Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 17.
12. 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в
публичното заседание на 02.12.2016година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр. д. № 4105 по описа за 2016 година, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от ,,Топлофикация Плевен” ЕАД
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Д.С.Й., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415,
ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 714.49 лв., за която е
издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
2148/2016г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу
ответника. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът Д.С.Й. *** е
указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди,
че на основание чл.15 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия, като
същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
се иска признаване на дължимостта на вземането, както следва: 616.09лв.-
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.02.2013г. до 29.02.2016г.
и 98.40лв.- лихва за забава от 02.04.2013г. до 23.03.2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2148/2016г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
Препис от
исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния
срок след получаването им, по делото не е постъпил отговор. Във възражението в
заповедното производство липсват конкретни възражения от длъжника, които да
бъдат обсъждани и разглеждани. В съдебно заседание, ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по
предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за
такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на
делото в отсъствие на представител на ответната страна.
Третото лице
– помагач – „Данувиус” ЕООД гр. София, представя писмени доказателства по
делото, не дава становище.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
При това
положение, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК,
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание; исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени
доказателства в ч.гр.д.№ 2148/2016г. по описа на ПлРС – препис извлечение от
сметка на абонатен № 20672, и приетите в исковото производство доказателства – ОУ на ищеца, заявление за разсрочване на плащания от
ответника до ищеца с признание на вземането, и подробни месечни справки за
дялово разпределение на ТЕ в топлоснабдения имот, представени от третото лице –
помагач на ищеца.
Поради
изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се постанови съдебно
решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са
налице на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено
решение и е направено своевременно искане за това от ищеца.
С оглед
изхода на процеса и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца разноски по делото в размер на 435.00лв., съгласно представения списък на
разноските на осн. чл. 80 от ГПК.
Т.к. е налице разлика между предявените искови суми и
тези, претендирани по ч.гр.д. № 2148/16г. на ПлРС, за разликата, за която иск
не е предявен, Заповед за изпълнение № 1389/31.03.2016г., следва да се
обезсили. Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. С оглед обезсилването на заповедта за част от сумите, съдът
следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното
производство в размер на 23.84лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239
ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 от ГПК, че Д.С.Й.
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК *********,
гр.Плевен, Източна индустриална зона 128, сумата от 616.09лв.- главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.02.2013г. до 29.02.2016г. и 98.40лв.-
лихва за забава от 02.04.2013г. до 23.03.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.03.2016г. до окончателното ѝ изплащане, като за
посочените суми е била издадена заповед за изпълнение № 1389/31.03.2016г. по
ч.гр.д. № 2148/2016г. по описа на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 1389/31.03.2016г. по
ч.гр.д. № 2148/2016г. на ПлРС за сумите над 616.09лв.- главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.02.2013г. до 29.02.2016г. и 98.40лв.-
лихва за забава от 02.04.2013г. до 23.03.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.С.Й. с ЕГН **********,***
, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД гр.Плевен, ЕИК *********, гр.Плевен,
Източна индустриална зона 128, направените по делото разноски в размер на 435.00лв., както и разноските по ч.гр.д.№
2148/16г. по описа на ПлРС, в размер на 23.84лв.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ищеца „Данувиус” ЕООД гр. София.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: