Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
………………., град Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на
секретаря ПЕНКА МИХАЙЛОВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас.
адм. нак. д. № 267/2021 г. по описа на АдмС -
Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР
Варна (ОД на МВР Варна), подадена чрез ст. юриск. К.Л, против Решение № 260583
от 21.12.2020 г., постановено по АНД № 4082/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС),
в частта, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-6252-000703 от 06.09.2020
г. на Началника на група към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Варна, в
частта, с която е наложено административно наказание по т. 1 – „глоба“ в размер
на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на Т.Ч.Н..
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е постановено при нарушение на
материалния закон – касационно основание за отмяната му съгласно чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че е
налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението,
като нарушението е описано с всичките му съставомерни признаци и е ясно
вмененото деяние – управление от Н. на МПС без пожарогасител, което води до
техническа неизправност на МПС. Позовавайки се на нормата на чл. 10, ал. 1, т.
6, б. „п“ от ППЗДвП, касторът изтъква, че законодателят приема едно МПС за
технически неизправно и в случаите, когато същото няма пожарогасител, което се
явява значителна техническа неизправност по смисъла на Приложение № 5 от
Наредба № 32 от 16.12.2011 г. Твърди се, че правилно деянието е квалифицирано и
правилно водачът е санкциониран на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
Изтъква се, че дори да се приеме, че приложение в случая следва да намери
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то за съда не съществува
процесуална пречка да измени обвинението, предвид чл. 334, ал. 1, т. 3 от НПК,
като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Искането е да се отмени
решението в оспорваната му част и да се потвърди НП, а в условията на
евентуалност – да се измени НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции и се прави алтернативно искане за присъждане
на адвокатски хонорар на оспорващия в
минималния размер. С писмени бележки се поддържат доводите и исканията,
въведени с касационната жалба.
Ответникът – Т.Ч.Н., в съдебно заседание оспорва жалбата и отправя
искане въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно,
постановено при спазване на процесуалните правила и закона.
Съдът, като прецени
доводите на страните и фактите, установени от ВРС от събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и
предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната
проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 АПК, от страна, с правен интерес от обжалване на решението като
неизгодно за нея.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на Т.Ч.Н. срещу
НП № 20-6252-000703/06.09.2020г. на началник СПС към ОДМВР-Варна, отдел
„Охранителна полиция“-Варна, с което на Н. са наложени три административни наказания: 1.) „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 2.) „глоба“ в размер на 20 лева,
на основание чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2,
т. 2 ЗДвП, както и 3.) „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл. 185 ЗДвП
за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП, като НП е обжалвано само в
частта по т.1, а в останалата си част НП е влязло в законна сила.
Според НП, на 12.08.2020
г. около 14:10 часа Н. управлявал лек автомобил марка „Тойота Ярис Версо” с
рег.№ В 4685 НХ по ул.“Парижка комуна“ в гр. Варна, в посока ул. “Кракра“. В
близост до дом № 30 същият бил спрян за проверка от от полицейски органи. Същите поискали да им бъде представено необходимото
оборудване на автомобила, но Н. не представил аптечка и светлоотразителен
триъгълник, а пожарогасителят, с който разполагал, не отговарял на нормативните
изисквания.
В НП е посочено, че с тези си деяния Н., като водач на МПС, управлява
лек автомобил, който е технически неизправен (без пожарогасител), не е
оборудван с аптечка и светлоотразителен триъгълник, с което виновно е нарушил
чл. 139, ал. 1, т. 1, чл. 139, ал. 2, т. 2 и чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН, съставен на 12.08.2020 г., в
присъствие на нарушителя, бил е предявен и подписан от Н. с възражения, но
такива не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
С Решение № 260583 от 21.12.2020 г., постановено по АНД № 4082/2020 г.,
ВРС отменя НП в частта, с която на Т.Ч.Н. ***, ЕГН:**********, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като
незаконосъобразно и обявява за влязло в законна сила НП в останалата му част.
За да отмени НП в оспорваната му част, въззивният съд приема, че в
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН и неправилно приложение на закона.
Въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на АУАН като
обстоятелства за извършване на нарушението е вписано „автомобилът е технически
неизправен (без пожарогасител)“, като тези факти са били отнесени неправилно
към разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, касаеща управление на технически
неизправно МПС, доколкото липсата на пожарогасител обладава състав на нарушение
по чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП. ВРС приема, че установените по делото факти
влизат в противоречие с възприетата правна квалификация и приложената
санкционна норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, което обуславя извод за незаконосъобразност
на НП.
Настоящата касационна инстанция намира решението
на районния съд в обжалваната му част за правилно като постановено при липса на
касационните основания по чл. 348 НПК, респ. не са налице основания за отмяната
му.
Въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за
отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния
съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, както и за материална
незаконосъобразност на НП.
Административният
съд напълно споделя изводите на ВРС, като на основание чл.
221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивния съд.
Изложените в
касационната жалба доводи за правилна квалификация на нарушението са
неоснователни.
Разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП въвежда изискване/задължение движещите се по пътя
ППС да бъдат технически изправни. Същевременно нормата на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя три- и четириколесни МПС и да се оборудват с
пожарогасител. Става въпрос за две отделни и самостоятелно формулирани от
законодателя задължения за водачите на ППС, като неизпълнението на всяко едно
от тези задължения, респ. несъобразяването на водачите с двете отделни
материалноправни норми, по аргумент съответно от чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 185 ЗДвП, осъществява състава на самостоятелно административно нарушение. В тази насока е и
практиката на АдмС – Варна: Решение № 254 от 15.02.2019 г. по КАНД № 3563/2018 г.; Решение № 1371 от
19.07.2017 г. по КАНД № 1562/2017 г. и др., според която практика нарушения от вида на
процесното се квалифицират именно по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
При така
формулираните самостоятелни материалноправни норми (чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл.
139, ал. 2, т. 3 ЗДвП) и при наличието на изрична самостоятелна санкционна
норма за деянието управление на МПС, което е технически неизправно (чл. 179,
ал. 6, т. 2 ЗДвП) и общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП, то позоваването на
касатора на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „п“ ППЗДвП е несъстоятелно. Действително
посочената норма от ППЗДвП определя като технически неизправно МПС, което
няма допълнително оборудване с пожарогасител. ЗДвП като акт от по-висока степен
спрямо ППЗДвП разграничава техническата неизправност на МПС от оборудването на
МПС. Освен това законодателят определя като компетентен за определянето на
класификацията на неизправностите единствено министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи с наредба - чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, а не с правилник за приложението на
закона.
В този
смисъл правилно ВРС приема, че неправилно актосъставителят е посочил нарушената
материалноправна норма, както и санкционната разпоредба.
Неоснователно
се явява в случая алтернативното искане на ответника за преквалифициране на
нарушението. В процесните по делото АУАН и НП е налице противоречие в
повдигнатото обвинение, предвид несъответствието на словесното описание на
нарушението и посочената за нарушена материалноправна норма, което препятства
възможността на наказаното лице да разбере фактическите и правни рамки на
вмененото му нарушение. Това безспорно води до ограничаване на процесуалните
права на наказаното лице, тъй като по този начин се затруднява правото му на
защита, а несъмнено всяко нарушение ограничаващо правото на защита на санкционираното
лице е съществено процесуално нарушение. В крайния си съдебен акт съдът не може
да предявява на наказаното лице фактически положения, надхвърлящи предмета на
„административното обвинение“.
Процесното
деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, установяващ
задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически
изправни, като е счетено, че превозното средство се е движело със значителна
неизправност. В случая не става въпрос за констатирана техническа неизправност
на автомобила, още по-малко за значителна такава, а за липса на елемент от
задължителното оборудване.
Независимо
от изложеното, дори да се приеме, че липсата на пожарогасител представляват
техническа неизправност на МПС, въпреки посочването от законодателят
самостоятелно на задължението, от една страна, за управление на технически
изправно ППС и от друга страна, за оборудването на МПС с пожарогасител, то НП
се явява отново незаконосъобразно, предвид следните съображения:
За да бъде
ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС, предвид
диференциацията на неизправностите в разпоредбата на чл. 179, ал. 6 ЗДвП,
следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на
съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния
казус актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да опишат
„неизправността“ и да посочат, че същата е „значителна“, без обаче да излагат
каквито и да е факти, обосноваващи преценката за определената от органите
степен на значимост на неизправността.
Релевантните
факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени в § 6,
т. 72 ДР на ЗДвП, като възможните относими в случая са: неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия. Релевантни факти за определяне на дадена неизправност
като значителна са посочени и в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, по препращане от чл.
101, ал. 4 ЗДвП. Така например, съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 „значителни“ са неизправностите,
които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното
средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за
участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство, като при констатиране на
такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до
място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки
за безопасността на движението. Съдът съобрази и че в ЗДвП е направено
разграничение между техническата изправност на ППС и оборудването им с редакция
ДВ, бр.
51 от 2007 г., докато нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „п“ ППЗДвП е
с непроменена редакция от приемането на ППЗДвП с ПМС № 36 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 25 от 22.03.1996 г., в сила от
1.06.1996 г., а посочената наредба е приета 2011 г.
Освен това
според Раздел І, т. 7.2. от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32
под наименованието „Друго оборудване“ по отношение на елемента „Пожарогасител“
липсата на пожарогасител е класифицирана като значителна неизправност, но
същевременно със забележка, че „изискването за пожарогасител указва елементи, които
са свързани със състоянието на превозното средство и неговата годност за
използване на пътя, но които не се считат за съществени за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност“.
Последното е
в потвърждение на довода на касационната инстанция за наличието на неяснота -
от описанието на нарушението по какъв критерий, твърдяната неизправност е
приета за значителна. В случая в описанието на нарушението е посочена само
конкретната неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават
извода, че процесните неизправности са значителни. Налице е съществено
нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните
обективни признаци на нарушението, което представлява основание за отмяна на НП
като незаконосъобразно.
Касационната
жалба се явява неоснователна, а решението на ВРС – правилно и законосъобразно.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението
не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
С оглед изхода на спора, касаторът няма право на
разноски.
Съдът, на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260583
от 21.12.2020 г., постановено по АНД № 4082/2020 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.