№ 30
гр. ***********, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100935 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Й. И. Й. предявява срещу „Профи Кредит България“ ЕООД при
условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за
нищожност на уговорените в договор за потребителски кредит № **********
възнаграждения за закупен допълнителен пакет услуги – „Фаст“ в размер на
840.00 лева и допълнителен пакет услуги „Флекси“ в размер на 960, 00 лева,
поради противоречието им с императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2, чл.
16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл. 21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално като противоречаща
на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че сключва с ответника договор за
потребителски кредит № ********** в размер на 2400.00 лева и в който се
предвижда заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги – „Фаст“ в размер на 840.00 лева и „Флекси“ в размер на 960.00 лева. В
тази връзка заявява, че вземането за закупен допълнителен пакет услуги е
нищожно, поради накърняване на добрите нрави, тъй като води до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното отношение и до
злепоставяне на интересите на ищеца. Отделно ищецът твърди, че
1
възнагражданието е неравноправно по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Още в
исковата молба посочва, че клаузата заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл. 21 от ЗПК. Излага подробни
съображения в исковата молба.
По изложените съображения ищецът моли да бъде прието за установено
между страните, че уговорените възнаграждения за допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 840 лева и флекси в размер на 960 лева са нищожни.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че уговорените
възнаграждения за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ не
противоречат на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и че не са неравноправни.
Заявява, че същите не са задължително условие за сключване на договора за
кредит. Излагат се подробни съображения. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват.
Представят писмени становища.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото се установява пълно и главно, че страните сключват договор
за потребителски кредит № **********/25.02.2022, в размер на 2400.00 лева,
като срокът на кредита е 36 месеца, с крайна сума на връщане 4175.85 лева и
ГПР 49.02 %. В т. V и т. VI от договора за кредит се предвиждат две
възнаграждения за закупени допълнителен пакет услуги – „Фаст“ в размер на
840.00 лева и „Флекси“ в размер на 960 лева. Така Общо дължимата сума по
кредита нараства на 5974.85 лева, която следва да се плати на 36 вноски по
165.97 лева. Заплащането на тези допълнителни вземания се включва като
част от дължимите 36-месечни погасителни вноски, като по този начин
анюитетната вноска се повишава на 115.97 лева на 165.97 лева.
В т. 15.1 от ОУ се посочва, че допълнителната услуга „Фаст“ се
изразява в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит пред клиентите с без закупена такава услуга, като
сумата се превежда до 24 ч. от получаване на подписания договор и
приложенията му. По отношение на другата услуга – „Флекси“ – се посочва в
2
чл. 15.2 от ОУ, че дава правото на клиента да променя погасителния план,
респ. да отлага плащане на вноски при изпълнение на съответните условия,
посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3 от договора.
Съдът намира за нищожни претендираните вземания за допълнителен
пакет услуги, тъй като не представляват услуги по смисъла на ЗЗП и ЗПК.
Същите по същество нямат характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК,
тъй като представляват предварително уговорени евентуални (под условие)
промени в съдържанието на кредитното правоотношение, които попринцип
(при добросъвестно поведение на кредитора) могат винаги и по всяко време
да бъдат договорени между страните – арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. С
уговарянето на този допълнителен пакет права (не услуги) по същество
длъжникът си „закупува“ едно по-блогосклонно поведение от страна на
кредитора при определени предпоставки. Това води до извода за наличие на
недобросъвестно поведение от страна на кредитора, който по косвен начин
принуждава длъжника да заплаща допълнителни суми, за да си осигури
последния по-благоприятно кредиторово поведение при настъпване на
определени условия. Подобни уговорки, противоречат на добрите нрави,
респ. на добрите търговски практики при представянето на кредит, тъй като
кредиторът третира по различен начин едни кредитополучатели от други в
случай на забава в зависимост от това дали е получил или не допълнително
възнаграждение. На следващо място кредитополучателят се „таксува“ за
хипотетичната възможност за предоставянето на цитираните от ищеца
„услуги“, а не за реалното им предоставяне, респ. ползване от
кредитополучателя. Също така, съдът намира, че размерът на претендираните
вземания „Фаст“ и „Флекси“ не съответства по никакъв начин на „услугите“,
за които се претендира възнаграждение, тъй като общият им размер
надвишава самата главница по кредита.
Следва да се акцентира и върху това, че вземанията за процесните
услуги не са включени във формирането на ГПР като по този начин се
оскъпява по скрит начин кредита. Последното от своя страна нарушава
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и по конкретно: Според
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
3
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая обявеният от кредитора официален ГПР е 49.02 %, като само
годишният лихвен процент е в размер на 41.00 %. В ГПР, обаче, следва да се
включат и вземанията за допълнителни услуги, които са в общ размер на над
1800.00 лева, от което следва извода, че след прибавянето на тази сума се
получава като краен резултат надвишаване на императивния праг по чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит. Следователно на основание чл.19,
ал. 5 от ЗПК възнагражденията за допълнителните услуги – „фаст“ и
„флекси“ са нищожни поради противоречие със чл. 10а, ал. 2, чл. 16 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Искът за нищожност е основателен.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца предоставя на договор за
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
На ищеца следва да се заплатят разноските за държавна такса, а на
процесуалния представител адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗА. Така ответникът следва да се осъди да заплати следните разноски:
356.00 лева адвокатско възнаграждение и 100.00 лева държавна такса.
Размерът на възнаграждението е в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие –
15.07.2022 г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на т. V от договор за потребителски
кредит № 40008217356/25.02.2022 г, сключен между Й. И. Й.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***********, ул. ************ №
126, вх. В, ет. 3, ап. 9 и „Профи Кредит България“ ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Мотописта“, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В в частта, установяваща задължение на Й. И. Й.,
ЕГН:********** за заплащане на договорно възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 960.00 лева и закупена услуга „Фаст“ в размер на
840.00 лева, поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 10а, ал.
4
2, чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл. 21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Мотописта“, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Й., ЕГН:********** с постоянен
адрес: гр. ***********, ул. ************ № 126, вх. В, ет. 3, ап. 9 сумата от
100.00 лева съдебно-разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:********* ъс
седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Мотописта“, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на адвокат М. В. М. – АК-*****, адрес на
кантората: гр. *****, бул. ******* № 81, ет. 3, ап. Б адвокатско
възнаграждение в размер на 356.00 лева, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал. 1,
т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – ***********: _______________________
5