Р Е
Ш Е Н
И Е
No 250
гр. Ботевград, 30.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното
от съдия Стоянова гражданско дело No 2079 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността
/ЗС/.
Ищците- П.М.В., Ц.М.Ц. и И.М.П.,***, твърдят, че в качеството си на
наследници на М.Т. П.,***, са съсобственици на следния недвижим имот: Поземлен
имот с No ****** с площ от 689 кв.м., намиращ се в
землището на с. Р., общ. П., местността “П.Д.”, при граници: имот No ******, имот No ******, имот No ****** и имот No ******, като
правото на собственост е възстановено с Решение No 2Б-А от 15.05.2013 г. на
Общинска служба по земеделие- гр. П.. Твърдят, че ответникът владее имота им
без правно основание, отказва да го напусне, като твърди, че е негов
собственик. Молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника правото им на собственост върху процесния недвижим
имот, както и да осъди ответника да им предаде владението на имота. Претендират
присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът- Д.М.С. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Твърди, че никога и по
никакъв начин не е пречила на когото и да било да ползва собствения си имот,
като дори не й е известно къде се намира процесният имот на ищците, както и
местността “П.Д.”. Твърди, че притежава, владее и ползва поземлен имот в с. Р.,
махала “С.”, който е придобила по възмезден начин на 06.11.2009 г. от Х. И. Т.,
представляващ имот с кадастрален No ****.***.** по
плана на новообразуваните имоти на махала “С.” в землището на с. Р., общ. П..
Сочи, че от придобиване на собствеността на този имот никой и по никакъв повод
не е нарушавал владението й на имота. Предвид обстоятелството, че собственият й
и владян от нея недвижим имот е жилищна територия, то счита, че няма
съвпадение, дори частично, между този имот и процесната нива. В случай, че е
налице такова съвпадение, то заявява, че тя е добросъвестен владелец на имота с
всички правни последици от това, както и че владее имота с основание. Прави
искане да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
От заверено копие на Удостоверение за наследници No 169 от 15.05.2017 г. от
Община П. се установява, че М.Т. П. е починал на 05.11.1999 г., като е оставил
за свои законни наследници трите си деца – ищците Ц.М. С., И.М.П. и П.М.В..
С решение No 1215 от 08.12.1993 г. по преписка по заявление с вх. No А16В
от 05.09.1991 г. Общинска служба по земеделие е възстановила правото на
собственост на М.Т. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следния имот: Нива от 1.000 дка, седма категория, находяща се в землището на с.
Р. в местността “П.Д.”, при граници (съседи): А.Т., И. В., собствено селище.
Посочено е наличие на ограничение на ползването: дадено по ПМС на Х.Б..
С Протокол от 25.04.2014 г. на фирмата, поддържаща КВС, съгласно решение на
ОСЗ – гр. П., е извършено заснемане на имота по решение No 1215 от 08.12.1993
г. по преписка вх. No А16В в съществуващи стари реални граници на собственик М.Т.
П. в присъствието на наследника П.М.В. и двама свидетели.
С писмено искане с изх. No РД-05-128/28.06.2012 г. на ОСЗ- П. на основание
§ 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е
представено искане до кмета на Община П. за предоставяне на земя от общинския
поземлен фонд, като е изпратена преписката вх. No А16В на наследниците на М.Т. П.
за землището на гр. П. и скица-проект за имот No ******
с площ от 0.689 дка в местността “П.Д.”, нива, попадащ изцяло в имот No ****** /нива/ - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Видно от
приложеното по делото заверено копие на искането, същото е входирано
в Община П. с вх. No *8.00-54/29.06.2012 г.
Видно от заверено копие на Акт No 899-II за частна общинска собственост от
13.02.2013 г., същият е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 5, чл.
58, чл. 56, ал. 1 от ЗОС, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, Протоколно решение No 01 от
06.01.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за следния имот: Поземлен
имот No ****** с площ от 0.689 дка в местността “С.”
с начин на трайно ползване – нива, VII категория, начин на възстановяване –
стари реални граници, находящ се в с. Р., общ. П.. В акта в графа “Забележки” във връзка с отписването на
имота от актовите книги за частна общинска собственост е отразено, че поземлен
имот No ****** от КВС на землището на с. Р., местността “П.Д.”, с площ от 0.689 дка, съвпада изцяло с поземлен имот No ****** от КВС на землището на с. Р., целият с площ от 0.689 дка
Видно от заверено копие на Решение No *2 от
01.03.2013 г. на Общински съвет на Община П. за предоставяне на земи от
Общинския поземлен фонд по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, по
повод постъпилото искане с вх. No *8.00-54/29.06.2012
г. на ОСЗ- П. е взето решение за предоставяне на наследниците на М.Т. П.
следния имот: Поземлен имот No ******, находящ се в землището на с. Р., общ. П., местността “П.Д.”
с площ от 0.689 дка с начин на трайно ползване “нива”, който попада в целия имот
No ****** – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за който е
съставен АЧОС No 899-II/13.02.2013 г.
Видно от заверено копие на Решение No 2Б-А от 13.05.2013 г. на Общинска
служба по земеделие- гр. П. по преписка по заявление с вх. No А16В от
05.09.1991 г., със същото е възстановено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
правото на собственост на наследниците на М.Т. П. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на следния имот: Нива от 0.689 дка, седма категория,
местност “П.Д.”, имот No ****** по картата на
землището, при граници (съседи): имот No ******- нива
на насл. З.С.С., имот No ******- нива на насл. Г.Т. П.,
имот No ******- нива на насл.
на А.Т. П., имот No ******- пасище, мера на Община П..
В решението е посочено, че издаването му е във връзка с направени измервания на
земята съгласно чл. 18ж, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи
/възстановими/ стари граници, Решение на
общински съвет на община П. No *0 от 01.03.2013 г., и
чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.
По делото е изискано и представено от Община П. заверено копие на
преписката по заснемане на поземлен имот No ****.***.**
по плана на новообразуваните имоти на махала “С.”, землището на с. Р., общ. П.
и поземлен имот No ****.*.** по КВС на землището на
с. Р.. Видно от приложеното със същата заверено копие на Регистър на
новообразуваните имоти за с. Р., Е. *****, махала “С.”, кадастрален район 100,
то в същия е включен Поземлен имот No 61807.0100.011, с площ 688.792 кв.м., със
собственик Х.Т. И., като в графа “вид документ” е отбелязано “липсва
информация”. С ръкописен текст в документа при името на собственика Х.Т. И. е
вписано името Д.М. С., а при описанието на документа за собственост е вписано
“н. акт No169, т. III, рег. No *041, дело No 620/2009 год.”, без да е посочено кое лице е извършило
допълнителните вписвания и кога.
Видно от заверено копие на Регистър на имоти предоставени за ползване и
данни за ползвателите за с. Р., Е. *****, махала “С.”, кадастрален район 100, в
същия за Поземлен имот No 61807.0100.011 с площ от 1000.00 кв.м. като
собственик е посочен Х.Т. И., а в графа “вид на правото” е вписано “Право на собственост”.
Видно от приложеното като част от преписката заверено копие на План на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. Р., мах.
С., Е. *****, кад. район 100, одобрен със Заповед No
ОА-20/30.01.2004 г. на Областния управител на С. област, в същия е нанесен имот
No 61807.0100.011.
От заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No
169, том III, дело No *20/2009 г. на Нотариус с рег.
No 371 по РНК с района на действие БРС, се установява, че на 06.11.2009 г.
между Х.Т. И., от една стана като продавач, и Д.М.С., от друга като купувач, е
сключен договор, по силата на който първият е продали на ответника Д.М.С.
следния свой недвижим имот: Поземлен имот No *****.****.**
по плана на новообразуваните имоти на местността “С.”, с. Р., обл. С., с площ от 1000 кв. м., при граници на имота: имот No *.25 на Х. В. Г.; имот No *.26
на А.Т. П.; имот No *.28 на Г.Т. П.; имот No *.46 на З.С.С. и имот No 0.470
на Община П.. В нотариалния акт е удостоверено от нотариуса, че като писмени
доказателства, установяващи правото на собственост, при съставянето му са
представени Нот. акт No 168, т. III, акт No *19/2009
г. на нотариус рег. No 371 по РНК и скица No 462/24.07.2004 г. на Т. ООД и презаверена на 06.10.2009 г. от Община П..
По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите П.И.В. – син на ищцата П.М.В., В.П.М. и Р.М.И..
От показанията на свидетеля П.И.В. се установява, че процесният имот се
намира в махала “С.”, като в близост до него майка му (ищцата П.В.) има вила.
Свидетелят излага, че процесният имот бил даден на майка му, брат й и сестра й,
които са наследници на М.Т. П.,*** през
2013 г. Имотът бил незабавно трасиран от извикана от тях фирма. Свидетелят
сочи, че имотът бил стопанисван от Д. и майка й В.. В него има около 10-15
дървета, като освен нива, за друго не се е ползвал. Когато извършвали
трасирането, имотът имал някаква стара ограда наоколо 30-40 години, само от
източната му страна. Почти веднага след поставяне на колчетата при трасирането
на имота колчетата изчезнали.
От показанията на свидетелите В.М. и Р.И. се установява, че ответницата Д.
има имот в махала “С.” в с. Р., до мястото, където е старата й къща. Имотът е
овощна градина, с площ около един декар, като граничи с дол. Излагат, че са
помагали на Д. и майка й – баба В., с почистване на имота- чистели копривата,
къпините, подрязвали дръвчетата. През последните 10 години, откакто им помагат,
само Д., майка й и бай Х., който живеел с баба В., са се грижели за имота. И
двамата свидетели заявяват, че не са чули и не знаят имотът да е собственост на
друг човек. Свидетелят Р.И. сочи, че бай Х. е живеел на семейни начала с баба В.
и един вид е отгледал Д..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непосредствени, логични и
непротиворечиви, включително между показанията на двете групи свидетели – свидетеля
на ищците и тези на ответника.
По делото са изслушани заключението на съдебно-техническа експертиза от
01.03.2018 г. и допълнително такава от 04.04.2018 г. на вещото лице П.П., неоспорени от страните и приети от съда като обективни
и компетентни. От основното заключение на вещото лице се установява, че между
процесния имот, описан в исковата молба – поземлен имот No
****** по картата на възстановената собственост в землището на с. Р., общ. П.,
в местността “П.Д.”, площ от 689 кв.м., и недвижимия имот по Нотариален акт No
169/2009 г. на ответницата – поземлен имот No ****.***.**
по плана на новообразуваните имоти на м. “С.”, с. Р., с площ от 1000 кв.м., е
налице частична идентичност. Вещото лице е посочило, че имотите са идентични по
местност – махала “С.”, по четири свои граници, като се различават по площ –
възстановеният имот на ищците е 689 кв.м., а имотът на ответницата е 1000
кв.м., както и по една от границите. Към заключението вещото лице е приложило
комбинирана скица на имоти от КВС, землище на с. Р. и ПНИ на махала “С.”,
изготвена по поръчка на Община П. от лицензирана геодезическа
фирма, видно от която процесният имот -
ПИ ****.*.** от КВС на землището на с. Р. попада върху част от ПИ No 618.100.11
от плана на новообразуваните имоти на мах. С.,
землището на с. Р.. В скицата е отбелязано, че ПИ No ****.***.**
от ПНИ на мах. С. (очевидно се касае за техническа
грешка при изписване на махалата, която по-горе в скицата е изписана като С.)
попада върху ПИ ****.*.** от КВС и върху ПИ 61807.5.61 /част от ПИ 61807.5.26/
от КВС. В заключението си вещото лице П. е посочило, че тъй като възстановеният
на ищците имот – поземлен имот No ****** по КВС в
землището на с. Р. попада в плана на новообразуваните имоти на махала “С.” на
с. Р., Общинският съвет на Община П. им го е предоставил като компенсация от
това, че има несъгласуваност между КВС и ПНИ на махала “С.”. Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице П., имотът по нотариалния акт на
ответницата е индивидуализиран плана на новообразуваните имоти в махала “С.”,
землището на с. Р., одобрен с влязла в сила Заповед No ОА-20 от 30.01.2004 г.
на Областния управител на С. област.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на една вещ
или имот да го иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно
основание за това. За да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да
докаже както правото си на собственост, така и факта на владението от страна на
ответника, като то трябва да е без правно основание. Липсата на която и да е от
предпоставките има за последица неоснователност на иска и неговото отхвърляне.
В конкретния казус не се спори между страните, че ответникът владее имота,
поради което на установяване подлежат правото на собственост на ищците и
обстоятелството, че ответникът владее имота без правно основание. Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в производство по чл. 108 от ЗС
ищците са тези, които следва да докажат правото си на собственост върху
процесния имот. По настоящото дело това не бе установено.
В случая като основание за придобиване правото на собственост на процесния
имот ищците сочат наследствено правоприемство и реституция по реда на ЗСПЗЗ с
Решение No 2Б-А от 13.05.2013 г. на Общинска служба по земеделие- гр. П..
Ответницата на свой ред противопоставя наличие на право на собственост в свое
лице, придобито по възмезден начин с договор за продажба по Нотариален акт No
169/2009 г. на нотариус с рег. No 371 по РНК, с район на действие РС-
Ботевград. От събраните по делото доказателство – писмени такива и заключение
по приетата съдебно-техническа експертиза съдът намира за категорично
установено, че между процесния имот – поземлен имот No
****** по КВС на с. Р., възстановен с посоченото решение на ищците, и имота,
придобит с Нот. акт No 169/2009 г. от ответницата – поземлен имот No ****.***.** от ПНИ на махала “С.” в землището на с. Р.,
е налице частична идентичност, като възстановеният на ищците имот с площ от
0.689 дка е част от закупения от ответницата имот с площ от 1.000 дка. Предвид
това в настоящото производство съдът следва да реши спора за собственост между
страните при наличие на конкуриращи се основания на правото на собственост на
всяка от двете страни.
От събраните по делото доказателства се установява, че на ищците, като
наследници на М.Т. П., с Решение No 2Б-А от 13.05.2013 г. на ОСЗ- П. по
преписка по заявление с вх. No А16В от 05.09.1991 г. е възстановен процесният
имот като Нива от 0.689 дка, седма категория, местност “П.Д.”, имот No ****** по картата на землището на с. Р., при граници
(съседи): имот No ******- нива на насл.
З.С.С., имот No ******-
нива на насл. Г.Т. П., имот No
******- нива на насл. на А.Т. П., имот No ******- пасище, мера на Община П.. Решението е издадено
на основание чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и в него е вписано решението по чл. 45ж,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ на Общински съвет на Община П. за предоставяне на имота в
изпълнение на задължението му по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, а именно
Решение No *2 от 01.03.2013 г. Видно от цитираното
Решение No *2 от 01.03.2013 г. на Общински съвет на
Община П., прието като доказателство по делото, със същото е постановено да се
предостави на наследниците на М.Т. П. като земя от Общинския поземлен фонд по
реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ процесният поземлен имот No ****** в землището на с. Р., с площ от 0.689 дка,
местност “П.Д.”.
Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите
производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват
по досегашния ред, а съгласно ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят
земи от общинския поземлен фонд, при наличие на едно от условията: 1. установяване
на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба
по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи
или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато
право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може
да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал.
1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета
на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което
прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или
възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие
или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по
земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането
кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото
си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в
изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
В случая искането за предоставянето на имота като земя от общинския
поземлен фонд е отправено от ОСЗ- П. на 28.06.2012 г. и постъпило в Община П.
на 29.06.2012 г., като решението по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е постановено от Общински
съвет на Община П. на 01.03.2013 г. На 13.02.2013 г. процесният имот (поземлен
имот No ******, идентичен с поземлен имот No ******) е обявен за частна общинска собственост с Акт No
899-II на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение No 01 от
06.01.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. В
приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване /т. е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от
ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и
земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно като земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ процесният недвижим
имот е предоставен от Общинския съвет на Община П. с Решение No *2 от 01.03.2013 г. и
възстановен от ОСЗ- П. на ищците с Решение No 2Б-А от 13.05.2013 г., от което
последните черпят правата си.
Съдът намира, че в случая по отношение на процесния имот не са били налице
предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността от
Община П. като земя от т.нар. остатъчен фонд, поради което и със същия
незаконосъобразно са обезщетени ищците по реда на § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Извод за това съдът прави от приетите като доказателство по делото План на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. Р., мах.
С., Е. *****, кад. район 100, одобрен със Заповед No
ОА-20/30.01.2004 г. на Областния управител на С. област, и Регистър на
новообразуваните имоти за този район, видно от които в плана на
новообразуваните имоти е бил нанесен имот No 61807.0100.011, в който попада
процесният имот с No ****** по КВС на с. Р., като в
регистъра на новообразуваните имоти като негов собственик е посочен Х. И. Т. – праводател на ответника. Същият имот е включен в Регистъра
на имоти, предоставени за ползване и данни за ползвателите, като и в този
регистър Х. И. Т. е посочен като носител на право на собственост на имота.
Макар тези регистри да не съставляват доказателство за правото на собственост
на посоченото лице, то включването на имота в тях с наличие на данни за неговия
собственик и нанасянето му в плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, одобрен със Заповед No ОА-20/30.01.2004 г. на Областния управител на С.
област, са основание да се приеме, че незаконосъобразно този имот впоследствие
е определен като земя от остатъчния фонд на земеделските земи по чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ с Протоколно решение No 01 от 06.01.2009 г. на комисията по чл. 19,
ал. 2 от ЗСПЗЗ (цитираното решение е описано в АЧОС No 899-II от 13.02.2013 г.
като правно основание за собствеността на Община П., но същото не е представено
по делото). От посочените писмени доказателства следва да се приеме, че не са
били налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за придобиване на
собствеността от Община П., а от тук - че ОСЗ- П. незаконосъобразно е
възстановила правото на собственост върху имота в полза на ищците като
обезщетение по реда на § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Този извод не се опровергава и
от констатациите на вещото лице П., отразени в обстоятелствената част на
заключението му по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че
Общинският съвет на Община П. е предоставил имота на ищците “като компенсация
от това, че има несъгласуваност между картата на възстановената собственост и
плана на новообразуваните имоти на махала “С.””. Решението за възстановяване на
собствеността върху имота при това се явява незаконосъобразно и като такова е непротивопоставимо на приобретателя на имота, респ.
неговите правоприемници (в случая ответницата). Доколкото същият не е бил
участник в административното производство по издаване на този акт, гражданският
съд е компетентен по реда на косвения съдебен контрол /чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК/ да приеме, че решението за възстановяване на собствеността не е произвело
реституционното си действие, поради което същото не може да легитимира ищците
като собственици на процесния имот по отношение на ответника.
Поради изложеното съдът счита, че не е установено от ищците право им на
собственост върху процесния имот, поради което исковата им претенция по чл. 108
от ЗС се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника за
заплащане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищците следва да й заплатят такива в размер на 1000.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.В., с ЕГН **********,***,
пл. “Д.И.” No *, Ц.М.Ц., с ЕГН **********,***, и И.М.П.,
с ЕГН **********,***, срещу Д.М.С., с ЕГН **********,***, иск с правна квалификация
чл. 108 от ЗС за признаване правото им на собственост на основание наследство и
реституция по ЗСПЗЗ с Решение No 2Б-А от 13.05.2013 г. на Общинска служба по
земеделие- гр. П. по преписка по заявление с вх. No А16В от 05.09.1991 г., на
следния недвижим имот: Поземлен имот
No ****** по картата на възстановената собственост на
землището на с. Р., община П., местност “П.Д.”, с площ от 0.689 дка, при
граници: имот No ******, имот No
******, имот No ****** и имот No
******, и осъждане на ответника да им предаде владението върху имота, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.М.В., с ЕГН **********,***, пл. “Д.И.” No *, Ц.М.Ц., с ЕГН **********,***, и И.М.П., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплатят на Д.М.С., с ЕГН **********,***, сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/
за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :