Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на седми август две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Съдия: Зорница Гладилова
При
секретаря Радослава Манолова като разгледа гр.д. № 145 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание
чл.365 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 пр.последно ЗЗД във вр.чл.82 от ЗЗД
Ищецът „Х.Х.“ ООД /HYVA H. Kft./ твърди, че ответникът „П.ф.с.“
ЕООД имало към него дължими незаплатени суми, поради което на
05.10.2017 г., между страните е подписана извънсъдебна спогодба. Съгласно §1,
т.1 от Спогодбата, ответното дружество признало, че дължи на ищеца сумата 44 004.10 евро за закупени и
получени стоки, при условията и реда на сключения Договор за изключителен
национален статут на дилъри за България на продуктите на ищеца, по фактури, описани в Приложение №1
към Спогодбата.
В § 1, т.2 от Спогодбата страните
признали, че Договорът е прекратен поради забава плащането на задълженията на
ответника. В §.1, т.З от Спогодбата ответникът признал, че
във връзка с Договора е получил за ползване от ищеца лаптоп
Lenovo
Thinkpad T460s Intel Core i5-6200U, на стойност 1416 евро. В §.1, т.4 от Спогодбата страните
констатирали, че към 5.10.2017 г., въпреки че Договорът е прекратен, ответникът
не е платил задълженията
си по §1, т.1 от Спогодбата и не е върнало на „Х.Х.“ ООД лаптопа
по §.1, т.З от Спогодбата.
С цел уреждане на отношенията,
ответникът се задължил да погаси задълженията си към „Х.Х.“ ООД по
следния начин: 1./ В срок до 10 дни от сключването на Спогодбата, да върне на
ищеца стоки
на стойност 25 142.68 евро, описани в Приложение № 2 към Спогодба; 2./ В срока
до 10 дни от сключването на Спогодбата да върне на „Х.Х.“ ООД лаптопа,
описан в т.З на § 1 от Спогодба; 3./ След връщането на стоките на стойност 25
142.68 евро, разликата до пълния размер на задължението за плащане на сумата по
§1, т.1 от Спогодбата, а именно сумата от 18 861.42 евро остава дължима и
трябва да се плати от ПФС на HYVA. Съгласно §2, т.1.4 от
Спогодбата, сумата от 18 861.42 евро, е намалена със задължението на ищеца към
ответника в размер на 702.80
евро по фактура No. **********/28.09.2016 г.. След
извършеното прихващане разликата от 18 158.62 евро ответникът се задължил да
плати на ищеца на
вноски както следва: Сумата 5000.00 евро, в срок до 16.10.2017 г; Сумата
4500.00 евро, в срок до 31.10.2017 г.; Сумата 4500.00 евро, в срок до
30.11.2017 г.; Сумата 4158.62 евро, в срок до 29.12.2017 г .
В §3 от Спогодбата страните
договорили, че в случай че ответникът плащане на вноска по §2, т.1.6 от
Спогодбата с повече от 2 /два/ дни от падежа, всички вноски автоматично стават предсрочно изискуеми в
пълният им размер и „П.ф.с.“ ЕООД се
задължава да ги плати в срок до три дни от падежа на забавената вноска. В §4 от
Спогодбата страните са се договорили, че ако „П.ф.с.“ ЕООД
не върне на
„Х.Х.“ ООД стоките
описани в Приложение № 2 към Спогодбата и/или лаптопа по §.1, т.З от
Спогодбата, се задължава да плати тяхната стойност в
срок до 20.10.2017 г.
Към момента на предявяване на иска,
ответникът не бил върнал стоките,
описани в Приложени № 2 към Спогодбата и лаптопа по §.1, т.З от Спогодбата и не бил платил нито една от вноските по §2, т.
1.6 от Спогодбата. Към момента, във връзка с подписаната между страните
Спогодба ответникът дължал на ищеца сумата 44 717.30, която включвала: 43 301.30 евро,
дължим и не платен остатък от цената на закупените и неплатени стоки, съгласно
Спогодба; 1416
евро, представляващи стойността на невърнатия лаптоп,
съгласно §.1, т.З от Спогодбата във вр. с §.4 от Спогодбата. Ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати посочената сума, както и законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното
плащане на тази сума. Претендира сторените разноски.
Ответникът „П.ф.с.“ ЕООД
оспорва иска и фактите, на които се основава. Твърди, че са налице сключени
договори за изключителен статут на дилъри за България на HYVA, които
не са прекратени и опорва твърдението на ищцовото дружество, че е уведомен за
прекратяването на тези договори.
Не било ясно как ищцовото дружество е
преценило кое плащане не е извършено и в какъв размер, което да му даде
основание за обявяване на задълженията за предсрочно изискуем, както и да
прекрати дилърските договори. Задълженията не следвало да бъдат обявени за
предсрочно изискуеми, тъй като ищецът не бил дал достатъчен срок за
изпълнението им. Налице било нарушение на чл.432, ал.1 от ТЗ.
