Р
Е Ш Е
Н И Е
№
08.04.2021г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 56
по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.И.А. ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0284-000843 от 28.12.2020г.,
издадена от младши автоконтрольор в РУ - Казанлък при Областна дирекция на МВР -
Стара Загора, потвърдена с Решение № 284з-94 от 14.01.2021г. на ВПД Началник
група „ПК“, ОД на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание
чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на А.И.А. е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС Опел Фронтера с рег.№******, за срок
от 6 месеца, считано от 28.12.2020г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, по съображения за постановяването й в нарушение и при
неправилно приложение на закона. Жалбоподателят твърди, че отчетеното
количество концентрация на алкохол в кръвта при извършената от контролните
органи проверка се дължи на приемане на лекарства. Направено е искане за отмяна на обжалваната
заповед и на приложената със заповедта принудителна административна мярка /ПАМ/.
Ответникът по жалбата – Младши
автоконтрольор в РУ - Казанлък при Областна дирекция на МВР- Стара Загора – С.Г.К.,
поддържа издадената заповед и наложената със заповедта принудителна
административна мярка.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – А.И.А., е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA № 322017 от 28.12.2020г. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.12.2020г., в 21.50ч,
в гр. Казанлък, на бул. „23 Пехотен Шипченски Полк“ до номер 25 в посока изток
– запад, А.А. управлява лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № ******, като: 1.
Водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително. Тестван с техническо средство „Алкотест” 7510 Дрегер
с фабричен номер ARDN 0023, който в 21:59 часа на 28.12.2020г. е отчел 0.52 на
хиляда концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Връчен е талон за медицинско изследване с номер 0050348 и
стикери А022143. 2. Не носи СУМПС и контролен талон. 3. Не е представил МПС на
Годишен технически преглед за проверка на техническата му изправност. Прието е,
че А.А. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП, чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 147
ал.1 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0284-000843 от
28.12.2020г., издадена от младши автоконтрольор в РУ - Казанлък при Областна
дирекция на МВР- Стара Загора, упълномощен със Заповед № 349з- 3083/ 11.11.2020г.
на Директора на ОД на МВР- Стара Загора, на жалбоподателя А.И.А. е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек
автомобил „Опел Фронтера” с рег. № ******,
за срок от 6 месеца, считано от 28.12.2020г. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, като от
фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу
А.А. АУАН серия GA № 322017 от 28.12.2020г., за това, че на 28.12.2020г., около
21.50ч,. в гр. Казанлък, на бул. „23 Пехотен Шипченски Полк“ до номер 25 в посока
изток – запад, А.А. управлява собствения си лек автомобил „Опел Фронтера” с
рег. № ****** с концентрация на алкохол в кръвта 0,52 промила, установена чрез измерването му в издишания въздух с
техническо средство „Алкотест” 7510
Дрегер с фабричен номер ARDN № 0023, проба № 01733 в 21.59 часа.
С оглед заявеното от водача на МПС,
че не приема показанията на техническото средство, отчело 0.52 на хиляда
концентрация на алкохол в издишания въздух, на А.А. е издаден и връчен талон за
медицинско изследване с номер 0050348 и стикери А022143. Съгласно представения Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози
от 28.12.2020г., А. е дал кръвна проба за извършване на медицинско изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от Протокол за
извършено химическо лабораторно изследване/ химическа експертиза № 274/
29.12.2020г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора, при направеното
изследване за определяне наличието на етилов алкохол в кръвта, полученият
резултат е: 1-ви резултата – 0.63 промила и 2-ри резултат – 0.65 промила.
А.А. е оспорил Заповед за прилагане
на ПАМ № 20-0284-000843 от 28.12.2020г. по административен ред с подадена жалба
по реда на чл.81 и сл. от АПК до Началника на КАТ гр. Казанлък, по съображения,
че автомобилът е семейна собственост и е необходим на съпругата му във връзка с
полаганите грижи за възрастните им родители, които живеели в гр. Николаево. С
Решение № 284з-94 от 14.01.2021г. на ВПД Началник група „ПК“, ОД на МВР – Стара
Загора, заповедта за налагане на ПАМ е потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването
на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0284-000843/ 28.12.2020г., в т.ч АУАН серия GA № 322017 от 28.12.2020г.; Наказателно
постановление № 20-0284-002901/ 13.01.2021г.;
Талон за изследване № 0050348/ 28.12.2020г.; Справка за нарушител/водач за А.И.А.;
Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/химическа експертиза № 274/
29.12.2020г.; Искане УРИ № 284р-34348/ 28.12.2020г.; Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози
от 28.12.2020г.; Заповед № 349з-3083 от 11.11.2020г. на Директора на ОД на МВР
– Стара Загора и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по
чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства
Заповед № 349з-3083 от 11.11.2020г. на Директора на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.3 т.1 и ал.4 от ЗМВР във вр. с
чл.165 и чл.172 от ЗДвП и Заповеди № 8121з-1524/ 09.12.2016г., № 8121з-515/ 14.05.2018г.
изменена и допълнена със Заповед №8121з-825/19.07.2019г на Министъра на
вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и служителите на длъжност младши
автоконтрольори с компетентност за територията на ОД на МВР- Стара Загора.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП № 20-0284-000843/ 28.12.2020г. е издадена
от материално и териториално компетентен административен орган - младши
автоконтрольор в РУ- Казанлък при ОД на МВР- Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото от младши автоконтрольор в РУ- Казанлък при ОД на МВР-
Стара Загора правомощие /чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП/, така и релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване наличието на регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Фактическите констатации, на които се
основава възприетото административно решение, са обективирани и в съставения АУАН
серия GA № 322017 от 28.12.2020г., въз основа на който е издадена и заповедта.
Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съставеният
АУАН серия GA № 322017 от 28.12.2020г. е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по
см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. Ето
защо и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК
/че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта/, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172,
ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0284-000843/ 28.12.2020г. на младши автоконтрольор
в РУ – Казанлък, е постановена в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0284-000843
от 28.12.2020г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на А.А. с обжалвания
административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се
основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 322017 от 28.12.2020г, за
извършено от жалбоподателя нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за деяние,
изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства,
А.А. управлява собствения си лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № ******, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила.
С оглед на така
направената фактическа и правна обосновка на наложената на А.А. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните
длъжностни лица управление на МПС от А.А. с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че при извършената на 28.12.2020г. в 21.59ч в гр. Казанлък проверка на
водача на МПС А.И.А. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест”
7510 Дрегер фабричен номер ARDN № 0023, е отчетен резултат 0.52 на хиляда
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Предпоставка за
издаването на заповед на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е извършено от
водача на МПС административно нарушение, което се установява със съставен акт
за установяване на административно нарушение. Както беше посочено, описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП /управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0.8 на
хиляда/, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за
издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ
документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, е на жалбоподателя. В случая жалбоподателят, въпреки дадените
указания за разпределението на доказателствената тежест, не ангажира надлежни
доказателства в подкрепа на поддържаната защитна теза, че отчетения положителен
резултат за употреба на алкохол е вследствие на приемани медикаменти. А и
резултатите на направеното последващо химическо лабораторно изследване/ химическа
експертиза за определяне наличието на етилов алкохол в кръвта /1-ви резултата –
0.63 промила и 2-ри резултат – 0.65 промила/, сочат на очевидна
неправдоподобност на твърденията на А., че отчетената концентрация на алкохол в
кръвта на водача на МПС е вследствие на лекарства за холестерол, сърце, кръвно
и домашно приготвена смес със зехтин, мед, ракия и джинджифил за кашлица и
болно гърло. В този смисъл фактическите констатации по АУАН, възпроизведени и в
оспорената ЗППАМ № 20-0284-000843 от 28.12.2020г., не се явяват опровергани от
жалбоподателя с надлежни доказателства и съотв. законовата презумпция по
чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от
длъжностно лице на службите за контрол от РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара
Загора АУАН серия GA № 322017 от 28.12.2020г., не са оборени по надлежния ред. Ето
защо съдът приема за безспорно установено и доказано, че на 28.12.2020г., в
21.50ч., в гр. Казанлък, на бул. „23 Пехотен Шипченски полк” до номер 25, А.А. е
управлявал собствения си лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № ****** с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, установена с техническо
средство „Алкотест” 7510 Дрегер фабричен номер ARDN 0023 и потвърдена от
обективираните в Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/
химическа експертиза № 274/ 29.12.2020г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР – Стара
Загора резултати от направеното изследване за наличието на етилов алкохол в
кръвта. С оглед на което съществуването на правно релевантният юридически факт
за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.2а, б.
„б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено обосновано.
Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са
налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.171, т.2а, б. „б”
от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС”. Административният
орган обосновано е приел, че управлението на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, съставлява законово регламентирана материалноправна
предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна
мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат,
който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е
фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка
по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел. Действително
с приложената ПАМ се ограничава и възможността на съпругата на жалбоподателя да
използва /управлява/ автомобила за определен срок. Но в рамките на
производството по налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като органът няма
правна възможност да извърши преценка дали да наложи ПАМ, нито правомощието на
избор да наложи една измежду няколко ПАМ. Определянето като обект на
прилаганата ПАМ превозното средство, с което е извършено нарушението, е при
законово установен приоритет на обществения интерес пред правото на
собственост, като законодателно установеният превес на обществените интереси
спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на
действащия правов ред.
Отчитайки
превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с
оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на
административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните
процесуални правила. Доколкото срокът, за който е наложена ПАМ „прекратяване на
регистрацията на ППС”, е законово регламентираният минимален такъв /6 месеца/,
обстоятелството, че правоприлагащият административен орган не е мотивирал
определения срок за прилагане на ограничението, не релевира допуснато
съществено нарушение на материалните и/или процесуалните изисквания при
постановяването на оспорената заповед.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.А., ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0284-000843 от 28.12.2020г., издадена
от младши автоконтрольор в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на А.А.
е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията
на ППС - Опел Фронтера с рег. № ******, за срок от 6 месеца, считано от 28.12.2020г.,
като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: