Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1508

 

гр. Русе, 02.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 10 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №74 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен  е иск  с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Топлофикация Русе” АД, гр. Русе твърди, че дружеството е доставило топлинна енергия в имот с абонаментен № 03000110290 ползван от ответника И.П.Я.. За периода от 23.01.2018 г. до 24.04.2018 г. в този имот дружеството доставило и разпределило на ответника топлинна енергия на обща стойност 357,37 лева по 3 фактури, която енергия не била заплатена. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. №  1600/2018 г. по описа на РС- Габрово и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата 357,37 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 23.01.2018 г. до 24.04.2018 г. по 3 броя фактури, 3.90 лв. - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 08.07.2018 г., ведно със законовата лихва върху главницата от 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което искат установяването им по исков редя. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството 357,37 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 23.01.2018 г. до 24.04.2018 г. по 3 броя фактури, 3.90 лв. - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 08.07.2018 г., ведно със законовата лихва върху главницата от 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът И.П.Я., чрез назначения си процесуален представител оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.08.2018 г. по гр. д. № 1600/2018 г. по описа на РС- Габрово, с която е разпоредено на длъжника И.П.Я. да заплати сумата от 357,37 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 23.01.2018 г. до 24.04.2018 г. по 3 броя фактури, 3.90 лв. - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 08.07.2018 г., ведно със законовата лихва върху главницата от 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. и разноски в заповедното производство в размер на 77 лв. Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

По делото не се спори, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в **********, с абонатен № 03000110290. От представените 3 броя фактури е видно, че за периода от 23.01.2018 г. до 24.04.2018 г. ищецът начислил на ответника за доставена му топлинна енергия на стойност 357,37 лв. Съгласно приетите по делото писмени доказателства: Договор № 353/05.10.1998 г. за доставка на топлоенергия за обект ******; Договор № 19/16.10.2000 г.; Договор № Д-197/24.10.2017 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост, ведно с Приложение 1 към договора,; Заявление вх. № АС-00865/07.12.2009 г. Решение № 196/05.10.2004 г. по гр.д. № 3110/2001 по описа на РРС; Удостоверение за наследници № 006276/03.12.2009 г., се установява, че ответника и ищеца са страни по договор за доставка на топло енергия и ищецът е  потребител на същата.

От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, е видно, че процесният имот в *************, бил присъединен към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе ЕАД под абонатен № 03000110290. За процесния имот под отчет в счетоводството на ищеца се водили три отоплителни тела и се доставяла битова гореща вода чрез топлопреносната система на дружеството ищец. В сградата, в която се намирал процесния имот, било въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за процесния период било осъществявано от „Дикей - Л" ООД -Русе. В процесния имот съгласно базата данни на ищеца имало три уреда за дялово разпределение на топлинна енергия - два индивидуални разпределителя на топлинна енергия и един водомер за битова гореща вода. Уредите били вътре в имота. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за процесния имот с административен адрес *************, присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе ЕАД под абонатен № 03000110290, за процесния период 23.01.2018 г. - 24.04.2018 г. следвало да се разпредели 3,8471 MWh топлинна енергия на стойност 357,36 лв. с ДДС. При ишцовото дружество липсвало заявление или друг документ, с който да било поискано и разрешено плащане на вноски на задълженията на ответника (в т.ч. целогодишно заплащане на предварително определени вноски, дори в периодите без топлоподаване за отопление) и отнасящи се до процесния период.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена топлинна енергия по 6 броя фактури от 23.01.2018 г. до 24.04.2018 г.  въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

По делото не се спори, че ответникът бил собственик на недвижим имот гараж, находящ се в ***********, с абонатен № 03000110290,  за който съгласно представените по делото писмени доказателства, ответникът имал  сключен договор с ищеца за доставка и потребление на топлинна енергия. От представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители – чл.47, ал.1 се установява, че купувачите които ползват топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ месеца за доставка до 14 число на следващия месец задълженията си– ежемесечни и изравнителни. За месечните дължими суми продавачът издавал и изпращал фактури на купувачите. Видно от представените 3 броя фактури и заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът  възприема, като тъй като експертът обективно и безпристрастно съобразно притежаваните от него специални знания е дал отговор на поставените му задачи, се установява по категоричен начин, че ищецът „Топлофикация Русе” АД, е доставил топлинна енергия в имот с абонаментен №03000110290, собственост на  ответника, от 23.01.2018 г. до 24.04.2018 г.   на стойност  357,36 лв., който не му заплатил тази сума.Изложеното дава основание да се приеме, че исковата претенция за лихва за забава следва да се уважи до този размер,

Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От посочения по горе чл.47, ал.1 от представените общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към сключения договор, по който и страна е ответника, се установява, че денят за изпълнение задължението на ответникът за ползвана топлинна енергия за отопление, за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за обслужване на измервателните уреди, е определен и с неплащане на главницата в горепосочения срок той е изпаднал в забава от 15-то число на по-следващия месец от този на консумацията. По делото не са ангажирани доказателства за размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска по правното му основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да определи неговия размер по своя преценка, а именно в размер на 3.90 лева.

Разноските в заповедното производство следва да се признаят в размер на 77 лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото /в размер на 75 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение./ съобразно чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от ЗПП и 200 лв. за експертиза, и 150 лв. за назначения особен представител/, с общ размер 525 лв. направени от ищеца са в тежест на ответника.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  И.П.Я. с ЕГН **********,*** дължи на „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата 357,36 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 23.01.2018 г. до 24.04.2018 г. по 3 броя фактури, 3.90 лв. - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 08.07.2018 г., ведно със законовата лихва върху главницата от 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.08.2018 г. по гр. д. № 1600/2018 г.  по описа на РС- Габрово.

ОСЪЖДА И.П.Я. с ЕГН **********,***, да заплати на Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата от 77 лв. разноски, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.08.2018 г. по гр. д. № 1600/2018 г. .по описа на РС- Габрово, както и сумата от 525 лв.- за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: