Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,08.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
единадесети март, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2955 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 423124/05.06.2018г.
по гр.д. № 45235 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 75-ти състав е признато за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД , че С.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв.Н.К.,***,
офис 2 дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с
адрес: *** заплащане на сумата от 64,46лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.09.2015г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
с абонатен № 245120 в гр.София, ж.к. ********, за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., ; сумата от 15,44лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 64,46лв. за периода от 31.12.2012г. до 10.09.2015г.; сумата от
6,12лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
23.09.2015г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за
дялово разпределение на топлинната енергия;
сумата от 1,36лв., представляващи лихва за забава на плащането на
главницата от 6,12лв. за периода от
31.12.2012г. до 10.09.2015г, за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57141/2015г. на СРС, като С.Г.Р. ЕГН **********е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД ЕИК********съдебни разноски от 580лв. по исково дело и 350лв.
по заповедно дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5110153/28.06.2018г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете С.Г.Р.,
ЕГН ********** в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не
били събрани доказателства, че е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имота. Методиката за дялово разпределение на енергията била
отменена. Дяловото разпределение било
регламентирано с различен договор от този за доставка на топлинна енергия и
неправилно било присъдено в полза на ищеца. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК********е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Претендирало
е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски.
Третото лице
помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.”ЕООД
, ЕИК ******** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8017300/11.08.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********срещу С.Г.Р.,
ЕГН **********, с която е
поискало от съда да на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на
сумите, както следва: сумата от
64,46лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
23.09.2015г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент с абонатен № 245120 в гр.София, ж.к. ********, за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., ; сумата от 15,44лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 64,46лв. за периода от 31.12.2012г. до 10.09.2015г.; сумата от
6,12лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
23.09.2015г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за
дялово разпределение на топлинната енергия;
сумата от 1,36лв., представляващи лихва за забава на плащането на
главницата от 6,12лв. за периода от
31.12.2012г. до 10.09.2015г, за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57141/2015г. на СРС,
като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е
собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота,
потребил енергията в имота в количества и на стойност, за които са предявени
исковете , страните били обвързани по
договор при Общи условия и съгласно същите дължал плащането на потребената
енергия, както и възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднал в забава
на плащането на главниците.
Ответникът С.Г.Р.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил
е, че не бил поръчал услугата и не
дължал плащане на сумите, разпоредбите на чл. 62 от ЗЗП били специални и
дерогирали общите разпоредби на ЗЕ, не ползвал енергия за отопление и за горещо
битово водоснабдяване в имота за процесния период. Придобиването на правото на собственост върху
имота не можело автоматично да доведе до придобиване на качеството потребител
на топлинна енергия, не бил подавал молба за откриване на партида за имота и не
бил потребител на топлинна енергия в него. Не била установена изправност на
уредите. , не Бил давал съгласие за приспадане/добавяне на суми по изравнителни
сметки със задължения от други периоди, фактурите не доказвали доставка на
енергия. ОУ в частта за рекламация били неравноправни клаузи. Претендирал е
разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца- „Т.С.”ЕООД, ЕИК ********
не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 57141/2015г. на
СРС, съгласно което по заявление вх. № 3064260/23.09.2015г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено С.Г.Р.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК********сумата от 70,58лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 23.09.2015г., до изплащането
й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
с абонатен № 245120 в гр.София, ж.к. ********, за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., ; сумата от 16,80лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата периода от 31.12.2012г. до 10.09.2015г., както и съдебни разноски от 350лв.,
за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 13.06.2016г., на 20.06.2016г.
е подал възражение срещу заповедта, на 20.07.2016г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 11.08.2016г. е представил искова молба вх. 0
8017300/11.08.2016г.
По делото са приети неоспорени от страните нотариален
акт № 147/23.12.2008г. и нотариален акт №
102/11.101999г., съгласно които В.и В.Г.са дарили на дъщеря си Е.Г.на
11.10.1999г. апартамент № 95 в гр.София, ж.к. „*********, , а на 23.12.29008г. Е.Г.е
дарила имота на сина си В.А.А., като си е запазила вещното право на ползване
върху имота.
Прието е удостоверение
от ГИС София, съгласно което сграда в
гр.София, ж.к. „********е осеметажна сграда на бул. „9-ти септември“ –
бул. Братя Бъкстон“.
По делото е приет договор
от 19.09.2002г.., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. „********е възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата и изравнителни сметки срещу
възнаграждение.
По делото са
приети Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от 2008г. и от 03.02.2014г. , съгласно
чл. 33 и чл. 32 от ОУ от 2008г. в забава на плащането на
фактурите се изпада с изтичане на 30 дни от периода за който се отнасят, а
съгласно ОУ от 2014г. които суми
фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача - както на месечните, така и на изравнителните
сметки, а обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за имота в ж.к. ********за процесиня
период била начислена само енергия за горещо битово водоснабдяване, и стойност на същата била 64,45лв., Т.С.”ЕООД
бил изготвил коректно дяловото
разпределение съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване.
С приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че няма отразени плащания на задълженията за периода, ищецът начислили като
задължения на ответника стойност на потребена топлинна енергия, но и
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в размер на 6,12лв., което
разпределение било направено от Т.С.”ЕООД., лихва за забава на плащането на
главниците за процесния период е съответно 15,44лв. и 1,36лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно.
По допустимостта на решението в
обжалваната част:
Съдът следи
служебно за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Съдът приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва за забава на плащането на
възнаграждение за дялово разпределение
на енергията е недопустимо. Това е
така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията и за лихва за забава за плащането на дялово
разпределение, а само за вземания, посочени във заповедта за изпълнение е
допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на
иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава
заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не
е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На
длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и
съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта
за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово
разпределение на енергия и за лихва за забава на плащането му, поради което
исковете за такива суми са недопустими, постановеното по този иск решение на СРС е недопустимо и
следва да се обезсили , а производството по тях следва да се прекрати.
В останалата
обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът
прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост, отделно и
обезщетение за забава на плащането им, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.), за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори,
а и се установи от приложено заповедно дело,
че по заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима
стойност на потребена топлинна енергия и обезщетение
за забава на плащането й, за които е предявен иска, възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема,
че по делото не е установено
ответникът през процесния период да е потребител /клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в
имота. Това обстоятелство не е било
признато от ответника в производство пред СРС, с въззивната жалба изрично е
посочено, че документ, установяващ вещното му право на ползване върху имота не
е представен и така не е установено да е потребител. В тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е било да установи това качество на
ответника. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество по искане на
това трето лице.
Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска
имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за
ползване на единия от бившите съпрузи, ако ползващият бивш съпруг сключи
договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие,
например с откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той става
клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална част от
имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част и ще дължи
на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото не са
представени доказателства ответникът да е носител на правото на собственост,
съответно на вещно право на ползване върху имота за периода , не е установено и
да е подал молба-декларация за откриване на партида за имота на негово име, поради което и не е установено по
делото той да има качество на потребител на топлинна енергия в имота за
периода. Приетите по делото нотариални актове са за вещни права на ползване на
3-то лице – Е.Г.и за друг имот – ап. № 95 в ж.к. ********. Не е установено този имот да е идентичен с процесния ап.
№ ********, гр. София, да има някаква връзка между носителя на вещно право на ползване и
ответника.
При така
възприето съдът приема, че неправилно
СРС е приел, че ответникът отговаря пред ищеца за заплащане на процесните суми
за топлинна енергия и за лихва за забава на плащането й, решението следва да се
отмени и исковете следва да се отхвърлят.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззиваемият и той следва
да бъде осъден да заплати на възивника разноски за производство пред СГС в
размер на 25лв. за държавна такса и .
Решението на
СРС в частта, в която в тежест на ответника са поставени разноски на ищеца
следва да се отмени.
На ответника
по исковете следва да се присъдят разноски за производство пред СРС в размер на
400лв.
На третото лице помагач разноски не се следват
съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 423124/05.06.2018г. по гр.д. № 45235
по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 75-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че С.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв.Н.К.,***,
офис 2 дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с
адрес: *** заплащане на сумата от 6,12лв.
, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.09.2015г., до
изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение
на топлинната енергия; сумата от
1,36лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 6,12лв.
за периода от 31.12.2012г. до
10.09.2015г, за които е посочено, че
е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 57141/2015г. на СРС и
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в
тази част.
ОТМЕНЯ Решение
№ 423124/05.06.2018г. по гр.д. № 45235
по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 75-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че С.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв.Н.К.,***,
офис 2 дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с
адрес: *** заплащане на сумата от
64,46лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
23.09.2015г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент с абонатен № 245120 в гр.София, ж.к. ********, за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., ; сумата от 15,44лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 64,46лв. за периода от 31.12.2012г. до 10.09.2015г.; за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57141/2015г. на СРС,
като С.Г.Р. ЕГН **********е осъден
да заплати на Т.С.”ЕАД ЕИК********съдебни разноски от 580лв. по исково дело и 350лв.
по заповедно дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№ 8017300/11.08.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********срещу С.Г.Р.,
ЕГН **********, с която е
поискало от съда да на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на
сумите, както следва: сумата от
64,46лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
23.09.2015г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент с абонатен № 245120 в гр.София, ж.к. ********, за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., ; сумата от 15,44лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 64,46лв. за периода от 31.12.2012г. до 10.09.2015г.; за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57141/2015г. на СРС,
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
*** да
заплати на С.Г.Р., ЕГН ********** сумата от 425лв /четиристотин двадесет и пет
лева/, представляващи съдебни разноски, направени
в производството пред СРС и СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца –„Т.С.”ЕООД
, ЕИК ********
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.