суми и тя да е
усвоявала такива. Твърди и че цесията
не е редовно съобщена от предишния кредитор на ответницата и тя не поражда
действие за последната,
поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо Р.П.. Не е
настъпила и предсрочна изискуемост на кредита, тъй като за настъпването на
такава не е надлежно уведомена ответницата. Оспорва и претенцията, че
ответницата дължи такси за извънсъдебно събиране на задължението и разходите за
дейността на служител, тъй като такива реално не са били направени и
договорните краузи от договор за кредит „Бяла карта” са нищожни, като
заобикалящи закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.33, ал.1
от ЗПК. Прави и възражение за нищожност на клаузите за неустойка в чл.20 във
вр.с чл.15 от договора за паричен заем при неосигуряване обезпечения по
кредита, като неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Тази клауза не е била
предмет на договаряне между двете страни, а представлява типова клауза, върху
която ответницата не може да влияе. Същата няма и характер на неустойка, а е
допълнение към възнаградителната лихва и скрита печалба на кредитора. Тези
договорни клаузи заобикалят закона и противоречат на добрите нрави – практиката
да се изисква от кредитополучателя да осигури поръчителство на лице при
неизпълними условия, на които да отговаря за цялата дължима сума, не отговаря
на предмета, характера и размера на отпуснатия кредит, като по този начин
кредиторът си осигурява почти двойна печалба и се обогатява неоснователно.
Твърди и, че процесният договор за кредит „Бяла карта” е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, тъй като са налице нарушения на изискванията на чл.11,
ал.2 от ЗПК – не са й представяни Общи условия, с които тя да се запознае преди
сключването на договора и не е подписвала такива. На последно място твърди и че
договорната клауза регламентираща договорната лихва е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави на основание чл.26 от ЗЗД. Тази клауза
регламентира договорна лихва в размер на 43.2%, която клауза е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.21 от ЗПК. Договорената между страните лихва
надхвърля повече от три пъти законната лихва. Процесната клауза на договора, обективирана
в раздел 1, чл.4, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи
на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето,
поради което и същата се явява нищожна.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
03.06.2017г. е бил сключен между „Аксес Файнанс“ ООД – като
кредитодател
и ответницата –
като кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта“ с № 506842, по силата, на който
първия предоставил на втората
сумата от 100.00
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателката се задължила да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписването на договора за
кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателката платежен инструмент –
кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /картоиздател/ ведно
със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателката може да усвои изцяло
максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит. С Анекс от 05.10.2017г. към договор за кредит „Бяла карта“ с
№ 506842 страните договорили максимален размер на револвиращ кредит в размер
на 200.00 лева, като впоследствие с Анекс от 05.01.2018г. към договора за
кредит, револвиращият кредит е договорен в максимален размер на 300.00 лева, а
с Анекс от 13.04.2018г. към договора за кредит, револвиращият кредит е договорен
в максимален размер на 400.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта. Договорът за кредит бил
уговорен
със следните условия: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2% върху
усвоения размер на кредита. Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в
размер на 0.12% като лихвата се изчислява на ден върху усвоената и непогасена
главница, като за изчисляването й се приема, че календарния месец е с
продължителност 30 дни; 45.9% годишен процент на разходите на заема; обща сума,
дължима от кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – сбор от
усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена
главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата; заплащане на
текущото задължение, дължимо за предходен месец – което представлява сбор от
усвоената и непогасена главница на текущия месец, начислена и непогасена
договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец – до
всяко 2-ро число на месеца. Поради забава при заплащането на текущото
задължение на ответницата
съгласно условията на договора е начислена договорна лихва в размер на 31.54 лева за периода 09.06.2017г. до 06.07.2018г. В случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, страните са договорили задължение на кредитополучателят
да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко
отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, за който не е
погасено до 5-то число на следващия месец. На това основание, на ответницата била начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 107.94 лева. В договора за
кредит се предвижда, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на
кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки
ден до заплащане на сумите. На това основание на ответницата е начислена такса
разходи за събиране в размер на 77.50
лева. В договора било уговорено /чл.21, ал.1/ и, че в случай, че кредитополучателят не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, като поне в един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично
предсрочно изискуемо, без ответницата
да е нужно да бъде уведомявана
за това обстоятелство. В
договора за кредит е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост ответницата дължи на кредитора
еднократно заплащане на такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
На
25.01.2019г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 11.11.2016г., сключен между
„Аксес Файнанс“
ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория
вземанията си по договор за кредит „Бяла карта“ № 506842/03.06.2017г., заедно с всички
привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви.
