Решение по дело №1155/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 468
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20214520201155
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Русе, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520201155 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД със седалище гр.Силистра, против НП № 38- 0000804
от 25.03.2021 г. на Директор РД „АА” Русе, с което за административно нарушение по
чл.7а ал.ІІ пр.3 от Закон за автомобилните превози, на основание чл.96 г ал.І пр.2 от ЗАвПр,
е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000
лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не
взема становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 11.02.2021 г., в гр.Русе, от РД „Автомобилна администрация” била извършена
комплексна проверка на жалбоподателя в качеството му на транспортно предприятие,
притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари. При
тази проверка са направени констатации, че предприятието е допуснало осъществяване на
превоз от водач А.А. на три дати- 18.08.2020 г., 22.10.2020 г. и 11.02.2021 г., без да отговаря
на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.І т.1 от
ЗДвП.По така установеното бил съставен акт за нарушение № 286496 от 13.11.2020 г.,
сочещ осъществено такова по чл.7 а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр.Актът е предявен на представляващ
дружеството и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е преквалифицирал нарушението.
В производството пред въззивния съд се развиват доводи за допуснати съществени
1
процесуални нарушения поради липса на задължителни реквизити- точното посочване на
относимата правна квалификация, както и за неправилно приложение на закона.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- оправомощителна заповед, АУАН № 286496, пълномощно,
документи на водача и такива, свързани с превоза, извлечения от карта на водача,
показанията на св.Енчева- актосъставител, които в същността си потвърждават направените
констатации, намерили отражение в акта.
Правни изводи:
Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е
допустима.Разгледана по същество, е основателна.
Съдът намира, че в производството по установяване на административното нарушение
и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи издадените актове.
В обстоятелствената част на акта за нарушение, както и в наказателното
постановление са посочени три дати, на които се твърди, че е осъществено
административното нарушение. При така даденото описание, очевидно се касае до три
констатирани нарушения, доколкото административнонаказателния процес не познава
института на продължаванато административно нарушение.В същото време, наложено е
едно административно наказание, като липсват мотиви, изложени от наказващия орган като
първа инстанция по същество, на коя дата приема извършване на съставомерните действия и
защо отхвърля другите периоди. Отново видно от съдържанието на АУАН и това на НП, не
е посочено и място на извършване на нарушението.Този реквизит е императивно изискуем
не просто от гледна точка на обоснованост на констатациите, но и предвид компетентността
на проверяващи, наказващи и въззивна инстанция. Така посоченото налага извод, че при
установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание
са нарушени разпоредбите на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.І т.5 от същия закон.Тези
нарушения се явяват съществени процесуални и са основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление изцяло.
Основателно е и направеното с жалбата възражение за неправилно приложение на
закона и от гледна точка на правната квалификация на твърдяното нарушение, и от гледна
точка на наложеното наказание.Нормата на чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр предвижда санкция за
онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени със закона, с подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари.Тази норма е препращаща и следва да бъде посочена привръзката й,
още повече, след като в обстоятелствената част на постановлението се твърди, че е налице
нарушение на подзаконов нормативен акт.Наказващият орган като първа инстанция по
същество е следвало да посочи нормата от наредбата, която е нарушена, ако приема, че
неправомерните действия са в тази хипотеза.От друга страна, неправилното приложение на
закона е свързано и с наложеното административно наказание.Санкционната разпоредба
предвижда наказването на виновен субект за нарушение на закона или актовете по
приложението му.Наредбата, издавана на основание чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП, не е акт по
приложение на ЗАвПр и поради това наложеното административно наказание е неотносимо.
При изложеното, обжалваното постановление се явява необосновано и
незаконосъобразно, и следва да бъде отменено изцяло.В настоящото производство от страна
на жалбоподателя чрез пълномощника му се претендира сумата от 300 лева за направени
разноски, които се удостоверяват с представен договор за правна защита и съдействие и
списък.Искането е основателно и следва да бъде уважено предвид изхода на делото и
2
отмяната изцяло на издаденото наказателно постановление.
С тези мотиви съдът намира обжалваното постановление за необосновано и
незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 38- 0000804 от 25.03.2021 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което на ***
ЕООД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Калъраш“ 13,
ет.7, ап.20, представлявано от А. В. А. с ЕГН **********, на основание чл.96 г ал.1 пр.2 от
ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА РД „АА“ Русе да заплати на *** ЕООД, БУЛСТАТ ****, със седалище и
адрес на управление гр.Силистра, ул.“Калъраш“ 13, ет.7, ап.20, представлявано от А. В. А. с
ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3