№ 15
гр. С.З. , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четиринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20205500901188 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 258
и сл. от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на 02.01.2013г. между „СБАЛХЗ”
ЕАД („СБАЛХЗ“) - Изпълнител, от една страна, и „МПДСК“ АД („УМБАЛ“)
- Възложител, от друга, е подписан Договор за предоставяне на медицински
услуги № 010. Договорът е сключен на основание чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закон за
лечебните заведения. Страните са постигнали споразумение Изпълнителят да
извършва медико-диагностични услуги на Възложителя, като последният
заплаща възнаграждение на Изпълнителя. Срокът на Договора е до
31.12.2013г. Съгласно чл. 11А от Договора, Възложителят заплаща
възнаграждението до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който са
извършени услугите, по банкова сметка на СБАЛХЗ. Страните са уговорили -
чл. 15 от Договора, неустойка за забава в размер на 0.01 % за всеки просрочен
ден. В хода на изпълнение на договора, ответникът е възложил извършването
на медицински услуги на ищеца, за което са издадени следните счетоводни
фактури:
Фактура №ДатаРазмерПадежПлащанеРазмерОстатък
000001205318.06.2013590 лв.10.07.201330.09.2016560 лв.30 лв.
000001310312.12.20131040 лв.10.01.201420.12.20191040 лв.0 лв.
Общо:30 лв.
Сочи се, че фактура № **********/18.06.2013 г. е платена частично на
30.09.2016г, а остатъкът е в размер на 30 лева.
1
Ищецът посочва, че на 02.01.2014г., между СБАЛХЗ - Изпълнител, от
една страна, и УМБАЛ - Възложител, от друга, е подписан Договор за
предоставяне на медицински услуги № 010. Срокът на Договора е до
31.12.2014 г. Съдържанието му е напълно идентично с Договора от 2013 г. В
хода на изпълнение на договора, ответникът е възложил извършването на
медицински услуги на ищеца, за което са издадени следните счетоводни
фактури:
Фактура №ДатаРазмерПадежПлащанеРазмерОстатък
000001360813.03.20141952 лв.10.04.201420.12.20191952 лв.0 лв.
000001372301.04.2014520 лв.12.05.2014 0520 лв.
000001380215.04.2014800 лв.12.05.2014 0800 лв.
000001392314.05.2014862 лв.10.06.2014 0862 лв.
000001413216.06.20141700 лв.10.07.2014 01700 лв.
000001444911.08.2014480 лв.10.09.2014 0480 ЛВ.
Общо:4362 лв.
Сочи се, че фактура № **********/13.03.2014г. е платена изцяло на
20.12.2019г.
В исковата молба ищецът сочи, че на 02.01.2015г., между УМБАЛ -
Възложител, от една страна, и СБАЛХЗ - Изпълнител, от друга, е подписан
Договор за предоставяне на медицински услуги № 30. Срокът на Договора е
до 31.12.2015г. Съгласно чл. 11 от Договора, Възложителят заплаща
възнаграждението до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който са
извършени услугите, по банкова сметка на СБАЛХЗ. Страните са уговорили -
чл. 15 от Договора, неустойка за забава в размер на 1 % за всеки просрочен
ден. На 01.08.2015г. е подписан Анекс № 1. Съгласно последният, страните са
променили възнаграждението на Изпълнителя, банковата сметка, по която да
се заплаща на Изпълнителя и датата на заплащане - променена е на 10-то
число. В хода на изпълнение на договора, ответникът е възложил
извършването на медицински услуги на ищеца, за което са издадени следните
счетоводни фактури:
Фактура №ДатаРазмерПадежПлащанеРазмерОстатък
000001544118.02.2015100 лв.30.03.201520.02.2020100 лв.0 лв.
000001627210.07.2015540 лв.30.08.201520.02.2020540 лв.0 лв.
Посочва се, че на 02.01.2018г., между УМБАЛ - Възложител, от една
страна, и СБАЛХЗ - Изпълнител, от друга, е подписан Договор за
предоставяне на медицински услуги № 68. Срокът на Договора е до
31.12.2018 г. Съдържанието му е напълно идентично с Договора от 2015г., с
изключение на чл. 16, в който страните са уговорили, че неустойката за
забава е в размер на законната лихва. В хода на изпълнение на договора,
ответникът е възложил извършването на медицински услуги на ищеца, за
което са издадени следните счетоводни фактури:
Фактура №ДатаРазмерПадежПлащанеРазмерОстатък
2
Фактура №ДатаРазмерПадежПлащанеРазмерОстатък
000002205515.01.2018340 лв.28.02.201820.02.2020340 лв.0 лв.
000002394609.11.201850 лв.30.12.201820.02.202050 лв.0 лв.
Ищецът заявява, че всички задължения по издадените фактури са
станали изискуеми, тъй като падежът им за плащане е настъпил. От страна на
ищеца са предприети редица действия по доброволно уреждане на спора с
многобройни устни и писмени покани за изпълнение на задължението,
включително и Покана за доброволно изпълнение изх. № 719/02.05.2019г.,
която е получена от ответника на 08.05.2019г., но и към настоящия момент
задължението не е изцяло погасено.
На следващо място посочва, че от страна на ответника са направени
частични плащания по издадените фактури. Плащанията са извършени по
банков път и са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Въпреки тези
частични плащания, към настоящия момент, ищецът не е удовлетворен
изцяло. Счита, че направените плащания по процесните фактури са
недвусмислено признание на иска и следва да бъдат взети предвид при
преценката за основателността на същия. Сочи, че общият дължим размер по
главница е 4 392 лева.
Твърди, че предвид обстоятелството, че ответникът не е платил в срок
и в цялост претендираните вземания по издадените фактури, е налице
неизпълнение, респективно забавено изпълнение, съответно и изпадане в
забава, поради което ищецът има право да получи от ответника обезщетение
за забава - неустойка, която е уговорена изрично във всеки договор, върху
размера на главницата, считано от датата на падежа на всяка една от
фактурите, до датата на окончателното им плащане, респективно до датата на
предявяване на настоящия иск. Ищецът посочва как се формира претенцията
за обезщетение в подробна таблица в исковата молба.
ФактураДатаРазмерПадежПроцентДниНеустойка
000001205318.06.2013590.0010.07.20130.01 %2449624.90
000001310312.12.20131 040.0010.01.20140.01 %217019 812.00
000001360813.03.20141 952.0010.04.20140.01 %208035 409.28
000001372301.04.2014520.0012.05.20140.01 %214335 409.28
000001380215.04.2014800.0012.05.20140.01 %214314 256.00
000001392314.05.2014862.0010.06.20140.01 %211415 102.24
000001413216.06.20141 700.0010.07.20140.01 %208429 240.00
000001444911.08.2014480.0010.09.20140.01 %20227 982.40
000001544118.02.2015100.0030.03.20151.00%17881 475.00
000001627210.07.2015540.0030.08.20151.00%16687 182.00
000002205515.01.2018340.0028.02.2018Законна лихва163534.00
Ищецът заявява, че дължимите и начислени неустойки са в общ размер
на 140 716,82 лева.
По отношение основателността на иска от правна страна, ищецът
3
заявява, че видно от приложените писмени доказателства страните са
сключили валидни облигационни отношения по договори за предоставяне на
медицински услуги за нуждите на „УМБАЛПДСК“ АД. Договорите са за
уреждане на трайни отношения за предоставяне на медико-диагностични
услуги по искане/възлагане от ответника.
Твърди, че в настоящия случай, видно от предоставените писмени
доказателства - договори и фактури, по безспорен начин се установяват
правоотношения между страните. Също така, аргумент в тази посока е
частичното заплащане на издадените фактури, от страна на ответника.
Последният е платил частично главниците по някои от тях, но не и
обезщетението за забава. Ищецът твърди, че е изпълнил възложените
изследвания с необходимото качество, професионализъм и точно, за което
има право да получи възнаграждението, което страните са уговорили, ведно с
неустойките за забава. Ответникът не е изпълнил основното си задължение, а
именно да заплати възнаграждението. Налице е признание от страна на
ответника чрез частичните плащания на суми по претендираните фактури.
В исковата молба се посочва, че относно претендирането на неустойки
е налице трайна съдебна практика (Решение №120 от 31.07.2019г. по гр.д. №
992/2018г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение), според която
конкретното неизпълнение следва да се компенсира по предвиден в закона
или уговорен в договор начин. В настоящия случай, неустойката за забава е
уговорена изрично в договорите. Без наличието на уговорката за неустойка
СБАЛХЗ няма да бъде достатъчно обезпечена за своевременното заплащане
на задълженията.
Твърди се, че въпреки предприетите от страна на ищеца многократни
опити за доброволно уреждане на възникналия спор, в т.ч. разговори и
преговори, включително изпращане на покана за плащане, ответната страна
не е изпълнила дължимата престация в пълен размер, поради което за ищеца
съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда да осъди
„УМБАЛПДСК“ АД, ЕИК: *****, да заплати на „СБАЛХЗ“ ЕАД, ЕИК:
*****, следните суми:
4 392.00 лева - главница, обща дължима сума по фактури за
предоставени медицински услуги;
140 716.82 лева - неустойка за забава върху главницата, изчислена от
падежа на всяка фактура до 25.03.2020 г.;
Законна лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата
молба до окончателното й изплащане.
Претендира всички разноски по настоящото производство, в това
число заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение.
4
По делото е постъпила уточняваща молба вх.№ 47120/02.06.2020г.
от ищецът „СБАЛХЗ“ ЕАД, ЕИК: *****, в която прави следните уточнения:
Съгласно чл.127, ал. 4 ГПК, представя банкова сметка: IBAN:
BG60FINV91501016889816, ВIС: FINV9150, П. АД
Посочва, че по отношение на Фактура № **********/15.01.2018г. и
№**********/09.11.2018г., същите са издадени на основание сключен между
страните Договор за предоставяне на медицински услуги № 68/02.01.2018г.
Съгласно чл. 16 от последния, страните са уговорили - „В случай на забава на
дължимо плащане, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ дължи на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ неустойка в
размер на законната лихва върху стойността на забавеното плащане.“ Става
ясно, че е уговорена неустойка, която препраща към размера на законната
лихва.
Сочи, че съгласно чл. 12 от същия договор, ответникът заплаща до 30-
то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите. Относно
фактурите по т. 2, падежът им съответно за Фактура №
**********/15.01.2018г. - 28.02.2019г., а № **********/09.11.2018г. -
30.12.2018г. Тези фактури са заплатени на 20.02.2020г. и периодът на забава е
от падежа до плащането. Представя изчисление относно размера на законната
лихва за настоящите две фактури.
В изпълнение указанията на съда, представя изчисление с програмен
продукт на размера на неустойката по всяка една фактура.
Посочва, че при изготвяне на настоящата молба се установило, че е
допусната техническа грешка на стр. 4 от исковата молба, таблицата, ред 4,
а именно данните за Фактура № **********, неустойката следва да се чете
9 594 лева, а не както е посочено 35 409,28 лева, тъй като тази цифра се
повтаря на ред 4 и ред 5.
В постъпилият отговор на искова молба ответникът “УМПДСК” АД,
ЕИК *****, заявява, че оспорва изцяло всички предявени искове за главница
и неустойка, както по тяхното основание, така и по отношение на техния
размер, като излага съображения.
По отношение на претендираната главница по фактури, заявява, че не
дължи заплащане на претендираните суми по посочените фактури на обща
стойност от 4392лв., а именно:
30лв. остатък по ф-ра № 12053/18.06.2013г. и падеж 10.07.2013г.
520лв. по ф-ра № 13723/01.04.2014г. и падеж 12.05.2014г.
800лв. по ф-ра № 13802/15.04.2014г. и падеж 12.05.2014г.
862лв. по ф-ра № 13923/14.05.2014г. и падеж 10.06.2014г.
1700лв. по ф-ра № 14132/16.06.2014г. и падеж 10.07.2014г.
480лв. по ф-ра № 14449/11.08.2014г. и падеж 10.09.2014г.
5
Твърди, че от горното е видно, че падежа на последната издадена
фактура е с дата 10.09.2014г., като всички други процесни, по които се
претендира заплащане, са с падеж преди тази дата.
Сочи, че съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По
отношение на процесните фактури не се предвижда друга давност освен
общата по чл. 110 от ЗЗД. От посочените по горе падежи е видно, че общата
пет годишна давност е изтекла по отношение на всички фактури към датата
на предявяване на исковата молба - 26.03.2020г.
Предвид на това и на основание чл.110 от ЗЗД прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземането на ищеца за главница по всичките 6
бр. фактури за претендираните по тях суми, а именно:
30лв. остатък по ф-ра № 12053/18.06.2013г. и падеж 10.07.2013г.
520лв. по ф-ра № 13723/01.04.2014г. и падеж 12.05.2014г.
800лв. по ф-ра № 13802/15.04.2014г. и падеж 12.05.2014г.
862лв. по ф-ра № 13923/14.05.2014г. и падеж 10.06.2014г.
1700лв. по ф-ра № 14132/16.06.2014г. и падеж 10.07.2014г.
480лв. по ф-ра № 14449/11.08.2014г. и падеж 10.09.2014г.
Заявява, че по отношение на претенцията за заплащане на неустойка по
описаните на стр. 4 от исковата молба 12 бр. фактури, не дължи заплащане на
претендираната неустойка, като излага съображения.
Сочи, че съгласно чл. 111, б.”б” от ЗЗД вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор се погасяват с три годишна давност.
Твърди, че от исковата молба е видно, че ищеца претендира заплащане
на неустойка включително и за период от почти 7 години.
Предвид на това и отделно от предходното възражение, и на основание
чл. 111, б.”б” от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на цялата претенция на ищеца за заплащане на неустойка върху
всички 12 бр. фактури, описани в таблица на стр. 4 от исковата молба, за
периода от повече от три години преди датата на предявяване на исковата
молба - преди 26.03.2017г. По отношение на платените фактури периода,
който не е погасен по давност е от 26.03.2017г. до датата на плащане по
съответната фактура, както следва:
ф-ра № 12053/18.06.2013г. - претенцията е погасена по давност поради
плащане преди изтичане на давностния срок по чл. 111 от ЗЗД -
26.03.2017г.
ф-ра № 13103/12.12.2013г. - от 26.03.2017г. до 20.12.2019г. - 1000 дни
ф-ра № 13608/13.03.2014г. - от 26.03.2017г. до 20.12.2019г. - 1000 дни
6
ф-ра № 15441/18.02.2015г. - от 26.03.2017г. до 20.02.2020г. - 1062 дни
ф-ра № 16272/10.07.2015г. - от 26.03.2017г. до 20.02.2020г. - 1062 дни
ф-ра № 22055/15.01.2018г. - от 28.02.2018г. до 20.02.2020г. - 723 дни
ф-ра № 23946/09.11.2018г. - от 30.12.2018г. до 20.02.2020г. - 418 дни.
Посочва, че по отношение на неплатените фактури, периода, който е
погасен по давност е преди 26.03.2017г.
Сочи, че отделно от това, поради това, че на основание чл. 110 от ЗЗД
вземането на ищеца по ф-ри:
ф-ра № 13723/01.04.2014г. и падеж 12.05.2014г.
ф-ра № 13802/15.04.2014г. и падеж 12.05.2014г.
ф-ра № 13923/14.05.2014г. и падеж 10.06.2014г.
ф-ра № 14132/ 16.06.2014г. и падеж 10.07.2014г.
ф-ра № 14449/11.08.2014г. и падеж 10.09.2014г.
е погасено по давност, за което е направил възражение по т. 1 от
настоящият отговор. С погасяването на основното вземане се погасява и
акцесорното такова за лихви и неустойки. Твърди, че предвид на това не
дължи заплащане на претендираната неустойка в общ размер на 101 989,92лв.
върху главниците по гореописаните фактури.
Алтернативно прави възражение по отношение на фактурите, които са
заплатени на ищеца, а именно:
ф-ра № 12053/18.06.2013г.
ф-ра № 13103/12.12.2013г.
ф-ра № 13608/ 13.03.2014г.
ф-ра № 15441/18.02.2015г.
ф-ра № 16272/10.07.2015г.
ф-ра № 22055/15.01.2018г.
ф-ра № 23946/09.11.2018г.,
то същите са погасени чрез плащане и следователно е погасено правото
на иск за вземането по тях, който се явява основен иск. С погасяване на
правото по основният иск се погасява и правото на акцесорния иск, какъвто
се явява иска за присъждане на неустойка, тъй като същият не може да бъде
7
упражняван самостоятелно. Това прави на практика така предявените искове
за заплащане на претендираната неустойка недопустими.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът е представил допълнителна искова молба с оглед
направените от ответника възражения по предявения от страна на „СБАЛХЗ“
ЕАД (по-долу за краткост СБАПХЗ) иск, в която заявява, че поддържа
исковата претенция и оспорва изцяло депозирания от ответника
„УМБАЛПДСК“ АД (по-долу за краткост УМБАЛ С.К.) писмен отговор, като
счита, че наведените в него твърдения са неоснователни и недоказани.
Относно исковата претенция за главница сочи, че видно от изложено
от ответника в писмения отговор на исковата молба, в настоящото
производство не е спорен фактът, че между СБАПХЗ (изпълнител) и УМ БАЛ
С.К. (Възложител) са сключени редица Договори за предоставяне на
медицински услуги, съгласно утвърдени ценоразписи, което свидетелства за
наличието на трайни търговски взаимоотношения между двете болници. Не
се спори и по отношение изпълнението на договорените услуги. Твърди, че
ответникът не отрича и наличието на задължения към ищеца по повод
извършените услуги, а единствено противопоставя възражения за изтекла
погасителна давност.
Ищецът посочва, че в действителност 5-годишната погасителна
давност за задълженията по главница, е прекъсната с признаване на
вземанията от длъжника на основание чл. 116, буква а) от ЗЗД. Счита, че
видно от представените по делото доказателства, а и от признанията на
ответника, страните по делото са се намирали в трайни търговски
взаимоотношения, произтичащи от сключените между тях договори за
услуги. По шест от процесните дванадесет фактури, главниците са платени
изцяло от ответника. Тези плащания сами по себе си представляват
признаване на вземанията от длъжника и свидетелстват за намерение и
готовност за погасяване на останалите задължения. Нещо повече - от страна
на ищеца са предприети редица действия по доброволно уреждане на спора с
многобройни устни и писмени покани за изпълнение на задължението,
например Покана за доброволно изпълнение № 719/02.05.2019 г., приложена
към ДИМ. Заявява, че ответникът не е отговорил на въпросните покани и не е
противопоставил каквито и да било възражения относно изпълнението на
договорите и по никакъв начин не е оспорил наличието на задълженията.
Правилата на Търговския закон (чл. 301) и на логиката диктуват, че ако
дадено търговско дружество не приема определени задължения или сключени
от него сделки, същото следва да се противопостави веднага след узнаването
за тях и изрично на същите, в противен случай се счита, че то ги е приело.
Такова противопоставяне от страна на УМБАЛ С.К. липсва, и единственото
логично обяснение е, че възложителят признава съществуването на
вземанията.
Относно претенциите за неустойка счита за неоснователно
8
възражението на ответника по т.ІІ.2 от отговора, че по отношение на
неплатените фактури № **********, № **********, № **********, №
**********, № **********, не се дължи неустойка поради погасяване по
давност на основното вземане. Ищецът твърди, че такова погасяване на
основните вземания по договора не е налице, поради прекъсване на
давността.
Счита възражението на ответника по т.ІІ.3 от отговора за
неоснователно по друга причина, тъй като според ответника, кредиторът няма
право на претенция за акцесорното вземане, в случаите когато главното е
погасено, чрез плащане. Или същият се домогва да докаже, че разпоредбата
на чл. 119 от ЗЗД е приложима и за случаите, когато главното вземане е
погасено чрез плащане. Цитира съдебна практика, която счита, че
опровергава ответника.
Сочи, че по отношение на платените фактури, е неприложимо
правилото на чл. 119 от ЗЗД, тъй като в хипотезата му попадат единствено
случаите на погасяване на главното вземане по давност, а не и чрез плащане.
Счита за неоснователно и напълно произволно твърдението на
ответника, че искът за присъждане на неустойка не може да бъде упражняван
самостоятелно.
По делото е постъпил допълнителен отговор от ответника, в който
посочва, че е допусната техническа грешка в първоначалният отговор
досежно периодите за начисляване на неустойка и дните на забава относно ф-
ра № 22055/15.01.2018г. и ф-ра № 23946/09.11.2018г., посочени в т.ІІ.1, абзац
1 на стр. 4 от отговора, която техническа грешка е пренесена и в задачите към
експертизата от доказателствените искания в абзац последен на стр. 6 от
отговора, като прилага поправен отговор на исковата молба.
По отношение на изложените възражения от ищеца в допълнителната
му искова молба, сочи, че липсата на отговор на приложената „покана за
доброволно изпълнение” /каквато правна фигура присъства единствено в
изпълнителното производство/ от 02.05.2019г. не се приравнява на
признаване на задължение. Мълчанието в търговските взаимоотношения
между страните никъде не е приравнено на признание. Предвид на това не е
налице хипотезата на чл. 116, б.”а” от ЗЗД, за да бъде прието прекъсване на
давността, каквото твърдение излага ищеца. Отделно от това на ищеца е
отговорено, че не приема искането за заплащане на неустойка.
Счита за несъстоятелен и довода, че след като ответникът е заплатил
част от фактурите, то признавал и имал намерение и готовност да заплати и
останалите. Сочи, че това са си предположения на ищеца и нямат никаква
връзка с действията на ответника, поради което също не е налице каквото и да
е признание на задължението и съответно отново не е налице хипотезата на
чл. 116, б.”а” от ЗЗД.
9
Посочва, че позоваването на чл. 301 от ТЗ може да се приеме
единствено като „грешка в превода”. Тази правна норма касае действия на
пълномощник без представителна власт и не е относима към конкретния
случай, респективно да прекъсва давност. Нормата следва да се чете и
прилага в нейната цялост, а не само в отделна нейна част.
Поради изложените по-горе доводи и поради липса на прекъсване на
давността по отношение на претендираната неустойка, то изложените
възражения в т. 2 от допълнителната искова молба счита за изцяло
неоснователни.
Сочи, че разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД е императивна и не може да
бъде тълкувана разширително или стеснително. Законодателят е употребил
думата „погасяване”, като никъде не се посочва начина на погасяване - по
давност или плащане. Плащането на задължение е вид погасяване, поради
което попада в приложното поле на чл. 119 от ЗЗД. Предвид на това и на това
основание изложените от ищеца доводи са изцяло неоснователни.
Счита, че същевременно доводите на ищеца изцяло подкрепят
направеното от него възражение от първоначалният отговор на исковата
молба за погасени по давност 6 бр. фактури и претендираните спрямо тях
неустойки, тъй като самият той признава, че с погасяване по давност на
главното вземане се погасява вземането му за лихви и неустойки на
основание чл. 119 от ЗЗД. Това прави изцяло основателно направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията
му за неустойка по отношение на фактури, както следва:
30лв. остатък по ф-ра № 12053/18.06.2013г. и падеж 10.07.2013г.
520лв. по ф-ра № 13723/01.04.2014г. и падеж 12.05.2014г.
800лв. по ф-ра № 13802/15.04.2014г. и падеж 12.05.2014г.
862лв. по ф-ра № 13923/14.05.2014г. и падеж 10.06.2014г.
1700лв. по ф-ра № 14132/16.06.2014г. и падеж 10.07.2014г.
480лв. по ф-ра № 14449/11.08.2014г. и падеж 10.09.2014г.
Прави възражение и искане за обявяване за нищожни на клаузите за
неустойка по чл. 15 от Договор от 02.01.2013г., чл. 16 от Договор от
02.01.2014г. и по чл. 15 от Договор от 02.01.2015г. поради накърняване на
добрите нрави предвид т.3 от ТР № 1/2009г. по ТД № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС, съгласно което „автономията на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: …..а в равна степен и
на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася , и за търговските
сделки - арг.чл.288 ТЗ. ”
Заявява, че Върховният съд е определил примерни критерии, които да
бъдат използвани при определяне на нищожността на клаузите за неустойка,
поради накърняване на добрите нрави. В конкретния случай, визираните
клаузи са нищожни поради многократното надвишаване на размера на
10
уговорената неустойка спрямо размера на задължението. Уговорените
размери на неустойката и в трите договора излиза извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Предвид на това моли съда да обяви за нищожни клаузите за неустойка
по чл. 15 от Договор от 02.01.2013г., чл. 16 от Договор от 02.01.2014г. и по
чл. 15 от Договор от 02.01.2015г. поради накърняване на добрите нрави.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
По делото не се спори, че между „СБАЛХЗ” ЕАД („СБАЛХЗ“), като
изпълнител и „МПДСК“ АД /към настоящия момент„УМБАЛ“ ПДСК“ АД/,
като възложител е сключен Договор за предоставяне на медицински услуги
№ 010/02.01.2013 г. По силата на този договор „СБАЛХЗ” ЕАД се е
задължила да извършва медико-диагностични услуги на възложителя, който
да заплаща възнаграждение на Изпълнителя съгласно утвърден ценоразпис –
Приложение № 1 към договора. Срокът на Договора е до 31.12.2013г.
Съгласно чл. 11А от договора, „МПДСК“ АД заплаща възнаграждението до
10-то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите, по
банкова сметка на СБАЛХЗ. В чл. 15 страните са уговорили неустойка за
забава в размер на 0.01 % за всеки просрочен ден.
По горепосочения договор са издадени следните фактури: ф-ра №
12053/18.06.2013 г. за сума в размер на 590 лв., която е погасена частично,
като на 30.09.2016 г. е платена сума в размер на 560 лв. и ф-ра №
13103/12.12.2013 г. за сума в размер на 1040 лв., която е изцяло погасена на
20.12.2019г.
Не е спорно, че между „СБАЛХЗ” ЕАД („СБАЛХЗ“), като изпълнител
и „МПДСК“ АД /към настоящия момент„УМБАЛ“ ПДСК“ АД/, като
възложител е сключен Договор за предоставяне на медицински услуги №
010/02.01.2014 г. По силата на този договор „СБАЛХЗ” ЕАД се е задължила
да извършва медико-диагностични услуги на възложителя, който да заплаща
възнаграждение на Изпълнителя съгласно утвърден ценоразпис –
Приложение № 1 към договора. Срокът на Договора е до 31.12.2014г.
Съгласно чл. 12 от договора, „МПДСК“ АД заплаща възнаграждението до 10-
то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите, по
банкова сметка на СБАЛХЗ. В чл. 16 страните са уговорили неустойка за
забава в размер на 0.01 % за всеки просрочен ден.
По горепосочения договор са издадени следните фактури: ф-ра №
13608/13.03.2014 г. за сума в размер на 1952 лв., която е изцяло погасена на
20.12.2019г.; ф-ра № 13723/01.04.2014г. за сума в размер на 520 лв.; ф-ра №
13802/15.04.2014г. за сума в размер на 800 лв.; ф-ра № 13923/14.05.2014г. за
сума в размер на 862 лв.; ф-ра № 14132/16.06.2014г. за сума в размер на 1700
лв. и ф-ра № 14449/11.08.2014г. за сума в размер на 480 лв.
11
Не е спорно, че между „СБАЛХЗ” ЕАД („СБАЛХЗ“), като изпълнител и
„МПДСК“ АД /към настоящия момент„УМБАЛ“ ПДСК“ АД/, като
възложител е сключен Договор за предоставяне на медицински услуги №
30/02.01.2015 г. По силата на този договор „СБАЛХЗ” ЕАД се е задължила да
извършва медико-диагностични услуги на възложителя, който да заплаща
възнаграждение на Изпълнителя съгласно утвърден ценоразпис –
Приложение № 1 към договора. Срокът на Договора е до 31.12.2015г.
Съгласно чл. 11 от договора, „МПДСК“ АД заплаща възнаграждението до 30-
то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите, по
банкова сметка на СБАЛХЗ. В чл. 15 страните са уговорили неустойка в
размер на 1 % на ден от стойността на забавеното плащане.
На 01.08.2015г. е подписан Анекс № 1 към горепосочения договор,
съгласно който, страните са променили възнаграждението на Изпълнителя,
банковата сметка, по която да се заплаща на Изпълнителя и датата на
заплащане, която е променена на 10-то число на месеца следващ месеца, в
който са извършени услугите.
По горепосочения договор са издадени следните фактури: ф-ра №
15441/18.02.2015 г. за сума в размер на 100 лв., която е изцяло погасена на
20.02.2020г. и ф-ра № 16272/10.07.2015г. за сума в размер на 540 лв., която е
изцяло погасена на 20.02.2020г.
Не е спорно, че между „СБАЛХЗ” ЕАД („СБАЛХЗ“), като изпълнител и
„УМБАЛ“ ПДСК“ АД, като възложител е сключен Договор за предоставяне
на медицински услуги № 68/02.01.2018 г. По силата на този договор
„СБАЛХЗ” ЕАД се е задължила да извършва медико-диагностични услуги на
възложителя, който да заплаща възнаграждение на Изпълнителя съгласно
утвърден ценоразпис – Приложение № 1 към договора. Срокът на Договора е
до 31.12.2018 г. Съгласно чл. 12 от договора, „УМПДСК“ АД заплаща
възнаграждението до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който са
извършени услугите, по банкова сметка на СБАЛХЗ. В чл. 16 страните са
уговорили неустойка за забава в размер на законната лихва.
По горепосочения договор са издадени следните фактури: ф -ра №
22055/15.01.2018г. за сума в размер на 340 лв., която е изцяло погасена на
20.02.2020г. и ф-ра № 23946/09.11.2018г. за сума в размер на 50 лв., която е
изцяло погасена на 20.02.2020г.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се
установява следното:
Съгласно представените документи от „СБАЛХЗ” ЕАД гр. С
процесните фактури: ф-ра № 12053/18.06.2013г. за 590 лв.; ф-ра №
13103/12.12.2013г. за 1040 лв.; ф-ра № 13608/13.03.2014г. за 1952 лв.; ф-ра №
13723/01.04.2014г. за 520 лв.; ф-ра № 13802/15.04.2014г. за 800 лв.; ф-ра №
13923/14.05.2014г. за 862 лв.; ф-ра № 14132/16.06.2014г. за 1700 лв.; ф-ра №
14449/11.08.2014г. за 480лв.; ф-ра № 15441/18.02.2015г. за 100 лв.; ф-ра №
12
16272/10.07.2015г. за 540 лв.; ф-ра № 22055/15.01.2018г. за 340 лв.; ф-ра №
23946/09.11.2018г. за 50 лв. са осчетоводени при издаването им в
счетоводството на ищеца като вземане от УМБАЛП., Д-Р С.К.” АД гр. С.З. в
дебита на счетоводна сметка 411/2. „Клиенти / здравни заведения и фирми“,
аналитична партида 187. „УМБАЛ ДСКСЗ“, като при осчетоводяване на
фактурите е кредитирана счетоводна сметка 703/2. „Приходи от продажба на
услуги“ и за всяка от фактурите е съставяна следната счетоводна статия:
Дебит с/ка 411/2. КЛИЕНТИ/ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ, ан.п-да
187.УМБАЛ ДСКСЗ Кредит с/ка 703/2. Приходи от продажба на услуги
По счетоводни данни на ищеца, част от вземанията по процесните
фактури са погасени чрез получени плащания по банков път, както следва:
по ф-ра № 12053/18.06.2013 г. вземането в размер на 590 лв. е погасено
частично, като на 30.9.2016 г. е получена сумата 560 лв.;
по ф-ра № 13103/12.12.2013 г. вземането в размер на 1040 лв. е
погасено като на 20.12.2019г. е получена цялата сума;
по ф-ра № 13608/13.03.2014г. вземането в размер на 1952 лв. е
погасено като на 20.12.2019г. е получена цялата сума;
по ф-ра № 15441/18.02.2015г. вземането в размер на 100 лв. е погасено
като на 20.02.2020г. е получена цялата сума;
по ф-ра № 16272/10.07.2015г. вземането в размер на 540 лв. е погасено
като на 20.02.2020г. е получена цялата сума;
по ф-ра № 22055/15.01.2018г. вземането в размер на 340 лв. е погасено
като на 20.02.2020г. е получена цялата сума;
по ф-ра № 23946/09.11.2018г. вземането в размер на 50 лв. е погасено
като на 20.02.2020г. е получена цялата сума.
Получените плащания за погасяване на вземанията по част от
процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, като са
съставяни следните счетоводни статии:
Дебит с/ка 503. Разплащателна сметка в лева
Кредит с/ка 411/2. КЛИЕНТИ/ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ, ан.п-да
187.УМБАЛ ДСКСЗ
Към 31.03.2021г. (датата на извършената проверка) в счетоводството
на „СБАЛХЗ” ЕАД гр. С са отразени вземания от „УМБАЛП., Д-Р С.К.” АД
гр. С.З. по част от процесните фактури (след извършените плащания от
ответника) в общ размер на 4 392 лв., в т.ч.:
по ф-ра № 12053/18.06.2013г. вземане в размер на 30 лв.;
13
по ф-ра № 13723/01.04.2014г. вземане в размер на 520 лв.;
по ф-ра № 13802/15.04.2014г. вземане в размер на 800 лв.;
по ф-ра № 13923/14.05.2014г. вземане в размер на 862 лв.;
по ф-ра № 14132/16.06.2014г. вземане в размер на 1700 лв.;
по ф-ра № 14449/11.08.2014г. вземане в размер на 480 лв.
Съгласно представените документи от „СБАЛХЗ” ЕАД гр. С в
счетоводството на ищеца е осчетоводена издадена към ответника фактура №
**********/25.04.2019г. за сумата 140 716,82 лв. и е начислена неустойка
съгласно сключените между страните договори. Фактурата е осчетоводена в
дебита на счетоводна сметка 411/2. „Клиенти / здравни заведения и фирми“,
аналитична партида 187. „УМБАЛ ДСКСЗ“ и е кредитирана счетоводна
сметка 499/1. „Други кредитори“.
Съгласно представените документи от „УМБАЛП., Д-Р С.К.” АД гр.
С.З., в счетоводството на ответника при получаването им процесните
фактури: ф-ра № 12053/18.06.2013г. за 590 лв.; ф-ра № 13103/12.12.2013г. за
1040 лв.; ф-ра № 13608/13.03.2014г. за 1952 лв.; ф-ра № 13723/01.04.2014г. за
520 лв.; ф-ра № 13802/15.04.2014г. за 800 лв.; ф-ра № 13923/14.05.2014г. за
862 лв.; ф-ра № 14132/16.06.2014г. за 1700 лв.; ф-ра № 449/11.08.2014г. за
480 лв.; ф-ра № 15441/18.02.2015г. за 100 лв.; ф-ра № 16272/10.07.2015г. за
540 лв.; ф-ра № 22055/15.01.2018г. за 340 лв.; ф-ра № 23946/09.11.2018г. за 50
лв. са осчетоводени като задължение към „СБАЛХЗ" ЕАД в кредита на
счетоводна сметка 4013. „Доставчици на услуги”, аналитична партида 1702.
СБАЛХЗ ЕАД и е дебитирана счетоводна сметка 602. „Външни услуги“,
аналитична партида 126. Звено Хематология и за всяка от фактурите е
съставяна следната счетоводна статия:
Дебит с/ка 602. Външни услуги, анал. п-да 126. Звено Хематология
Кредит с/ка 4013. Доставчици на услуги, анал. п-да 1702. СБАЛХЗ
ЕАД
По счетоводни данни на ответника, задълженията по процесните
фактури са погасени, както следва:
по ф-ра № 12053/18.06.2013 г. задължението в размер на 590 лв. е
погасено като на 30.09.2016г. е заплатена сумата 560 лв. и остатъка в размер
на 30 лв. е отписан от задълженията на дружеството на 08.08.2019г. на
основание Протокол на съвета на директорите № 16/08.08.2019г.;
по ф-ра № 13103/12.12.2013 г. задължението в размер на 1040 лв. е
погасено като на 20.12.2019г. е заплатена цялата сума;
по ф-ра № 13608/13.03.2014 г. задължението в размер на 1952 лв. е
14
погасено като на 20.12.2019г. е заплатена цялата сума;
по ф-ра № 13723/01.04.2014 г. задължението в размер на 520 лв. е
отписано на 31.12.2020г. на основание Протокол на съвета на директорите №
55/31.12.2020г.;
по ф-ра № 13802/15.04.2014г. задължението в размер на 800 лв. е
отписано на 31.12.2020г. на основание Протокол на съвета на директорите №
55/31.12.2020г.;
по ф-ра № 13923/14.05.2014г. задължението в размер на 862 лв. е
отписано на 31.12.2020г. на основание Протокол на съвета на директорите №
55/31.12.2020г.;
по ф-ра № 14132/16.06.2014г. задължението в размер на 1700 лв. е
отписано на 31.12.2020г. на основание Протокол на съвета на директорите №
55/31.12.2020г.;
по ф-ра № 14449/11.08.2014г. задължението н размер на 480 лв. е
отписано на 31.12.2020г. на основание Протокол на съвета на директорите №
55/31.12.2020г.;
по ф-ра № 15441/18.02.2015г. задължението в размер на 100 лв. е
погасено като на 19.02.2020г. е заплатена цялата сума;
по ф-ра № 16272/10.07.2015г. задължението в размер на 540 лв. е
погасено като на 19.02.2020г. е заплатена цялата сума;
по ф-ра № 22055/15.01.2018г. задължението в размер на 340 лв. е
погасено като на 19.02.2020г. е заплатена цялата сума;
по ф-ра № 23946/09.11.2018г. задължението в размер на 50 лв. е
погасено като на 19.02.2020г. е заплатена цялата сума.
Погасяването на процесните фактури е осчетоводено в счетоводството
на ответника, като са съставяне следните счетоводни статии:
за плащанията по банков път
Дебит с/ка 4013. Доставчици на услуги, анал. п-да 1702. СБАЛХЗ ЕАД
Кредит с/ка 503. Разплащателна сметка в лева
за отписаните задължения
Дебит с/ка 4013. Доставчици на услуги, анал. п-да 1702. СБАЛХЗ ЕАД
Кредит с/ка 709. Други приходи от отписани задължения
Към 31.03.2021г. (датата на извършената проверка) в счетоводството
на „УМБАЛП., Д-Р С.К.” АД гр. С.З. няма отразени задължения към
„СБАЛХЗ” ЕАД гр. С по процесните фактури.
15
Съгласно представените документи от „СБАЛХЗ” ЕАД гр. С,
процесните фактури са включени в Дневника за продажбите и в Справка -
декларация за данък върху добавената стойност на ищеца, както следва:
ф-ра № 12053/18.06.2013 г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. юни 2013г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1032863/11.07.2013г.;
ф-ра № 13103/12.12.2013 г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. декември 2013г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1050565/13.01.2014г.;
ф-ра № 13608/13.03.2014г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. март 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1060191/11.04.2014г.;
ф-ра № 13723/01.04.2014г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. април 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1063049/13.05.2014г.;
ф-ра № 13802/15.04.2014г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. април 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1063049/13.05.2014г.;
ф-ра № 13923/14.05.2014г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. май 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1066224/12.06.2014г.;
ф-ра № 14132/16.06.2014г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. юни 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1068829/11.07.2014г.;
ф-ра № 14449/11.08.2014г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. август 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1073438/11.09.2014г.;
ф-ра № 15441/18.02.2015г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. февруари 2015г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1087712/12.03.2015г.;
16
ф-ра № 16272/10.07.2015г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. юли 2015г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1099954/13.08.2015г.;
ф-ра № 22055/15.01.2018г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. януари 2018г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1170501/14.02.2018г.;
ф-ра № 23946/09.11.2018г. е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. ноември 2018г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2225-1196491/14.12.2018г.
Съгласно представените документа от „УМБАЛП., Д-Р С.К.” АД гр.
С.З., процесиите фактури са включени в Дневника за покупките и в Справка -
декларация за данък върху добавената стойност на ответника, както следва:
ф-ра № 12053/18.06.2013г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. юни 2013г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-0977986/12.07.2013г.;
ф-ра № 13103/12.12.2013г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. януари 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-0984908/14.02.2014г.;
ф-ра № 13608/13.03.2014г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. март 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-0986919/14.04.2014г.;
ф-ра № 13723/01.04.2014г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. април 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-0987951/14.05.2014г.;
ф-ра № 13802/15.04.2014г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. май 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-0988809/13.06.2014г.;
ф-ра № 13923/14.05.2014г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. май 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-0988809/13.06.2014г.;
17
ф-ра № 14132/16.06.2014г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. юни 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗД ДС с вх. № ДДС.2900-0989839/14.07.2014г.;
ф-ра № 14449/11.08.2014г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. август 2014г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-0991672/12.09.2014г.;
ф-ра № 15441/18.02.2015г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. февруари 2015г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-0997709/16.03.2015г.;
ф-ра № 16272/10.07.2015г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка ~ декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. юли 2015г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-1002499/14.08.2015г.;
ф-ра № 22055/15.01.2018г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. юни 2018г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на декларации
и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-1037114/13.07.2018г.;
ф-ра № 23946/09.11.2018г. е включена в Дневника за покупките и в
Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период
м. февруари 2019г., които са приети в НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с вх. № ДДС.2900-1046354/14.03.2019г.
Неустойката съгласно условията на сключените между „УМБАЛП., Д-Р
С.К.” АД гр. С.З. и „СБАЛХЗ” ЕАД гр. С Договор за предоставяне на
медицински услуги № 010/02.01.2013г., Договор за предоставяне на
медицински услуги № 010/02.01.2014г., Договор за предоставяне на
медицински услуги № 30/02.01.2015г. и Договор за предоставяне на
медицински услуги № 68/19.04.2018г. е в общ размер на 7 648, 61 лв., в т.ч.:
по ф-ра № 13103/12.12.2013г. върху главница 1040 лв. за периода от
26.03.2017г. до 20.12.2019г. (за 1000 дни) - неустойка 104 лв.;
по ф-ра № 13608/13.03.2014г. върху главница 1952 лв. за периода от
26.03.2017г. до 20.12.2019г. (за 1000 дни) - неустойка 195,20 лв.;
по ф-ра № 13723/01.04.2014г. върху главница 520 лв. за периода от
26.03.2017г. до 26.03.2020г. (за 1097 дни) - неустойка 57,04 лв.;
по ф-ра № 13802/15.04.2014г. върху главница 800 лв. за периода от
26.03.2017г. до 26.03.2020г. (за 1097 дни) - неустойка 87,76 лв.;
18
по ф-ра № 13923/14.05.2014г. върху главница 862 лв. за периода от
26.03.2017г. до 26.03.2020г. (за 1097 дни) - неустойка 94,56 лв.;
по ф-ра № 14132/16.06.2014г. върху главница 1700 лв. за периода от
26.03.2017г. до 26.03.2020г. (за 1097 дни) - неустойка 186,49 лв.;
по ф-ра № 14449/11.08.2014г. върху главница 480 лв. за периода от
26.03.2017г. до 26.03.2020г. (за 1097 дни) - неустойка 52,66 лв.;
по ф-ра № 15441/18.02.2015г. върху главница 100 лв. за периода от
26.03.2017г. до 20.02.2020г. (за 1062 дни) - неустойка 1062 лв.;
по ф-ра № 16272/10.07.2015г. върху главница 540 лв. за периода от
26.03.2017г. до 20.02.2020г. (за 1062 дни) - неустойка 5734,80 лв.;
по ф-ра № 22055/15.01.2018г. върху главница 340 лв. за периода от
28.02.2018г. до 20.02.2020г. (за 723 дни) - неустойка 68,29 лв.;
по ф-ра № 23946/09.11.2018г. върху главница 50 лв. за периода от
30.12.2018г. до 20.02.2020г. (за 418 дни) - неустойка 5,81 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е по делото, че страните са били в търговски
правоотношения във връзка със сключени между тях договори - Договор за
предоставяне на медицински услуги № 010/02.01.2013 г.; Договор за
предоставяне на медицински услуги № 010/02.01.2014 г.; Договор за
предоставяне на медицински услуги № 30/02.01.2015 г. и Договор за
предоставяне на медицински услуги № 68/02.01.2018 г. По своята правна
същност тези договори имат характеристика на договор за изработка по
смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи дадена вещ, съгласно поръчката на
другата страна, а възложителят следва да му заплати възнаграждение.
Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно
изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила
задължението си точно.
По Договор за предоставяне на медицински услуги №
010/02.01.2013 г.
Страните не спорят, че „СБАЛХЗ” ЕАД е изпълнявала задълженията си
по сключения договор, като са издадени ф-ра № 12053/18.06.2013 г. за сума в
размер на 590 лв., която е погасена частично, като на 30.09.2016 г. е платена
сума в размер на 560 лв. и ф-ра № 13103/12.12.2013 г. за сума в размер на 1
040 лв., която е изцяло платена на 20.12.2019г. Процесните фактури са
отразени в счетоводството на ответното дружество, включени са в дневника
за покупко-продажбите по ДДС и следователно извършената работа по
смисъла на чл. 264 от ЗЗД е приета. Освен това стойността на ф-ра №
19
13103/12.12.2013 г. е изцяло заплатена, а по ф-ра № 12053/18.06.2013 г. е
останал неизплатен остатък от 30 лв., който „УМБАЛ“ ПДСК“ АД следва да
заплати на „СБАЛХЗ” ЕАД.
С оглед основателността на иска, съдът следва да се произнесе по
направеното от ответното дружество възражение за давност.
Вземанията по договор за изработка се погасяват с общата петгодишна
давност по чл. 110 от ЗЗД, като съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно от чл. 11А от
сключения между страните договор, „МПДСК“ АД следва да заплати
възнаграждението до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който са
извършени услугите, по банкова сметка на СБАЛХЗ. Това означава, че
задължението по ф-ра № 12053/18.06.2013 г. в размер на 590 лв. е следвало да
бъде заплатено на 10.07.2013 г. Ответното дружество е заплатило частично
горепосочената фактура на 30.09.2016 г., като е останал неизплатен остатък от
30 лв. Следователно петгодишният давностен срок е започнал да тече на
10.07.2013 г. и е изтекъл на 10.07.2018 г., а исковата молба е подадена на
25.03.2020 г., поради което вземането в размер на 30 лв., представляващо
неизплатен остатък по ф-ра № 12053/18.06.2013 г. е погасено по давност.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира неустойка по ф-ра № 12053/18.06.2013 г. в размер
на 624, 90 лв. за периода от 10.07.2013 г. до 25.03.2020 г. и неустойка по ф-ра
№ 13103/12.12.2013 г. в размер на 19 812 лв. за периода от 10.01.2014 г. до
25.03.2020 г.
Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД
включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка,
виновно неизпълнение на договорно задължение и договорена неустойка за
неизпълнението на това задължение.
В настоящия случай съгласно чл. 11А от сключения между страните
договор , „МПДСК“ АД заплаща възнаграждението до 10-то число на месеца,
следващ месеца, в който са извършени услугите, по банкова сметка на
СБАЛХЗ. В чл. 15 от Договор за предоставяне на медицински услуги №
010/02.01.2013 г. страните са уговорили неустойка за забава в размер на 0.01
% за всеки просрочен ден.
По делото е безспорно установено, че УМБАЛ “ПД С.К.” АД не е
изпълнило в срок задължението за заплащане на договорената цена по
сключения със „СБАЛХЗ” ЕАД договор от 02.01.2013 г., поради което дължи
претендираните суми за неустойка по ф-ра № 12053/18.06.2013 г. и неустойка
по ф-ра № 13103/12.12.2013 г.
С оглед основателността на иска, съдът следва да се произнесе по
направеното от ответното дружество възражение за давност по
20
претендираните суми за неустойка.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла. Неустойката е акцесорно задължение следващо главното тъй
като обезпечава изпълнението му и обезщетява вредите, които изправната
страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение, т.е.
дължимостта на неустойката се предпоставя от наличието на друго валидно
задължение, изпълнението на което обезпечава. Поради това при отпадане на
главното задължение, отпада и задължението за неустойка. Погасяването по
давност на главницата погасява и вземанията за неустойката, макар за тях
давностният срок да не е изтекъл.
В настоящия случай вземането за неустойка за период от три години
преди подаване на искова молба не е изцяло погасено по давност на
основание чл. 111, б. "б" от ЗЗД, но това не изключва възможността
вземането за неустойка да е погасено по давност на основание чл. 119 от ЗЗД
поради погасяване по давност на главното вземане. Поради това доколкото
главницата по ф-ра № 12053/18.06.2013 г. е погасена по давност, по давност е
погасена и претендираната неустойка в размер на 624,90 лв., независимо, че
давността за нея не е изтекла изцяло.
По ф-ра № 13103/12.12.2013 г. падежът на задължението в размер на
1 040 лв. е 10.01.2014 г., като ответното дружество е заплатило стойността на
фактурата на 20.12.2019 г., когато петгодишната погасителна давност вече е
била изтекла. С оглед изложените по – горе аргументи относно приложението
на разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, претендираната неустойка в размер на
19 812 лв. по ф-ра № 13103/12.12.2013 г. също е погасена по давност,
независимо, че давността за нея не е изтекла изцяло.
По Договор за предоставяне на медицински услуги №
010/02.01.2014 г.
Страните не спорят, че „СБАЛХЗ” ЕАД е изпълнявала задълженията си
по сключения договор, за които са издадени следните фактури: ф-ра №
13608/13.03.2014 г. за сума в размер на 1952 лв., която е изцяло платена на
20.12.2019г.; ф-ра № 13723/01.04.2014г. за сума в размер на 520 лв.; ф-ра №
13802/15.04.2014г. за сума в размер на 800 лв.; ф-ра № 13923/14.05.2014г. за
сума в размер на 862 лв.; ф-ра № 14132/16.06.2014г. за сума в размер на 1700
лв. и ф-ра № 14449/11.08.2014г. за сума в размер на 480 лв.
Процесните фактури са отразени в счетоводството на ответното
дружество, включени са в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
следователно извършената работа по смисъла на чл. 264 от ЗЗД е приета.
Поради това съдът намира, че „УМБАЛ“ ПДСК“ АД следва да заплати на
„СБАЛХЗ” ЕАД ф-ра № 13723/01.04.2014г. за сума в размер на 520 лв.; ф-ра
№ 13802/15.04.2014г. за сума в размер на 800 лв.; ф-ра № 13923/14.05.2014г.
за сума в размер на 862 лв.; ф-ра № 14132/16.06.2014г. за сума в размер на
21
1700 лв. и ф-ра № 14449/11.08.2014г. за сума в размер на 480 лв.
С оглед основателността на иска, съдът следва да се произнесе по
направеното от ответното дружество възражение за давност.
Вземанията по договор за изработка се погасяват с общата петгодишна
давност по чл. 110 от ЗЗД, като съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 12 от
договора, „МПДСК“ АД заплаща възнаграждението до 10-то число на месеца,
следващ месеца, в който са извършени услугите, по банкова сметка на
СБАЛХЗ.
С оглед изложеното задължението по ф-ра № 13723/01.04.2014г. за сума
в размер на 520 лв. е следвало да бъде заплатено на 10.05.2014 г., като от тази
дата до подаване на исковата молба - 25.03.2020 г. са изтекли повече от пет
години и следователно задължението е погасено по давност.
Задължението по ф-ра № 13802/15.04.2014г. за сума в размер на 800 лв.
е следвало да бъде заплатено на 10.05.2014 г., като от тази дата до подаване на
исковата молба - 25.03.2020 г. са изтекли повече от пет години и
следователно задължението е погасено по давност.
Задължението по ф-ра № 13923/14.05.2014г. за сума в размер на 862 лв.
е следвало да бъде заплатено на 10.06.2014 г., като от тази дата до подаване на
исковата молба - 25.03.2020 г. са изтекли повече от пет години и
следователно задължението е погасено по давност.
Задължението по ф-ра № 14132/16.06.2014г. за сума в размер на 1 700
лв. е следвало да бъде заплатено на 10.07.2014 г., като от тази дата до
подаване на исковата молба - 25.03.2020 г. са изтекли повече от пет години и
следователно задължението е погасено по давност.
Задължението по ф-ра № 14449/11.08.2014г. за сума в размер на 480 лв.
е следвало да бъде заплатено на 10.09.2014 г., като от тази дата до подаване на
исковата молба - 25.03.2020 г. са изтекли повече от пет години и
следователно задължението е погасено по давност.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира неустойка по ф-ра № 13608/13.03.2014 г. в размер
на 9 594 лв. /поправена искова молба / за периода от 10.04.2014 г. до
25.03.2020 г.; неустойка по ф-ра № 13723/01.04.2014г. в размер на 35 409,28
лв. за периода от 12.05.2014 г. до 25.03.2020 г.; по ф-ра № 13802/15.04.2014г.
в размер на 14 256 лв. за периода от 12.05.2014 г. до 25.03.2020 г.; неустойка
по ф-ра № 13923/14.05.2014г. в размер на 15 102, 24 лв. за периода от
10.06.2014 г. до 25.03.2020 г.; неустойка по ф-ра № 14132/16.06.2014г. в
размер на 29 240 лв. за периода от 10.07.2014 г. до 25.03.2020 г. и неустойка
по ф-ра № 14449/11.08.2014 г. в размер на 7 982, 40 лв. за периода от
10.09.2014 г. до 25.03.2020 г.
22
Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД
включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка,
виновно неизпълнение на договорно задължение и договорена неустойка за
неизпълнението на това задължение.
В настоящия случай съгласно чл. 12 от сключения между страните
договор , „МПДСК“ АД заплаща възнаграждението до 10-то число на месеца,
следващ месеца, в който са извършени услугите, по банкова сметка на
СБАЛХЗ. В чл. 16 от Договор за предоставяне на медицински услуги №
010/02.01.2014 г. страните са уговорили неустойка за забава в размер на 0.01
% за всеки просрочен ден.
По делото е безспорно установено, че УМБАЛ “ПД С.К.” АД не е
изпълнило в срок задължението за заплащане на договорената цена по
сключения със „СБАЛХЗ” ЕАД договор от 02.01.2014 г., поради което дължи
претендираните суми за неустойки по горепосочените фактури.
С оглед основателността на иска, съдът следва да се произнесе по
направеното от ответното дружество възражение за давност по
претендираните суми за неустойка.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла. Неустойката е акцесорно задължение следващо главното тъй
като обезпечава изпълнението му и обезщетява вредите, които изправната
страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение, т.е.
дължимостта на неустойката се предпоставя от наличието на друго валидно
задължение, изпълнението на което обезпечава. Поради това при отпадане на
главното задължение, отпада и задължението за неустойка. Погасяването по
давност на главницата погасява и вземанията за неустойката, макар за тях
давностният срок да не е изтекъл.
В настоящия случай вземанията за неустойка за период от три години
преди подаване на исковата молба не са изцяло погасени по давност на
основание чл. 111, б. "б" от ЗЗД, но това не изключва възможността
вземането за неустойка да е погасено по давност на основание чл. 119 от ЗЗД
поради погасяване по давност на главното вземане.
Поради това доколкото вземанията за главници по горепосочените
фактури са погасени по давност, по давност са погасени и претендираните
неустойка по ф-ра № 13608/13.03.2014 г. в размер на 9 594 лв. за периода от
10.04.2014 г. до 25.03.2020 г.; неустойка по ф-ра № 13723/01.04.2014г. в
размер на 35 409.28 лв. за периода от 12.05.2014 г. до 25.03.2020 г.; по ф-ра
№ 13802/15.04.2014г. в размер на 14 256 лв. за периода от 12.05.2014 г. до
25.03.2020 г.; неустойка по ф-ра № 13923/14.05.2014г. в размер на 15 102, 24
лв. за периода от 10.06.2014 г. до 25.03.2020 г.; неустойка по ф-ра №
14132/16.06.2014г. в размер на 29 240 лв. за периода от 10.07.2014 г. до
25.03.2020 г. и неустойка по ф-ра № 14449/11.08.2014 г. в размер на 7 982, 40
23
лв. за периода от 10.09.2014 г. до 25.03.2020 г. независимо, че давността за
тях не е изтекла изцяло.
С оглед извода за основателността на възражението за давност,
направено от страна на ответника, следва да се посочи, че съдът не споделя
изложените от ищеца доводи за наличие на прекъсване на давността по
смисъла на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД. Съдът приема, че в случая не са налице
доказателства за наличие на такова признание - от една страна, а от друга -
признание с последиците на чл. 116 б. "а" ЗЗД не съставляват частичните
плащания на дълга спрямо непогасената му част, нито тези относно
признание за възникване на задължението или за произхода му. Относно
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, на която ищецът се позовава, съдът намира, че
в случая същата е неприложима.
По Договор за предоставяне на медицински услуги № 30/02.01.2015
г.
Страните не спорят, че „СБАЛХЗ” ЕАД е изпълнявала задълженията си
по сключения договор, за които са издадени следните фактури: ф-ра №
15441/18.02.2015 г. за сума в размер на 100 лв., която е изцяло платена на
20.02.2020г. и ф-ра № 16272/10.07.2015г. за сума в размер на 540 лв., която е
изцяло платена на 20.02.2020г.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира неустойка по ф-ра № 15441/18.02.2015 г. в размер
на 1 475 лв. за периода от 30.03.2015 г. до 25.03.2020 г. и по ф-ра №
16272/10.07.2015 г. в размер на 7 182 лв. за периода от 30.08.2015 г. до
25.03.2020 г.
Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД
включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка,
виновно неизпълнение на договорно задължение и договорена неустойка за
неизпълнението на това задължение.
В настоящия случай съгласно чл. 11 от сключения между страните
договор , „МПДСК“ АД заплаща възнаграждението до 30-то число на месеца,
следващ месеца, в който са извършени услугите, по банкова сметка на
СБАЛХЗ, впоследствие изменен до 10-то число с анекс № 1. В чл. 15 от
Договор за предоставяне на медицински услуги № 30/02.01.2015 г. страните
са уговорили неустойка за забава в размер на 1 % за всеки просрочен ден.
По делото е безспорно установено, че УМБАЛ “ПД С.К.” АД не е
изпълнило в срок задължението за заплащане на договорената цена по
сключения със „СБАЛХЗ” ЕАД договор от 02.01.2015 г., поради което дължи
претендираните суми за неустойки по горепосочените фактури.
С оглед основателността на иска, съдът следва да се произнесе по
направеното от ответното дружество възражение и искане за обявяване за
24
нищожна клаузата за неустойка по чл. 15 от Договор от 02.01.2015г. поради
накърняване на добрите нрави.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, които не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
като се отчита естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и видът на неизпълнението на задължението (съществено или за
незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
С оглед на горното, съдът намира, че при съпоставка на процесната
неустоечна клауза в чл. 15 от Договор от 02.01.2015г. по примерно
посочените критерии в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, не може да се приеме, че размера на
неустойката, който в процесния случай е в размер на 1 % накърнява
моралните норми. Противното означава индиректно да се стимулира
длъжника към виновното неизпълнение на договорните задължения,
основавайки се на възможността при евентуален съдебен процес да иска
клаузата за неустойка да бъде прогласена за нищожна. Такава клауза за
неустойка е в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че
продължителността на времето и размера на неустойката са поставени изцяло
в зависимост от неизпълнението на неизправната по договора страна. В
настоящия случай размера на претендираните неустойки се дължи на
продължителното виновно неизпълнение от страна на ответното дружество
/над пет години/ при заплащане на дължимите суми по процесните фактури.
Ето защо след като високият размер на неустойките се дължи на
продължителното неправомерно поведение на УМБАЛ “ПД С.К.” АД, то
25
липсва основание да се приеме, че процесните неустойки са уговорени извън
присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поради
това съдът намира, че възражението на ответното дружество за нищожност на
клаузата за неустойка по чл. 15 от Договор от 02.01.2015г. е неоснователно.
С оглед неоснователността на възражението за нищожност, съдът
следва да се произнесе по възражението за давност на претендираните
неустойки.
Вземанията по ф-ра № 15441/18.02.2015 г. за сума в размер на 100 лв. с
падеж 30.03.2015 г. и по ф-ра № 16272/10.07.2015 г. за сума в размер на 540
лв. с падеж 30.08.2015 г. са изцяло платени на 20.02.2020 г. С оглед, падежът
на задълженията и датата на подаване на искова молба – 25.03.2020 г.,
главниците по процесните фактури не са били погасени по давност, поради
което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. В тази
връзка съдът следва да посочи, че терминът „погасяване“, използван в
нормата на чл. 119 от ЗЗД има предвид погасяване по давност, а не погасяване
чрез плащане, каквито доводи излага ответното дружество.
Поради това в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.
111, б. „б“ от ЗЗД, където е посочено, че с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.
Началният момент на давностния срок на вземане за неустойка е
настъпване на падежа на главното вземане, като погасена по давност е
неустойката за периода, предхождащ три години от предявяване на иска.
В настоящия случай неустойка по ф-ра № 15441/18.02.2015 г. в размер
на 1 475 лв. се претендира за периода от 30.03.2015 г. до 25.03.2020 г. , но
следва да се има предвид, че главницата от 100 лв. по горепосочената фактура
е заплатена на 20.02.2020 г., поради което това е крайната дата, до която
ищецът може да претендира неустойка. Искът е предявен на 25.03.2020 г. и
следователно претенцията за неустойка за периода от 31.03.2015 г. до
25.03.2017 г., т. е. три години преди предявяване на иска е погасена по
давност. Не е погасена по давност претенцията за неустойка за периода от
26.03.2017 г. до датата на плащане на задължението по ф-ра №
15441/18.02.2015 г. - 20.02.2020 г., която видно от заключението на съдебно –
икономическата експертиза е в размер на 1 062 лв. Поради това искът за
неустойка следва да се уважи за сумата от 1 062 лв. и за периода от
26.03.2017 г. до 20.02.2020 г., а за сумата над 1 062 лв. до претендирания
размер от 1 475 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като за периода от
31.03.2015 г. до 25.03.2017 г. като погасен по давност, а за периода от
21.02.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.03.2020 г. като
неоснователен.
Вземането за неустойка по ф-ра № 16272/10.07.2015 г. в размер на
26
7 182 лв. се претендира за периода от 30.08.2015 г. до 25.03.2020 г. , но
следва да се има предвид, че главницата от 540 лв. по горепосочената фактура
е заплатена на 20.02.2020 г., поради което това е крайната дата, до която
ищецът може да претендира неустойка. Искът е предявен на 25.03.2020 г. и
следователно претенцията за неустойка за периода от 31.08.2015 г. до
25.03.2017 г., т. е. три години преди предявяване на иска е погасена по
давност. Не е погасена по давност претенцията за неустойка за периода от
26.03.2017 г. до датата на плащане на задължението по ф-ра №
16272/10.07.2015 г. - 20.02.2020 г., която видно от заключението на съдебно –
икономическата експертиза е в размер на 5 734, 80 лв. Поради това искът за
неустойка следва да се уважи за сумата от 5 734, 80 лв. и за периода от
26.03.2017 г. до 20.02.2020 г., а за сумата над 5 734, 80 лв. до
претендирания размер от 7 182 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като
за периода от 31.08.2015 г. до 25.03.2017 г. като погасен по давност, а за
периода от 21.02.2020 г. до датата на подаване на исковата молба –
25.03.2020 г. като неоснователен.
По Договор за предоставяне на медицински услуги № 68/02.01.2018
г.
Страните не спорят, че „СБАЛХЗ” ЕАД е изпълнявала задълженията си
по сключения договор, за които са издадени следните фактури: ф -ра №
22055/15.01.2018г. за сума в размер на 340 лв., която е изцяло платена на
20.02.2020 г. и ф-ра № 23946/09.11.2018г. за сума в размер на 50 лв., която е
изцяло платена на 20.02.2020г.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира неустойка по ф-ра № 22055/15.01.2018 г. в размер
на 34 лв. за периода от 28.02.2018 г. до 25.03.2020 г. и по ф-ра №
23946/09.11.2018 г. в размер на 5 лв. за периода от 30.12.2018 г. до 25.03.2020
г.
Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД
включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка,
виновно неизпълнение на договорно задължение и договорена неустойка за
неизпълнението на това задължение.
В настоящия случай съгласно чл. 12 от сключения между страните
договор , „МПДСК“ АД заплаща възнаграждението до 30-то число на месеца,
следващ месеца, в който са извършени услугите, по банкова сметка на
СБАЛХЗ. В чл. 16 от Договор за предоставяне на медицински услуги №
68/02.01.2018 г. страните са уговорили неустойка за забава в размер на
законната лихва.
По делото е безспорно установено, че УМБАЛ “ПД С.К.” АД не е
изпълнило в срок задължението за заплащане на договорената цена по
сключения със „СБАЛХЗ” ЕАД договор от 02.01.2018 г., поради което дължи
27
претендираните суми за неустойки по горепосочените фактури.
В настоящия случай неустойка по ф-ра № 22055/15.01.2018 г. в размер на
34 лв. се претендира за периода от 28.02.2018 г. до 25.03.2020 г. , но следва
да се има предвид, че главницата от 340 лв. по горепосочената фактура е
заплатена на 20.02.2020 г., поради което това е крайната дата, до която
ищецът може да претендира неустойка. Доколкото неустойката се претендира
за периода от 28.02.2018 г. до 25.03.2020 г., същата не е погасена по давност
съгласно правилото на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Вземането за неустойка се
дължи за периода от 28.02.2018 г. до датата на плащане на задължението ф-ра
№ 22055/15.01.2018 г. - 20.02.2020 г., чийто размер видно от заключението на
съдебно – икономическата експертиза е 68, 29 лв. С оглед диспозитивното
начало, съдът следва да уважи искът в претендирания от ищеца размер от 34
лв. Поради това искът за неустойка следва да се уважи за сумата от 34 лв. за
периода от 28.02.2018 г. до 20.02.2020 г., като за периода от 21.02.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба – 25.03.2020 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Вземането за неустойка по ф-ра № 23946/09.11.2018 г. в размер на 5 лв. се
претендира за периода от 30.12.2018 г. до 25.03.2020 г. , но следва да се има
предвид, че главницата от 50 лв. по горепосочената фактура е заплатена на
20.02.2020 г., поради което това е крайната дата, до която ищецът може да
претендира неустойка. Доколкото неустойката се претендира за периода от
30.12.2018 г. до 25.03.2020 г., същата не е погасена по давност съгласно
правилото на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Вземането за неустойка се дължи за
периода от 30.12.2018 г. до датата на плащане на задължението по ф-ра №
23946/09.11.2018 г. - 20.02.2020 г., чийто размер видно от заключението на
съдебно – икономическата експертиза е 5, 81 лв. С оглед диспозитивното
начало, съдът следва да уважи искът в претендирания от ищеца размер от 5
лв. Поради това искът за неустойка следва да се уважи за сумата от 5 лв. за
периода от 30.12.2018 г. до 20.02.2020 г., като за периода от 21.02.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба – 25.03.2020 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли
предявеният иск от „СБАЛХЗ“ ЕАД против „УМБАЛПДСК“ АД за
заплащане на сумата от 4 392 лв., представляваща главница за предоставени
28
медицински услуги, за които са издадени следните фактури: ф-ра №
12053/18.06.2013 г. на стойност от 590 лв. с неизплатен остатък от 30 лв. по
Договор за предоставяне на медицински услуги № 010/02.01.2013 г. и ф-ра №
13723/01.04.2014г. за сума в размер на 520 лв.; ф-ра № 13802/15.04.2014г. за
сума в размер на 800 лв.; ф-ра № 13923/14.05.2014г. за сума в размер на
862 лв.; ф-ра № 14132/16.06.2014г. за сума в размер на 1700 лв. и ф-ра №
14449/11.08.2014г. за сума в размер на 480 лв. по Договор за предоставяне на
медицински услуги № 010/02.01.2014 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 25.03.2020 г. до окончателното плащане като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „УМБАЛПДСК“ АД следва
да заплати на „СБАЛХЗ“ ЕАД неустойка в размер 6 835, 80 лв., която се
формира, както следва: неустойка в размер на 1 062 лв. за периода от
26.03.2017 г. до 20.02.2020 г. по ф – ра № 15441/18.02.2015 г. на стойност 100
лв.; неустойка в размер на 5 734, 80 лв. за периода от 26.03.2017 г. до
20.02.2020 г. по ф – ра № 16272/10.07.2015 г. на стойност 540 лв.; неустойка
за сумата от 34 лв. за периода от 28.02.2018 г. до 20.02.2020 г. по ф-ра №
22055/15.01.2018 г. на стойност 340 лв. и неустойка в размер от 5 лв. за
периода от 30.12.2018 г. до 20.02.2020 г. по ф-ра № 23946/09.11.2018 г. като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 6 835, 80 лв. до претендирания
размер от 140 716, 82 лв. по фактури, както следва: неустойка в размер на
624, 90 лв. за периода от 10.07.2013 г. до 25.03.2020 г. по ф-ра №
12053/18.06.2013 г. на стойност 590 лв.; неустойка в размер на 19 812 лв. за
периода от 10.01.2014 г. до 25.03.2020 г. по ф-ра № 13103/12.12.2013 г. на
стойност 1 040 лв.; неустойка в размер на 9594 лв. за периода от 10.04.2014 г.
до 25.03.2020 г. по ф-ра № 13608/13.03.2014 г. на стойност 1 952 лв.;
неустойка в размер на 35 409.28лв. за периода от 12.05.2014 г. до 25.03.2020 г.
по ф-ра № 13723/01.04.2014г. на стойност 520 лв.; неустойка в размер на
14 256 лв. за периода от 12.05.2014 г. до 25.03.2020 г. по ф-ра №
13802/15.04.2014г. на стойност 800 лв. ; неустойка в размер на 15 102, 24 лв.
за периода от 10.06.2014 г. до 25.03.2020 г.по ф-ра № 13923/14.05.2014г. на
стойност 862 лв.; неустойка в размер на 29 240 лв. за периода от 10.07.2014 г.
до 25.03.2020 г. по ф-ра № 14132/16.06.2014г. на стойност 1 700 лв.;
неустойка в размер на 7 982, 40 лв. за периода от 10.09.2014 г. до 25.03.2020 г.
по ф-ра № 14449/11.08.2014 г. на стойност 480 лв. като погасени по давност,
както и неустойка в размер над 1062 лева до претендираните 1 475 лв. по ф-
ра № 15441/18.02.2015 г. на стойност 100 лв. и неустойка в размер над 5
734.80 лева до претендираните 7 182 лв. по ф-ра № 16272/10.07.2015 г. на
стойност 540 лв.като погасени по давност и като неоснователни, както и
неустойка за периода от 21.02.2020г. до 25.03.2020г. по фактури №№
22055/15.01.2018г. и 23946/09.11.2018г. като неоснователни.
По отговорността за разноски:
Процесуалните представители на страните по делото са направили
възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждания.
29
Видно от представените доказателства ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 6 720 лв. с ДДС / стр. 69 – 70 т. д. № 1188/2020 по
описа на Окръжен съд – С.З./, а ответникът адвокатско възнаграждение в
размер на 5 000 лв. / стр. 79 т. д. № 607/2020 по описа на СГС/, за което е
посочено, че е заплатено в брой, поради което следва да се приеме, че е
налице реално плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000
лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай минималния размер на адвокатско
възнаграждение е 4 432 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което
се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатското възнаграждение на ищеца се
претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила
минималното адвокатско възнаграждение с ДДС е 4 432 лв. х 20 % = 5 318 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че тъй като делото не се отличава
с правна и фактическа сложност, претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 6 720 лв. с ДДС следва да бъде намалено до
минимално предвидения размер от 5 318 лв. с ДДС. Следователно ищецът е
направил разноски в общ размер на 11 322.35 лева /държавна такса – 5 804.35
лева, възнаграждение за вещо лице – 200 лева и адвокатско възнаграждение –
5 318 лева/.
Претендираното от ответното дружество възнаграждение е под
минимално предвидения размер от 5 318, 60 лв. Ответникът е направил
разноски в общ размер на 5 200 лева /възнаграждение за вещо лице – 200 лева
и адвокатско възнаграждение – 5000 лева/.
С оглед изхода на делото „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „ПДСК“ АД следва да заплати на „СБАЛХЗ“ ЕАД
направените разноски в размер на 533,37 лв. съразмерно с уважената част
от исковете.
Ищецът „СБАЛХЗ“ ЕАД следва да заплати на „УМБАЛПДСК“ АД
направените разноски в размер на 4 955, 04 лв. съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
30
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „СБАЛХЗ“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ***** със съдебен адрес: гр. С, ***** –
адв. В.Б. против „УМБАЛПДСК“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З. ***** за заплащане на сумата от 4 392 лв.,
представляваща главница за предоставени медицински услуги, за които са
издадени следните фактури: ф-ра № 12053/18.06.2013 г. на стойност от 590
лв. с неизплатен остатък от 30 лв. по Договор за предоставяне на медицински
услуги № 010/02.01.2013 г. и ф-ра № 13723/01.04.2014г. за сума в размер на
520 лв.; ф-ра № 13802/15.04.2014г. за сума в размер на 800 лв.; ф-ра №
13923/14.05.2014г. за сума в размер на 862 лв.; ф-ра № 14132/16.06.2014г. за
сума в размер на 1700 лв. и ф-ра № 14449/11.08.2014г. за сума в размер на
480 лв. по Договор за предоставяне на медицински услуги № 010/02.01.2014
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.03.2020 г. до окончателното плащане като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „УМБАЛПДСК“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З. ***** да заплати на „СБАЛХЗ“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ***** със съдебен адрес: гр. С, ***** –
адв. В.Б. неустойка в размер 6 835, 80 лв., която се формира, както следва:
неустойка в размер на 1 062 лв. за периода от 26.03.2017 г. до 20.02.2020 г.
по ф – ра № 15441/18.02.2015 г. на стойност 100 лв.; неустойка в размер на
5 734, 80 лв. за периода от 26.03.2017 г. до 20.02.2020 г. по ф – ра №
16272/10.07.2015 г. на стойност 540 лв.; неустойка за сумата от 34 лв. за
периода от 28.02.2018 г. до 20.02.2020 г. по ф-ра № 22055/15.01.2018 г. на
стойност 340 лв. и неустойка в размер от 5 лв. за периода от 30.12.2018 г. до
20.02.2020 г. по ф-ра № 23946/09.11.2018 г. по банкова сметка IBAN *****,
BIC ***** в „П.“ АД като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от
6 835, 80 лв. до претендирания размер от 140 716, 82 лв. по фактури, както
следва: неустойка в размер на 624, 90 лв. за периода от 10.07.2013 г. до
25.03.2020 г. по ф-ра № 12053/18.06.2013 г. на стойност 590 лв.; неустойка в
размер на 19 812 лв. за периода от 10.01.2014 г. до 25.03.2020 г. по ф-ра №
13103/12.12.2013 г. на стойност 1 040 лв.; неустойка в размер на 9 594 лв. за
периода от 10.04.2014 г. до 25.03.2020 г. по ф-ра № 13608/13.03.2014 г. на
стойност 1 952 лв.; неустойка в размер на 35 409.28лв. за периода от
12.05.2014 г. до 25.03.2020 г. по ф-ра № 13723/01.04.2014г. на стойност 520
лв.; неустойка в размер на 14 256 лв. за периода от 12.05.2014 г. до 25.03.2020
г. по ф-ра № 13802/15.04.2014г. на стойност 800 лв. ; неустойка в размер на
15 102, 24 лв. за периода от 10.06.2014 г. до 25.03.2020 г.по ф-ра №
13923/14.05.2014г. на стойност 862 лв.; неустойка в размер на 29 240 лв. за
периода от 10.07.2014 г. до 25.03.2020 г. по ф-ра № 14132/16.06.2014г. на
стойност 1 700 лв.; неустойка в размер на 7 982, 40 лв. за периода от
10.09.2014 г. до 25.03.2020 г. по ф-ра № 14449/11.08.2014 г. на стойност 480
лв. като погасени по давност, както и неустойка в размер над 1062 лева до
претендираните 1 475 лв. по ф-ра № 15441/18.02.2015 г. на стойност 100 лв. и
31
неустойка в размер над 5 734.80 лева до претендираните 7 182 лв. по ф-ра №
16272/10.07.2015 г. на стойност 540 лв. като погасени по давност и като
неоснователни, както и неустойка за периода от 21.02.2020г. до 25.03.2020г.
по фактури №№ 22055/15.01.2018г. и 23946/09.11.2018г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „ПДСК“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.
***** да заплати на „СБАЛХЗ“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ***** със съдебен адрес: гр. С, ***** – адв. В.Б.
направените по делото разноски в размер на 533,37 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА„СБАЛХЗ“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ***** със съдебен адрес: гр. С, ***** – адв. В.Б. да
заплати на „УМБАЛПДСК“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З. ***** направените по делото разноски в размер на
4 955, 04 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
32