С изрично пълномощно „Аксес Файнанс“
ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в качеството си на цесионер по
рамковия договор за цесия, да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено уведомително писмо,
ведно с покана за доброволно изпълнение от ищцовото дружество на ответницата на посочения от нея в договора за кредит постоянен адрес, но няма данни
дали същото е било получено. Това уведомление е приложено към исковата молба
/л.30 от делото/ и препис от него е било връчено на ответницата заедно с
преписите на исковата молба и приложенията към нея на 10.12.2019г., видно от
съобщението на л.45 от делото.
Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 4858/2019г. по описа на РРС, но ответницата
е подала срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК възражение за недължимост на сумите по нея и указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си, което той е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата е усвоила средства на процесния револвиращ кредит в общ размер
на 815.89 лева, чрез транзакции с предоставената й кредитна карта по договора
за кредит “Бяла карта” № 506842/03.06.2017г. Първоначалният
кредитор „Аксес Файнанс” ООД е начислил договорна лихва в размер на 43.20% или
0.12% дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита за периода от
10.06.2017г. до 06.07.2018г. в общ размер от 103.04 лева. Кредитополучателката
не е извършвала редовни плащания на текущите си задължения, не е предоставила и
обезпечение по чл.15 от договора, и кредиторът е начислил неустойка по чл.20 от
договора в размер на 10% върху усвоената и непогасената главница по кредита на
всяко 6-то число, когато кредитополучателят не е изпълнил текущо задължение по
кредита до 5-то число. Начислената неустойка по чл.20 е в общ размер на 262.18
лева. Съгласно чл.21, ал.4 от договора са начислени такса разходи за събиране
на задълженията, когато ответникът не е погасявал текущо задължение и не е
предоставял обезпечение по чл.16 от договора или заплащал сума от 15% от
максималния кредитен лимит поръчителство. Начислената такса разходи е в размер
на 2.50 лева за всеки ден до плащането на задълженията и е в общ размер от 87.50
лева. Извършените плащания от ответницата са на обща стойност 652.00 лева през
периода от 07.07.2017г. до 02.05.2028г. включително, след което е преустановила
плащанията. На 06.07.2018г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй
като съгласно клаузите на чл.21, ал.1 от договора, кредитополучателят не е
заплатил в два поредни месеца 15% от одобрения кредитен лимит. Начислена е била
и еднократна такса по чл.21, ал.5 от договора за ангажиране дейността на
служител в размер на 120.00 лева. След датата на цесията ответницата не е
извършвала плащания и към настоящия кредитор „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД. Към датата на заповедното производство – 07.08.2019г.
дължимите суми от Р.П. по договор за кредит „Бяла карта” № 506842/03.06.2017г.
са както следва: 399.63 лева – главница; 31.54 лева – договорна лихва за
периода 06.05.2018г. до 06.07.2018г.; 107.94 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение по чл.20 от договора за периода 06.05.2018г. до
06.07.2018г.; 77.50 лева – такса разходи за събиране по чл.21, ал.4 от договора
за периода 06.06.2018г. до 06.07.2018г. и 120.00 лева – еднократна такса за
ангажиране на служител за събиране на вземането по чл.21, ал.5 от договора. Лихвата
за забава върху сумата от 431.17 лева, формирана от дължимите главница и
договорна лихва по кредита за периода 07.07.2018г. до 30.07.2019г. възлиза в
размер на 46.59 лева. С платената от ответницата по договора парична сума в
размер на 652.00 лева, първоначалният кредитор е приел, че са погасени по
процесния договор както следва: 416.26 лева – главница; 71.50 лева – договорна
лихва за периода 10.06.2018г. до 01.05.2018г.; 154.24 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по чл.20 от договора за периода
06.07.2017г. до 06.04.2018г. и 10.00 лева – такса разходи за събиране на
вземането по чл.21, ал.4 от договора за периода 06.07.2017г. до 07.08.2017г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът намира, за неоснователно направеното
от ответницата възражение, че не е налице валидно облигационно правоотношение
произтичащо от договора за кредит „Бяла карта” № 506842/03.06.2017г., сключен
между ответницата и „Аксес Файнанс” ООД, тъй като нямало доказателства, че
кредитодателят е изпълнил задълженията си по него – да е предоставял на Р.П.
кредитна карта, да са й предоставяни за ползване парични суми и тя да е
усвоявала такива. На първо място от представеното приложение № 1 към процесния
договор /л.12 от делото/ е видно, че ответницата е получила от „Интеркарт
Файнанс” АД кредитната си карта, която е била с № 506842 и който факт тя е
удостовирила с подписа си под това приложение. На следващо място това, че е
получила кредитната си карта и са й били предоставяни парични суми по нея е
видно и от сключените анекси към договора, с които е бил увеличаван кредитния й
лимит по картата, т.е. ако тя не е била получила кредитната карта е нямало да
сключва тези анекси и да увеличава кредитния си лимит. Горните факти, както и
че ответницата е усвоявала и парични суми от кредитната карта се доказва и от
заключението на съдебно-икономическата експертиза, съгласно която Р.П. е усвоила средства на процесния револвиращ кредит в
общ размер на 815.89 лева, чрез транзакции с предоставената й кредитна карта по
договора за кредит “Бяла карта” № 506842/03.06.2017г.
Неоснователно е и възражението, че не била настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като за настъпването на такава не е надлежно уведомена ответницата. На първо
място това няма никакво значение по отношение основателността на иска, тъй като
надлежното уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост е предпоставка само
за подаване на заявление по чл.417, ал.2 от ГПК, но не и за това по чл.410 от ГПК. Въпреки това следва да се отбележи, че е настъпила такава предсрочна
изискуемост, тъй като тя е била договорена като автоматично настъпваща съгласно клаузите на чл.21, ал.1 от договора - кредитополучателят да не е
заплатил в два поредни месеца 15% от одобрения кредитен лимит. От
икономическата еспертиза по делото е видно, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 06.07.2018г. Неоснователно
е и възражението, че процесният договор за кредит „Бяла карта” е недействителен
на основание чл.22 от ЗПК, тъй като са налице нарушения на изискванията на
чл.11, ал.2 от ЗПК – не са били представяни на ответницата Общи условия, с
които тя да се запознае преди сключването на договора и да е подписвала такива.
Процесният договор не е бил сключван при общи условия, а представените по
делото са на издателя на картата „Интеркарт Файнанс” АД, а не на кредитодателя.
Общите условия са били инкорпорирани в самия договор за кредит и с подписването на всяка страница от него от
страна на кредитополучателката тя е удостоверила, че е запозната с тях. С оглед
на това следва да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК и
договорът не се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Неоснователно е
и възражението, че договорната клауза регламентираща договорната лихва е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави на основание чл.26 от ЗЗД. Договорната
лихва в размер на 43.2%, не е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.21 от ЗПК и тя е била свободно договорена между страните, като размера й не
е в противоречие с добрите нрави. Няма пречка страните да уговарят договорна
лихва над размера на законната такава – свободата на договаряне не е ограничена
от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Размерът на договорната лихва се
определя по взаимно съгласие на страните като част от договорната свобода, с
която същите разполагат. В случая страните свободно са уговорили съдържанието
на договора за кредит, включително и размера на лихвите.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по
делото, че „Аксес Файнанс“ ООД – като
кредитодател
и ответницата –
като кредитополучател са били обвързани от облигационно правоотношение, тъй
като на 03.06.2017г. е бил сключен между тях договор за кредит „Бяла карта“ с
№ 506842,
по силата, на който първия предоставил на втората сумата от 100.00 лева, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
„Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателката се задължила да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписването на договора за
кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателката платежен инструмент –
кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /картоиздател/ ведно
със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателката
може да
усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата
и влизане в сила на договора за кредит. С Анекс от 05.10.2017г. към договор за кредит „Бяла карта“ с
№ 506842 страните договорили максимален размер на револвиращ кредит в размер
на 200.00 лева, като впоследствие с Анекс от 05.01.2018г. към договора за
кредит, револвиращият кредит е договорен в максимален размер на 300.00 лева, а
с Анекс от 13.04.2018г. към договора за кредит, револвиращият кредит е
договорен в максимален размер на 400.00 лева под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта.
На
25.01.2019г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 11.11.2016г., сключен между
„Аксес Файнанс“
ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория
вземанията си по договор за кредит „Бяла карта“ № 506842/03.06.2017г., заедно с всички
привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в
клаузата на чл.17 от договора за
кредит „Бяла карта“ с № 506842/03.06.2017г., съгласно която
кредитодателят може по всяко време да прехвърли правата си по договора за
кредит на трето лице, включително и да заложи вземането, но за последното
следва да уведоми кредитополучателя.
Неоснователно е възражението на ответницата, че цесията не й е редовно съобщена от
предишния кредитор и тя не поражда действие за нея, поради което ищецът няма
качеството на кредитор спрямо Р.П..
Няма
законова пречка първоначалния кредитор по договора да упълномощи цесионера да
уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на
уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и
съдебната практика – решение № 137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и
много други. В случая по делото е представено пълномощно, с което „Аксес Файнанс“ ООД е
упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в качеството си на цесионер по
рамковия договор за цесия, да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено уведомително писмо,
ведно с покана за доброволно изпълнение от ищцовото дружество на ответницата на посочения от нея в договора за кредит постоянен адрес, но няма данни
дали същото е било получено. Това уведомление е приложено към исковата молба
/л.30 от делото/ и препис от него е било връчено на ответницата заедно с
преписите на исковата молба и приложенията към нея на 10.12.2019г., видно от съобщението
на л.45 от делото. Уведомление
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело
№ 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на предходния
чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление /в случая две
уведомления/ да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника,
тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и
влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него
не се и изисква изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответницата,
последната е била надлежно уведомена за извършената цесия и тя е породила
действие спрямо нея.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори
и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на
договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат
правилата на чл.143-чл.148 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен
пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да
не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клаузите, като уговорените в чл.15 и чл.20
от договора за кредит, според които се дължи неустойка в размер на 262.18 лева при
неосигуряване в тридневен срок от падежа на всяко просрочено задължение за
заплащане на погасителна вноска на допълнително обезпечение чрез поръчителство
на физическо лице, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната
в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка
на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
стори дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена
преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи
договора за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е
извършена въз основа на попълнен от ответницата формуляр и след като й е
разрешено е неразбираемо защо от нея се изисква да представя обезпечение и да
заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в
погасителните вноски, ако не осигури такова.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля
законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33, ал.1 от ЗПК. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се
дължи и на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе
добросъвестна проверка на кредитоспособността на ответницата съгласно чл.16 от
ЗКП, ищецът сам щеше да стигне да заключението, че със същата не следва да бъде
сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По
изложените съображения с оглед нищожността на клаузите по чл.15 и чл.20 от
договора за кредит, съдът намира, че ответницата не дължи уговорената неустойка
в размер на 262.18 лева, в случая претендирана до сумата от 107.94 лева -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
В чл.21, ал.4 и ал.5 от договора за кредит е посочено,
че при
забава за плащане на посочената сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на
сумите. На това основание на ответницата
е начислена такса разходи за събиране в размер на 87.50 лева. В ал.5 пък
е предвидено,
че след настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи на кредитора
еднократно заплащане на такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Съдът
обаче намира, че нищожни,
като заобикалящи
закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.33, ал.1 от ЗПК, са клаузите на чл.21, ал.4 и
ал.5 от договора за
кредит, предвиждащи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение и ангажиране дейността на служител. Макар тези вземания да са
наименувани „разходи” и
„такса“, то срещу тях
не се дължи никакво поведение от страна на кредитодателя, а точно обратно –
изискуемостта на тези
вземания
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. По делото
липсват както твърдения, така и доказателства такива разходи и такси да са били
действително извършени. При това положение следва да се приеме, че тези клаузи всъщност прикриват едни неустойки за забава, а съгласно
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на мораторна лихва каквато е начислил и претендира в
настоящото исково производство. По изложените съображения съдът намира, че сумите от 87.50 лева – такса
разходи за събиране по чл.21, ал.4 и 120.00 лева – еднократна такса за
ангажиране на служител за събиране на вземането, не се дължат от ответницата и
неправилно с част от извършеното от нея плащане е било прието за погасено
такова задължение.
В исковата молба се признава, а и
от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че ответницата е заплатила сумата от 652.00
лева. Общият размер на задължението на ответницата
по договор за кредит „Бяла
карта“ № 506842/03.06.2017г. възлиза на 918.93
лева, включващо 815.89 лева главница и 103.04 лева договорна лихва. Съдът
приема, че с платената общо сума от 652.00 лева при спазване на предвидената в
чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност, първо е погасена изцяло договорната лихва в
размер на 103.04 лева, а с останалата част от 548.96 лева е погасена част от
главницата и остава да се дължи главница в размер на 266.93 лева. Поради
гореизложеното искът за главницата следва да бъде уважен до размер 266.93 лева,
като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 399.63 лева, а в останалата си част
искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата от 266.93 лева, представляваща
дължима главница по Договор за кредит
„Бяла карта“ №
506842/03.06.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.08.2019г. до окончателното й
изплащане, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 4858/2019г. по описа на РРС.
Искът следва да се отхвърли в
частта да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 506842/03.06.2017г. в частта от 266.93
лева до пълния предявен размер от 399.63 лева; 31.54 лева, представляваща договорна
лихва за периода 09.06.2017г. до 06.07.2018г.; 107.94 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 77.50 лева – такса
разходи за извънсъдебно събиране
на просрочени вземания и
120.00 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител, по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4858/2019г. по описа на РРС, като
неоснователен.
Предвид частичното уважаване на иска и съобразно дадените задължителни
указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените по заповедното производство разноски
в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Частичното отхвърляне на иска по
никакъв начин не влияе на разноските по заповедното производство, тъй като
същите са присъдени в минималния размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищцовото
дружество е направило по делото разноски в общ размер на 325.00 лева –
заплатени държавна такса за производството и възнаграждения на вещото лице, а
съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер
на 117.77 лева, които ответницата бъде осъдена да му заплати. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА
ищецът следва да бъде осъден да заплати на редовно упълномощения от ответницата
адвокат С.В.В., с ЕГН: ********** от АК – гр.Русе, с адрес за упражняване на
дейността: гр.Русе, бул.”Липник” № 5, ет.1, офис 28, който й оказва безплатна
правна помощ, адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска. Възнаграждението на адвоката е в размер на 300.00 лева, съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в разпоредбата действаща към момента на упълномощаването –
11.12.2019г./, а съразмерно с отхвърлената част от иска следва да й се присъди
възнаграждение в размер на 191.29 лева, които ищцовото дружество бъде осъдено
да й заплати.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.А.П. ***, с ЕГН: **********, че дължи на “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ивелина Цанкова Кавурска, сумата от 266.93 лева /двеста
шестдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки, представляваща дължима главница по
Договор за кредит
„Бяла карта“ №
506842/03.06.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до окончателното й
изплащане, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 4858/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ивелина Цанкова Кавурска, против Р.А.П. ***, с ЕГН: **********,
положителен установителен иск, в частта да се признае за
установено, че дължи главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 506842/03.06.2017г. в частта от
266.93 лева /двеста шестдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ до
пълния предявен размер от 399.63 лева /триста деветдесет и девет лева и
шестдесет и три стотинки/; 31.54 лева /тридесет и
един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща договорна лихва
за периода 09.06.2017г. до 06.07.2018г.; 107.94 лева /сто и седем
лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение;
77.50
лева /седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ – такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
вземания и
120.00 /сто и двадесет/ лева,
представляваща такса разходи за дейност на служител, по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4858/2019г. по описа на РРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.А.П. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, ЕИК
*********, представлявано от управителя Ивелина Цанкова Кавурска, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева – направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 4858/2019г. по описа на РРС, разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.А.П. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, ЕИК
*********, представлявано от управителя Ивелина Цанкова Кавурска, сумите от 117.77 лева /сто и седемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ -
направени по настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от иска и
100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3,
ЕИК *********, представлявано от управителя Ивелина Цанкова Кавурска, да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат С.В.В., с ЕГН: **********
от АК – гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, бул.”Липник” №
5, ет.1, офис 28, адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 191.29 лева /сто деветдесет и един лева и двадесет и девет
стотинки/.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: