Присъда по НОХД №212/2025 на Районен съд - Попово

Мотиви към Присъда №20/09.10.2025г. по НОХД № 212 по описа за 2025г. на
Поповски районен съд
Подсъдимият И. М. Ю. от с. К., общ. ** е предаден на съд по обвинение в това, че:
„на 20.09.2025г. около 23.30 часа, на територията на общ. О., по път *** - в посока от с. К.,
общ. О. към с. Г.А., общ. О., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ф.”, модел „***“, с peг. №**, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 1.79 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство ***“–
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Т., ТО-Попово поддържа в с.з.
обвинението като доказано по несъмнен начин, и предвид характера на проведеното
производство – по Глава ХХVІІ от НПК пледира за наказание, индивидуА.зирано при
условията на чл.58а НК.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, прави искане чрез
упълномощения си защитник – адв.Г.Я. от АК-Р., за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция.
Предвид на това, съдът с три отделни определения, както следва: 1/. Трансформира
производството от такова по общия ред в производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК; 2/.
На основание чл.372, ал.3, вр.с чл.371,т.1 от НПК прие, че действията по извършеното
разследване на досъдебното производство са съобразени изцяло с реда , предвиден в НПК, с
оглед на което одобри изразеното от подсъдимия и неговия защитник – адв.Я. изрично
съгласие относно това, да не се провежда разпит на свидетели и вещо лице, а при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетели и вещо лице и 3/. На основание чл.372, ал.4, вр.с чл.371,т.2 от НПК прие, че
направеното в хода на съдебното следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по
несъмнен и категоричен начин от всички останА. доказателства по делото, поради което и
обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия също намира, че са нА.це всички обективни
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и моли
съда да определи минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните доказателства , при отчитане изискванията,
вписани в нормата на чл. 373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И. М. Ю. живеел в с. К., общ. **, и работи като общ работник към Р.“
ЕООД гр. Р.. Същия не е осъждан (реабилитиран), но наказван многократно по
административен ред за нарушения на правилата по ЗДвП.
Подсъдимият е правоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП, и има категория В
и М.
На 20.09.2025г. вечерта И. М. Ю. употребил значително количество алкохол - бира.
Въпреки това той предприел управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „***“, с per.
№**, който бил собственост на брат му А. М. М.. С него подсъдимия отишъл от с. К., общ.
**, до гр. О., а след това и до с. К., общ. О..
Късно вечерта подс. Ю. тръгнал да се прибира обратно към дома си в с. К., общ. **.
Тогава, около 23.30 часа, докато се движел на територията на общ. О., по път III -202, км.
46.983 - в посока от с. К., общ. О. към с. Г.А., общ. О., управляваният от подсъдимия лек
автомобил бил спрян за проверка от полицейски служители от РУ - Попово. Последните
известно време се движили със служебния си автомобил зад него, като били подавА. и
светлинни и звукови сигнА.. Първоначално подсъдимия не реагирал на тези сигнА., но в
1

един момент спрял. Полицейските служители установили самоличността и
правоспособността на Ю., след което и извършили проверка на същия за употреба на
алкохол с техническо средство ***, при която апаратът отчел концентрация на алкохол в
кръвта му 1.79 на- хиляда. На подсъдимия бил издаден медицински талон за изследване на
кръвна проба, след което бил отведен в ЦСМП — П. където отказал да даде кръв за
изследване. Междувременно предал с протокол за доброволно предаване управлявания от
него лек автомобил. За констатираното нарушение на ЗДвП на същия били съставен АУАН
(приложен по БП), който той подписал без възражения, след което и същият бил задържан
със заповед за задържане по ЗМВР.
Така възприетата обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по БП №324/2025г. по описа на
РУ- Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички
свидетели дадени в досъдебната фаза на наказателния процес, приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят
изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4
във вр.с чл.372, т.2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в чл. 373,
ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подс.Ю. в осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, като на
20.09.2025г. около 23.30 часа, на територията на общ. О., по път *** - в посока от с. К., общ.
О. към с. Г.А., общ. О., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.”,
модел „***“, с peг. №**, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
1.79 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство ***.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл.
При индивидуА.зацията на наказанието, следващо се на подсъдимият за извършеното
престъпление, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК, съда
прие, че наказанието следва да бъде определено, при съобразяване с разпоредбата на чл.58а,
ал.1 НК.
Предвидените наказания в чл.343б,ал.1 от НК са кумулативни – от 1 до 3 г. ЛОС и
глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Съдът отчете, че в случая не са нА.це многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и прие, че спрямо Ю. следва да се определи наказание
при приложението на чл.58а, ал.1 във връзка с чл.36 от НК– „Лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 6 месеца, което след като се намА. с една трета съдът му наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието ефективно изпълнение бъде отложено по
реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба” съдът прие, че същата
следва да бъде определена в размер на 1000.00 лева, който размер е към минималния такъв,
като счита, че по този начин за подсъдимият ще се създадат предпоставки за пълното му
поправяне и превъзпитание. Този размер на глобата съдът определи, като приема, че глобата
не е самоцел и следва да се преценява и с оглед на материалното ***жение на подсъдимия, а
видно от декларацията му за семейно и материално ***жение, същия не разполага с големи
доходи.
При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът отчете пълните
самопризнания и проявената разкаяност на извършителя на престъплението и неговата
възраст. От друга страна обаче подсъдимия управлявайки МПС с висока концентрация на
алкохол сериозно застрашава не само себе си, но и останА.те участници в движението. Нещо
повече от приложената справка за нарушител се установява, че същия е наказван
многократно за нарушения на правилата за движение по пътищата, което показва, че същия
2

е недисциплиниран водач, и очевидно наложените по административен ред наказания не са
постигнА. целите визирани в закона. Тези обстоятелства заедно с високата степен на
обществена опасност на деянието мотивира съда да не приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК.
На тази основа, при превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът определи и
посочените по-горе наказания.
Тъй като подсъдимият е правоспособен водач, то съдът приложи и разпоредбата
чл.343г, вр. чл.37, ал.1,т.7 НК и му наложи наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 година предвид установената концентрация на алкохол и обществената опасност
на деянието. Предвид обстоятелството, че при установяване на престъплението му е бил
иззет СУМПС и контролен талон и по този начин изпълнението на това наказание е
започнало да тече, съдът на основание чл. 59, ал.4 от НК приспадна времето, през което
подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право, считано от датата на престъплението- 21.09.2025г.
Съдът се произнесе по отношение на предвидената мярка в чл.343б, ал.5 от НК, като
постанови подс.Ю. да заплати равностойността на лек автомобил марка „Ф.”, модел „***“, с
peг. №**, която според заключението на в.л. е в размер на ***00лв., тъй като от
доказателствата по делото се установява, че същото е собственост на друго лице - А. М. М.
от гр.Р..
По отношение на вещественото доказателство лек автомобил марка „Ф.”, модел
„***“, с peг. №** и 1бр. контактен ключ, съдът се произнесе същото да бъде върнато на
собственика А. М. М. от гр.Р.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимият да заплати
сумата от 150.76лв., за в.л. от досъдебното производство, която сума да внесе, в полза на ОД
на МВР-Т..
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	20
Дата:	9 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия:	Маринела Георгиева Стефанова

Дело:	20253520200212
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 октомври 2025 г.

Присъда по НОХД №212/2025 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите