№ 33405
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20251110108577 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 49584/12.02.2025 г. по описа на СРС на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК ********* срещу К. Г. И. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. София,
***
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу
К. Г. И., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо
3487,77 лв., от която: 1000 лв. главница по договор за заем № ***/22.11.2019 г., сключен
между длъжника и кредитора „Сити Кеш“ ООД; 00,00 лв.- договорна лихва по договора за
паричен заем; 359,63 лв. – обезщетение за забава по ДПК; 423,02 лв. – такси по Тарифа и
1705,12 лв. - договорна компенсаторна неустойка, по чл.6.2. от договора за заем, поради
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, в 3 дневен срок от сключване
на договора.
Процесните вземания са възникнали по силата на договор за паричен заем №
***/22.12.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и К. Г. И., като след настъпване на
изискуемостта им на 24.05.2021 г., вземанията на кредитора са цедирани в пълен размер към
заявителя „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 13.01.2022 г., за което
длъжникът е уведомен.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора
за кредит, а именно: чл.6.2. от договора за потребителски кредит и чл.33, ал.1 от Общите
условия на СИТИ КЕШ ООД, както и на Тарифата за таксите и разходите, събирани от
СИТИ КЕШ ООД в частта за претендираните Договорна неустойка в размер на 1705,12 лв.
и за дължимите такси по Тарифа за таксите, събирани от „Сити Кеш“ ООД в претендиран
размер от 423,02 лв.
1
Описаната в договора за кредит клауза за неустойка, представлява предвидено от
кредитора обезщетение в тежест на заемополучателя /в размер на 2018, 36 лв./, в случай на
неизпълнение от страна на последния на задължението му по договора за предоставяне на
поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за плащане на
главницата и възнаградителната лихва. Начислената неустойка е разсрочена по подобие на
главното задължение на месечни вноски и се дължи на същите падежни дати, заедно с
вноските по погасителния план. Уговорена по този начин обаче, описаната неустойка,
обезпечава непряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане
на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната й функция, което пък противоречи на принципа на
добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка при неизпълнение (повече от заетата сума), което я прави
неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.13 ЗПП, защото създава съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Очевидно клаузата не
цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда
още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а е скрито възнаграждение, без да е
включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона, с оглед разп. на
чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели
недопустимо дерогиране и заобикаляне разпоредбите на глава ІV от ЗКП, касателно
оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена
преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна. Изрично в постановеното
решение от 16.07.2020г. на СЕС по дело с-686/2019г. е прието, че понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“, съдържащо се в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на
ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща
разходите за евентуално удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна,
конкретните и точни условия за евентуалното му удължаване, вкл. срока на последното, са
част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в
договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора.
От друга страна, предвиждането на два вида неустойка – неустойка за забава във
фиксиран размер и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, според съда е
недопустимо заобикаляне на законовата забрана, уредена в чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК,
предвиждаща (1) „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.(2) Когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.“. Двете вземания претендирани кумулативно, а не алтернативно,
доколкото обезпечават един и същи риск за кредитора, целят единствено неговото
неоснователно обогатяване, а не да обезщетят евентуалните му вреди, произтичащи от
забавата на длъжника.
Клаузата по чл.37 от ОУ която препраща към Тарифата на заемодателя, в частта
2
„разходи за събиране на вземането при просрочен кредит“, по същество представляват
комисионна за услуга и обезщетение на кредитора при забавено плащане. Съгласно чл.10а
ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени. Съгласно
чл.21 ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат от заобикаляне изискванията
на закона е нищожна. Клаузите по Тарифата касаят такси и разходи, свързани с действия на
заемодателя при забава в плащанията, т.е. представляват обезщетение за забавено плащане,
защото са уговорени, че при забавено плащане се дължат отнапред определени разходи за
действия по събиране на задължението. Тази отговорност представлява по същество
неустойка, а не такса за конкретна услуга, в случая „за покриване на разходи по събиране на
вземането“. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество също се цели
заобикаляне ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Уговорени в договора за кредит по посочения по-горе начин, тези две вземания на
кредитора противоречат на императивни разпоредби на ЗПК, поради което са нищожни.
За тези вземания на заявителя, съдът не следва да издава заповед за изпълнение,
поради вероятната им неравноправност, но няма пречка кредитора да ги претендира отделно
по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли за претендираните неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение и дължими такси по Тарифа за
таксите и разходите събирани от „Сити Кеш“ ООД от неговите клиенти, във вр. с
предоставяните от дружеството заеми.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу К. Г. И. ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ***в ЧАСТТА, с която се иска
длъжникът да плати сумата от 1705,12лева (Хиляда седемстотин и пет лева и 12 стотинки),
представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит ***/22.11.2019 г.,
за неизпълнение на задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение и
сумата от 423,02 лв. – представляваща неплатени дължими такси по Тарифата за таксите на
заемодателя „Сити Кеш“ ООД.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за тези си вземания, в едномесечен срок от съобщението като запази привилегията на
вече внесената държавна такса за него, до размер от 42,57 лв.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4