Решение по дело №59870/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6489
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20211110159870
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6489
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110159870 по
описа за 2021 година
Г. СТ. СТ. е предявил срещу ..... иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване
недължимост на сумата от 50 лева, представляваща наложено административно наказание
„глоба“ по НП № 349391/14.12.2018 г. във връзка с което е образувано изп. д. № 1105/2021 г.
на ЧСИ .......
Ищецът твърди, че през 08.2021 г. получил ПДИ по изп. д. № 1105/2021 г. на ЧСИ
...... за задължение от 50 лева, представляващо наложена с НП № 349391/14.12.2018 г.
наказание глоба, влязло в сила на 05.06.2019 г. ЧСИ отказал да прекрати делото, въпреки че
от налагането на глобата били изтекли 2 години и същата е погасена по давност. Сочи, че
образуваното изп. д. не спира и не прекъсва давността и същата е била изтекла към момента
на образуване на изп. д.
С подаден в законоустановения срок отговор ответникът оспорва да е изтекла
давността, като сочи, че съществува различие между институтите на изпълнителската
давност и погасителната давност. Сочи, че ищецът не оспорва да е извършил посоченото в
НП административно нарушение, като отпадането на възможността за принудителното
събиране на задължението не означава, че същото не продължава да съществува. Счита иска
за недопустим, тъй като глобата била вече събрана заедно с разноските по ЗЧСИ.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предмет на принудителното изпълнение са били вземанията, обективирани в
наказателно постановление № 349391/14.12.2018 г., с което на ищеца е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Въз основа на него е образувано
1
изп. д. № 20218490401105 по описа на ЧСИ ....... В ПДИ е посочено, че е наложен запор на
банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД.
Съдът намира, че не е недопустим иск по чл. 439 ГПК при условие, че вземанията,
чиято недължимост се претендира да се установи, са били принудително събрани, доколкото
принудителното изпълнение не рефлектира върху обстоятелството, дали вземанията са били
недължими към момента на образуване на изпълнителното дело, тъй като в случая не се
касае за доброволно плащане, което би прекъснало давността.
Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД в ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за
вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН административното наказание не се изпълнява,
ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Наказателното
постановление е издадено на 14.12.2018 г. и е влязло в сила на 05.06.2019 г., като от този
момент е започнала да тече предвидената двегодишна погасителна давност, която е изтекла
на 05.06.2021 г. Няма данни кога е образувано изп. д. № 20218490401105 по описа на ЧСИ
......, нито кога е бил наложен запорът на банковите сметки на длъжника, което действие е от
естество да прекъсне давността. Действително кредиторът има право да иска изпълнение на
вземането си и след изтичане на давността, тъй като задължението съществува, макар и да
не може да бъде осъществено принудително, но длъжникът може да му противопостави
възражение за изтекла погасителна давност, в който случай кредиторът вече не може да иска
изпълнение на вземането си по принудителен ред. Възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането, предмет на изпълнително дело, е обективирано в
предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.
С доклада по делото съдът е указал, че в доказателствена тежест на ответника е да
установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната
давност за вземанията, предмет на делото, което не е сторено. Поради това съдът следва да
приеме, че запорът е наложен след изтичане на две години от влизане в сила на
наказателното постановление, поради което е незаконосъобразен, тъй като изпълнителното
действие е било извършено след изтичане на предвидената в закона давност относно
вземането, чието принудително осъществяване се иска.
При тези факти съдът намира предявеният иск за доказан и като такъв за основателен,
2
като следва да се признае недължимостта на сумата от 50 лева, представляваща наложено
административно наказание „глоба“ по наказателно постановление № 349391/14.12.2018 г.
поради погасяването ѝ по давност.
При този изход на спора имат право на разноски има ищецът, който е сторил такива в
размер на 50 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. СТ. СТ., ЕГН **********,
срещу ....., ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Г. СТ. СТ. не дължи на
..... сумата от 50 лева, представляваща наложено административна наказание „глоба“ по
наказателно постановление № 349391/14.12.2018 г. поради погасяването ѝ по давност.
ОСЪЖДА ....., ЕИК *********, да заплати на Г. СТ. СТ., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3