Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на двадесети януари две хиляди
и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9342 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9342/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г.М.Р. ЕГН ********** *** срещу решение №19700 от 23.01.2019 г постановено по гр.д.№21457/2018 г на СРС , 90 състав ; изменено в частта за разноските с определение
№108321 от 07.05.2019 г по същото дело ; в частта
, с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Р. , че същата дължи сумата от 198,82 лева незаплатена топлинна енергия и сумата от 9,71 лева цена за услугата дялово разпределение
за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за апартамент №33 в гр.София ж.к.******;
и сумата от 1,75 лева лихви за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г –
11.04.2017 г ; ведно със законната лихва върху
посочените главници от 11.05.2017 г до окончателното
изплащане на сумата ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.05.2017 г по ч.гр.д.№26649/17 г на СРС , 90 състав .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на
СРС . Въззивникът не е потребител на топлинна енергия , защото не е доказано ,
че е потребител за аб.№239751 и документите , по който са работили ССЕ и СТЕ не
са представени по делото . Не е доказано , че ОУ са влезли в сила спрямо
въззивника , както и количеството на доставената топлинна енергия . Няма данни
как ищецът е определил таксата за дялово разпределение , а и същата не включена
в заповедта за изпълнение . Не е доказана годност на средствата за търговско
измерване и че същите са преминали метрологична проверка .
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 05.02.2019 г, поради което въззивната жалба от 19.02.2019 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената
част от решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Действително
в процесната заповед за изпълнение СРС не е разграничил главниците за топлинна
енергия и за дялово разпределение и лихви върху тях . Касае се обаче за
очевидна фактическа грешка , която следва да бъде поправена . Както в
заявлението си , така и в исковата молба ищецът надлежно е разграничил сумите
Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
Въззивникът е собственик на ½ идеална част от
процесния имот /нотар.акт на стр.13-14 от делото пред СРС/ и потребител на
топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от
ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.1
и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е
необходимо подписване на писмен договор с ответника .
ССЕ и СТЕ установяват , че задълженията за процесния
имот се водят на аб.№239751. Няма изискване в ГПК и не е необходимо всички
писмени доказателства , по които са работили експертизите да се представят по
делото .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по
реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който изключва приложимостта на
чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на
договорни клаузи и ОУ . Ищецът е представил
екземпляр от ОУ с данни за тяхното публикуване . Въззивникът не е доказал
възражението си , че ОУ не са публикувани , а ССЕ доказва обратното .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата
нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото
разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . Топломерът в абонатната станция е преминал периодични проверки и има
съответните свидетелства .
СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово
разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от
ответника .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди
в обжалваната част .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №19700 от 23.01.2019 г постановено по гр.д.№21457/2018 г на СРС , 90 състав ; изменено в частта за разноските с определение
№108321 от 07.05.2019 г по същото дело ; в частта
, с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Г.М.Р. ЕГН ********** *** , че същата дължи сумата от 198,82 лева незаплатена топлинна енергия , сумата от 9,71 лева цена за услугата дялово
разпределение за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за апартамент №33 в гр.София ж.к.******;
и сумата от 1,75 лева лихви за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г –
11.04.2017 г ; ведно със законната лихва
върху посочените главници от 11.05.2017 г до окончателното
изплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 18.05.2017 г по ч.гр.д.№26649/17 г на СРС , 90 състав .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******.
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.