Ответникът оспорва размера на
предявения иск.
Ответникът оспорва приложените от
ищцовото дружество като доказателства Спогодба от 05.10.2017 г. и приложенията
към нея, ведно с цитираните в приложенията към нея фактури.
Ответникът прави възражение за
прихващане със сумата 18 000 лева, при условие че бъдат уважени изцяло или
частично предявените от него искове спрямо ответното дружество за заплащане на
процесните стоки, тъй като ищецът дължал сумата, представляваща направените от
ответника разходи по реклама на стоката, пътни разходи, наеми на помещения,
разходи за хотели, куриерски услуги и пр.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представена е Спогодба от 05.10.2017
г., сключена между „Х.Х.“ ООД от една страна
и „П.ф.с.“ ЕООД от друга страна, с подписването на която
страните са се съгласили, че /§1, т.1 от Спогодбата/ „П.ф.с.“ ЕООД
дължи на „Х.Х.“ ООД сумата
44 004.10 евро за закупени и получени стоки, при
условията и реда на сключения Договор за изключителен национален статут на
дилъри за България на продуктите на ищеца, по фактури, описани в Приложение №1
към Спогодбата. С § 1, т.2 от Спогодбата
страните са констатирали и признали, че Договорът е прекратен едностранно от „Х.Х.“
ООД поради забава плащането на задълженията на ответника. С §.1, т.З от Спогодбата е установено и признато, че във връзка с
Договора „П.ф.с.“ ЕООД е получило за ползване от „Х.Х.“ ООД лаптоп
Lenovo
Thinkpad T460s Intel Core i5-6200U, на стойност 1416 евро. С §.1, т.4 от Спогодбата страните констатирали,
че към 5.10.2017 г. сумите по т.1
и т.2 не са платени от „П.ф.с.“ ЕООД, което не е върнало
на „Х.Х.“ ООД и лаптопа
по §.1, т.З от Спогодбата.
В § 2 от Спогодбата, с цел уреждане на
отношенията, ответникът се задължил да погаси задълженията си към „Х.Х.“ ООД по
следния начин: 1./ В срок до 10 дни от сключването на Спогодбата, да върне на
ищеца стоки
на стойност 25 142.68 евро, описани в Приложение № 2 към Спогодба; 2./ В срока
до 10 дни от сключването на Спогодбата да върне на „Х.Х.“ ООД лаптопа,
описан в т.З на § 1 от Спогодба; 3./ След връщането на стоките на стойност 25
142.68 евро, разликата до пълния размер на задължението за плащане на сумата по
§1, т.1 от Спогодбата, а именно сумата от 18 861.42 евро остава дължима и
трябва да се плати от „П.ф.с.“ ЕООД
. Съгласно
§2, т.1.4 от Спогодбата, сумата от 18 861.42 евро, е
намалена със задължението на ищеца към ответника в размер на 702.80
евро по фактура No. **********/28.09.2016
г. След извършеното прихващане разликата от 18
158.62 евро ответникът се задължил да плати на ищеца на
вноски както следва: сумата 5000 евро, в срок до 16.10.2017 г; сумата 4500
евро, в срок до 31.10.2017 г.; сумата 4500 евро, в срок до 30.11.2017 г.;
Сумата 4158.62 евро, в срок до 29.12.2017 г.
В §3 от Спогодбата страните
договорили, че в случай че ответникът забави плащане на вноска по §2, т.1.6 от
Спогодбата с повече от 2 дни от падежа, всички вноски автоматично стават предсрочно изискуеми в
пълният им размер и „П.ф.с.“ ЕООД се
задължава да ги плати в срок до три дни от падежа на забавената вноска. В §4 от
Спогодбата страните са се договорили, че ако „П.ф.с.“ ЕООД
не върне на
„Х.Х.“ ООД стоките
описани в Приложение № 2 към Спогодбата и/или лаптопа по §.1, т.З от
Спогодбата, се задължава да плати тяхната стойност в
срок до 20.10.2017 г.
Представено е Приложение № 1 към
договора, представляващо описания на фактурите, с които са предадени стоките.
Представено е Приложение № 2,
съдържащо описание на предавените стоки
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Претендират се суми, дължими по
сключен между страните договор за спогодба, с който са уредени отношенията
между тях по повод Договор за изключителен национален статут на дилъри за
България на продуктите на ищеца.
Спогодбата
е договор с който страните си правят взаимни отстъпки и прекратяват един
съществуващ спор или избягват възможен правен спор. При
спогодбата се извършват взаимни отстъпки, които могат да се изразяват в отказ
от права и в поемане на задължения. Предпоставка на спогодбата е наличието на
правен спор. Този правен спор не е необходимо да е обективно сериозен. От друга
страна не е необходимо да има заведено дело, за да може да се сключва спогодба.
Съгласието относно съдържанието му - взаимните отстъпки, на които страните се
съгласяват - представляват отказ от първоначално правно твърдение и е възможно
тези отстъпки да представляват отказ от съществуващо право или поемане на
несъществуващо задължение. Взаимните отстъпки са средство за постигане на една
цел, която страните желаят, а именно - установяване на безспорност в техните
отношения и към това е насочено съгласието им. Няма значение дали взаимните
отстъпки са еднакви по стойност.
Спогодбата има на първо място Декларативно действие - това
означава, че двете страни се задължават да считат правното положение, което са
уредили със спогодбата за безспорно. Спогодбата има Регулиращо действие -
страните се задължават да спазват занапред поведение, което отговаря на
установеното със спогодбата положение, т.е. те се задължават да не оспорват за
в бъдеще установеното положение и да не вършат каквито и да било други
действия,които са в противоречие с това установено положение. Спогобдата има
Преобразуващо действие - то е налице тогава и дотолкова, доколкото договорно
установеното положение се отклонява от действителното положение. Това
преобразуващо действие има обратно действие – счита се, че е такова, каквото е
уредено със спогодбата от възникването на правата и задълженията, а не от
момента на сключването на спогодбата. Не винаги, но Спогодбата може да има
Транслативно действие - ,когато спогодбата засяга правоотношения, които не са
били предмет на спора.
При това положение е без
значение какво е било действителното правно положение преди сключването на процесната
Спогодба
по отношенията им във връзка с изпълнението на Договора за изключителен
национален статут на дилъри за България на продуктите на ищеца при липса на
възражения от страна на ответника относно действителността на самия договор за
спогодба.
Дори
да се приеме, че склюбената спогодба не представлява спогодба, а има характер
на установителен договор, следва да се има предвид, че с установителния договор
страните взаимно се задължават да считат, правното положение между тях такова,
каквото същия го прогласява, като се въздържат занапред от всякакво оспорване.
В това взаимно задължение се състои правоустановяващото или Декларативно
действие на договора. На следващо място страните са се задължили да спазват
занапред поведение, което отговаря на установеното правно положение. В това
взаимно задължение се състои регулиращото действие на установителния договор.
По
силата на сключения договор за спогодба ответникът е поел задължение да върне
вещите на ищеца на стойност 25142.68 евро и лаптопа на стойност 1416 евро в
посочения в спогодбата срок – 15.10.2017 г. както и да заплати сумата 18158.62
евро в срок до 29.12.2017 г. Страните са постигнали съгласие, че в случай, че
ответникът не върне стоките, в срок до 16.10.2017 г. дължи заплащане на тяхната
стойност.
Ответникът
не е представил доказателства за връщането на описаните в спогодбата стоки, а
срокът за тяхното връщане, както и срокът за заплащането на тяхната
равностойност е изтекъл. Настъпил е и падежът на задължението за заплащане на
дължимите от него суми по спогодбата. Общата дължима сума от ответника е в
размер 44 717.30 евро. За нея няма
доказателства за плащане, поради което съдът счита, че искът е основателен.
Неоснователно
е възражението за прихващане с дължими по Договор за изключителен национален
статут на дилъри за България на продуктите на ищеца суми за реклама, пътни
разходи и други, тъй като след сключване
на договора за спогодба, по отношение на правата и задълженията на страните по този
договор се прилага само спогодбата.
Неоснователно е възражението
на ответника, че не е установено какви суми са платени по спогодбата, тъй като
в негова доказателствена тежест е да установи плащанията, за които обаче
липсват представени доказателства.
При този изход на делото при който
искът се уважава в цялост, ответникът на основание чл.78, ал.1 от ГПК носи
отговорността за разноските по делото, включително направените от ищеца и дължи
заплащане на сумата 3498.38 лв. и 1700 евро, по представения от ищеца списък на
разноските и доказателства за тяхното заплащане в последното съдебно заседание
по делото.
Съдът намира възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца
неоснователно с оглед размерите на минималните възнаграждения, определени в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.ф.с.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Х.Х.“ ООД /HYVA H. Kft./, дружество, регистрирано
в Унгария с данъчен № 14185272-2-13 и европейски данъчен № HU14185272, със съдебен
адрес:*** по иск
с правно основание чл.365 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 пр.последно ЗЗД във вр.чл.82
от ЗЗД сумата 44 717.30 евро, дължима по Спогодба от
05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 24.01.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „П.ф.с.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Х.Х.“ ООД /HYVA H. Kft./, дружество, регистрирано
в Унгария с данъчен № 14185272-2-13 и европейски данъчен № HU14185272, със съдебен
адрес:*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 3498.38
лв. и сумата 1700 евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: