№ 17100
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110155687 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Т. В. Х. е предявил иск по чл.405 КЗ срещу „Застрахователно еднолично акционерно
дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за сумата от 100 лева – частичен иск при
пълен размер на вземането от 5000 лева – застрахователно обезщетение за щети върху л.а.
„**“ модел „И.“ с ДКН ** СК, обект на сключен с ответника договор по застраховка „каско“,
които щети са настъпили от застрахователно събитие на 02.02.2024г., докато автомобилът е
бил паркиран в гр. София на ул. „Миле Попйорданов“ в района на № 49, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (19.09.2024г.) до окончателното плащане.
С писмена молба, представена в откритото съдебно заседание от 18.06.2025г. (л.73),
ищецът е поискал увеличаване на размера на иска до размер от 348,43 лева (допълнително
със сумата от 248,43 лева), като след увеличението искът не се поддържа като частичен, а е
заявен пълният размер на вземането. Исканото увеличение е допуснато с определение на
съда, постановено в открито съдебно заседание.
В исковата молба и уточнителна молба от 25.10.2024г. (л.12 от делото) се твърди, че при
действието на сключен между страните договор по застраховка „каско“ по отношение л.а.
„**“ модел „И.“ с рег. № ** СК, на 02.02.2024г. е настъпило застрахователно събитие.
Автомобилът бил паркиран в гр. София, ул. „Миле Попйорданов“ в района на № 49, като
ищецът забелязал увреждания по същия, доколкото е бил паркиран, а именно: калник заден
ляв – за боядисване и задна лява врата – за боядисване. Ответникът не изпълнил в цялост
задължението си да плати застрахователно обезщетение по средни пазарни цени към датата
на застрахователното събитие, без прилагане на обезценка.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска. Възразява, че експертите на дружеството са определили обезщетение в размер на
232,47 лева, като по изрично настояване на ищеца обезщетението било платено по експертна
оценка и съобразно уговореното в чл.2 от раздел II ОУ за МПС над 7 години, каквото е
процесното. В случая не бил доказан и твърденият механизъм, защото процесните
увреждания не можели да се получат при „паркинг щета“.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
1
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца по иска по чл.405 КЗ е да докаже, че е настъпил покрит от
застраховката риск – твърдяното събитие при описания в исковата молба механизъм,
вследствие на което са настъпили процесните щети върху автомобила, обект на сключен
между страните договор за имуществено застраховане, както и размерът на действително
причинените вреди към датата на събитието.
Не се спори по делото, а и от приетата като доказателство застрахователна полица №
47252317304000122 (л.31) се установява, че между страните е сключен договор по
застраховка каско с обект л.а. „**“, модел „И.“ с рег. № ** СК с период на застрахователното
покритие 11.02.2023г. – 10.02.2024г.
Съдът приема за установено, че през периода на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие, а именно на 02.02.2024г. са установени щети върху
автомобила, обект на застрахователния договор, който щети са били нанесени докато
автомобилът е бил паркиран в гр. София, на ул. „Миле Попйорданов“ в района на № 49. От
приетото без възражения заключение по съдебно – автотехническа експертиза, което се
кредитира от съда, се установява, че констатираните щети върху автомобила е възможно да
се намират в причинно – следствена връзка със заявения механизъм на настъпване –
събитие, възникнало в паркирано състояние на автомобила от неизвестно МПС. От друга
страна съдът обяви като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че преди
завеждане на делото ответникът е платил на ищеца застрахователно обезщетение по
процесната щета в размер на 232,47 лева, което обстоятелство се подкрепя и от приетия като
доказателство платежен документ от 08.02.2024г. (л.72 от делото). С извършеното плащане
ответникът извънсъдебно е признал възникване на елементите от фактическия състав на
договорната му отговорност по повод събитието, вкл. и причинно – следствената връзка
между декларираното събитие и настъпилите щети. Това извънсъдебно признание се
подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът приема, че
отговаря на действителното фактическо положение.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума
освен в предвидените в закона случаи – чл.386, ал.1 КЗ. В случая при частична уврежда на
процесния автомобил размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равно на
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл.400, ал.2 КЗ.
Съгласно заключението по съдебно – автотехническата експертиза по средни пазарни
цени към датата на събитието стойността на щетите върху процесния автомобил вследствие
на процесното събитие възлиза на сумата от 580,90 лева.
Неоснователно е позоваването от страна на ответника на клаузата от Общите условия
към застрахователния договор (раздел II “Обезщетяване на МПС при частични повреди),
съгласно която за МПС над 7 години (каквото е настоящото МПС) размерът на
обезщетението с определя, както следва : цената на новите части е съгласно пазарните или
каталожни цени на оригинални части за съответната марка МПС с прилагане на коефициент
на овехтяване 0.3, но не повече от най – ниската пазарна цена. Клаузата е нищожна, защото
противоречи на нормата на чл.400, ал.2 КЗ, която гласи, че при определяне на
застрахователно обезщетение не се прилага обезценка. При това клаузата от ОУ, на която се
е позовал ответникът, не поражда правни последици (чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД) и не обвързваща
за ищеца.
Предвид горното съдът приема, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 580,90 лева и след приспадане на платената преди завеждане на делото
2
сума от 232,47 лева, непогасеният остатък от задължението е в размер на 348,43 лева. При
това искът следва да се уважи до пълния предявен размер (след допуснатото увеличение).
Законна лихва върху размера на предявения първоначално частичен иск от 100 лева следва
да се присъди от завеждане на делото, а върху увеличената част – върху сумата от 248,43
лева, законна лихва следва да се присъди от датата на подаване на молбата за увеличаване на
размера на иска, първоначално предявен като частичен – 18.06.2025г., до окончателното
плащане. Това следва от решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т.
о., ТК, в което е прието, че при частично предявен иск претенцията за присъждане на
законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената част
от вземането за главница, която част представлява предмет на делото, като едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по
чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху
увеличената част.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, на когото следва да се
присъдят такива в общ размер от 200 лева съгласно списък по чл.80 ГПК. На адв. Д. Т.,
предоставила безплатна правна помощ на ищеца, видно от представения договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорена безвъзмездност на предоставената правна помощ,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Размерът на
адв. възнаграждение съдът определя съгласно чл.7, ал.1, т.1, вр. пар.2а ДР от Наредба за
възнаграждение за адвокатска работа (предишно наименование „Наредба за минималните
размери на адвокатското възнаграждение“) в размер на 480 лева с ДДС предвид
представените доказателства за регистрация по ЗДДС. Макар определените в наредбата
размери на адв. възнаграждения да не са обвързващи за съда съгласно решение на СЕС по
дело С - 438/2022г., те могат да служат като ориентир за определяне на справедлив и
обоснован размер на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Позитано“ № 5 да плати на Т. В. Х., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Г.М.
Д.“ № 32, вх.А, ет.4, ап.10а – адв. Т., на основание чл.405 КЗ сумата от 348,43 лева –
непогасен остатък от застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „**“ модел „И.“ с ДКН
** СК, обект на сключен с ответника договор по застраховка „каско“, които щети са
настъпили от застрахователно събитие на 02.02.2024г., докато автомобилът е бил паркиран в
гр. София на ул. „Миле Попйорданов“ в района на № 49, ведно със законната лихва върху
сумата от 100 лева (размер на първоначално предявения частичен иск), считано от
19.09.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и
законна лихва върху сумата от 248,43 лева (размер на увеличената част от иска), считано от
18.06.2025г. (дата на подаване на молба за увеличаване на иска) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Позитано“ № 5 да плати на Т. В. Х., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Г.М.
Д.“ № 32, вх.А, ет.4, ап.10а – адв. Т., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 200 лева –
разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
3
„Позитано“ № 5, да плати на адв. Д. Р. Т., САК, личен № **********, адрес на упражняване
на дейността : гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 32, вх.А, ет.4, ап.10а, на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : BG82 STSA 9300 0028 9473 91.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4