Решение по дело №457/2020 на Окръжен съд - Варна

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                     № 73/22.5.2020г.        гр.Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                  НАКАЗАТЕЛНО  ОТДЕЛЕНИЕ,

В закрито заседание в състав:

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ

                      КРАСИМИР  ГАЙДАРОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия Гайдаров

ВЧНД № 457 по описа за 2020 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по ЖАЛБА от адв. И.С.– повереник на гражданските ицщи и частни обвинители обвинители К.А.и А. А. по НОХД  № 5474 по описа на ВРС за 2017г, срещу определение №239/20 г. по описа на ВРС с което е оставено без уважение молба от адв.С. за присъждане на разноски по делото.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и като съобрази тезата и доводите в жалбата  прие за установено:

Жалбата е  процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана  по същество  е неоснователна.

Производството пред състав на ВРС е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 НПК. Решаващият съд е приел за установено:

С присъда № 164 от 20.06.2019г., постановена по НОХД  № 5474 по описа на ВРС за 2017г. подсъдимите К.И. и К.Й. са били признати за виновни в извършването на престъпления по чл. 131, ал.1, т.4, т.12, вр. чл. 130, ал.1 и ал.2, вр. чл. 20, ал.2 НК и по чл.131, т.12, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК.Осъдени са да заплатят на гр. ищци К.А.и А. А. солидарно гр. иск в размер на по 1000лв представляващи неимуществени вреди от датата на увреждането със законните лихви, като предявеният гр. иск да пълният размер на сумите от по 5000лв. е бил отхвърлен.На основание чл.189 ал.3 от НПК двамата подсъдими са осъдени да заплатят на К.А.сумата 559.59 лв.за платено адвокатско възнаграждение и пътни разноски и на основание същият текст да заплатят на А. А. сумата от 300лв. за адвокатско възнаграждение.

Присъдата на ВРС е обжалвана пред ВОС, като в жалбата освен претендирани изменения в наказателно правната част са претендирани и присъждане на разноски в размер на 3437.12лв.

На основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, състав на Варненският окръжен съд е потвърдил изцяло присъда № 164 от 20.06.2019 г. по НОХД № 5474 / 2018 г. на Варненски районен съд, 36 - ти наказателен състав.Решението влязло в сила на 13.01.2020г. В него съставът на ВОС е обсъдил и приел че: Размерът на исковете правилно е определен от първия съд, изцяло в унисон с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като са съобразени всички обстоятелства имащи значение за това - преживян стрес, уплаха, унижение и т.н., както и необходимото време за отшумяване на причинените травматични увреждания. Поради това ревизия на присъдата в тази и част не е необходима.

Видно от материалите по делото, адв. С. е  упражнила процесуално представителство и е допусната от съда в качеството й на повереник, въз основа на пълномощни, приложени в ДП - стр. 262 и 264, издадени от пострадалите К.А.и А. А.. По делото не са налични доказателства, че конституираните като граждански ищци и частни обвинители са заплатили някаква сума на адв. С. за извършената работа и направени от нея разноски -няма договор за правна помощ, разписки, РКО и др.. Представените от адв. С. разходно-оправдателни документи /стр. 240 - 281 и стр. 300-307/, касаят плащания от Български хелзински комитет към повереника, въз основа на договор между тях - стр. 243 от първоинстанционното производство. Той обаче няма каквото и да е отношение към разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.

Същата теза и доводи е приел и съставът на ВРС пред когото адв.С. на основание чл.306 от НПК отново е претендирала вече отказаните на два пъти  разноски в размер на 3437.12 лв., поради което е оставил молба вх. № 9117/03.02.2020г. от адв. И.С.– повереник на гражданските ицщи и частни обвинители К.А.и А. А., без уважение.

          Настоящият състав на въззивния съд, изцяло приема като законосъобразна и обоснована тезата и доводите на ВРС ,че претендираните разноски до размера  посочен в молбата и жалбата не могат да се свържат с нормата на чл.189 от НПК, предвид липсата на доказателства.

Поради това, съдът намира, че следва да остави без уважение жалбата на адв.С.  срещу определение №239/20 г. по описа на ВРС, а определението да бъде потвърдено.

Предвид горното на основание чл.345 от НПК ,съдът

 

 

 

 

РЕШИ:

 

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от адв. И.С.– повереник на гражданските ицщи и частни обвинители К.А.и А. А., срещу определение №239/20 г. по описа на ВРС.

          Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: